Р Е Ш Е Н И Е

№ 146 15.05.2019г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието

на прокурора като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 675 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и чл.216, ал.6 от ЗУТ /отм. със ЗИД на ЗУТ, ДВ бр.25/ 26.03.2019г./

Образувано е по жалба, подадена от Г.И.Д. ***; Г.В.А. ***; Г. ***; Д.С.Д. ***; Г. ***; В.Т. ***; Л.Г.Г. *** и Л.К.Т. ***, против Заповед № ДК-10-ЮИР-37 от 29.10.2018г., издадена от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район. С оспорената заповед, в производство по чл.216 от ЗУТ /отм. със ЗИД на ЗУТ, ДВ бр.25/ 26.03.2019г./, е отхвърлена като неоснователна жалбата на Г.И.Д., Г.В.А., Г.К.Г., Д.С.Д., Г.Т.Ч., В.Т.Д., Л.Г.Г. и Л.К.Т. и е оставено в сила Разрешение за строеж № 19-781 от 22.12.2017г., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора, за строеж: „Две ателиета за собствени нужди“ (преустройство и промяна на предназначение на складове с идентификатор 68850.503.566.1.11 със ЗП 31.88кв.м. и 68850.503.566.1.12 със ЗП 48.20кв.м, съответно в две ателиета, находящи се на полуподземния етаж на жилищна сграда с ОСД, четвърта категория на основното застрояване), находящ се в УПИ ІІІ - 3436 от кв. 7601 по плана на гр. Стара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.503.566 по кадастралната карта, с административен адрес ул. „Ц.К.“ № 32, ведно с одобрените проекти.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на потвърденото с нея разрешение за строеж ведно с одобрените инвестиционни проекти, по съображения за издаването им в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателите поддържат, че разрешения строеж - две ателиета за собствени нужди (преустройство и промяна на предназначение на складове с идентификатор 68850.503.566.1.11 със ЗП 31.88кв.м. и с идентификатор 68850.503.566.1.12 в две ателиета), не отговоря на нормативно установеното в ЗУТ изискване за осигуряване на паркоместа за новите обекти, като твърдят, че съгласно одобрения архитектурен проект на въведената в експлоатация „Многофамилна жилищна сграда с ОСД и допълващо застрояване – склад за хранителни продукти“, са предвидени осем места за паркиране, съответстващи на броя на съществуващите преди издаването на разрешението за строеж самостоятелните обекти в сградата – 5 бр. апартаменти, 2 бр. ателиета и заведение за бърза закуска. Оспорват реалното съществуване на сочените като придобити от собственика на преустройваните обекти два броя паркоместа като поддържат, че нотариалния акт за покупко-продажба на паркоместата е нищожен. По подробно изложени в жалбата и в представената по делото писмена защита от пълномощника на жалбоподателите съображения, е направено искане за отмяна на оспорената Заповед № ДК-10-ЮИР-37 от 29.10.2018г. на Началника на РДНСК – Югоизточен район и на потвърдените със заповедта Разрешение за строеж № 19-781 от 22.12.2017г., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора, ведно с одобрени проекти.

Ответникът по жалбата – Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. С подробно изложени съображения обосновава, че оспорената заповед, като издадена от материално и териториално компетентен административен орган, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна.

Главният архитект на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона решаващият административен орган е приел, че издаденото Разрешение за строеж № 19-781 от 22.12.2017г. е законосъобразно.

Заинтересованата страна - К.Т.К., лично и чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че в производството по одобряване на инвестиционния проект и издаването на разрешението за строеж, са спазени всички нормативно регламентирани изисквания и правилно с обжалваната заповед на Началника на РДНСК-ЮИР е прието, че не са допуснати сочените от жалбоподателите нарушения на ЗУТ и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане и съотв. че липсват основания за отмяна на Разрешение за строеж № 19-781 от 22.12.2017г. на Главния архитект на Община Стара Загора.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на Разрешение за строеж 19-09-3 от 08.01.2013г., изменено със Заповед № 10-00-170/ 22.1.2013г., Заповед № 19-24-36/ 09.06.2014г. и Заповед № 19-24-77/ 03.11.2015г., издадени от Главния архитект на община Стара Загора, е изграден и въведен в експлоатация съгласно Разрешение за ползване № ДК-07-СЗ-61 /27.09.2016г. на Началника на РО „НСК“ – Стара Загора при РДНСК – ЮИР строеж - „Многофамилна жилищна сграда с ОСД и допълващо застрояване – склад за хранителни продукти“, построена в УПИ ІІІ-3436 от кв.7601 по плана на гр. Стара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.503.566 по кадастралната карта, с административен адрес гр. Стара Загора, ул. „Ц.К.“ №32. Посоченият строеж представлява жилищна сграда с 5 бр. апартаменти, 2 бр. ателиета, заведение за бърза закуска, 5 бр. паркоместа, три от тях с паркинг-система и 8 бр. складови помещения, както и допълващо застрояване – строеж трета категория.

С вх. № 19-04-355/ 16.11.2017г. К.Т.К. е подал до Главния архитект на Община Стара Загора Заявление за извършване на оценка за съответствие на инвестиционен проект във фаза ТП за строеж: „2бр ателиета за собствени нужди – преустройство на 2 бр. складове със санитарни възли“ със ЗП 80.08кв.м, находящи се в УПИ ІІІ-3436, кв.7601 по плана на гр. Стара Загора, с административен адрес гр. Стара Загора, ул. „Ц.К.“ №32 /л.149 /. Заявителят е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.503.566.1.11 и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.503.566.1.12 в сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.503.566 с административен адрес гр. Стара Загора, ул. „Ц.К.“ №32, с предназначение на обектите „складово помещение и санитарен възел“, съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 108, том І, рег. № 754, дело № 19/ 2016г /л. 182 по делото/. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №125 от 01.11.2016г., том ІХ, рег. №16407, дело № 1285 от 2016г., вписан в Служба по вписванията гр. Стара Загора с вх. рег. № 12672/ 01.11.2016г. /л.68-69 по делото/, К.Т.К. се легитимира и като собственик на 21/163 идеални части от дворното място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор 68850.503.566 по КККР, с разпределено право на собственост на Паркомясто №1 с посочена квадратура от 10кв.м и на Паркомясто № 2 с посочена квадратура от 10.00кв.м и описани с граници по архитектурен проект, които паркоместа, съгласно нотариалния акт, стават прилежаща част към собствения на купувача недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.503.566.1.12 – склад №7, по архитектурен проект разположен на -1 /минус първи/ етаж от многофамилната жилищна сграда с ОСД – заведение за бърза закуска и допълващо застрояване, построена в дворно място, находящо се в гр. Стара Загора, ул. „Ц.К.“ № 32.

Към подаденото заявление е приложен инвестиционния проект /чл.48 и сл. по делото/, включващ части Арх + СК, Ел и ВиК становища. Съгласно обяснителната записка към проекта, възложителят К.Т.К. е собственик на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 68850.503.566.1.11 и 68850.503.566.1.12, и двата с функция на складови помещения със санитарни възли, намиращи се полуподземен етаж на Многофамилна жилищна сграда с ОСД и допълващо застрояване – склад за хранителни продукти. Проектът се сочи като третиращ смяна на функцията на вече съществуващи помещения, като и двата обекта се преустройват на ателиета за собствени нужди. Обектът с по-голяма квадратура се прегражда на две помещения, съответно ателие и склад, като се предвижда отварянето на вентилационни отвори в помещението, всеки от които съответно 60/40. Новопредвиденото разпределение е както следва: от ниво кота 0.00 на сградата посредством стъпала се достига до английски двор, от който се подхожда до двата имота - собственост на възложителя. На единия обект преустройството се състои само в промяна функцията на помещението, а във втория общата площ се прегражда на две помещения - ателие и склад, като на склада се предвиждат по-горе цитираните отвори за вентилация. Посочено е, че преустройството не нарушава носимоспособността на конструкцията като цяло и че е спазена Наредба №2 за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии - за новопредвидените ателиета има осигурени паркоместа, собственост на възложителя. Към проекта е приложено и конструктивно становище със заключение, че проектираното преустройство не нарушава съществуващата носеща конструкция на строежа.

Представена е и оценка на съответствието по част „Конструктивна“ съгласно чл.142 от ЗУТ, изготвена от строителен инженер ПГС-Конструкции /л.52 и сл. по делото/, заключението по която е, че конструктивният проект е разработен в съответствие с действащата нормативна уредба и необходимия обем текстова част. Разработката в конструктивната част е в съответствие със съществените изисквания по чл.169, ал.1 от ЗУТ, включващи носимоспособност, дълготрайност, експлоатация на конструкцията, опазване живота и здравето на хората. Изразено е становище, че част „конструктивна“ на обект 2 броя ателиета за собствени нужди – преустройство на 2 бр. складове със санитарни възли от жилищна сграда с ОСД в УПИ ІІІ 3436, кв.7601, гр. Стара Загора, може да бъде съгласувана. Приложени са становище по част Вентилация, становище част „ВК“ и становище част „Ел“.

С Решение по т.5.2 от Протокол № 48 от проведено на 22.11.2017г. заседание на ЕСУТ при Община Стара Загора /л.36 и сл./, е дадена положителна оценка за съответствие на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите. По подадено от К.Т.К. Заявление вх.19-01-621/ 08.12.2017г., инвестиционният проект е съгласуван и одобрен на 08.12.2017г.

Въз основа на подадено от възложителя К.К. Заявление вх. № 19-21-617/ 15.12.2017г., съгласуван и одобрен технически проект по части „Архитектурна“, „Конструктивна“ „Водоснабдяване и канализация“, „Електрическа“, „Вентилация“, за който е извършена ОСИП от ЕСУТ с Решение по Протокол № 48, т.5.2. от 22.11.2017г., на основание чл.148, ал.1, ал.2, ал.4 и чл.152, ал.1 от ЗУТ, от Главния архитект на Община Стара Загора е издадено Разрешение за строеж № 19-781 от 22.12.2017г., с което на К.Т.К. е разрешено да извърши строителство на: „Две ателиета за собствени нужди“ (преустройство и промяна на предназначение на складове с идентификатор 68850.503.566.1.11 със ЗП 31.88кв.м и 68850.503.566.1.12 със ЗП 48.20кв.м, съответно в две ателиета, находящи се в полуподземния етаж на жилищна сграда с ОСД, строеж четвърта категория) в УПИ ІІІ-3436 от кв.7601 по плана на гр. Стара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.503.566 по кадастралната карта, с административен адрес ул. „Ц.К.“ № 32 /л. 28 по делото/. Разрешението за строеж е съобщено чрез залепване на 09.02.2018г. на съобщение с изх. № 19-99-53 от 08.02.2018г. на жилищната сграда на адрес ул. „Ц.К.“ №32 и на таблото за обяви и съобщения в сградата на община Стара Загора.

С подадена в Регионален отдел „НСК“ Стара Загора при РДНСК – ЮИР жалба вх. № СЗ-889-01-649 от 14.08.2018г., издаденото от Главния архитект на Община Стара Загора Разрешение за строеж № 19-781/ 22.12.2017г., е оспорено по административен ред от Г.И.Д., Г.В.А., Г.К.Г., Д.С.Д., Г. Танчев Ч., В.Т.Д., Л.Г.Г. и Л.К.Т..

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ДК-10-ЮИР-37 от 29.10.2018г., издадена от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район, на основание чл.216, ал.6 от ЗУТ /отм., ДВ бр.25/ 26.03.2019г./, е отхвърлена като неоснователна жалбата на Г.И.Д., Г.В.А., Г.К.Г., Д.С.Д., Г.Т.Ч., В.Т.Д., Л.Г.Г. и Л.К.Т. и е оставено в сила Разрешение за строеж № 19-781 от 22.12.2017г., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора, за строеж: „Две ателиета за собствени нужди“ (преустройство и промяна на предназначение на складове с идентификатор 68850.503.566.1.11 със ЗП 31.88кв.м и 68850.503.566.1.12 със ЗП 48.20кв.м, съответно в две ателиета, находящи се на полуподземния етаж на жилищна сграда с ОСД, четвърта категория на основното застрояване), находящ се в УПИ ІІІ - 3436 от кв. 7601 по плана на гр. Стара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.503.566 по кадастралната карта, с административен адрес ул. „Ц.К.“ № 32, ведно с одобрените проекти. Решаващият административен орган е приел, че доколкото оспореното Разрешение за строеж не е било съобщено по реда на §4, ал.3, изр. първо от ДР на ЗУТ /чрез избраната с решение на Общото събрание на етажната собственост за управител на ЕС на адрес ул. Ц.К. №32, гр. Стара Загора Г.И.Д./, жалбата следва да се счита за подадена в законово регламентирания срок по чл.149, ал.3 от ЗУТ; от заинтересовани лица по чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ – собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост и срещу административен акт по чл.216, ал.1, т.2 от ЗУТ, подлежащ на обжалване пред Началника на РДНСК – ЮИР и съответно че оспорването е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата по наведените с нея доводи за незаконосъобразност на издаденото от Главния архитект на Община Стара Загора Разрешение за строеж №19-781/22.12.2017г., от гл.т липсата на съгласие на собствениците в етажната собственост за направа на вентилационни отвори във външните стени на сградата и липсата на осигурени места за паркиране на новопредвидените ателиета, е приета за неоснователна, със следните мотиви: На първо място решаващият административен орган е обосновал, че доколкото видно от одобрения проект към издаденото разрешение за строеж, преустройството представлява промяна на предназначение на нежилищни обекти, разположени в жилищна сграда, това преустройство попада в хипотезата на чл.185 ал.1, т.7 във вр. с чл.38 ал.5 от ЗУТ, поради което за него не се изисква съгласие на собствениците в етажната собственост. Посочено е, че съгласно представено конструктивно становище, с преустройството не се нарушава съществуваща носеща конструкция на строежа и същата според проектанта е в състояние да понесе всички основни и допълнителни натоварвания, за които е проектирана. С направата на предвидените отвори с размери 60/40см. за осветление и вентилация в едно от преустройваните помещения, не се изменят съществено общите части на сградата, тъй като не се засяга конструкцията на сградата и не се изменя съществено фасадата, с оглед малката им площ. Въз основа на одобрения проект се сочи за установено, че предвиденото ново предназначение на обектите – ателиета за собствени нужди, не е свързано с някакво наднормено шумово или друго замърсяване, нито е нарушена разпоредбата на чл.185 ал.3 от ЗУТ, тъй като за преустройство не се предвижда присъединяване на обща част към самостоятелни обекти на възложителя. Доколкото при промяната на предназначението на обектите за нежилищни нужди, разположени в жилищната сграда, са спазени условията на чл.185, ал.1, т.2-4 от ЗУТ и не се допуска наднормено шумово или друго замърсяване, е прието, че не се изисква съгласието на останалите собственици в етажната собственост. По второто възражение на жалбоподателите – че с одобрения проект и с издаденото въз основа на него разрешение за строеж е нарушена разпоредбата на чл.38, ал.9 от ЗУТ (според която не се допуска преустройство и промяна на предназначението на обекти по чл.38, ал.1 – 5, ако за новите обекти не могат да се осигурят необходимите гаражи или места за паркиране в поземления имот), е обоснован извод, че посоченото законово изискване е спазено, тъй като възложителят К.Т.К. притежава две места за паркиране всяко с квадратура от по 10кв.м, представляващи прилежаща част към единия от складовете - предмет на разрешеното преустройство /склад №7/, съгласно Нотариален акт № 125, том ІХ, рег.№ 16406, дело 1285 / 2016г., поради което е налице съответствие на броя на паркоместата с броя на преустройваните самостоятелни обекти в жилищната сграда. По тези съображения жалбата е отхвърлена, като неоснователна и е оставено в сила Разрешение за строеж № 19-781 от 22.12.2017г., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед № ДК-10-ЮИР-37 от 29.10.2018г. на Началника на РДНСК – ЮИР, вкл. тези по издаване на Разрешение за строеж №19-781/ 22.12.2017г. на Главния архитект на Община Стара Загора, както и преписките по издаване на Разрешение за строеж 19-09-3 от 08.01.2013г. и неговите изменения със Заповед № 10-00-170 / 22.1.2013г., Заповед № 19-24-36/ 09.06.2014г. и Заповед № 19-24-77/ 03.11.2015г. на Главния архитект на Община Стара Загора.

Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-техническа експертиза, заключението по която, неоспорено от страните по делото, съдът възприема като компетентно, обективно и обосновано. Съгласно заключението на СТЕ, според одобрения на 19.01.2012г. от Община Стара Загора инвестиционен проект, за който е издадено Разрешение за строеж № 19-09-3 от 08.01.2013г. за строеж: „Многофамилна жилищна сграда с ОСД и допълващо застрояване – склад за хранителни продукти“, са предвидени 8 броя паркоместа – 3 броя на кота -2.60 и 5 броя на кота +0.00, като проектът предвижда и изграждане на автомобилна платформа. С одобреното през 2014г. изменение и допълнение на разрешението за строеж, за което е издадена Заповед №19-24-36 от 09.06.2014г., автомобилната платформа отпада, както и предвидените в първоначалния проект паркоместа на кота -2.60, а на кота +0.00 се обособяват три двойни автомобилни платформи и две паркоместа, като броят на паркоместата се запазва 8 бр. Вещото лице е констатирало, че паркоместата не са проектирани за конкретни обекти - няма конкретен запис в проектите по част „Архитектура“. При изпълнението на СТЕ е установено, че плочата на кота +0.00 е изпълнена, като вещото лице не е констатирало при огледа на място наличие на двойни автомобилни платформи /парк-боксове/, съгласно предвиденото в одобреното изменение на инвестиционния проект през 2014г., като липсват и данни такива изобщо да са били монтирани. Паркирането е свободно, без маркирани конкретни паркоместа. Поради липсата на чертежи /както по първоначалния проект, така и по неговите изменения/, на които да са номерирани паркоместата и да е посочена тяхната квадратура /отбелязани са само номерата на платформите – парк-бокс 1, парк-бокс 2 и парк-бокс 3/, експертът не може да посочи придобитите от К.Т.К. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №125/ 01.11.2016г. две паркоместа на кои паркоместа съответстват по одобрения архитектурен проект. При изслушването на експертизата в съдебно заседание вещото лице потвърди, че съгласно одобрената проектна документация следва да има 8 паркоместа – три двойни - върху автомобилни платформи т.е общо 6 броя паркоместа и още две отделни паркоместа. При липсата на монтирани автомобилни платформи максималния брой автомобили, които технически е възможно да бъдат паркирани, е 5 автомобила.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбоподателите - Г.И.Д., В.Т.Д., Г.К.Г., Л.К.Т. /наследник на К.П.В./, Л.Г.Г., Д.С.Д., Г.Т.Ч. и Г.В.А., съгласно представените нотариални актове /л.196 и сл. по делото/, са собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост - жилищна сграда с ОСД, находяща се в УПИ ІІІ - 3436 от кв. 7601 по плана на гр. Стара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.503.566 по кадастралната карта, с административен адрес гр. Стара Загора, ул. „Ц.К.“ № 32. Посочените лица са били страни в образуваното по тяхна жалба по реда на чл.216 от ЗУТ производство по оспорването на Разрешение за строеж № 19-781 от 22.12.2017г. на Главния архитект на Община Стара Загора, приключило с издаването на оспорената Заповед № ДК-10-ЮИР-37/ 29.10.2018г. на Началника на РДНСК-ЮИР, с която заповед жалбата им е отхвърлена като неоснователна и е оставено в сила разрешението за строеж, ведно с одобрените проекти.

С оглед на което оспорването, като направено от легитимирани лица с правен интерес, в законово установения срок по чл.215, ал.4 и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.216, ал.6 от ЗУТ (в действала към датата на подаването на жалбата редакция, отм., ДВ бр. 25/2019г.), е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспорената Заповед № ДК-10-ЮИР-37/ 29.10.2018г. е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по чл.216, ал.6 от ЗУТ (в действала към датата на издаването на акта редакция, отм., ДВ бр. 25/2019г.) - Началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район. Постановена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, при посочване на правното основание за упражнената компетентност, приетите за установени факти и обстоятелства, които са преценени и определени като релевантни за произнасянето по жалбата в производството по реда на чл.216 от ЗУТ и при подробно обосноваване на възприетото административно решение за законосъобразност на обжалваното Разрешение за строеж № 19-781 от 22.12.2017г., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора.

В хода на проведената административна процедура по чл.216 от ЗУТ (отм., ДВ бр. 25/2019г.), не са допуснати процесуални нарушения, които да релевират незаконосъобразност на крайния административен акт на основание по чл.146, т.3 от АПК. Правилно решаващият административен орган е приел, че са налице нормативно регламентираните процесуални предпоставки за разглеждане и произнасяне по същество по подадената жалба против Разрешение за строеж № 19-781 от 22.12.2017г. на Главния архитект на Община Стара Загора - доколкото оспореното разрешение за строеж не е било съобщено по реда на §4, ал.3, изр. първо от ДР на ЗУТ /чрез избраната с решение на Общото събрание на етажната собственост за управител на ЕС на адрес ул. Ц.К. №32, гр. Стара Загора Г.Д./, жалбата правилно е приета за подадена в законово регламентирания срок по чл.149, ал.3 от ЗУТ, от заинтересовани лица по чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ – собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост и срещу административен акт по чл.216, ал.1, т.2 от ЗУТ, подлежащ на обжалване пред Началника на РДНСК – ЮИР. Оспорената заповед е постановена след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за произнасянето на административния орган по наведените с жалбата доводи досежно незаконосъобразността на разрешението за строеж. Неспазването на регламентирания в чл.216, ал.7 от ЗУТ (отм., ДВ бр. 25/2019г.) срок за издаването на заповедта, който срок е инструктивен /в този смисъл е ТР № 1/ 17.09.2018г. на ВАС по тълк. дело № 4/ 2016г. ОСС, І и ІІ колегия/, не сочи на допуснато съществено процесуално нарушение.

Обжалваната Заповед № ДК-10-ЮИР-37 от 29.10.2018г. на Началника на РДНСК – ЮИР, е постановена и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Съображенията за това са следните:

Жалбата, подадена по реда на чл.216 от ЗУТ от Г.Д., Г.А., Г.Г., Д.Д., Г.Ч., В.Д., Л.Г. и Л.Т., срещу Разрешение за строеж № 19-781 от 22.12.2017г., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора, се основава на доводи за материална незаконосъобразност на разрешението за строеж, поради липсата на съгласие на жалбоподателите, като собственици на обекти в сградата на ул. „Ц.К.“ № 32, с предвиденото по проекта разбИ.е на външни зидове /за избИ.е на прозорци и вентилационни отвори/; липсата на реално съществуващи паркоместа, притежаването на които възложителят е удостоверил и липсата на дадено съгласие за преустройството и промяната на предназначението на обектите в жилищната сграда в режим етажна собственост. Решаващият административен орган е разгледал и обсъдил тези оплаквания и е приел, че същите са неоснователни, по съображения, че доколкото съгласно одобрения проект към издаденото разрешение за строеж, преустройството представлява промяна на предназначение на нежилищни обекти, разположени в жилищна сграда, това преустройство попада в хипотезата на чл.185 ал.1, т.7 във вр. с чл.38 ал.5 от ЗУТ, поради което за него не се изисква съгласие на собствениците на обекти в етажната собственост, като не е нарушена и разпоредбата на чл.38, ал.9 от ЗУТ, тъй като за преустройваните обекти са осигурени места за паркиране с притежаваните от К.Т.К. две паркоместа съгласно представен нотариален акт.

В съответствие и при правилно приложение на материалния закон Началникът РДНСК-Югоизточен район е приел, че разрешеното преустройство попада в хипотезата на чл.185, ал.1, т.7 от ЗУТ, според която разпоредба не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато преустройството се извършва при условията на чл.38, ал.5 и 6 от ЗУТ.

В случая с издаденото от Главния архитект на Община Стара Загора Разрешение за строеж № 19-781 от 22.12.2017г., на К.Т.К. е разрешено да извърши строителство на: „Две ателиета за собствени нужди“ (преустройство и промяна на предназначение на складове с идентификатор 68850.503.566.1.11 със ЗП 31.88кв.м и 68850.503.566.1.12 със ЗП 48.20кв.м, съответно в две ателиета, находящи се в полуподземния етаж на жилищна сграда с ОСД, строеж четвърта категория) в УПИ ІІІ-3436 от кв.7601 по плана на гр. Стара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.503.566 по кадастралната карта, с административен адрес ул. „Ц.К.“ № 32. Разрешеното преустройство и промяна на предназначението на два броя складове е за обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, които обекти са собственост на възложителя К.Т.К., съгласно нотариален акт № 108 от 15.02.2016г., том І, рег. № 754, дело 19/2016г. В разпоредбата на чл.38, ал.5 от ЗУТ е регламентирано, че самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 от ЗУТ и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Изискванията на чл.185, ал.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗУТ са да не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и да не се променя предназначението им /т.2/; да не се изменят съществено общите части на сградата /т.3/ и да се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос /т.4/. В случая няма спор, а и се установява от приложената по делото проектна документация, че с разрешеното преустройството не се отнемат общи помещения, общи площи или части от тях и не се променя предназначение на такива, т.е спазено е изискването по т.2 на чл.185, ал.1 от ЗУТ. С одобрения инвестиционен проект не се предвижда съществено изменение на общите части на сградата, вкл. посредством предвидените отвори в складовото помещение със ЗП 48.20кв. м. Според конструктивното становище за да се осигури осветление и вентилация на това новопроектираното ателие се предвижда да се избият два отвора в стоманобетоновата стена под пояса на плочата на кота +/- 0.00, които отвори са с размери 60/40см. и разположени съгласно архитектурния проект. Макар отворите да се свързват с изменение на общи части на сградата, то това изменение не може да бъде определено като съществено – по експертна оценка стените поемат вертикално натоварване само от плочата на кота +/-0.00, като избИ.ето на отворите няма да наруши носимоспособността на стената и проектираното преустройство не нарушава съществуващата носеща конструкция на строежа. Според оценка на съответствието по част „Конструктивна“ на проекта, дадена на основание чл.142 от ЗУТ, разработката в конструктивната част е в съответствие със съществените изисквания по чл.169 ал.1 от ЗУТ, вкл. носимоспособност, дълготрайност, експлоатация на конструкцията, опазване живота и здравето на хората. Именно изключително малката площ на предвидените отвори, които не са свързани със засягане на конструктивни елементи; с тях не се изменя съществено фасадата на сградата /предвид местоположението им/, обуславя извод, че проектираното респ. разрешеното преустройство не засяга съществено общите части на сградата. Проектът не предвижда присъединяване на обща част към обектите на възложителя, нито прокарване на нова инсталация през обща част. Не се твърди разрешеното преустройство да допуска наднормено шумово и друго замърсяване, а такова не произтича и от предназначението на преустройваните обекти – от складове в ателиета за собствени нужди. Ето защо фактически, правно и доказателствено обоснован и съответен на закона е направеният от Началника на РДНСК – ЮИР извод, че за преустройството и промяната на предназначението на 2 бр. складове в две ателиета в жилищна сграда в режим на етажна собственост, за което е издадено Разрешение за строеж № 19-781 от 22.12.2017г., при прилагането на чл.185, ал.1, т.7 от ЗУТ, не е било необходимо съгласието на останалите собственици на обекти в сградата за разрешаване на това преустройство. Съответно не са били налице основания за прилагането на чл.185, ал.2 и ал.3 от ЗУТ - да се изисква решение на общото събрание на собствениците и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обектите, респ. съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите или сключването на договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма с останалите собственици в етажната собственост.

При правилно приложение на материалния закон решаващият орган е приел, че с одобрения проект и с издаденото въз основа на него разрешение за строеж не е допуснато нарушение на чл.38, ал.9 от ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба не се допуска преустройство и промяна на предназначението на обекти по ал. 1 - 5, ако за новите обекти не могат да се осигурят необходимите гаражи или места за паркиране в съответния поземлен имот. Към момента на образуването и провеждането на производството по одобряване на инвестиционния проект и издаването на Разрешение за строеж № 19-781 от 22.12.2017г., е действала Наредба № 2 от 2004г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии /отм./. Според чл.24 от посочената Наредба необходимият брой на местата за паркиране и гариране на МПС се определя в зависимост от функционалното предназначение на обекта съгласно таблица 4а. Според т.1, б. „б“ от таблица 4а, за ателие за индивидуална творческа дейност в жилищни сгради и жилищни сгради със смесено предназначение, е предвидено изискване за 1 бр. места за паркиране и гариране на МПС. Следователно в случая за преустройваните обекти – два броя складове в две ателиета, се следват две места за паркиране. Възложителя К.Т.К. се легитимира с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №125 от 01.11.2016г., том ІХ, рег. № 16407, дело 1285/ 2016г., /л.68-69 по делото/, като собственик на 21/163 идеални части от дворното място, в което е построена сградата, представляващо ПИ 68850.503.566 по КККР на гр. Стара Загора, с разпределено право на собственост на 1. Паркомясто №1 с квадратура 10.00кв.м с граници по архитектурен проект: от север-проход, находящ се в контурите на сградата; от юг - поземлен имот 68850.503.441; от изток – паркомясто №2 и от запад поземлен имот №68850.503.441 и 2. Паркомясто № 2 с квадратура 10.00кв.м, с граници по архитектурен проект: от север - проход, находящ се в контурите на сградата, от юг - поземлен имот №68850.503.441, от изток поземлен имот 68850.503.437 и от запад – паркомясто № 1, които паркоместа съгласно нотариалния акт стават прилежаща част към собствения на купувача недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – склад №7, по архитектурен проект разположен на -1 /минус първи/ етаж от многофамилната жилищна сграда в посочения недвижим имот. Изложеното сочи, че в поземления имот, в който е построена сградата и съотв. обектите - предмет на разрешеното преустройство с промяна на предназначението, възложителят притежава съответния брой места за паркиране на МПС – 2 броя паркоместа. Не следва друг извод от обстоятелството, че според СТЕ в проектната документация не се установява наличието на чертеж, на който да са номерирани конкретните паркоместа, съответно не могат да бъдат конкретизирани придобитите от К.Т.К. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №125/ 01.11.2016г. паркоместа на кои паркоместа по одобрения архитектурен проект съответстват. Според заключението на СТЕ паркоместата в имота не са проектирани за конкретни обекти, а и броят на обектите съотв. на паркоместата се е променял с извършваните изменения на първоначално издаденото разрешение за стоеж по време на строителството. Но след като възложителят на преустройството доказва осигуреност на паркоместа в поземления имот, легитимирайки като собственик на два броя паркоместа в имота с посочения по-горе нотариален акт, разпоредбата на чл.38, ал.9 от ЗУТ не е била нарушена при издаване на Разрешение за строеж № 19-781 от 22.12.2017г. Нотариалният акт е доказателство, че възложителят К.К. притежава две паркоместа в границите на поземления имот, в който е изградена сградата и съотв. преустройваните обекти в сградата, поради което нормативно установеното изискване за двата нови обекти с предназначение ателиета след преустройство на самостоятелните обекти – склад № 6 и склад № 7, да са осигурени две места за паркиране, се явява спазено. Нито решаващият административен орган в производството по чл.216 от ЗУТ /отм., ДВ бр. 25/2019г./, нито съдът в настоящото съдебно-административно производство, може да извършва проверка и преценка досежно валидността на нотариалния акт, с който възложителят се легитимира като собственик на двете паркоместа. В този смисъл не следва да бъдат разглеждани и обсъждани възраженията на жалбоподателите досежно нищожността на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 125, том ІХ, рег.№ 16407, дело 1285/2016г., вкл. дали и доколко паркомястото може да бъде самостоятелен обект на разпореждане и предмет на прехвърлителна сделка. Оспорването на придобитите от К.К. права по силата на посочения нотариален акт – разпределено право на собственост на паркомясто № 1 и паркомясто № 2, следва да бъде извършено по друг процесуален ред. Противно на твърденията на жалбоподателите, законово регламентираното изискване по чл.38, ал.9 от ЗУТ за осигуреност на места за паркиране за новите обекти, не изисква преценка дали към датата на разрешаване на преустройството за всички обекти в сградата са осигурени паркоместа. Всъщност това изискване за броя на необходимите места за паркиране, се е променяло след издаване на Разрешение за строеж 19-09-3 от 08.01.2013г. за строеж „Многофамилна жилищна сграда с ОСД и допълващо застрояване – склад за хранителни продукти“, построена в УПИ ІІІ-3436 от кв.7601 по плана на гр. Стара Загора - поземлен имот с идентификатор 68850.503.566 по кадастралната карта, с административен адрес гр. Стара Загора, ул. „Ц.К.“ №32. Изискването за отделно паркомясто за ателиета е въведено с изменението на чл.24, ал.1 от Наредба №4/ 29.06.2004г. /обн. ДВ бр.33/ 25.04.2017г./ - таблица 4а, т.1 б. „а“ към чл.24, ал.1. Законодателните промени относно необходимия брой паркоместа за обектите в сградата обаче не са основание да бъде отказано преустройство, след като собственикът на преустройваните обекти притежава паркоместа за тези обекти, както е в случая.

Ето защо съдът приема, че обосновано от гл.т на установените в хода на проведеното административно производство по чл.216 от ЗУТ факти и обстоятелства, наличието на които се потвърждава от събраните по делото доказателства, и правилно от гл.т на материалния закон, решаващият административен орган е приел, че Разрешение за строеж № 19-781 от 22.12.2017г. на Главния архитект на Община Стара Загора е издадено в съответствие с материалноправните и с процесуалноправните изисквания на ЗУТ и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.

Възраженията на жалбоподателите, свързани с ползването на поземления имот, в който е построена сградата в режим на етажна собственост, вкл. с ползването на паркоместата, както и възраженията относно вече реализираното въз основа на издаденото от Главния архитект на Община Стара Загора Разрешение за строеж № 19-781 от 22.12.2017г. преустройство на обектите от гл.т несъответствието на изпълнените строителни дейности със законовите изисквания, не следва да бъдат разглеждани и обсъждани, тъй като са ирелевантни за преценката за материалната и процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт.

С оглед на гореизложеното оспорената Заповед № ДК-10-ЮИР-37 от 29.10.2018г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район, като издадена от компетентен орган и в предвидената форма; постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, следва да бъде уважено искането на заинтересованата страна К.Т.К. за присъждане на направените в производството разноски, като в тежест на жалбоподателите следва да бъде възложено заплащането на сумата от 600 лева, представляваща договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 08.01.2019г.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Г.И.Д. ***; Г.В.А. ***; Г. ***; Д.С.Д. ***; Г. ***; В.Т. ***; Л.Г.Г. *** и Л.К.Т. ***, против Заповед № ДК-10-ЮИР-37 от 29.10.2018г., издадена от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район, като неоснователна.

ОСЪЖДА Г.И.Д. ***, Г.В.А. ***, Г. ***, Д.С.Д. ***, Г. ***, В.Т. ***, Л.Г.Г. *** и Л.К.Т. ***, да заплатят на К.Т.К. ***, ЕГН **********, общо сумата от 600 /шестстотин/ лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: