Р   Е   Ш   Е   Н   И   E

 

№92                                           21.03.2019 год.                    град Стара Загора

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

        Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                           

                                                                       СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

       

при секретар Зорница Делчева, и в присъствието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №682 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:       

        

         Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

         Образувано е по искова молба на „Загора фрукт“АД, представлявано от Изпълнителния директор С.И.Н. и със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.“Свети княз Борис“№93, ет.14, чрез пълномощника му по делото адв. Н.М., против Национална агенция по приходите – гр. София, за заплащане на сумата от 4 800.00 лв., представляваща имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление с №290065-F301670 от 02.10.2017 год. на Зам. Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.

         В исковата молба се твърди, че с Решение №318/27.04.2018 год., постановено по АНД №3257/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора е отменено изцяло наказателно постановление №290065-F301670 от 02.10.2017 год. на Зам. Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, потвърдено с решение №338/25.10.2018 год. постановено по КАНД №328 по описа на Административен съд Стара Загора за 2018 год. За представителство в съдебното производство ищецът сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат, като за предоставената процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 2 400.00 лв. в производството пред Районен съд Стара Загора /“за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление №290065-F301670/02.10.2017 год. и процесуално представителство пред съд“/. Ищецът счита, че заплатената сума в размер на 2 400.00 лв. съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление на Зам. Директор на ТД на НАП гр. Пловдив. За „изготвянето на отговор на касационната жалба на НАП и представителство пред касационната инстанция пред Административен съд Стара Загора“ е сключил договор за правна помощ от 01.06.2018 год., по която е заплатил сумата от 2 400.00 лв. Уговорените възнаграждения по двата договора са заплатени по банков път и след издаването на съответната фактура.

         Иска от съда след установяване на твърденията в исковата молба да бъде осъден ответника по иска Национална агенция по приходите гр. София да му заплати претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер 4 800.00 лева, ведно със законната лихва от 28.11.2018 год., датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да му се присъдят следващите се от настоящото производство разноски. 

            Ответникът Национална агенция по приходите гр. София, оспорва предявеният иск като твърди, че е неоснователен и недоказан. Изложени са съображения, че не следва да се присъжда законната лихва, тъй като целта на обезщетението е възстановяване на направените разноски по делото, а с присъждане на лихвата лицето ще получи повече от това което е сторил като разходи. При така установеното, заплащането на лихва на тези лица, които претендират разноските се по делото като имуществени вреди, ще са в по-благоприятно положение от другите, които могат да си ги претендират в хода на развилото се съдебно производство. Излага също така съображения, че не следва да се присъжда и начисленото ДДС върху заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като ищеца е регистрирано по ДДС лице и като такова има право на данъчен кредит, съответно да приспадне тази сума от данъчните си задължения. Излага също така съображения, че НАП не е дала повод за завеждане на делото, поради което и не следва да им се възлагат направените в настоящето производство разноски. Счита, че заплатеното възнаграждение по настоящето дело следва да бъде присъдено в минимален размер. При отхвърляне на исковата претенция претендира и заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

         Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за основателност на исковата претенция по основание и размер.

         От събраните по делото писмени, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

         С наказателно постановление с №290065-F301670/02.10.2017 год. на Зам. Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, на ищеца е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 50 000.00 лева на основание чл.180в, ал.1 от ЗДДС, предложение първо. По жалба на санкционираното лице било образувано АНД №3257/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора, приключило с Решение №318/27.04.2018 год., с което е отменено изцяло като незаконосъобразно  обжалваното наказателно постановление. Така постановеното решение е обжалваното от ТД на НАП гр. Пловдив и е образувано КАНД №328/2018 год. по описа на Административен съд Стара Загора, приключило с решение №338/25.10.2018 год., с което е оставено в сила въззивно решение като правилно и законосъобразно.

         От приложеното към настоящото дело АНД №3257/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора, е видно, че ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие от 24.10.2017 год., с предмет „оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на жалба срещу наказателно постановление №290065-F301670/02.10.2017 год. и процесуално представителство пред съд“ /лист 39 от АНД №3257/2017 год./. В договора е записано, че внесената сума е 2 400.00 лв., която е платена съгласно издадената фактура. В делото е приложена и фактура №842/24.10.2017 год., както и извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество, от които е видно, че договорената сума е реално заплатена.

         По повод на подадената касационна жалба срещу отменителното решение на районният съд, ищецът е  сключил договор за правна защита и съдействие от 01.06.2018 год., с предмет „оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на отговор на касационната жалба на НАП и процесуално представителство в касационната инстанция пред Административен съд Стара Загора“ /лист 71 от КАНД №328/2018 год./. В договора е записано, че внесената сума е 2 400.00 лв., която е платена съгласно издадената фактура. По делото е приложена и фактура №916/30.05.2018 год., както и извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество, от които е видно, че договорената сума е реално заплатена.

 

 

         Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим и по същество се явява основателен, по следните съображения: 

         Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия  фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди е налице.

В случая се претендира обезвреда за имуществена вреда, причинена от издадено наказателно постановление с №290065-F301670 от 02.10.2017 год.; на Зам. Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, което е било отменено като незаконосъобразно по съдебен ред. Касае се за административнонаказателно производства по налагане на административно наказание. Т.е. налице е административна дейност на административен орган при упражняване на административнонаказващата му функция. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2/2014 от 19.05.2015 год. на общото събрание от съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд и Тълкувателно постановление №1 от 15.03.2017 год. на общото събрание от съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело №2/2017 год..

Безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото наказателно постановление ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по делото. Направените от „Загора фрукт“АД разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на наказателно постановление с №290065-F301670 от 02.10.2017 год. на Зам. Директор на ТД на НАП Пловдив. Наемането на адвокат в случая е било една закономерна последица от издаването на наказателното постановление, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление с №290065-F301670 от 02.10.2017 год. на Зам. Директор на ТД на НАП гр. Пловдив.

Съдът намира да отбележи, че действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извода, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Действително процесуалната защита по тези дела не е задължителна съгласно чл.94 от НПК, но това не означава, че осъществяването му е в нарушение на процесуалните правила. Налице е субективен елемент на наказаното лице по отношение на реализирането му на правото на защита, което не подлежи на съдебен контрол и не може да бъде отречено по никакъв начин. Безспорно е в случая, че както във въззивното производство, така и в касационното такова, ищецът е бил представляван от адвокат, което предполага и реалното осъществяване на тази защита, а не формалният й характер.

 Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че предявеният от „Загора фрукт“АД иск срещу Националната агенция по приходите е доказан по основание. 

Исковата претенция е основателна и доказана и в размера който е предявена.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че с присъждането на лихва върху направените разноски, се превишава целта на закона. Безспорно е, че разходът е направен от ищеца за правна помощ и съдействие и реално представлява съдебни разноски, които обаче за нуждите на настоящето производство, представляват вреда по смисъла на ЗОДОВ. При това положение, върху него следва да се присъжда законна лихва. Ответникът не би могъл да се счита в забава да изпълни свое парично задължение, считано от влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление, след като разноските се определят от съда, а районният съд, който се е произнесъл по делото, не е присъдил такива. Независимо, че се претендира по реда на ЗОДОВ това не променя същността на претенцията за имуществени вреди, поради невъзстановени съдебни разноски. Отговорността за разноски е акцесорна, обективна и безвиновна. Тя обхваща само действително направените разходи на спечелилата страна. Отговорността за разноски възниква от присъждането им с влязло в сила решение по приключил спор и от този момент страната може да изпадне в забава. В този смисъл, е основателно претендирането на лихва върху причинената вреда, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

Неоснователно е и възражението, че не следва да се присъжда като вреда и начисленото ДДС върху договореното адвокатско възнаграждение. Не е доказано по делото, че така начисленото ДДС е било основание за ползването на данъчен кредит. Да, същото е основание за ползване на данъчен кредит, но не са приложени доказателства от страна на ответника, че това право на данъчен кредит и било упражнено. Всъщност няма спор между страните, че договореното и съответно заплатено възнаграждение е с начислен ДДС, съгласно изискванията на ЗДДС. Извън предмета на съдебен контрол е дали е ползван данъчен кредит или не е ползван такъв. От друга страна, въз основа присъденото обезщетение в настоящето производство, което е приход за него, то ищецът ще го включи в годишната си данъчна декларация и същото ще подлежи и на облагане по реда на ЗКПО. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че не следва да се уважава направеното възражение относно начисленото ДДС и не може да се приеме, че начисленото ДДС не е вреда или ще облагодетелства ищеца.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от „Загора фрукт”АД иск срещу Национална агенция по приходите гр. София, по безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и по размер. 

По делото е направено искане за присъждане на направените разноски по делото от страна на ищеца, което с изхода на делото е основателно. По настоящето дело е представен договор за правна защита и съдействие /лист 8 от делото/ от 26.11.2018 год., съгласно който „Загора фрукт”АД е заплатил на адв. Н.М. сумата от 696.00 лв. за изготвяне на искова молба и процесуално представителство пред Административен съд Стара Загора, което възнаграждение е платено по банков път. Съдът намира, че с оглед на фактическата и правна сложност на делото, то договореното възнаграждение, което е към предвиденият минимален размер, не е прекомерно, а и видно от извлечението от банковата сметка – същото е реално заплатено по банков път. Доказани са и разноските, представляващи заплатената държавна такса в размер на 10.00 лв.

Съдът намира обаче, че дължимата държавна такса за завеждането на исковата претенция е в размер на 25.00 лв., поради което и следва да бъде осъден ищеца да доплати държавна такса в размер на 15.00 лв.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на „Загора фрукт“АД, ЕИК 123023804, представлявано от Изпълнителния директор С.И.Н. и със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.“Свети княз Борис“№93, ет.14 сумата от 4 80.00 /четири хиляди и осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено незаконосъобразно наказателно постановление с №290065-F301670 от 02.10.2017 год. на Зам. Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата от 28.11.2018 год. – датата на завеждане не исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на „Загора фрукт“АД, ЕИК 123023804, представлявано от Изпълнителния директор С.И.Н. и със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.“Свети княз Борис“ №93, ет.14, сумата от 706.00 /седемстотин и шест/ лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

ОСЪЖДА „Загора фрукт“АД, ЕИК 123023804, представлявано от Изпълнителния директор С.И.Н. и със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.“Свети княз Борис“№93, ет.14 да доплати по сметка на Административен съд Стара Загора сумата от 15.00 /петнадесет/ лв., представляваща разликата от внесената държавна такса до дължимата такава, съгласно чл.2а, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: