Решение по Административно дело 680/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 57 05.03.2019г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 680 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на А.Е.К. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000953 от 17.10.2018г., издадена от Началник на група „Пътен контрол” в сектор „Охранителна полиция” в Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл.171, т.2а, б. „б” ЗДвП, на А.К. е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца, считано от 14.10.2018г.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че неправилно и необосновано му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник на група „Пътен контрол” в сектор „Охранителна полиция” в Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На жалбоподателя в настоящото производство – А.Е.К., е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д № 708586 от 14.10.2018г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 14.10.2018г., в 08.40ч, в гр. Казанлък, на бул. „Княз Ал. Батенберг” до бензиностанция „Шел” в посока изток – запад, А.К. управлява лек автомобил „Алфа Ромео” с рег. № като водачът управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта – водачът е тестван с техническо средство „Алкотест” 7510 Дрегер „ARDN” № 0023, който е отчел 0.70 на хиляда алкохол чрез издишания въздух. В АУАН е посочено, че на К. е издаден талон за медицинско изследване № 0011215, както и че лицето е заявило, че е пило бира около един литър преди пет часа. Прието е, че с деянието си А.К. е нарушил чл.1, ал.3, т.1, предл. първо от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000953 от 17.10.2018г., издадена от Началник на група „Пътен контрол” в сектор „Охранителна полиция” в РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя А.Е.К. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил „Алфа Ромео” 145 с рег. №, за срок от 6 месеца, считано от 14.10.2018г. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу А.К. АУАН серия Д № 708586 от 14.10.2018г., за това, че на 14.10.2018г., около 08.40ч, в гр. Казанлък, на бул. „Княз Ал. Батенберг” до бензиностанция „Шел” в посока изток – запад, А.К. управлява лек автомобил „Алфа Ромео” 145 с рег. № , като водачът управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила. Водачът е тестван с техническо средство „Алкотест” 7510 Дрегер „ARDN” № 0023, който е отчел 0.70 на хиляда алкохол в кръвта чрез издишания въздух. На К. е издаден и връчен талон за медицинско изследване № 0011215, в който проверяваното лице е вписало, че приема показанията на техническото средство, като заявява, че е пило бира около един литър преди пет часа.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0284-000953 от 17.10.2018г., в т.ч АУАН серия Д № 708586 от 14.10.2018г.; извлечение от Дневник за отразяване на резултатите от използване на техническо средство Дрегер ARDN № 0023; документ за извършена на 29.05.2018г. последваща проверка на средство за измерване – анализатор на алкохол в дъха „Алкотест” 7510 Дрегер „ARDN” № 0023 със срок на валидност 6 месеца; Разпечатка от техническо средство „Алкотест” 7510 Дрегер „ARDN” № 0023, за резултата от извършената на 14.10.2018г. проверка на водача А.Е.К. за употреба на алкохол; Справка за нарушител/водач за лицето А.Е.К. и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателства Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които е и началникът на група „Пътен контрол” в РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП № 18-0284-000953 от 17.10.2018г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началник група „Пътен контрол” в сектор „Охранителна полиция” в Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от Началник група „Пътен контрол” в сектор „ОП” в РУ – Казанлък правомощие /чл.171, т.2а, б ”б” от ЗДвП/, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване наличието на регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, б. ”б” от ЗДвП. Фактическите констатации, на които се основава възприетото административно решение, са обективирани в съставения АУАН серия Д № 708586 от 14.10.2018г., въз основа на който е издадена и заповедта. Доколкото описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, съставеният АУАН серия Д № 708586 от 14.10.2018г. е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, съдържащ фактическите основания по см. на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК за постановяването на акта. Ето защо и при прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК /че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта/, съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000953 от 17.10.2018г. на Началник група „Пътен контрол” в сектор „ОП” в РУ – Казанлък, е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая като правно основание за издаване на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000953 от 17.10.2018г., е посочена разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения са прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на А.К. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП от фактическа страна се основава на надлежно съставен от компетентно длъжностно лице Акт за установяване на административно нарушение серия Д № 708586 от 14.10.2018г., за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, за деяние, изразяващо се в това, че на посочените в АУАН дата, час, място и обстоятелства, А.К. управлява МПС - лек автомобил „Алфа Ромео” 145 с рег. №, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на А.К. принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че е налице констатирано по надлежния ред от компетентните длъжностни лица управление на МПС от А.К. с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда.

От фактическа страна по делото не е спорно, че при извършената на 14.10.2018г. в 08.40ч в гр. Казанлък проверка на водача на МПС А.Е.К. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест” 7510 Дрегер „ARDN” № 0023, е отчетен резултат 0.70 на хиляда алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Посочените обстоятелства се установяват и от представените и приети като доказателства по делото извлечение от Дневник за отразяване на резултатите от използване на техническо средство Дрегер ARDN № 0023 и разпечатка от техническо средство „Алкотест” 7510 Дрегер „ARDN” № 0023 за резултата от извършената на 14.10.2018г. проверка на водача А.Е.К. за употреба на алкохол. От приложените по делото доказателства за извършена на 29.05.2018г. последваща проверка на средство за измерване – анализатор на алкохол в дъха „Алкотест” 7510 Дрегер „ARDN” № 0023 със срок на валидност 6 месеца, се установява и че техническото средство, с което е била извършена проверката за определяне концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, е преминало последваща периодична проверка за годност и техническата изправност на средството за измерване. С оглед на което съдът приема, че отчетеният резултат за концентрацията на алкохол в кръвта на водача А.К. е измерен с надлежно сертифицирано и техническо изправно средство и съответно е отчетен точно и достоверно. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, е извършено от водача на МПС административно нарушение, което се установява със съставен акт за установяване на административно нарушение. Както беше посочено, описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП /управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0.8 на хиляда/, съставляват едновременно и релевантните фактически обстоятелства за издаването на заповедта за прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Като официален свидетелстващ документ АУАН се ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и обстоятелства. Съответно доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на жалбоподателя. В настоящия случай фактическите констатации по АУАН, възпроизведени и в оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000953 от 17.10.2018г., не са оспорени от жалбоподателя и съотв. законовата презумпция по чл.189, ал.2 от ЗДвП и материалната доказателствена сила на съставения от длъжностно лице на службите за контрол от РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора АУАН серия Д № 708586 от 14.10.2018г., не са оборени от по надлежния ред. Ето защо и с оглед констатираните обстоятелства по АУАН, а именно че на 14.10.2018г., около 08.40ч, в гр. Казанлък, на бул. „Княз Ал. Батенберг”, А. К. управлява лек автомобил „Алфа Ромео” 145 с рег. № с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила - 0.70 на хиляда, установена с техническо средство „Алкотест” 7510 Дрегер „ARDN” № 0023, съдът приема, че наличието на правно релевантният юридически факт за възникването на публичното право на органа да наложи ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, се явява фактически и доказателствено обосновано.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че са налице елементите от правопораждащия фактически състав по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, с които правната норма свързва издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС”. Административният орган обосновано е приел, че управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, съставлява законово регламентираната материалноправна предпоставка за налагане на ограничителната мярка. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон.

Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него /чл.22 от ЗАНН/. Следователно принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В случая освен че прилагането на обжалваната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гл.т наличието на материалноправната предпоставка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, същата се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.

Отчитайки превантивния и преустановителен характер и съдържанието на мярката, наложена с оспорения акт, както и целта на закона, съдът приема, че при провеждане на административното производство не са допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила. Доколкото срокът, за който е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС”, е законово регламентираният минимален такъв /6 месеца/, обстоятелството, че правоприлагащият административен орган не е мотивирал определения срок за прилагане на ограничението, не релевира допуснато съществено нарушение на материалните и/или процесуалните изисквания при постановяването на оспорената заповед.

            С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Е.К. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000953 от 17.10.2018г., издадена от Началник на група „Пътен контрол” в сектор „Охранителна полиция” в Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б. „б” ЗДвП, на А.К. е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца, считано от 14.10.2018г., като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.

СЪДИЯ: