Решение по Административно дело 656/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 34 11.02.2019г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар Минка Петкова

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 656 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. л.203 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 198 ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по жалба на М.М.М. с адрес: ***, против Заповед № -2071 от 14.11.2018г., издадена от Началника на Затвора - Стара Загора, с която на основание чл.64,ал. 2 и чл. 66, ал.2 от ЗИНЗС и становища на НС СДВР, ЗН РНОД е оставена без уважение молбата на лишения от свобода М.М.М. за преместване в затворническо общежитие от открит тип „ Стара Загора” и замяна в тази връзка на режима на изтърпяване на наказанието в следващия по-лек- общ В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради издаването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Твърди, че неправилно началникът на затвора бил приел, че не трябвало да бъде преместен впредвид непродължителния му престой в работящ отряд и големия остатък от наказанието , което следва да изтърпи и че ще е осъден в влязла в сила присъда, защото бил организатор на организирана престъпна група. Той отговарял на времевите изисквания , въведени в чл. 64,ал.1 от ЗИНЗС и имал добро поведение. Той бил изтърпял повече от една четвърт от наложеното му наказание , поради което следвало да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип за доизтърпяване на наказанието си. Следвало да се има освен това впредвид, че по време на съдебните дела, по които е осъден бил пуснат под гаранция ,осем месеца бил на свобода и през този период нямал извършено престъпление , винаги се бил явявал по делата. До момента имал изтърпяно 8 месеца и 27 дни арест и изтърпяно в затвора в гр. Стара Загора с работа 1 година, три месеца и 12 дни, а общата му присъда била 6 години или 72 месеца От 03.08.2017 г. до 07.08.2018 година имал изтърпяно с работа 15 месеца 23 дни. От 07.08.2018 година до момента на подаване на молбата имал изтърпяно с работа 4 месеца и пет дена. Имал добро поведение, не бил конфликтен Никога не бил наказван, дори бил награждаван с един писмена похвала и две свободни свиждания с близките. За първи път изтърпявал наказание „ лишаване от свобода” Той постоянно работел в цеха за дограма и бил получил похвали от началника за добрата си работа. Искането в тази връзка е за изменение на обжалваната заповед, а именно отказа да бъде преместен в общежитие от открит тип, съответно промяна на режима му от строг на общ. В съдебно заседание се явява лично и поддържа жалбата.

Ответникът – началникът на затвора в гр.Стара Загора, представя преписката по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на издадената заповед.

Окръжна прокуратура гр. Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор Константин Тачев дава мотивирано заключение, че оспореният административен акт е постановен при правилно приложение и в съответствие с материалния закон, а подадената жалба се явява неоснователна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните и съобрази закона, намира за установено следното:

Производството пред началника на затвора в гр.Стара Загора е инициирано по молба от 25.10.2018 г./ адресирана от Административен съд гр. Стара Загора, препратена по компетентност до началника на Затвора гр. Стара Загора/ на М. М.М., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора в гр.Стара Загора с искане да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип

Преписката съдържа информация за фактите, приети за установени от административния орган: В Становище от 14.11.2018 г. , адресирано до Началника на затвора-Стара Загора, изготвено от главен инспектор С. К.К. – зам. Началник РНОД е посочено, че М.М. с присъда № 78/ 07.05..2015 г. по н.о.х.д. № 306/2015 гони на РС Стара Загора е признат за виновен за това, че на 01.12.2014 година в с. Пшеничево, общ. Стара Загора е отнел чужди движими вещи на обща стойност 132,25 лева от владението на М. Б. Г.а с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал.1 във вр. чл. 54 от НК е осъден на три години „ лишаване на свобода. На основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 години. Тази присъда е влязла в сила на 16.07.2015 година. С определение от 12.07.2017 година по НОХД № 1156/2017 година на Специализиран наказателен състав М. е признат за виновен в това, че през периода от месец януари 2015 година до 08.03.2016 година в с. Сърнево и гр.Раднево е ръководил организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 354а,ал.1, и ал.2 от НК и с користна цел престъпление по чл.чл. 321,ал.3, пр.2 и пр. 10,т.1 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 321,ал. 3,т.1 вр. ал.1, вр. чл. 55, ал.1 , т. 1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода. На основание чл. 59,ал.1 от НК е зачетен предварителен арест от 8 месеца и 27 дни С определение от 12.07.2017 г. па НОХД № 1156/2017 г. е приведено в изпълнение отложеното по НОХД № 306/2015 г. на РС гр. Стара Загора в размер на 3 години. Постановен е първоначален строг режим за изтърпяването на наказанието от М.. Той е постъпил в затвора гр. Стара Загора на 03.08.2017 година. Отчетено е, че към 14.11.2018 година М. фактически е изтърпял 1 година, 3 месеца и 11 дни, от работа 4 месеца и 26 дни или общо 1 година , 8 месеца и 7дни , като за изтърпяване от първата присъда му остава 1 година 3 месеца и 23 дни . Според изложеното в справката М. не е изтърпял наказанието по НОХД № 1156/ 2017 г. Лицето пребивало в 7-ма група на корпуса на затвора от 11.04.2018 година след преразпределение от 9-га група. Той работи в цеха за дограма в корпуса на затвора от 13.09.2017 година В становището , изготвено от зам. Началника РНОД се сочи, че М. е самонадеян , млад с дисбалансирана самооценка и с материалистично ориентирана ценностна система Според становището на началник сектор СДВР при затвора гр. Стара Загора в първоначалната оценка по профила на лишения от свобода е регистриран среден риск от рецидив 58б с посочени дефицити:проблемни зони, изискващи корекционно въздействие са: "отношение към правонарушението", "управление на финанси и доходи", "злоупотреба с наркотици" и "умения за мислене". В индивидуалния план за присъдата на М. било предвидено индивидуалната и корекционна дейност да бъде насочена към промяна на криминалистичните нагласи и подобряване на уменията за мислене Лицето спазва установените правила и норми в затвора. Устроен е на работа. Той е награждаван. Според последвалата оценка на правонарушителя М. не са установени значителни изменения , като рискът от рецидив е 56в . Преценено е, че вероятността да извърши друго правонарущение е голяма при извеждане в общежитие от открит тип и се изразява отрицателно становище от замяна на режима му в по-лек общ.

По молбата на жалбоподателя г. е изготвено писмено становище от инспектор "СДВР", че във връзка с пълноценното и ефективно изпълнение на целите на наказанието не следва да бъде уважено искането на лишения от свобода за смяна на режима на изтърпяване на наказанието от строг на общ, и да бъде прекатегоризиран типа на затворническото общежитие в открит. В становището е посочено, че първоначалната обща оценка на риска от рецидив за лишения от свобода, изготвена, е в средни стойности Изготвената последваща по ред оценка на жалбоподателя дава обобщение, че степента на риск от рецидив е понижена от 56б точки. Отчетени са понижени стойности в зоните: отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, и умения за мислене. При съпоставяне на оценката на риска към момента на изготвяне на становището и профила по системата за оценка на правонарушителя с резултатите от предишното оценяване са направени изводи, че М. е показал през изтеклия период на изтърпяване на наказанието положителна промяна в мисленето и поведението си. Участието в препоръчаните форми за корекционно въздействие е постигнало в определена степен целите, заложени в плана на присъдата. Посочено е, че М. е интегриран в условията на мястото за лишаване от свобода, че се съобразява с изискванията и установените правила. Посочено е , че понякога лицето е мнително и недоверчиво.Спазва плана на присъдата , но е забелязан и стремеж към прекомерно бързо постигане на режимните облекчения по прогресивната система, несъответен с принципите на третиране. Лицето има невисоки прагове на фрустрационна устойчивост и повишена на моменти емоционалност, които възпрепятстват постигането на устойчива тенденция към промяна на поведението на лишения от свобода. .

Въз основа на дадените становища е издадена оспорената в настоящото производство заповед №Л-2071/14.11.2018 г. на началника на затвора в гр.Стара Загора, с която е отказано жалбоподателят да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип, като същият продължава да изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип при строг режим,, който също е отказано да бъде променен режима му в общ. Описаните данни са възприети от началника на затвора в гр. Стара Загора, като е приел информацията за обективна – представено е поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието в цялост. Поведението е анализирано, като са взети под внимание положителни и негативни прояви. Административният орган е мотивирал отказа, като е отчел, че е необходимо корекционно-възпитателната работа с лишения от свобода да продължи да бъде насочена и съобразена с индивидуалните потребности на правонарушителя поради необходимостта да се продължи работата по подобряване на поведението му

По делото са разпитани свидетелите Ю. Г. и Т.Т.. Ю. работи като надзирател в затвора гр. Стара Загора и по график в цех „ мебелен”. , който се състои от три халета В едното от тях работи М. в цех „ Дограма”.Спомня си случая , когото М. му е предал зелена метална кутия , която той от своя страна предал на дежурния главен надзирател и на командира на отделение, които дошли да я вземат. Той не знае какво е имало в кутията , не е правил протокол за предаване на кутията и не е съобщил на ИСДВР , че М. му е предал тази вещ. Г. е изготвил за този случай докладна до началника на затвора. Свидетелят Т. работи като ИСДВР VІ степен в затвора гр. Стара Загора , понастоящем на 3-та и на 7-ма трупа. Той е информиран за случая с намирането на кутията от М. , но не знае какво е нейното съдържание. Не бил информиран за някакви особени заслуги по предаването на металната кутия на който и лишен от свобода и М. не е бил предложен за награда за тази си постъпка. М. е награждаван лично два пъти от него , а преди това е награждаван от колегите му..През м. 10.2018 година Т. препланирал присъдата на М. и провел среща с него относно правното му положение и с възможността му за развитие по прогресивната система .В изготвената от него докладна Т. е дал цялостна оценка на поведението на М. – положителни и отрицателни аспекти. Отчел е участието в трудовата ма дейност и получените от лишения от свобода награди. С оглед всички установени характеристични данни на М. на този етап според свидетеля е неудачно извеждането му на обекти. Към момента на молбата М. не е отчетена критичност в достатъчна степен към извършените от него деяния.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149,ал.1 от АПК против подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, засегнат неблагоприятно от разпоредените с него правни последици, поради което е процесуално допустима.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началника на затвора в гр. Стара Загора при спазване на установената от закона форма съобразно нормата на чл. 64,ал.2 от ЗИНС

Зповедта е мотивирана в достатъчна степен от административния орган, с посочване на фактическите и правни основания за нейното издаване. Съобразно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, мотиви се съдържат и в предхождащи издаването документи – становища, които са част от административната преписка.

При извършената проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Изпълнена е предвидената в чл. 64,ал.2 от ЗИНСЗ процедура. Административният акт е издаден след вземане на становището на началник сектор "СДВР" в затвора в гр.Стара Загора, заместник-началника по режимно-охранителната дейност и ИСДВР относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 64,ал.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип.

За удовлетворяване на искането на жалбоподателя - за преместването му в затворническо общежитие от открит тип, е предвидена законова възможност, но не и задължение за пенитенциарните власти, която се преценява конкретно за всяко осъдено лице. Началникът на затвора дължи отговор на такова искане с мотивирана заповед, в която следва да съобрази поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Преценката му следва да се основава на предвидените в закона становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Видно от обстоятелствената част на заповедта, в случая са възприети изцяло дадените от тези длъжностни лица становища. Данните в същите се потвърждават от документацията в административната преписка. Следователно, трите становища са обосновани и аргументирани в степен, мотивирала административния орган да издаде оспорената заповед. Според наличните данни към момента на подаване на молбата от жалбоподателя, поведението му е обосновало преценките в становищата. Същите са обективни, предвид документирани осъществени факти и обстоятелства – положителни и негативни, разкриващи в цялост поведението на лицето. Към момента на произнасяне от страна на началника на затвора жалбоподателят не е доказал с поведението си, че е достигнал необходимото израстване по отношение посочените в становището на началник сектор "СДВР" критерии, за да може да бъде преведен в затворническо общежитие от открит тип. Изразеното отрицателно становище за промяна на режима и преместване в затворническо общежитие от открит тип съответства на данните от преписката – жалбоподателят все още не приема изцяло отговорността за собственото си криминално поведение, а изразената от него мотивация за преосмисляне на криминалното му поведение е формална, все още му липсват достатъчно добри умения за решаването на проблемите, както и че той не осъзнава последствията от наличието им и липсва целеполагане. Обстоятелствата, че жалбоподателят е полагал доброволен труд, награждаван от административния орган и не водят до различен извод. Независимо от промените в положителен аспект за него е отчетено, че не е съществено намален риска от рецидив за жалбоподателя от 58 точки, съгласно първоначално извършената оценка на лишения от свобода до 56 точки.

Видно от разпоредбата на чл. 64,ал.1 от ЗИНЗС законът дава право на административния орган да извърши преценка по целесъобразност на исканото преместване на лишения от свобода в затворническо общежитие от открит тип, което не задължава административния орган при наличие на посочените предпоставки да уважава всяка подадена молба. Законодателят изисква наличие на конкретни формални предпоставки във връзка със срока на изтърпяното до момента наказание, но е предоставил правомощие при тези предпоставки административният орган да прецени доколко с оглед поведението на лишения от свобода, риска от рецидив и целите на наказанието, това преместване е целесъобразно. Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка за изменение на мястото на изтърпяване на наказанието е предоставена на административния орган, който действа при условията на оперативна самостоятелност, съобразно формираното у него вътрешно убеждение. Съдебният контрол в случая се свежда до проверка за това, дали на административния орган действително е предоставено правото да извършва преценка по целесъобразност и дали е спазил процедурата при издаване на административния акт.

От представените писмени доказателства е видно, че преди издаване на оспорената заповед ответникът е изискал становища от съответните длъжностни лица, в съответствие с цитираните законови разпоредби. Няма колебания в преценката на длъжностните лица, липсват и несъответствия или неизяснени факти. Въз основа на отразеното в тях административният орган е направил собствена преценка на всички относими факти и обстоятелства, свързани с преместването на лицето, в резултат на които е приел, че не са налице условията за преместване по отношение на жалбоподателя в затворническо общежитие от открит тип. В тази връзка не се установява нарушение на принципа за съразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК, доколкото с административния акт не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен, по-голяма от необходимото за изпълнение целите на изтърпяваното наказание.

Наличието на изтърпяно най-малко една четвърт от наложеното наказание в затвор, както и соченото от жалбоподателя, че бил награден, не е достатъчно условие задължително да се уважи искането му за преместване в затворническо общежитие от открит тип, тъй като същото практически би довело до преместване по силата на закона, при липса на преценка на всички относими обстоятелства и факти по целесъобразност, какъвто е смисълът на приложимата законова разпоредба.

Няма спори , че предпоставки за произнасяне от Началника на затвора са били налице към момента на подаване на молбата – по см. на чл. 66,ал.1 и ал.4 . 4 от ЗИНСЗ Тези предпоставки касаят допустимост на искането/молбата и са основани на времеви порядък на изтърпяно наказание и изтекъл срок,.

За удовлетворяване на искането на оспорващото лице - за смяна на режима от общ на лек, е предвидена възможност, а не задължение на административния орган.. Според наличните данни към момента на подаване на молбата, поведение на жалбоподателя е преценено обективно – налице е информация за извършване на трудова дейност и награди, които не преодоляват изцяло констатираните недостатъци, обосновали оценката на риска. Предвид документирани факти и обстоятелства в цялост и хронологична последователност – положителни и негативни, е възможна преценката за законосъобразност на оспорената заповед. Към момента на произнасяне от страна на Началника на затвора Стара Загора, жалбоподателят не е доказал с поведението си, че е достигнал необходимото израстване по отношение посочените в пояснението относно оценката на риска от рецидив – "проблемни зони" и необходимостта от корекционно въздействие не е преодоляна, за да може да премине на по лек режим.

Изразеното отрицателно становище за промяна на режима съответства на данните от преписката – жалбоподателят не е променил в достатъчна степен поведението си Изпълнението на трудова дейност е оценено положително, но само по себе си не е достатъчно за обосноваване на промяна на режима в по лек. Според съдържанието на разпоредбата на чл. 66,ал.1 от ЗИНСЗ, законът е предоставил право на ответника да извърши преценка по целесъобразност на възможността за замяна на режима, а не го задължава при формалното възникване на посочените в нормата предпоставки, при условията на обвързана компетентност да уважава всяка подадена молба. Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка за облекчаване на режима, е предоставена на административния орган, който действа при условията на оперативна самостоятелност, съобразно формираното у него вътрешно убеждение. Съдебният контрол отново в случая се свежда до проверка за това, дали на административния орган действително е предоставено правото да извършва преценка по целесъобразност и дали е спазил процедурата при издаване на административния акт. От представените писмени доказателства е видно, че преди издаване на оспорената заповед ответникът е изискал становища от съответните длъжностни лица, в съответствие с цитираните приложими разпоредби от ЗИНЗС, като въз основа на отразеното в тях е направил собствена преценка дали са налице условията за облекчаване на режима, след което се е произнесъл с оспорената заповед.. Изготвените становища разкриват обективната преценка на администрацията относно поведението на ЛС М., поради което се налага извод за правилна преценка, обосновала оспорената заповед за отказ да бъде променен режима на лек. Действително поведението на ЛС жалбоподател е ориентирано към промяна на режима /във вр. счл. 155 ЗИНСЗ/, но към дата на издаване на заповедта не са изпълнени всички законови изисквания за това.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.М. с адрес: ***, против Заповед № -2071 от 14.11.2018г., издадена от Началника на Затвора - Стара Загора, с която на основание чл.64,ал. 2 и чл. 66, ал.2 от ЗИНЗС и становища на НС СДВР, ЗН РНОД е оставена без уважение молбата на лишения от свобода М.М.М. за преместване в затворническо общежитие от открит тип „ Стара Загора” и замяна в тази връзка на режима на изтърпяване на наказанието в следващия по-леко -общ .

Решението е окончателно и на основание чл. 64,ал.4 от ЗИНЗС и на чл. 66,ал.2 от ЗИНСЗ и не подлежи на оспорване и протестиране .

СЪДИЯ: