Р Е Ш Е Н И Е № 84
гр.Стара
Загора, 19.03.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VII състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова
и с участието
на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело
№ 679 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
по жалба на А.Е.К. *** против
Заповед за прилагане на ПАМ №18-0284-000952/17.10.2018г., издадена от Началник
група към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък. В жалбата се сочи, че оспорената
ПАМ е съставена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, както и на материалния закон,
необоснована и неправилна. Моли се съда да отмени оспорената заповед.
Ответникът
по жалбата – Директор на ОД на МВР Стара Загора, конституиран по реда на
чл.154, ал.1 от АПК с разпореждане от 11.02.2019г., чрез процесуалния си
представител гл.юрисконсулт Р., в съдебно заседание моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Обосновава, че в нея не са посочени конкретни
съображения за незаконосъобразността на издадената ПАМ, а единствено е
посочено, че няма изложени мотиви относно срока на наложената ПАМ, който в случая е минимален.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
На 14.10.2018г. на жалбоподателя А.Е.К. е съставен
АУАН серия „Д“ с бланков №708586, за това, че на 14.10.2018г., около 08:40 часа,
в гр.Казанлък, по бул.Княз Ал.Батенберг до бензиностанция „Шел“, в посока
изток-запад е управлявал лек автомобил „Алфа Ромео“, с рег. №…., с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Водачът е тестван с техническо средство
Алкотест Дрегер – 7510, с фабр. №ARDN-0023, който
отчел 0,70 промила в издишвания от водача въздух (л.5).
На А.К. е издаден талон за медицинско изследване №0011215,
който е подписан от него и в който същият е отразил, че приема показанията на
техническото средство (л.53). Талона за медицинско изследване е връчен на К. в 08:55
часа, с указания същият да се яви във филиал на ЦСМП – Казанлък до 40 минути от
връчването на талона, като по делото не са приложени доказателства, а и не се
сочи от жалбоподателя, че същият се е явил в медицинското заведение.
При наличието на съставения АУАН на А.К. е наложена и
принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС“ до решаване на
въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. ПАМ е наложена със
Заповед №18-0284-000952/17.10.2018г. на Началник група към ОД на МВР Стара
Загора, сектор РУ Казанлък, издадена на основание и чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП
(л.4). Като фактическо основание за издаването на заповедта е посочено
обстоятелството, че А.К. на 14.10.2018г., около 08:40 часа, в гр.Казанлък, по бул.Княз
Ал.Батенберг до бензиностанция „Шел“, в посока изток-запад е управлявал лек
автомобил „Алфа Ромео“, с рег. №……, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
промила. Водачът е тестван с техническо средство Алкотест Дрегер – 7510, с
фабр. №ARDN-0023,
който отчел 0,70 промила в издишвания от
водача въздух.
Заповедта е
връчена на жалбоподателя на 06.11.2018г. и е оспорена с жалба до
административния орган от 13.11.2018г., предвид което съдът намира, че жалбата
е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от
надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален
административен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.1,
2,
2а,
4, т.
5, буква „а”, т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. (л.37),
на основание чл.165, ал.1
от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции
на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна, със
Заповед № 349з-723/06.03.2018г. (л.42) Директорът на ОД на МВР Стара Загора е
оправомощил началника на група „Пътен контрол“ към РУ Казанлък при ОДМВР да
издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171,
т.1, 2, т.2а, 4, т.5, б. „а“, т.6 и 7 от ЗДвП. Оспорената заповед е издадена от
Началник група „Пътен контрол“ към РУ Казанлък при ОДМВР Стара Загора, от което
следва, че същата е издадена от компетентен административен орган и в
установената писмена форма.
Заповедта
съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал.2
от АПК. Посочени са фактическите основания за издаването й –
обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни
предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1,
буква „б“ от ЗДвП.
Противно на
изложеното в жалбата съдът намира, че при издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Същата е издадена въз основа на АУАН, съставен от компетентен орган, при
спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за
съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си
по чл.36 от АПК
за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на
релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са
приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите
основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл.23 от ЗАНН,
случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки,
техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както
и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е
уреден в чл.171
и чл.172 от
ЗДвП, като административнопроизводствените правила при издаване на
процесната заповед са спазени.
Съдът намира,
че заповедта е съобразена с материалния закон. Съгласно чл.171, ал.1, б. „б“ от
ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административни нарушения се прилага ПАМ – „временно
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на
водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух – до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече
от 18 месеца“. При тази законова регламентация, необходимата материално правна
предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния ред управление на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Тези обстоятелства
следва да бъдат констатирани със съставен АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 от
ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.
В конкретния случай в АУАН е посочено, че А.К. на
14.10.2018г., около 08.40 часа, в гр.Казанлък, по бул.Княз Ал.Батенберг до
бензиностанция „Шел“, в посока изток-запад е управлявал лек автомобил „Алфа
Ромео“, с рег. №…., с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Водачът
е тестван с техническо средство Алкотест Дрегер – 7510, с фабр. №ARDN-0023, който отчел 0,70 промила в издишвания от водача въздух.
Тези констатации не са опровергани от жалбоподателя, а доказателствената тежест
за установяване на фактическа обстановка, различна от визираната в акта, е
именно негова. Освен това по делото са приложени заверени копия от дневник за
отразяване на резултатите от използване на технически средства (л.6-7), както и
разпечатка от показанията на използваното техническо средство (л.40), от които
се потвърждава описаното в АУАН обстоятелство за наличие на алкохол в
издишвания от водача въздух.
С
оглед изложеното съдът счита, че материалният закон е приложен в точния му
смисъл, както и с неговата цел. Мярката е с превантивен характер и цели
осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като
същата не съставлява вид административно наказание. Налагането й цели
ограничаване противоправното поведение и се прилага до решаване въпроса за
отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца, което е спазено
при произнасянето на компетентния орган.
Предвид
изложените мотиви, правният извод на съда е, че оспорената заповед е
законосъобразна – издадена от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, постановена в съответствие с материалния закон и процесуалните правила и
е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Е.К., ЕГН **********,***, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000952/17.10.2018г.,
издадена от Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък, като неоснователна.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.
СЪДИЯ: