Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 70 07.03.2019г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар АА
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 677 по
описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Б.Н.П. и Ц.Р.К.,***,
против Заповед № 17-1228-000747/17.06.2017г., издадена от Началник група в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, с която заповед на Б.Н.П.,
на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, е наложена принудителна административна
мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за
постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Наведени са подробни съображения, че
доколкото автомобилът – обект на приложената принудителна административна мярка,
е в режим на съпружеска имуществена общност, наложеното спрямо Б.П. ограничение
необосновано, несправедливо и несъответно на целта на закона засяга правата и
законните интереси на неговата съпруга – Ц.К., с което е нарушен принципа на
съразмерност, установен в чл.6 от АПК. Направено е искане обжалваната заповед
да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник
група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител
по делото и не взема становище по основателността на оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На Б.Н.П. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д № 55879 от
17.06.2017г. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 17.06.2017г. в 14.01
часа в гр. Стара Загора, по ул. „Д-р Т.Стоянович, на
кръстовището с ул.“Цар Калоян“, управлява собствения
си лек автомобил Фолксваген с рег.№……, с изтекъл срок на СУМПС, с което виновно
е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
17-1228-000747 от 17.06.2017г., издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя Б.Н.П. е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за
срок от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание
чл.171, т.2а от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството,
че на 17.06.2017г. в 14.01 часа в гр. Стара Загора, по ул. „Д-р Т.Стоянович, на кръстовището с ул.“Цар
Калоян“, Б.П. управлява собствения си лек автомобил Фолксваген с рег.№ ……, с
изтекъл срок на валидност на СУМПС № 258773300, валидно до 11.09.2016г. Посочено е, че заповедта се издава на
основание АУАН серия Д № 55879/ 17.06.2017г.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по
издаване на обжалваната Заповед № 17-1228-000747 от 17.06.2017г., вкл. Акт за установяване на
административно нарушение серия Д № № 55879/ 17.06.2017г., разпечатка от АИС
КАТ относно данни за собственост на МПС с рег.№……. и справка водач/нарушител.
Като доказателства по делото са приети и
Удостоверение за сключен граждански брак № 0026210 от 17.08.1986г.;
Договор за покупко-продажба на МПС от 23.10.2014г.; Експертно решение № 2984/
127 от 22.12.2003г.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законово
установения преклузивен срок и е против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност. По отношение и на двамата жалбоподатели е налице активна
процесуална легитимация, тъй като Б.П. е лице, участвало в производството по
издаване на административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като
непосредствен адресат от акта, а оспорващата Ц.К., въпреки че не е адресат на
обжалвания акт и не е участвала в производството по неговото издаване, има
правен интерес от оспорването, тъй като процесната ПАМ е наложена спрямо вещ,
нейна собственост, с което непосредствено се засягат нейни права и
интереси.
Разгледана по същество жалбата е и
основателна.
В изпълнение на задължението си по
чл. 168, ал.1 от АПК, при преценката за законосъобразността на един
административен акт, съдът е длъжен да извърши служебно цялостен контрол, като
провери както за инвокираните от жалбоподателя
пороци, така и за наличието на всички основания за отмяна по чл.146 от АПК
/макар и незаявени от оспорващия/. На първо място
следва да бъде извършена проверка дали
актът е издаден от компетентен орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 172,
ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4,
т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица.
Във връзка с дадените от съда със съдебно разпореждане от 28.11.2018г. /л.3
от делото/ указания на административния
орган за разпределението на доказателствената тежест, съгласно чл.170 от АПК, с
изричното посочване, че следва да представи доказателства за материална
компетентност на лицето, подписало оспорения акт, и допълнително предоставената
от съда възможност в проведеното на 16.01.2018г. съдебно заседание /л.6/, по
делото бе представена единствено Заповед № 349з-95/ 11.01.2017г. на Директора
на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, която всъщност е посочена и в
оспорения акт като основание за наличие на компетентност на издателя му –
началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора. Видно от
съдържанието на тази заповед директорът на Областната дирекция на
Министерството на вътрешните работи гр.Стара Загора е
оправомощил длъжностни лица от ОД на МВР –
Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 4, 5, б.
"а" и т. 6 ЗДвП, сред
които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара
Загора. В мотивите на заповедта се сочи, че е издадено на основание Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра
на вътрешните работи. Тази заповед е приложена по делото и от нея се
установява, че министърът на вътрешните работи, на основание чл. 165 от ЗДвП,
определя областните дирекции на МВР да осъществяват контрол по Закона за движението
по пътищата. Следователно, издалият оспорената заповед орган е оправомощен да
издава заповеди, с които да прилага изчерпателно посочените в оправомощителната заповед принудителни административни
мерки – тези по чл. 171, т. 1,
2, 4, 5, б.
"а" и т. 6 ЗДвП,
но не и за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП, каквато се явява
оспорената заповед. Вярно е, че Заповед
№ 349з-95/
11.01.2017г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора е издадена преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 171, т. 2а
ЗДвП/ в сила от 21.01.2017г/ и обективно не би могла да включва тази
принудителна мярка в оправомощаването. Но избраният директора на областната
дирекция начин на изрично посочване на принудителните мерки, които могат да
бъдат прилагани от началниците на групи в сектор "Пътна полиция"
изисква изрично оправомощаване и за мярката по чл. 171, т.2а от
ЗДвП. Без изрично в нарочен писмен акт да е посочена и мярката по т. 2а на чл. 171 ЗДвП
началникът на група в сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора няма правомощието
да издава заповед, с която да прилага принудителната мярка. Факта, че в закона
е предвидена възможност за делегиране на правомощия от ръководителя на службата
за контрол на длъжностни лица от службата, както и факта, че оправомощаване е
извършено за част от предвидените в чл. 171 ЗДвП
принудителни мерки, не може да обоснове извод за наличието на надлежно делегирана
власт на издалия оспорената заповед орган. Компетентност по аналогия не може да се създава. За компетентността по
делегация е необходимо винаги да има: 1. законова възможност за делегиране и 2.
нарочен писмен акт, който изрично да възлага съответната компетентност. В
случая, второто изискване не е налице - няма изричен писмен акт, който да
делегира на началника на група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР
– Стара Загора правомощието да издава заповеди, с които да прилага
принудителната административна мярка по т. 2а на чл. 171
ЗДвП.
Това прави оспорената заповед издадена от
некомпетентен орган. Тъй като порокът некомпетентност е толкова съществен, че
води до липса на валиден правен акт, то проверката за законосъобразност на
оспорения акт по останалите пороци на чл. 146, т. 2,
3, 4 и 5 АПК е
лишена от правно основание. Това прави ненужно обсъждането на доводите на жалбоподателите
досежно законосъобразността на мярката.
По
изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна, обжалваният
административен акт се явява нищожен и съдът следва с решението си да прогласи
нищожността му.
С оглед изхода на делото направеното от пълномощника на
жалбоподателите искане за присъждане на направените по делото разноски,
включително и на тези, направени по адм.дело № 1066/
2018г. по описа на Върховния административен съд, следва да бъде уважено, като
на основание чл.226, ал.3 и чл.143, ал.1 от АПК Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Стара Загора бъде съдена да заплати на
жалбоподателя Б.Н.П. сумата от 500 /петстотин/ лева, от които 200/двеста/ лева,
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 10.01.2019г, за осъществено процесуално представителство
по настоящото дело и 300лв. – възнаграждение за адвокатска защита по адм.дело №1066/2018г. по описа на ВАС, както и да заплати
на жалбоподателката Ц.Р.К. сумата от 500 /петстотин/
лева, от които 200лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по настоящото дело, съгласно договор
за правна защита и съдействие от 10.01.2019г. и 300лв. – договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм.дело № 1066/2018г. по описа на ВАС, съгласно договор за
правна защита и съдействие от 26.11.2018г.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА, по жалба на Б.Н.П. и Ц.Р.К.,***,
Заповед № 17-1228-000747/17.06.2017г., издадена от Началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, с която на Б.Н.П., на основание
чл.171, т.2а от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Стара Загора да заплати на Б.Н.П., ЕГН **********,***,
сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направените от жалбоподателя
разноски по адм.дело № 352/2018г.по описа на
Административен съд Стара Загора и по адм.дело №
1066/ 2018г. по описа на ВАС.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Стара Загора да заплати на Ц.Р.К., ЕГН **********,***,
сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направените от жалбоподателката разноски по адм.дело
№ 352/2018г.по описа на Административен съд Стара Загора и по адм.дело № 1066/ 2018г. по
описа на ВАС.
Решението не подлежи на касационно оспорване,
съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: