Решение по Административно дело 647/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 38 26.02.2019г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Ива Атанасова

и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 647 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на А.С.С. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Ж.Е. от САК, против Решение № 437/ 22.10.2018г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на А.С. срещу Разпореждане с изх. № 180024-137-0010491/ 03.10.2018г., издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив по изпълнително дело № 180458743/ 2018г.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив и на потвърденото с него Разпореждане с изх. № 180024-137-0010491/ 03.10.2018г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, по съображения за постановяването им в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва като необоснован и неправилен направения извод за липса на основание за прекратяване, поради изтекла погасителна давност, на принудителното събиране на публични вземания по изп. дело № 180458743/ 2018г. по описа на ТД на НАП – Пловдив. Поддържа, че съображенията и на публичния изпълнител, и на Директора на ТД на НАП – Пловдив, се основават на разширително тълкуване на нормата на чл.172, ал.2 от ДОПК, като недопустимо се позовават на извършени действия по други изпълнителни производства, прекратени по молба на взискателя, на които изп. дело № 180458743/ 2018г. по описа на ТД на НАП – Пловдив не се явява законово продължение. Твърди, че при прилагането на разрешението, дадено с Тълкувателно решение по тълк. дело № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, че не всяко извършено действие в хода на образувано изпълнително производство, а само изпълнителните действия прекъсват давността, следва извода, че извършените действия по предходно образуваното по реда на ГПК изпълнително дело, нямащи характер на изпълнителни такива, не прекъсват давността и съответно за публичните задължения на А.С. за периода 2008г. – 2012г. не е започнала да тече нова давност, респ. тези задължения се явяват погасени по давност, поради което неправилно е отказано прекратяването на производството по изп. дело № 180458743/ 2018г. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на Решение № 437/ 22.10.2018г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив и на потвърденото с решението Разпореждане с изх. № 180024-137-0010491/ 03.10.2018г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив по изп. дело № 180458743/ 2018г., като бъде постановено наличие на изтекла погасителна давност относно публичните задължения на А.С.С. за периода 2008г. – 2012г по посоченото изпълнително дело.

Ответникът по жалбата - Директор на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона решаващият орган е приел, че по отношение на публичните вземания – предмет на изп. дело № 180458743/ 2018г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, не е изтекъл законово регламентирания в ДОПК 5-годишен давностен срок, съотв. че тези вземания не са погасени по давност, за което излага подробни съображения.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С вх. № 63-00-82/ 06.02.2018г. в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София, е постъпило искане за образуване на изпълнително дело за събиране на публични задължения, подадено от Кмета на Община Ботевград, за принудително събиране на установени публични задължения към Община Ботевград на длъжника А.С.С. ***, ЕГН ********** по влязъл в сила Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗД000080/ 01.11.2017г.

Със съобщение за доброволно изпълнение изх. № С-180024-048-0064040/07.02.2018г. А.С.С. е уведомен, че в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, под № 180458743 от 2018г., е образувано изпълнително дело за неплатени от А.С. публични вземания по Акт за установяване на публично общинско вземане № АУЗД000080/ 01.11.2017г. на Община Ботевград - задължения за данък върху недвижимите имоти, за такса за битови отпадъци и лихви за просрочие за периода 01.01.2015г. – 31.12.2017г., като длъжникът е поканен в 7-дневен срок от получаване на съобщението доброволно да плати задължението си ведно с лихвите, изчислени до окончателното изплащане на главницата.

С Разпореждане за присъединяване изх. № С-180024-105-0083533/ 04.04.2018г. издадено от гл. публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, Офис Стара Загора по изп. дело № 180458743/ 2018г., на основание чл.217, ал.2 от ДОПК е допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство – Община Ботевград, за задължения за данък върху недвижимите имоти, за такса за битови отпадъци и лихви за просрочие, за периодите на 01.08.2007г. – 31.12.2014г., установени с: Акт за установяване на публично общинско вземане № АУЗ000156-1/ 12.02.2015г. Ревизионен акт № АУ001397/ 05.11.2012г.; Акт за установяване на публично общинско вземане № АУ000149/ 05.03.2013; Акт за установяване на публично общинско вземане № АУЗ000351-1/ 25.07.2014; Акт за установяване на публично общинско вземане № АУЗ000352-1/ 25.07.2014; Акт за установяване на публично общинско вземане № АУ000153/ 05.03.2013г. и Акт за установяване на публично общинско вземане № АУЗ000157-1/ 12.02.2015г.

С Постановления за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180024-022-0019388/ 26.03.2018г. и изх. № С180024-022-0019377/ 26.03.2018г. издадени от гл. публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, по съображения, че ще се затрудни събирането на установените и изискуеми публични вземания по изп. дело № 180458743/ 2018г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, на основание чл.200 от ДОПК и чл.205 във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, са наложени обезпечителни мерки – възбрани върху недвижими имоти.

По образуваното изпълнително дело са извършени последващи действия – издадено е разпореждане за определяне на окончателна оценка за недвижими имоти – земя и сгради; изготвено е съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване, като с Разпореждане изх. № С180024-125-0292364/ 01.10.2018г., на публичния изпълнител, е разпоредено разпределение на постъпилото плащане в резултат на извършените действия в изпълнителното производство срещу длъжника А.С.С., за погасяване на разноски и публични вземания.

Междувременно с подадено от А.С. Заявление вх. № С180024-000-0538626/ 25.09.2018г. до публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, Офис Стара Загора, е направено искане на основание чл.171, ал.1 от ДОПК да бъдат отписани публичните задължения на лицето по изп. дело № 180458743/ 2018г. за периода от 2007г. до края на 2012г., поради изтекла погасителна давност.

С Разпореждане с изх. № С180024-137-0010408/ 28.09.2018г., издадено от гл. публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив по изп. дело № 180458743/ 2018г., на основание чл. 225, ал.1, т.7 във вр. с чл. 168, т.3 и чл.171, ал.2 от ДОПК, е прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на публичните вземания по изп. дело № 180458743/ 2018г., за задълженията на А.С. за периода 01.08.2007г. – 31.12.2017г. за данък върху недвижимите имоти, за такса за битови отпадъци и лихви за просрочие, установени с Ревизионен акт № АУ001397/ 05.11.2012г. Погасените по давност задължения са отписани на основание чл.173 от ДОПК. Със същото разпореждане е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на публичните вземания по изп. дело № 180458743/2018г., за задълженията на А.С. *** за периодите на 01.01.2008г. – 31.12.2012г. за данък върху недвижимите имоти, за такса за битови отпадъци и лихви за просрочие, установени с Ревизионен акт № АУ001397/ 05.11.2012г., Акт за установяване на публично общинско вземане № АУ000153/ 05.03.2013г. и Акт за установяване на публично общинско вземане № АУ000149/ 05.03.2013.

С последващо подадено от А.С. Заявление вх. № С180024-000-0549554/ 01.10.2018г. до публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, е направено искане на основание чл.111, ал.1, б. „в“ от ЗЗД да бъдат отписани публичните задължения за лихви по изп. дело № 180458743/2018г. за периода от 2007г. до 17.04.2015г., поради изтекла погасителна давност.

С Разпореждане с изх. № С180024-137-0010491/ 03.10.2018г., издадено от гл. публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив по изп. дело № 180458743/ 2018г., е констатирано, че публичните задължения на А.С. за периода 2007г. /главници и лихви/ по изпълнителното дело, са отписани като погасени по давност на основание Разпореждане с изх. № 180024-137-0010408/ 28.09.2018г. Относно наличието на изтекла погасителна давност за задълженията /главници и лихви/ за периодите 2008г., 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г., публичният изпълнител вече се е произнесъл с Разпореждане с изх. № 180024-137-0010408/ 28.09.2018г. С оглед на което е прието, че се следва произнасяне по подадената от А.С. молба/възражение вх. № С180024-000-0549554/ 01.10.2018г. относно направеното от лицето искане да бъдат отписани като погасени по давност публичните вземания за лихви по изп. дело № 180458743/ 2018г. за публичните задължения, представляващи данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периодите 2013г, 2014г. и 2015г. Обосновано е, че доколкото вземанията за ДНИ, ТБО и лихви представляват публични общински вземания по см. на чл.162, ал.2, т.1, т.3 и т.9 от ДОПК, които се погасяват съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон не е предвиден по-кратък срок и доколкото ДОПК се явява специален закон по отношение на правилата за давността, предвидени в ЗЗД, публичните вземания /главници и лихви/ за данък върху недвижимите имоти, за такса за битови отпадъци и за лихви за просрочие за периодите 2013г., 2014г. и 2015г., не са погасени по давност. Въз основа на което с Разпореждане с изх. № С180024-137-0010491/ 03.10.2018г. на публичния изпълнител, е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на публичните вземания по изп. дело № 180458743/ 2018г., за задълженията на А.С. *** за периода 01.01.2013г. – 31.12.2015г. за данък върху недвижимите имоти, за такса за битови отпадъци и лихви за просрочие, установени с Акт за установяване на публично общинско вземане /АУПОВ/ № АУЗ000351-1/ 25.07.2014; АУПОВ № АУЗ000352-1/ 25.07.2014; АУПОВ № АУЗ000157-1/ 12.02.2015г., АУПОВ № АУЗ000156-1/ 12.02.2015г. и Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗД000080/ 01.11.2017г.

С подадена от А.С. жалба вх. № С180024-000-0566300/ 09.10.2018г. до Директора на ТД на НАП – Пловдив, Разпореждане с изх. № 180024-137-0010491/ 03.10.2018г. на гл. публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, е оспорено по административен ред.

С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 437/ 22.10.2018г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК, е оставена без уважение жалбата на А.С.С. срещу Разпореждане с изх. № 180024-137-0010491/ 03.10.2018г., издадено от гл. публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив по изп. дело № 180458743/ 2018г. Въз основа на представените по преписката в образуваното производство по реда на чл.266 от ДОПК доказателства решаващият орган е приел, че по изп. дело № 180458743/ 2018г. по безспорен начин е установено, че в тежест на жалбоподателя А.С. са налице установени и изискуеми публични вземания, които не са платени доброволно, за които вземания съществуват изпълнителни основания по см. на чл. 165 във вр. с чл.209, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. Обосновано е, че доколкото от една страна съгласно изричната законова разпоредба на чл. 162, ал.2, т.9 от ДОПК публични са и задълженията за лихви по вземанията от т.1 до т.8 на чл.162, ал.2 от ДОПК /вкл. общинските вземания за местни данъци и такси – публични вземания по чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК/, а от друга страна тъй като вземането за лихви възниква от момента на изискуемостта на главното вземане и се погасява с погасяването на главното вземане, относно погасяването на задължения за лихви върху публични вземания приложими са специалният ред и сроковете, регламентирани в ДОПК, а не правилата на чл.111, ал.1, б. „в“ от ЗЗД. По съображения, че при прилагането на чл.171, ал.1 от ДОПК публичните задължения за лихви върху публични общински вземания за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци не са погасени по давност, е направен извод, че правилно и законосъобразно с оспореното Разпореждане с изх. № 180024-137-0010491/ 03.10.2018г. на гл. публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност на принудителното събиране на публичните вземания за лихви по изп. дело № 180458743/ 2018г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореното Решение № 437/ 22.10.2018г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на А.С. срещу Разпореждане с изх. № 180024-137-0010491/ 03.10.2018г., издадено от гл. публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, е издадено от материално и териториално компетентния административен орган по см. на чл.267, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 от ДОПК, в предвидената от закона форма, като съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на производството по реда на чл. 266 от ДОПК и при постановяването на обжалваното решение.

Всъщност спорът по делото е правен и се свежда до това, дали за погасяването на задължения за лихви върху вземания за местни данъци и такси /данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци/, са приложими правилата и сроковете, регламентирани в ДОПК или тези, предвидени в ЗЗД и съответно дали правилно и законосъобразно с обжалваното Решение № 437/ 22.10.2018г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив е потвърдено Разпореждане с изх. № С180024-137-0010491/ 03.10.2018г. на гл. публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, за отказ да бъде прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на публичните вземания по изп. дело № 180458743/ 2018г. относно задълженията на А.С. *** за данък върху недвижимите имоти, за такса за битови отпадъци и лихви за просрочие за периодите на 01.01.2013г. – 31.12.2015г.

Както беше посочено, задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци, представляват публични общински вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал.1, т. 1 и чл.6, ал.1, б. „а” от ЗМДТ. Разпоредбата на чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК определя като публични задължения и лихвите за вземанията по чл.162, ал.2, т. 1 - 8. Следователно лихвите за вземания за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци - публични общински вземания по чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК, са публични вземания. Доколкото с изричната разпоредба на чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК лихвите за публичните вземания са определени също като публични вземания, то по отношение на тях следва да се прилагат правилата и сроковете за погасяването им по давност, регламентирани в ДОПК. Съдържащата се в ДОПК правна регламентация за погасяването на публичните вземания по давност, изключва прилагането на уредбата по чл.111, б. „в“ от ЗЗД относно погасяването по давност на вземанията за лихви по гражданско-правни задължения, както правилно е приел решаващият административен орган в обжалвания акт.

Съгласно чл. 171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В чл. 172, ал.2 от ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност /чл.172, ал.3 от ДОПК/.

В случая в образуваното по реда на чл.266 и сл. от ДОПК производство по подадената от А.С. жалба до Директора на ТД на НАП – Пловдив срещу Разпореждане с изх. № 180024-137-0010491/ 03.10.2018г. на гл. публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, правилно е прието, че се оспорва отказът на публичния изпълнител да прекрати поради изтекла погасителна давност събирането на публичните вземания по изп. дело № 180458743/2018г., за задълженията на А.С. *** за лихви върху вземания за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци. Неправилно обаче е определено, че с обжалваното Разпореждане с изх. № 180024-137-0010491/ 03.10.2018г. на публичния изпълнител е отказано прекратяването, поради изтекла погасителна давност, на принудителното събиране на публични вземания за лихви, установени с изпълнителни титули, както следва: Ревизионен акт № АУ001397/ 05.11.2012г.; Акт за установяване на публично общинско вземане по декларация № АУ000149/ 05.03.2013; Акт за установяване на публично общинско вземане по декларация № АУЗ000351-1/ 25.07.2014; Акт за установяване на публично общинско вземане по декларация № АУЗ000352-1/ 25.07.2014; Акт за установяване на публично общинско вземане по декларация № АУ000153/ 05.03.2013г.; Акт за установяване на публично общинско вземане по декларация № АУЗ000157-1/ 12.02.2015г.; Акт за установяване на публично общинско вземане по декларация № АУЗ000156-1/ 12.02.2015г. и Акт за установяване на публично общинско вземане по декларация № АУЗД000080/ 01.11.2017г. Видно от оспореното пред Директора на ТД на НАП – Пловдив Разпореждане с изх. № 180024-137-0010491/ 03.10.2018г., публичният изпълнител се е произнесъл единствено по искането на А.С. за прекратяването, поради изтекла погасителна давност, събирането на публичните вземания по изп. дело № 180458743/ 2018г. относно задълженията на А.С. *** за данък върху недвижимите имоти, за такса за битови отпадъци и лихви за просрочие, за периодите на 01.01.2013г. – 31.12.2015г., установени с Акт за установяване на публично общинско вземане № АУЗ000351-1/ 25.07.2014; Акт за установяване на публично общинско вземане № АУЗ000352-1/ 25.07.2014; Акт за установяване на публично общинско вземане № АУЗ000157-1/ 12.02.2015г.; Акт за установяване на публично общинско вземане № АУЗ000156-1/ 12.02.2015г. и Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗД000080/ 01.11.2017г. В това разпореждане изрично е посочено, че относно наличието на изтекла погасителна давност за задълженията /главници и лихви/ за периодите 2008г., 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г. публичният изпълнител вече се е произнесъл с Разпореждане с изх. № 180024-137-0010408/ 28.09.2018г., поради което погасяването по давност на задълженията за лихви върху публични вземания, установени с Ревизионен акт № АУ001397/ 05.11.2012г.; Акт за установяване на публично общинско вземане по декларация № АУ000149/ 05.03.2013г. и Акт за установяване на публично общинско вземане по декларация № АУ000153/ 05.03.2013г., не са били предмет на разглеждане и произнасяне с потвърденото с оспореното решение Разпореждане с изх. № 180024-137-0010491/ 03.10.2018г. Относно наличието на изтекла погасителна давност за задълженията за лихви върху публични вземания на Община Ботевград за периодите на 2008г., 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г., установени с РА № АУ001397/ 05.11.2012г.; АУПОВ № АУ000149/ 05.03.2013г. и АУПОВ № АУ000153/ 05.03.2013г., публичният изпълнител се е произнесъл с друго разпореждане - Разпореждане с изх. № 180024-137-0010408/ 28.09.2018г., също обжалвано по административен ред, като потвърждаващото това разпореждане Решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив е обжалвано по съдебен ред и по него е образувано адм. дело № 645/ 2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

С оглед на гореизложеното съдебният контрол за законосъобразност на Решение № 437/ 22.10.2018г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, следва да бъде ограничен до произнасянето на публичния изпълнител с потвърденото с решението Разпореждане с изх. № 180024-137-0010491/ 03.10.2018г. относно липсата на основание за прекратяване, поради изтекла погасителна давност, събирането на публичните вземания по изп. дело № 180458743/2018г., за задълженията на А.С. за лихви върху вземания на Община Ботевград за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за периодите на 01.01.2013г. – 31.12.2015г. Следователно преценката следва да обхване погасени ли са по давност публичните задължения на А.С. ***, установени с АУПОВ № АУЗ000351-1/ 25.07.2014; АУПОВ № АУЗ000352-1/ 25.07.2014; АУПОВ № АУЗ000157-1/ 12.02.2015г.; АУПОВ № АУЗ000156-1/ 12.02.2015г. и Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗД000080/ 01.11.2017г.

Вземанията за лихви възникват от момента на настъпване на изискуемостта на главното вземане и се погасяват с погасяването на главното вземане т.е от момента на изискуемостта на главното вземане, ако длъжникът не изпълни, дължи лихва върху главницата. Действително вземанията за лихви имат акцесолен характер, но както беше посочено, съгласно чл.162, ал.2, т.9 във вр. с т.1 и т.3 от ДОПК, вземанията за лихви за вземанията за общински данъци и такси, установени със закон, са публични общински вземания. По отношение на публичните вземания за лихви, нормативно регламентираният 5-годишен срок за погасяването им по давност, съгласно предвиденото в чл.171, ал.1 от ДОПК, започва да тече считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В случая с АУПОВ - Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗ000351-1/ 25.07.2014 и Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗ000352-1/ 25.07.2014, на А.С.С. са установени и определени задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци и лихви за просрочие за 2013г., за притежавани от лицето недвижими имоти на територията на Община Ботевград. За публичните вземания за ДНИ, ТБО и лихви за 2013г., доколкото в ЗМДТ не е предвиден по-кратък срок, погасителният 5 годишен давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК е започнал да тече на 01.01.2014г. Давностният срок е прекъснат с издаването на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗ000351-1/ 25.07.2014г., съотв. на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗ000352-1/ 25.07.2014г., с което започва да тече нова давност, считано от 25.07.2014г. /чл.172, ал.2 и ал.3 от ДОПК/. Следователно за тези вземания /вкл. за лихви/, срокът за погасяването им по давност не е изтекъл нито към момента на издаване на Разпореждане с изх. № 180024-137-0010491/ 03.10.2018г. на публичния изпълнител, нито към датата на постановяване на Решение № 437/ 22.10.2018г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, нито към настоящия момент. Съответно с АУПОВ - Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗ000157-1/ 12.02.2015г. и Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗ000156-1/ 12.02.2015г., по отношение на А.С.С. са установени и определени задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци и лихви за просрочие за 2014г., за притежавани от лицето недвижими имоти на територията на Община Ботевград. За публичните вземания за ДНИ, ТБО и лихви за 2014г., погасителният 5 годишен давностен срок е започнал да тече на 01.01.2015г. . Давностният срок е прекъснат с издаването на АУПОВ № АУЗ000157-1/ 12.02.2015г. и АУПОВ № АУЗ000156-1/ 12.02.2015г., с което започва да тече нова давност, считано от 12.02.2015г. /чл.172, ал.2 и ал.3 от ДОПК/. Следователно за тези публични вземания /вкл. вземанията за лихви/, срокът за погасяването им по давност не е изтекъл нито към момента на издаване на Разпореждане с изх. № 180024-137-0010491/ 03.10.2018г., нито към датата на постановяване на потвърждаващото го Решение № 437/ 22.10.2018г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, нито към настоящия момент. Идентични са и съображенията за публичните вземания за ДНИ, за ТБО и лихви за просрочие за 2015г., установени с Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗД000080/ 01.11.2017г. – очевидно е, че и за тези публични вземания не е изтекъл законово регламентирания 5 годишен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК за погасяването им по давност.

С оглед на гореизложеното обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона с Разпореждане с изх. № 180024-137-0010491/ 03.10.2018г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на публичните вземания по изп. дело № 180458743/2018г., за задълженията на А.С. за лихви върху публичния вземания на Община Ботевград за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за периодите на 2013г., 2014г. и 2015г., установени с АУПОВ № АУЗ000351-1/ 25.07.2014; АУПОВ № АУЗ000352-1/ 25.07.2014; АУПОВ № АУЗ000157-1/ 12.02.2015г., АУПОВ № АУЗ000156-1/ 12.02.2015г. и АУПОВ № АУЗД000080/ 01.11.2017г. Съответно правилно и законосъобразно с оспореното решение жалбата на А.С. срещу Разпореждане с изх. № 180024-137-0010491/ 03.10.2018г. е оставена без уважение.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че жалбата на А.С.С. срещу Решение № 437/ 22.10.2018г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Останалите изложени в жалбата доводи за изтекла погасителна давност относно публичните задължения на А.С. за периода 2008г. – 2012г., не следва да бъдат разглеждани и обсъждани, доколкото както беше посочено, потвърденото с обжалваното решение Разпореждане с изх. № 180024-137-0010491/ 03.10.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, включва единствено произнасяне по отношение на публичните задължения на лицето за 2013г., 2014г. и 2015г. В този смисъл и с оглед посочения по-горе начален момент, от който започва да тече давностния срок по чл.171, ал.1 от ДОПК за тези публични вземания на Община Ботевград /с издаването на съответния АУПОВ/, дори и последващите действия по изп. дело № 180458743/ 2018г. да нямат изпълнителен характер и съответно да нямат последица прекъсване на давността, публичните задължения на А.С. за 2013г., 2014г. и 2015г. пак не биха били погасени по давност.

Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя А.С. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК и чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.268 от ДОПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.С. ***, против Решение № 437/ 22.10.2018г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на А.С. срещу Разпореждане с изх. № 180024-137-0010491/ 03.10.2018г., издадено от гл. публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив по изп. дело № 180458743/ 2018г., като неоснователна.

ОСЪЖДА А.С.С. ***, ЕГН **********, да заплати на Териториална дирекция на НАП – Пловдив сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 268, ал.2 от ДОПК.

СЪДИЯ: