Р Е Ш Е Н И Е

№ 21 23.01.2019г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието

на прокурор Маргарита Димитрова като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 687 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по искова молба на Ю.Т.Е. ***, подадена чрез пълномощника му адв. П.Х. ***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора, за присъждане на обезщетение в размер на 300лв., за претърпени от Ю.Е. имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 17-1228-003901/ 04.12.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че с Наказателно постановление № 17-1228-003901/ 04.12.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, му е било наложено административно наказание за извършено нарушение по Кодекса за застраховането. Ю.Е. е обжалвал наказателното постановление по съдебен ред, като с влязло в сила Решение № 530 от 26.07.2018г., постановено по АНД № 1736/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, Наказателно постановление № 17-1228-003901/ 04.12.2017г., е било отменено, като незаконосъобразно. Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваното съдебно производство по АНД № 1736/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, е упълномощил адвокат и съответно е заплатил възнаграждение за адвокатска защита в размер на 300 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие. Поддържа, че направените от него разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение, представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 17-1228-003901/ 04.12.2017г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на 300лв., за претърпени в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност имуществени вреди.

Ответникът – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представения писмен отговор, оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. Излага доводи, че при липса на регламентирано в закона задължително процесуално представителство и защита на лицата в съдебните производства по обжалването на наказателните постановления, заплатеното адвокатско възнаграждение не представлява вреда – пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Твърди, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин направен от ищеца разход за заплащане на адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в съдебното производство. Направено е искане за отхвърляне на исковата претенция, като недоказана и неоснователна.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение че предявеният иск е доказан по основание и по размер и следва да бъде уважен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление /НП/ № 17-1228-003901/ 04.12.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на Ю.Т.Е. е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева, за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането. По жалба на Ю.Е. против наказателното постановление е било образувано АНД № 1736/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С влязло в сила Решение № 530 от 26.07.2018г. по посоченото дело, Наказателно постановление № 17-1228-003901/ 04.12.2017г. е било отменено, като незаконосъобразно.

Видно от приложените по АНД № 1736/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд Договор за правна защита и съдействие № 000079 от 18.06.2018г. и пълномощно, Ю.Е. е възложил и упълномощил адв. П.Х. *** да заведе дело срещу наказателното постановление и да осъществи процесуално представителство по делото, при договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

По допустимостта на иска:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от длъжностно лице от Областна дирекция на МВР – Стара Загора наказателно постановление - т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ – Областна дирекция на МВР – Стара Загора – юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР. Доколкото наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на административна правосубектност, постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления, подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора, е основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от орган на администрацията, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № 17-1228-003901/ 04.12.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на Ю.Т.Е. е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 530 от 26.07.2018г., постановено по АНД № 1736/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд. С постановената отмяна на издаденото срещу Ю.Е. наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно – следствената връзка, която съществува между тях.

В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение за осъщественото от адвокат процесуално представителство и защита на Ю.Е. по АНД № 1736/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора. За да се приеме, че Ю.Е. действително е направил такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно от приложените по АНД № 1736/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд Договор за правна защита и съдействие от 18.06.2018г. и пълномощно, Ю.Е. е упълномощил и възложил на адв. П.Х. *** да заведе дело срещу наказателното постановление и да осъществи процесуално представителство по делото. Съгласно отбелязването в Договора за правна защита и съдействие, договорено е възнаграждение в размер на 300лв., платимо в брой при подписването на договора, като е удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 300 лева изцяло е заплатена в брой от клиента т.е от Ю.Е.. В случаите, когато е договорено плащането на адвокатското възнаграждение да е в брой, вписването в договора, че това възнаграждение е платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и договора в тази част има характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо отбелязването в Договор за правна защита и съдействие № 000079 от 18.06.2018г., че сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение, е платена от клиента – Ю.Е., удостоверява направения от Е. разход за адвокатска защита в производството по АНД № 1736/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Доколкото направения разход за адвокатска защита се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административнонаказателна отговорност и санкционирано с издаденото НП. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда в размер на 300 лева.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съдът намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. по Договор за правна защита и съдействие № 000079 от 18.06.2018г. и незаконосъобразното наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е била ангажирана и съответно предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно постановление. Възлагането от ищеца Ю.Е. на адвокат да обжалва НП и да осъществи процесуалното му представителство и защита по образуваното в Районен съд – Стара Загора АНД № 1736/ 2018г. във връзка с обжалването на НП № 17-1228-003901/ 04.12.2017г. и съотв. заплащането на договорения за това адвокатски хонорар от 300лв., пряко се свързват с незаконосъобразното издаване на наказателното постановление и непосредствено са обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и интересите на привлеченото към отговорност и санкционирано с НП лице. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направеният разход за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита на Ю.Е. по делото, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, когато счита, че същите са засегнати, като заплатеното възнаграждение за адвокатската защита е присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на съдебно предявения за разрешаване спор относно законосъобразността на наказателното постановление, поради което и този разход следва да се разглежда като вреда, явяваща се пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Ето защо незаконосъобразно издаденото наказателно постановление е необходимо условие за настъпване на увреждането, а сключването на договор с адвокат за правна защита и съдействие е нормално, закономерно и очаквано поведение, свързано с обжалването на НП от лицето, което счита, че неправилно е привлечено към административнонаказателна отговорност. Съответно незаконосъобразният акт на администрацията се явява адекватна причина за платеното адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и процесуално представителство. В този смисъл е и разрешението, дадено с ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., с което се прие, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по см. на чл.4 от ЗОДОВ.

Действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Такъв ред не е предвиден и в НПК, субсидиарно приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес и съотв. липсата на регламентация в процесуалния закон на отговорността за разноски, не налага извод, че разходите, направени от санкционираното лице във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство по делото, като претърпяна вреда вследствие от незаконосъобразно издаден спрямо него акт на администрацията, не подлежат на обезщетяване на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Всъщност самото разрешение, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, за приложимостта на ЗОДОВ по искове за обезщетения във връзка с направени разноски в производствата по обжалване на наказателни постановления, впоследствие отменени като незаконосъобразни, следва именно от обстоятелството, че процесуалният закон не е предвидил специален ред и начин за обезвреда на направените разноски в производствата по обжалване на наказателните постановления /чл.8, ал.3 от ЗОДОВ/. В този смисъл с исковата претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се реализира „отговорност за разноски”, а отговорност за претърпени имуществени вреди, представляващи направените от лицето разходи за адвокатска защита и процесуално представителство във връзка с обжалването на незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.

Исковата претенция е доказана не само по основание, но и по размер. Заплащането на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. е удостоверено в Договор за правна защита и съдействие № 000079 от 18.06.2018г. Заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по АНД № 1736/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, е съразмерно на осъществената правна защита и съобразено с чл.18 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от Ю.Е. иск е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Стара Загора по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 300лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 17-1228-003901/ 04.12.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, поради което исковата претенция следва да бъде уважена.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски, като Областна дирекция на МВР – Стара Загора бъде осъдена да заплати на Ю.Е. сумата от 310 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 10 лева и 300 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат съгласно Договор за правна защита и съдействие от 29.11.2018г.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, гр. Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев“ № 16, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на Ю.Т.Е. ***, EГН **********, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от Ю.Е. имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-1228-003901/ 04.12.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.11.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, гр. Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев“ № 16, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на Ю.Т.Е. ***, EГН ********** сумата от 310 /триста и десет/ лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: