Р
Е Ш Е
Н И Е
№
3
05.02.2019г.
град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II
състав, в публично съдебно заседание на девети януари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар аа
и
с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Галина
Динкова административно дело № 661 по описа за 2018г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на Т.С.С. против Заповед
№349з-3101 - 31.10.2018г, издадена от Началник на отдел „Разследване“ към
Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на инспектор Т.Ст.С., като
ст.разследващ полицай в РУ, в сектор „Разследване – Второ РУ-Стара Загора“ към
отдел „Разследване“ при ОДМВР-Стара Загора, е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от 9/девет/ месеца, считано от датата на връчване на
заповедта за описано в заповедта деяние, извършено на 05.08.2018г., в нарушение
на т.21 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, обн.ДВ
бр.67/12.08.2014г(ЕКПДСМВР) и квалифицирано по чл.194 ал.2 т.4, вр.с чл.200
ал.1 т.12 от ЗМВР.
В жалбата и чрез адв.ч, оспорващият излага
доводи за незаконосъобразност на заповедта поради издаването й в нарушение на
изискването за посочване на мотиви, при допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на дисциплинарното производство и при неправилно приложение на
материалния закон. Твърди, че не е ясно в какво точно се изразява нарушението
му. По преписката са приложени две справки, в които са визирани като нарушени
различни разпоредби от Етичния кодекс
/ЕКПДСМВР/. Оспорващият твърди, че деянието неправилно е прието като нарушение
на служебната дисциплина, доколкото при въпросния „инцидент“ не се е
легитимирал като служител на МВР, не е осъществявал служебни задължения, бил е
предизвикан и реагирал по-бурно на работа, т.е.действал в лично качество на
въпросното място. Поддържа доводи, че е бил в правото си да иска обяснения за
непредпазливите действия на служители на автомивката. Твърди, че се касае за
спречкване, за което се позовава на постановление №3614/05.10.2018г. на РП – Стара
Загора за отказ за образуване на досъдебно производство. Изтъква и доводи, че
при определяне срока на дисциплинарното наказание - порицание за срок от 9 месеца /т.е.повече от минимално
предвидения/, не са изложени относими мотиви. Иска отмяна на оспорената
заповед, алтернативно - за намаляване размера на наложеното дисциплинарно
наказание и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Началник на
отдел „Разследване“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото – гл.юрисконсулт А, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че е обосновано виновно
извършено от оспорващия нарушение, същото е правилно квалифицирано. Изготвянето
на две справки сочи, че е в изпълнение на разпоредбите за водене на
дисциплинарно производство. Иска отхвърляне на жалбата срещу нея като
неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Т.С.С. е служител на ОД на МВР –
Стара Загора, на длъжност разследващ полицай в сектор „Разследване“ – Второ РУ
към отдел „Разследване“ в ОД МВР – Стара Загора /справка л.42/.
Дисциплинарното производство срещу С.
е било образувано със Заповед № 349з-2568/03.09.2018г на Началник отдел
„Разследване“(л.20), връчена на Т.С. на 04.09.2018г. /л.21/, с която на
основание чл.205 ал.2 от ЗМВР и предварителни данни - в справка
рег.№1959р-16572/30.08.2018г /л.22/, е разпоредена проверка за допуснато от него нарушение на т.19 и т.20 от ЕКПДСМВР, вр.с
чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР – нарушаване на етичните правила за поведение на
държавните служители от МВР, посредством постъпилите данни, че на 05.08.2018г в
Автокомплекс „Е.“
гр.Стара Загора, бул.“…..“ №…., инспектор Т.С. при спор за надраскано стъкло на
личния му автомобил, хванал за гърлото и повалил на земята М. Б. П.-работник на
автомивката –л.20.
Проверката, разпоредена с горната
заповед, е възложена на Комисия в състав: председател П. И. Х., гл.разследващ
полицай отдел „Разследване“, членове: И. П. Т. – разузнавач, група ППЛС, сектор
ПКП към отдел “Криминална полиция“, М. И. А-главен юрисконсулт и К. Б. –
ст.експерт (ЧР), всички в ОД на МВР-Стара Загора. Началник отдел „Разследване“
е указал за резултата от проверката комисията да изготви писмена справка, която
да му се докладва в двумесечен срок.
В хода на образуваното производство,
Комисията е извършила действия по
проверка, вкл.чрез посещение на автокомплекс „Е“ за разговор със собственика
Д.З. и работника М.П., които заявили, че не желаят да дават писмени обяснения
(докладна записка №349р-19177/21.09.2018г.-л.23), снети са на 21.09.2018г сведения от служителите на Първо РУ Стара
Загора – Н. И. и Ст.Т. /л.27-28/, които били изпратени на място на въпросната
дата от инспектор ОДЧ. Приобщени са материали.
На 12.10.2018г. е изготвена
Справка рег.№ 349-р-20752/ 12.10.2018г. на
Комисията, назначена със Заповед № 349з-2568/03.09.2018г за резултата от
извършена проверка /л.15-л.18/, в която са посочени извършените от комисията
действия и приобщените материали, въз основа на които е установена следната фактическа обстановка: На
05.08.2018г, ок.15:00ч служителят на отдел „Разследване“ – ст.разследващ
полицай Т.С.С. оставил притежавания от
него л.а. „П“ рег.№ …….. в автокомплекс
„Е“, гр.Стара Загора, кв.“…“, бул.“…..“ №….., за да бъде измит. След 40-50
минути се върнал за да си го вземе и заплати
услугата. След като взел ключа и се отправил към паркирания автомобил,
пет минути по-късно се върнал отново, за да направи рекламация на работника в
автокомплекса – М. Б. П., с посочени данни, който измил колата му, изразяваща
се в претенция, че е надраскано стъклото на предната дясна врата на автомобила.
На отправените забележки Пейчев възразил, като се аргументирал, че това не е
възможно, предвид кърпите, които се използват. Между С. и Пейчев възникнал
словесен спор, на които С. отвърнал с агресия, изразяваща се в хващане за
гърлото на Пейчев и повалянето му на земята.
По случая бил получен сигнал на
тел.112 от присъстващите по време на инцидента Д. Т. З., собственик на автокомплекс
„Е“ и Б. М. Д., служител на същия автокомплекс. На място бил изпратен екип от
служители на 01 РУ -Стара Загора, гр.“ООР“
– Н. Х. И. и С. Т. Т.. Сочи се образувана преписка с рег.№ 1959р-15473 /
06.08.2018г и изготвена докладна записка №1959р-15763/13.08.2018г от Т. П. П. –
ПИ в 01-во РУ Стара Загора. Всички материали по преписката, ведно с предадения
от Диан Тодоров видеозапис от охранителна камера, били предадени на РП Стара
Загора по компетентност, а за нуждите на дисциплинарното производство били
представени копия. Пострадалият М. П. и присъстващите З. и Д. отказали да дадат
сведения в дисциплинарното производство/докладна №349р-19177/21.09.2018г.
Въпреки това, Комисията счита, че извършеното деяние от Т.С. е доказано от
събраните при проверката други материали. Въз основа събраните доказателства и
преценка за евентуална заинтересованост на страните и свидетелите, комисията е
направила заключение, че служителят Т.Ст.С. с деянието си спрямо М.П., станало
достояние на работниците от автомивката и на служителите на Първо РУ, е
извършил нарушение на т.19 от ЕКПДСМВР, според която държавният служител пази
доброто име на институцията, която представлява, поради което Комисията е
предложила да му се наложи дисциплинарно наказание порицание по чл.200, ал.1
т.12 от ЗМВР /л.16-18/. Като
приложения са посочени: справка рег.№1959р-16572/30.08.2018г на Началник 01
РУ-Стара Загора, докладна записка №349р-19177/21.09.2018г, сведения от 21.09.2018г
от служителите И. и Т., двамата гр.“ООР“- 01-во РУ, сведение рег.№349р-19216/21.09.2018
от Т.П. – ПИ в Първо РУ Стара Загора, копие от докладна №1959р-15763/13.08.2018г.
предадена от Т.П. /л.30-31/, документи представени от РП Стара Загора, с писмо
№34900-16032/ 25.09.2018г. /л.33 и сл/ и които включват: докладна записка
№19643/05.08.2018г /по която е образувана преписка с рег.№ 1959р-15473 /
06.08.2018г/, подадена от ст.полицай в група „ООР“ Н.Х.И.-л.36, сведения от
06.08.2018г от лицата М.П., Б.Д., Д. и
Т.С. /л.37-л.40/, протокол за доброволно предаване на видеозаписи /без СД/-л.41,
справка отдел „ЧР“-л.42.
На 17.10.2018г Т.С. се е запознал с изготвената справка
рег.№349р-20752/ 12.10.2018г, а на 18.10.2018г е депозирал сведение вх.№
349р-21219/ 18.10.2018г, в което заявява, че при възникналия личен конфликт бил
допълнително провокиран с отправена към него обидна реплика, че инцидентът възникнал
извън работно време и е от личен характер, не е действал при и по повод
службата си, не се е представял за служител на МВР, нито се е легитимирал като
такъв, не е намеквал нито дал по някакъв начин възможност лицето, с което имали
конфликт или други лица да разберат, че е служител на МВР. При дошлите на място
служители на Първо РУ се легитимирал с лична карта, без да дава знак, че се
познават. Действията му не били свързани с институцията, в която работи и не са
уронили доброто й име /л.19/.
На 18.10.2018г. Началникът на отдел
„Разследване“ и Дисциплинарно наказващ орган, положил резолюция върху
сведението за запознаване с писмените обяснения на С..
На 24.10.2018г с резолюция върху
справката от 12.10.2018г., адресирана до председателя на Комисията, назначена
по чл.205 ал.2 ЗМВР, Началник отдел „Разследване“ посочил, че следва да бъдат
снети допълнителни сведения от полицейските служители, изпратени на място, изразява становище че се касае за нарушение
по т.21 от Етичния кодекс /л.15/.
На 26.10.2018г са дадени
допълнителни сведения от служителите Т. и И. /л.13-14/.
Изготвена е справка УРИ
:349р-21836-26.10.2018г. на Комисията, назначена със Заповед №
349з-2568/03.09.2018г /л.11-12/. В нея е посочено, че проверката, спрямо Т.С. е
относно наличие на данни за извършени от служителя нарушения на т.19 и т.20 от
ЕКПДСМВР, нарушение на служебната дисциплина по чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР.
Комисията изготвила справка рег.№349р-20752/12.10.2018г, в която констатирала,
че с деянието си спрямо М. Б. П., което е станало достояние на работниците от
автомивката и служителите от Първо РУ –Стара Загора, е извършил нарушение на
т.19 от посочения кодекс. След запознаване със справката Т.С. е дал обяснение
(сведение с посочен номер от 18.10.2018г), в което заявил, че не е отчетен
факта на провокация от страна на служителя и че никой не е разбрал, че е
служител в МВР. Комисията сочи, че приема за неоснователно, че действията на
служителя не били свързани по никакъв начин с институцията, в която работи.
Позовава се на т.11 от Етичния кодекс, според която правилата са приложими за
техните действия и в работно, и извънработно време. Прието е за основателно
възражението, че работниците в автомивката не са разбрали към момента на
деянието, че С. е служител на МВР. След като преразгледала всички материали по
преписката, както и обяснението на служителя, комисията счита, че е допуснато
нарушение на т.21 от Етичния кодекс – държавния служител се отнася с уважение
към всички представители на обществото. Извода сочи направен въз основа
събраните доказателства за извършеното от служителя С. на 05.08.2018г, както и
от самопризнанието му, че е бил провокиран.
Поради горното, комисията е приела,
че служителят Т.С. с деянието си спрямо М.П. е извършил нарушения на т.21 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и предлага да му се
наложи дисциплинарно наказание по чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР „порицание“.
Приложени са към тази справка:
справка рег.№1959р-16572/30.08.2018г на Началник 01 РУ, докладна записка
№349р-19177/21.09.2018г – относно отказ да бъдат представени сведения от
пострадалия и присъствалия на инцидента, сведение от 21.09.2018г от Н.Х.И. –
служител гр.“ООР“-01-во РУ – Стара Загора и сведение от 21.09.2018г от С.Т.Т.
–служител гр.“ООР“-01-во РУ –Стара Загора, сведение рег.№349р-19216/21.09.2018
от Тихомир Пенчев П. – ПИ в 01-во РУ Стара Загора, копие от докладна
№1959р-15763/13.08.2018г. предадена от Т.П. , документи представени от РП Стара
Загора, с писмо №34900-16032/ 25.09.2018г, справка УРИ: 349-р-20752-12.10.2018г и сведение №
349р-21219/18.10.2018г.
На
26.10.2018г. справка УРИ: 349р-21836-26.10.2018г. е съобщена на Т.С., който се
е подписал, декларирал, че е запознат с нея и няма да дава допълнителни
сведения /л.12/. Съставен е и подписан от председателя на комисията протокол
№349р-21929/29.10.2018г. по образеца за
отказ за даване на обяснения от служител, извършил дисциплинарно нарушение
и/или да се запознае с материалите от дисциплинарното производство, който обаче
нито е подписан от С., нито е оформен с подписи на свидители за отказа /л.44/.
С оспорената Заповед №
349з-3101-31.10.2018г. за налагане на дисциплинарно наказание на държавен
служител в ОДМВР – Стара Загора, Началник отдел „Разследване“ при ОД МВР –Стара
Загора, в качеството му на дисциплинарно-наказващ орган, на основание чл.194
ал.2 т.4 от ЗМВР, вр. с чл.200 ал.1 т.12, чл.197, ал.1, т.3 и чл.204, т.4 от
ЗМВР, налага на инспектор Т.С.С. – разследващ полицай в сектор „Разследване“ –
Второ РУ към отдел „Разследване“ в ОД МВР – Стара Загора дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 9 месеца. От фактическа страна заповедта се
основава на обстоятелството, че е извършена проверка по реда на чл.205 ал.2 от
ЗМВР, разпоредена със заповед № 349з-2568/03.09.2018г, за резултатите от които
е изготвена справка УРИ: 349р-21836 /26.10.2018г., в която е констатирано, че
на 05.08.2018г, около 15.00ч, Т.С. оставя притежавания от него лек автомоби „П“
с рег.№ ….. в автокомплекс „Е“ гр.Стара Загора, ул…….. за измиване. След 40-50
минути се връща да си го вземе и заплати услугата и напуска обекта. Пет минути
по-късно С. се връща в автомивката за да направи рекламация на работника на
автокомплекса – М. Б. П. от гр.Казанлък, който измил колата му, изразяваща се в
претенция, че е надраскано стъклото на предната дясна врата на автомобила му.
Между С. и Пейчев възниква словесен спор, който според думите на самия С.
провокира собственото му агресивно поведение спрямо П., изразяващо се в хващане
за гърлото и поваляне на земята. С описаното деяние от 05.08.2018г се сочи, че
служителят е допуснал нарушение на служебната дисциплина - т.21 от ЕКПДСМВР
/“Държавният служител се отнася с уважение към всички представители на
обществото“ / - дисциплинарно нарушение по чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР.
В заповедта е посочено, че
дисциплинарно-наказващият орган е приел писмените обяснения на служителя
рег.№349р-21219/18.10.2018г, сведение от 07.08.2018г, запознал се с протокол
№349р-21929/29.10.2018г, като въз основа оценка на събраните доказателства,
предвид заеманата от служителя длъжност разследващ полицай и че от него в още
по-голяма степен се очаква да познава законите и правилно да съобразява с тях
поведението си, както и обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на
службата, се следва налагане на Т.С. дисциплинарно наказание порицание за срок
от 9 месеца.
Заповедта
е съобщена на жалбоподателя на 07.11.2018г., видно от отбелязването на
същата с подпис на служителя /л.4 гръб/.
По делото са приети като доказателства
документите по административната преписка по издаване на оспорената заповед,
както и представеното от жалбоподателя постановление №3614/05.10.2018г на
прокурор при РП – Стара Загора за отказ за образуване на досъдебно производство
/л.51/.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорената заповед на основание чл. 168, ал.
1 във вр. с чл. 146 от
АПК, намира за установено следното:
Оспорването е направено в законово установения
срок по чл.149, ал.1 от АПК, вр. с чл.211 от ЗМВР /на 20.11.2018г. жалбата е
депозирана в съда, а заповедта е връчена на 7.11.2018г/. Жалбата изхожда от
легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване
и контрол за законосъобразност, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Заповед № 349з-3101-31.10.2018г. е издадена от
материално компетентен орган в лицето на Началника на отдел „Разследване“ при
ОД МВР –Стара Загора. С нея на оспорващия, в качеството му на старши разследващ
полицай в РУ, в сектор „разследване – Второ РУ-Стара Загора“, също към отдел
„Разследване“, е наложено дисциплинарно наказание по чл.197 ал.1 т.3 ЗМВР
/порицание/. Този вид дисциплинарни
наказания, според разпоредбата на чл.204 т.4 от ЗМВР, могат да бъдат налагани
от служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Според чл.42 ал.3 от
ЗМВР и чл.9 ал.1 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на
вътрешните работи, в областните дирекции на МВР може да се създават отдели,
сектори, районни управления, участъци и други звена от по-нисък ранг в
зависимост от задачите и дейността им. Длъжностните лица, оглавяващи звена в структурата на съответната
областна дирекция на МВР /вкл.началник на отдел, както е в случая/, с оглед
ръководния характер на длъжността им спрямо служителите от съответното звено са
служители на ръководна длъжност по смисъла на чл.204 т.4 от ЗМВР, съответно са
компетентни да налагат дисциплинарни наказания по чл.197 ал.1, т.1 – 3 от ЗМВР. Началникът на отдел
„Разследване“ при ОД МВР – Стара Загора се явява служител на ръководна длъжност
и разполага с материална компетентност за налагане дисциплинарно наказание по
чл.197 ал.1 т.3 спрямо служителя от същия отдел - Т.С.С..
Обжалваната заповед е постановена при
съблюдаване на императивната норма на чл. 210 от ЗМВР за форма и съдържание на
акта за налагане на дисциплинарно наказание. Посочената разпоредба определя, че
дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се
посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са били нарушени, доказателствата,
въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се
налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. В оспорената заповед е посочено извършено от С. нарушение на
служебната дисциплина по т.21 от ЕКПДСМВР /изр.първо, абзац втори от
заповедта/, дисциплинарно нарушение по чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР, като
описанието на деянието от обективна страна почива на обстоятелствата, обобщени
в изр.последно от абзац първи от заповедта- „Между С. и П. възниква словесен
спор, който според думите на самия С. провокирал собственото му агресивно
поведение спрямо Пейчев, изразяващо се в хващане за гърлото и поваляне на
земята“, при посочени мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено. Следователно не е основателно
оплакването за неяснота на заповедта от гл.т. за какво деяние служителят е
дисциплинарно наказан. Посочено е
правното основание за наложеното на С. наказание – чл..194 ал.2 т.4, вр.с
чр.200 ал.1 т.12, чл.197 ал.т.3 и чл.204 т.4 от ЗМВР, както и обстоятелства,
преценени от органа за относими към определяне срока на дисциплинарното
наказание. Следователно Заповед № 349з-3101/31.10.2018г. съдържа всички законово
изискуеми реквизити.
Заповед № 349з-3101-31.10.2018г. обаче е
издадена при допуснато съществено нарушение на относимите към дисциплинарното
производство административно-производствените правила, което обуславя и извод
за нейната незаконосъобразност.
Действително дисциплинарното производство е
образувано в съответствие с чл.205 ал.1
от ЗМВР - със Заповед № 349з-2568/03.09.2018г на Началник отдел „Разследване“,
при постъпили данни за допуснато от служителя Т.С. нарушение на служебната
дисциплина - справка рег.№1959р-16572/30.08.2018г /л.22/. Според чл.205 ал.2 от
ЗМВР за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на
дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди
извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. Доколкото в
случая ДНО със Заповед № 349з-2568/03.09.2018г е
разпоредил извършване на проверка, приложими са и правилата от раздел ІІ „Провеждане на дисциплинарно производство при
постъпили данни за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл.198-202
от ЗМВР“ от Инструкция №
8121з-470/27.04.2015г за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи. Според чл.16 от тази
Инструкция, дисциплинарно наказващият орган назначава проверка по чл.205
ал.2 ЗМВР с писмена заповед по образец,
като копие от нея се изпраща веднага в дирекция „Човешки ресурси“ – МВР.
Държавният служител, срещу когото се извършва проверката, се запознава със
заповедта, което обстоятелство удостоверява с подпис и отбелязване на дата и
час. В съответствие с чл.16 от Инструкцията
Т.С. е запознат със Заповед № 349з-2568/03.09.2018г. на 04.09.2018г, в
14:10ч., удостоверено по указания начин /л.21/.
За резултата от проверката,
съответно на чл.18 ал.1 от Инструкцията, е изготвена писмена справка
УРИ: 349р-21836-26.10.2018г на Комисията, назначена със Заповед № 349з-2568/03.09.2018г
/л.11-12/, като именно на основание на тази справка с оспорената Заповед
Началникът на отдел Разследване при ОДМВР –Стара Загора е наложил на Т.С.,
ст.разследващ полицай в същото ведомство,
дисциплинарно наказание. В
посочената справка от 26.10.2018г обаче извън изявлението, че Т.С. с деянието
си спрямо М.П. е извършил нарушение на т.21 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, липсват
констатации на Комисията за фактите и
обстоятелствата, в които се изразява допуснатото от С. нарушение на служебната
дисциплина. Това е в нарушение на чл.18
ал.2 от Инструкцията, според която,
когато в справката по ал.1 /т.е.писмената справка, с изготвяне на която приключва
проверката по чл.205 ал.2 от ЗМВР/, се съдържат данни за извършено
дисциплинарно нарушение и неговия извършител, дисциплинарно наказващия орган
извършва действията по чл.206 ал.1-4 от ЗМВР. При липса в съдържанието на
справка УРИ: 349р-21836-26.10.2018г, на изискуемите данни в какво се изразява
деянието, квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина, връчването й
на С. на 26.10.2018г. не изпълнява изискването същият да е разбрал в какво се изрязава нарушението по
т.21 от Етичния кодекс, в извършване на каквото е обвинен и което
обуславя възможността да упражни процесуалните си права, осигуряващи
правото му на защита още в хода на дисциплинарното производство. Правото на
служителя да бъде изслушан, съответно да даде писмени обяснения преди да бъде
дисциплинарно наказан, се упражнява спрямо повдигнато му дисциплинарно
обвинение с конкретни фактически и правни рамки, а такива в посочената справка
липсват. Затова изявлението на служителя, отразено собственоръчно на гърба на справката от 26.10.2018г., че е
запознат с нея и няма да дава допълнителни сведения, не може да се тълкува като
отказ да даде обяснения, съответно да бъде изслушан.
В случая Заповед № 349з-3101-31.10.2018г. е
издадена в нарушение на чл.206 ал.1 от ЗМВР, която законова разпоредба
задължава дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения,
освен когато по независещи от служителя причини той не може да бъде изслушан
или да даде писмени обяснения.
Законосъобразното прилагане на чл.206 ал.1 от ЗМВР означава да се даде
възможност на служителя да представи позицията си по вмененото му дисциплинарно
нарушение преди налагане на дисциплинарното наказание. За целта, дисциплинарно
привлеченото лице следва да има възможност да се запознае с фактическите и
правни установявания, въз основа на които се ангажира дисциплинарната му
отговорност и даде писмени или устни обяснения по тях пред дисциплинарно
наказващия орган. В случая служителят не е бил запознат, че е обвинен в
извършването на описаното в оспорената заповед деяние, квалифицирано като
нарушение на т.21 от ЕКПДСМВР, дисциплинарно нарушение по чл.194 ал. 2 т.4,
вр.с чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР.
Сведенията, дадени на 18.10.2018г. от страна на
служителя, не са писмени обяснения по повод извършено от него нарушение на т.21
от ЕКПДСМВР, за каквото е наказан с оспорения акт, а са били дадени от страна на С. във връзка с
констатации за друго дисциплинарно обвинение, а именно че чрез описано в
справката от 12.10.2018г. деяние е извършил нарушение на т.19 от ЕКПДСМВР и
което е различно от деянието, за което е наказан с оспорената заповед. Не
съставляват писмени обяснения на С. и сведенията, които е дал на 07.08.2018г,
т.е.още преди образуването на дисциплинарното производство/л.40/. Към
07.08.2018г служителят не е знаел, че срещу него ще има дисциплинарно
производство, съответно не е упражнил правото си на защита.
Изложеното обуславя извод, че заповедта е
издадена при допуснато нарушение на чл.206, ал.1 от ЗМВР, което е съществено,
тъй като недопускането му прави вероятен и друг изход от производството. Поради изложеното Заповед № 349з-3101/
31.10.2018г. е незаконосъобразна поради
издаването й при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и следва да се отмени на това основание без да се разглежда спора по
същество.
Предвид изхода на делото искането на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК, Областна дирекция на МВР –
Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на Т.С.С. сумата от 510лв.,
представляваща 10лв. внесена държавна такса и 500лв. адвокатско възнаграждение
за един адвокат, договорено и заплатено съгласно приложения договор за правна
защита и съдействие №1 /2019г, кочан №55, сер.АААА № 0001 /л.50/.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Т.С.С., ЕГН **********, Заповед №349з-3101/ 31.10.2018г, издадена от
Началник на отдел „Разследване“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с
която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 9/девет/
месеца считано от датата на връчване на заповедта, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да
заплати на Т.С.С. с ЕГН **********, сумата 510лв /петстотин/ - разноски по
делото.
Съгласно
чл.211 от ЗМВР решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: