Р Е
Ш Е Н
И E
№10 18.01.2019
год. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на
петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа
докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №652 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1,
ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова
молба на Д.Д.Я. ***, чрез пълномощника си по делото адв. Р.М., против Областна
дирекция на МВР - Стара Загора, за заплащане на сумата от 600.00 лв.,
представляваща имуществени вреди от отменено наказателно постановление /НП/ на Началник
Районно управление Раднево при ОД на МВР - Стара Загора.
В исковата молба се
твърди, че с Решение №56/14.05.2018 год., постановено по АНД №70/2018 год. по
описа на Районен съд Раднево е потвърдено наказателно постановление №17-0327-001187
от 03.01.2018 год. на Началник Районно управление Раднево при Областна дирекция
на МВР - Стара Загора. За представителство в съдебното производство ищецът
сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат, като за предоставената
процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. в
съдебното производство. Решението е било отменено с решение №339/08.10.2018
год., постановено по КАНД№326/2018 год. по описа на Административен съд Стара
Загора и вместо него е постановено друго, с което е отменено наказателното
постановление. За процесуалното представителство в касационната инстанция
отново е сключил договор за правна защита и съдействие и е заплатил
възнаграждение в размер на 300.00 лв. Ищецът счита, че заплатената сума в
размер на 600.00 лв. съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно
постановление на Началник Районно управление Раднево при Областна дирекция на
МВР - Стара Загора. Иска от съда след установяване на твърденията в исковата
молба да бъде осъден ответника по иска Областна дирекция на МВР - Стара Загора
да му заплати претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер 600.00
лева, ведно със законната лихва от 08.10.2018 год. – датата на влизане в сила
на съдебното решение, както и да му се присъдят следващите се от настоящото
производство разноски.
Ответникът Областна
дирекция на МВР - Стара Загора, в представеният отговор на исковата молба,
оспорва предявеният иск по основание и размер. Разноските направени в
производството по оспорване на издаденото наказателно постановление не са пряка
и непосредствена последица от незаконосъобразен акт. Вредата, дори и да е
налице, е последица от сключеният договор за правна защита и съдействие, който
се сключва между равнопоставени страни. Що се отнася до претендираните лихви,
счита, че съгласно изложените мотиви в Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017
год. по тълкувателно дело №2/2018 год. на ВАС, направените разноски не могат да
бъдат лихвоносни, тъй като присъждането би представлявало неоснователно
обогатяване. По отношение на претендираните разноски в настоящето производство,
претендира прекомерност, като заявява, че при осъществено процесуално
представителство, същото следва да се присъди в предвидения в наредбата
минимален размер.
Окръжна прокуратура Стара
Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10 ал.1 от ЗОДОВ,
чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за основателност на
исковата претенция.
От
събраните по делото писмени, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът
приема за установено следното:
С наказателно постановление
№17-0327-001187 от 03.01.2018 год., издадено от Началника на Районно управление
Раднево при Областна дирекция на МВР - Стара Загора, на ищеца са наложени две административни
наказания - глоба в размер на 50.00 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушения на
Закона за движение по пътищата. По жалба на санкционираното лице било
образувано АНД №70/2018 год. по описа на Районен съд Раднево, приключило с
Решение №56/14.05.2018 год., с което е потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно наказателно постановление №17-0327-001188 от 03.01.2018
год. на Началник Районно управление Раднево при ОД на МВР – Стара Загора. С
решение №339/08.10.2018 год., постановено по КАНД №326/2018 год. по описа на
Административен съд Стара Загора, е отменено решението на първоинстанционният
съд и е постановено друго, с което е отменено изцяло като незаконосъобразно
обжалваното наказателно постановление.
Видно от приложените към
настоящото дело АНД №70/2018 год. по описа на Районен съд Раднево е видно, че
ищеца е сключил договор за правна защита и съдействие №207706/27.02.2018 год. с
адв. Р.М. за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне
на мотивирана жалба срещу НП №17-0327-001188 от 03.01.2018 год. на РУ Раднево и
процесуално представителство по делото - АНД №70/2018 год. на Радневския районен
съд до приключването му пред всички инстанции, с договорено и платено в брой
възнаграждение в размер на 300.00 лв. Въз основа на това пълномощно е изготвена
и жалбата против постановеното решение, а за процесуално представителство пред
Административен съд Стара Загора е сключил договор за правна защита и
съдействие 207712/16.07.2018 год. В развилото се съдебно производство не са
били поискани, нито присъдени направените разноски, който факт не се оспорва от
ответника.
Въз основа на така
установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е
процесуално допустим и по същество се явява основателен, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на
няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният
административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата на
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково
производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за
установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за
понесените вреди.
Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки
за ангажиране отговорността на ответника за вреди е налице.
В случая се претендира обезвреда за имуществена щета, причинена от
издадено наказателно постановление №17-0327-001188 от 03.01.2018 год. на Началника Районно управление Раднево
при Областна дирекция на МВР - Стара Загора, което е било отменено като
незаконосъобразно по съдебен ред. Касае се за административнонаказателно
производство по налагане на административно наказание. Т.е. налице е административна
дейност на административен орган при упражняване на административнонаказващата
му функция. В този смисъл е и Тълкувателно
постановление №2/2014 от 19.05.2014 год. на общото събрание от съдиите
от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на
Върховния административен съд.
Безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото наказателно
постановление ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение. Направените от Д.Я. разноски, съставляващи заплатен
адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на
закона и подлежат на репариране.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца
разход за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно постановление, тъй
като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със
съдебното производство по обжалване на наказателно постановление №17-0327-001188
от 03.01.2018 на Началника на Районно управление Раднево при ОД на МВР – Стара
Загора. Наемането на адвокат в случая е
било една закономерна последица от издаването на наказателното постановление,
тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на
интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна
защита на правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените
от ищеца имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление №17-0327-001188 от 03.01.2018
на Началника на Районно управление Раднево при ОД на МВР – Стара Загора.
Действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в
производствата по ЗАНН, което обаче не е основание за изключване на
приложението на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни
претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извода, че
разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания
санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана
административнонаказателна репресия имуществена вреда, за която държавата дължи
обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
Действително процесуалната защита по тези дела не е задължителна съгласно чл.94
от НПК, но това не означава, че осъществяването му е в нарушение на
процесуалните правила. Налице е субективен елемент на наказаното лице по отношение
на реализирането му на правото на защита, което не подлежи на съдебен контрол и
не може да бъде отречено по никакъв начин. Безспорно е в случая, че както във
въззивното производство, ищецът е бил представляван от адвокат, което
предполага и реалното осъществяване на тази защита, а не формалният й характер.
Кумулативно са налице елементите
от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че предявеният от Д.Я. иск
срещу Областна дирекция на МВР - Стара Загора е доказан по основание.
Исковата претенция се явява доказана и по размер, тъй като видно от
приложеният договор за правна защита и съдействие, се установява по безспорен
начин, че ищецът е заплатил в брой договореното възнаграждение в размер на 300.00
лв. за процесуално представителство по АНД №70/2018 год. по описа на Районен
съд Раднево. Приложеният договор за правна защита и съдействие има характера на
разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане /в
този смисъл е и Тълкувателно решение №6/06.11.2018 год. по тълк. дело №6/2012 год,
ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е
претърпял имуществени вреди в размер на 300.00 лв., изразяващи се в направени
от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото
съдебно производство по обжалване на наказателно постановление №17-0327-001188/03.01.2018
год. на Началника на Районно управление Раднево при ОД на МВР – Стара Загора,
отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. Аналогично са
съображенията и за заплатеното за процесуално представителство пред
касационната инстанция адвокатско възнаграждение. Неоснователно е направеното
възражение в подаденият отговор на касационната жалба, че е необходимо
представянето на документ за направените разноски, така както е посочено в
приложеният договор за правна защита и съдействие. Касае се за други разноски,
извън тези платени по договора, за чието реално осъществяване е необходимо
представянето на надлежни доказателства за това. В конкретния случай, такива не
са били направени и не се претендират от страна на ищеца.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от Д.Д.Я. иск
срещу Областна дирекция на МВР - Стара Загора, по безспорен начин е установено
и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически
състав за отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от
ищеца имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно наказателно
постановление, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и
размер и следва да бъде уважена изцяло. Заплатеното възнаграждение е в
предвиденият от чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимален размер.
Съдът намира за основателно възражението на ответника, че с присъждането
на лихва върху направените разноски, се превишава целта на закона. Безспорно е,
че разходът е направен от ищеца за правна помощ и съдействие и реално
представлява съдебни разноски. При това положение, върху него не следва да се
присъжда законна лихва, защото такава не се дължи върху разноските, които се
присъждат във всички съдебни производства. Да се приеме обратното, означава да
се създаде привилегия в полза на лицата, податели на жалби срещу наказателни
постановления, по причина, че въпросът с присъждане на направените в
производството разноски не е нормативно уреден и те се претендират в рамките на
исков процес. Отделно от това, длъжникът не би могъл да се счита в забава да
изпълни свое парично задължение, считано от влизане в сила на решението за
отмяна на наказателното постановление, след като разноските се определят от
съда, а районният съд, който се е произнесъл по делото, не е присъдил такива.
Независимо, че се претендира по реда на ЗОДОВ това не променя същността
на претенцията за имуществени вреди, поради невъзстановени съдебни разноски.
Отговорността за разноски е акцесорна, обективна и безвиновна. Тя обхваща само
действително направените разходи на спечелилата страна. Отговорността за
разноски възниква от присъждането им с влязло в сила решение по приключил спор
и от този момент страната може да изпадне в забава.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР - Стара Загора, ул.”Граф Игнатиев”№16, представлявана от
Директора Стоян Стоянов на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на Д.Д.Я.,
ЕГН ********** *** сумата от 600.00 /шестстотин/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно
наказателно постановление №17-0327-001188 от 03.01.2018 год., издадено от
Началника на Районно управление Раднево при ОД на МВР – Стара Загора.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР - Стара Загора, представлявана от Директора Стоян Стоянов на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на Д.Д.Я., ЕГН ********** *** сумата
от 310.00 /триста и десет/ лева, представляваща направените от ищеца разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: