Р Е Ш Е Н И Е № 5
гр.Стара
Загора, 21.01.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание
на четиринадесети януари
през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря АЛБЕНА АНГЕЛОВА
и в присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 667
по описа за 2018 год, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл.405а от Кодекса на
труда /КТ/.
Образувано е по жалба от „ДИМАРАТ“ ООД със седалище и
адрес на управление гр.Стара Загора ул.“П.Р.Славейков“ № 1, вх.А, ет.2, ап.6 чрез
управителя ЯИД против Постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение № 3 от 05.11.2018г,
издадено от главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ гр.С, с което на
основание чл.405а, ал.2 от КТ е одобрено съществуването на трудово
правоотношение между В.Д.Х. *** на длъжност „работник“ и работодател „ДИМАРАТ“
ООД. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на административния акт като
постановен при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, неправилно приложение на материалния
закон и несъответствие с целта на закона. По отношение на случилото се на
05.11.2018г. счита че не са налице характеристиките на трудово правоотношение.
По подробно изложени съображения в жалбата е направено искане за отмяна на Постановление гл. инспектор от Дирекция
„Инспекция по труда” С за обявяване съществуването на трудово правоотношение
между В.Д.Х. и търговското дружество „ДИМАРАТ ” ООД, считано от 05.11.2018г. и
за присъждане на направените разноски.
Ответникът –Дирекция „Инспекция по труда“ гр.С чрез
процесуалния си представител старши юрисконсулт Г изразява становище за
неоснователност на жалбата. Поддържа, че
от доказателствата по делото се установява извършване на трудова дейност от В.Х., макар и без трудов
договор.
Заинтересованите лица Н.Д.Х., Д.В.Й. и Д.В.Х.
изразяват писмено становище за основателност на оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административноправния спор:
На 05.11.2018г в с.М общ.С наследодателят на
заинтересованите лица В.Д.Х.,*** е паднал при слизане по стълба след оглед на
цистерна за гориво в стопанския двор на Й.П.Д.. Видно от обясненията на Д./л.19/,
на тази дата е имал уговорка с „ДИМАРАТ“ ООД за почистване на 2 цистерни за
дизелово гориво. Механизмът на падане след огледа е описан в обясненията на М.П.
/л.17/.
В хода на извършената проверка от Дирекция „Инспекция
по труда“ гр.С управителят на „ДИМАРАТ“ ООД ЯИД дава обяснения, че Х. е негов
приятел и го придружавал при огледа за бъдещо почистване на цистерната. Решил
да се качи, за да погледне вътре, но при слизането паднал и си ударил главата. Между
тях няма сключен писмен договор.
От представеното по делото препис-извлечение от акт за
смърт /л.44/ се констатира, че В.Х. е починал в 15 часа и 12 минути на
05.11.2018г в гр.С. Неговите наследници по закон /л.43/ са конституирани като
заинтересовани лица по делото.
С Постановление
за обявяване съществуването на трудово правоотношение № 3 от 05.11.2018г на
основание чл.405а, ал.2 от КТ е одобрено съществуването на трудово
правоотношение между В.Д.Х. *** на длъжност „работник“ и работодател „ДИМАРАТ“ ООД гр.Стара Загора, считано от 05.11.2018г. Постановлението е връчено
на адресата на 05.11.2018г.
По делото са
приети като доказателства съдържащите се в административната преписка Декларация
от М.П.от 05.11.2018г., Декларация от ЯИД от 05.11.2018г., Декларация от Й.Д.от
05.11.2018г., Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ
от 01.02.2018г., както и представените от жалбоподателя Копие от Книга за
инструктаж по безопасност и здраве при работа, Начален инструктаж от
01.01.2013г., Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ
от 15.08.2017г., Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, 2 бр.,., както и днес
представените Справка за актуално състояние на всички трудови договори към
01.11.2018г. и Справка за актуално състояние на всички трудови договори на В.Х..
От показанията
на разпитания свидетел Г.Ж.г се установява, че В.Х. през последните 5-6 години
е бил безработен, не е имал трудови отношения, грижел се е за възрастните си
родители и е водил затворен начин на живот. В периода 1998-2003г е бил съдружник
във фирма за търговия с горива. С управителя на дружеството-жалбоподател е имал
приятелски отношения. На свидетеля не е известно защо на 05.11.2018г е
пребивавал в с.М.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с изложените в жалбата
доводи и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която
административният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, се явява основателна.
Оспореното постановление № 3 от 05.11.2018г на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.С е
издадено от компетентен съгласно чл. 399, ал.1 във връзка с чл. 405а, ал.1 от
КТ и чл. 21 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ орган и в съответствие с изискванията за писмена форма и
излагане на мотиви от фактическо и правно естество.
Съдът намира,
че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, довели до издаването му при неизяснена фактическа обстановка. В случая не са изпълнени условията по чл.
35 от АПК за издаване на индивидуалния административен акт едва след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени. За да приеме съществувало трудово
правоотношение между В.Д.Х. *** на длъжност „работник“ и
работодателя „ДИМАРАТ“ ООД
гр.Стара Загора, ответникът се позовава само на обясненията на управителя на
дружеството ЯИД и на лицата Й.Д.и М.П.. В тях обаче не се съдържат никакви
данни за съществените елементи на трудовото правоотношение - престиране на работна сила, трудово
възнаграждение, работно време, предоставяне на техника
и облекло, извършване на инструктажи и организация на работния процес. Оспореното
постановление е връчено в деня на издаването му,
което обективно е възпрепятствало жалбоподателя да се запознае с фактите в
кръга на фактическото основание за издаване на административния акт и да
направи възражения. Установеният в АПК ред предвижда административният орган да
осигури на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и
да си правят бележки и извадки или – според техническите възможности – копия за
тяхна сметка. Съгласно чл. 34, ал. 3 от АПК, административният орган осигурява
на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и
по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни. Страните могат
да правят писмени искания и възражения /в този смисъл Решение № 655 по адм. дело № 13514/2016г
на ВАС/. Нито една от тези процесуални възможности не е осигурена на
жалбоподателя, а както е видно от доказателствата по делото, той е разполагал с
документи от значение за спора.
Процесният
административен акт е и материално незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на
чл. 405а от КТ, когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение
на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с
постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В това
постановление се посочва началната дата на възникването на трудовото
правоотношение. Съществуването на
трудово правоотношение е правен извод вследствие преценка на фактите налице ли
е организация на работа от работодателя, с негови машини и съоръжения,
инструменти и работно облекло, технологичен процес ръководен от негов
специалист /технически ръководител/, работно време и почивки, като работникът
само предоставя работната си сила и няма собствена материална база, инструменти
и собствена преценка за времето на работата и организация на работния
процес. По преписката и по делото липсват доказателства, че са осъществени
всички или поне някои от тези елементи на трудово правоотношение, включително между
В.Д.Х. *** да е постигнато
споразумение относно трудовите функции, мястото на изпълнението им, работното
време и възнаграждението за полагания труд и въпреки това трудов договор да не
е сключен. Действително представените от жалбоподателя справки и копия от книги
за инструктаж, в които няма отбелязване за лицето В.Х., сами по себе си не
могат да обосноват извод, че на 05.11.2018г това лице не е престирало работната
си сила. Но тежестта за пълно главно доказване на релевантните факти за
възникване на трудово правоотношение е възложена на ответника, за което са му
дадени изрични указания с разпореждане от 11.12.2018г, а той не ангажира
убедителни доказателства в тази насока. Както вече се отбеляза, от обясненията на лицата Й.Д.и
М.П. не може да се направи категоричен извод за правоотношение, за което не е
бил съставен и подписан трудов договор поради липса на данни за съществените
елементи на такова правоотношение. А отразеното в обяснението на управителя на
дружеството-жалбоподател, че няма писмен договор не може да се тълкува
еднозначно като липса на трудов договор с Х. при направеното отбелязване, той е
придружаващ приятел. Опровергаване на това обстоятелство, с което се изключва
предоставяне на работна сила, не е извършено от административния орган.
Поради това съдът намира,
че за конкретния случай условията на чл. 405а, ал. 1 КТ не са изпълнени и Постановление
№ 3 от 05.11.2018г на контролните органи на дирекция „Инспекция по труда“ С, с
което е обявено съществуването на трудово правоотношение между В.Д.Х. *** на длъжност „работник“ и работодател „ДИМАРАТ“ ООД гр.Стара Загора, е издадено при съществени процесуални нарушения, в
противоречие с материалния закон, представените доказателства и целта на закона
- да се защити работникът при полагане
на труд без надлежно сключен писмен трудов договор. Жалбата срещу него е основателна и то
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на спора на основание чл.143, ал.1 от
АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата 650лв,
представляваща направените по делото разноски за държавна такса в размер на
50лв и възнаграждение за един адвокат в размер на 600лв, уговорено и заплатено
по договор за правна помощ и съдействие № 108149/ 15.11.2018г /л.54/.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2,
предл.5 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от „ДИМАРАТ“ ООД със седалище и адрес на управление
гр.Стара Загора ул.“П.Р.Славейков“ № 1, вх.А, ет.2, ап.6 Постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение № 3 от 05.11.2018г между В.Д.Х. *** на длъжност
„работник“ и работодател „Д“ ООД, издадено от главен инспектор при Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.С, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр.С ДА ЗАПЛАТИ
на „ДИМАРАТ“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора
ул.“П.Р.Славейков“ № 1, вх.А, ет.2, ап.6 сумата 650 /шестстотин и петдесет/лв,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: