Р Е Ш Е Н И
Е №
523
гр.Стара Загора, 09.01.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на девети декември
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина Николова
и в присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 692 по описа за 2018 год, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от
ДР на ДОПК.
Образувано
е по жалба от ЕТ „Р.М.“ с адрес за кореспонденция ***против Ревизионен акт №
Р-16001618001438-091-001/ 29.08.2018г, издаден от органи по приходите при ТД на
НАП Пловдив, потвърден с Решение № 650/ 16.11.2018г на Директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, с който на ЕТ „Р.М.“ допълнително са
установени задължения за ДДС общо в размер на 28 402.08лв и лихви за
просрочие 11 899.21лв и задължения по ЗДДФЛ за 2013г, 2014г и 2015г, за
ДОО, ЗОО и ДЗПО-УПФ за 2013г.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на РА поради нарушения на процесуалните правила и
материалния закон като изложените в РА констатации не отговарят на установените
факти и не кореспондират със събраните при ревизията доказателства. Твърди, че неосчетоводяването на фактурите на посочените доставчици в
РА би представлявало нарушение на чл.4, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за
счетоводството, само ако е имал задължение да ги осчетоводи, т.е. ако са му
били редовно издадени при изискуемите от закона предпоставки, а в случая
използваните от данъчните органи счетоводни регистри, фактури, касови бонове,
приходни ордери и пътни листи не са надлежно оформени. Поддържа, че
получаването на стоките не е надлежно установено при обосноваване на
предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, не са налице данни за
действително укрити приходи или доходи, с оглед на което няма основания за
прилагане на особения ред за извършване на ревизия по чл.122 и сл от ДОПК. Счита, че всички констатации в РА почиват на
предположения за получаване на стоката и реализирането й на пазара като са направени
произволни изчисления на надценки без да е събрана обобщена информация за други
лица относно реализирана печалба, нито е взет предвид вида на стоката – в
по-голямата част цигари, които са с фиксирани цени и надценката е различна да
всяка отчетна година. Моли съда да
отмени изцяло обжалвания РА и да му присъди разноските по делото.
Ответникът
- Директор на Дирекция ОДОП Пловдив, чрез процесуалния си представител по
делото и в представеното писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
В представена писмена защита поддържа, че констатациите на органите по
приходите за допълнително определените данъчни задължения са правилни и
законосъобразни, подкрепени и документирани с годни доказателства. Позовава се
на заключението на съдебно-почерковата експертиза, от
което е видно, че от всички обследвани фактури само 15 не носят подпис под
графата „получил“ на Р. И. М. или М.Г.М., което означава безспорно приемо-предаване на стоката от доставчика до ревизираното
лице. В тази връзка намира основното и допълнителното заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза за съответстващи на констатациите на ревизиращия
екип. Моли като се имат предвид посочените суми от вещото лице, с които са
изменени определените задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗЗО и КСО, обжалваният №
Р-16001618001438-091-001/ 29.08.2018г да бъде потвърден изцяло или
изменен. Претендира в полза на Дирекция
ОДОП Пловдив да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Стара Загора предлага оспореният РА №
Р-16001618001438-091-001/ 29.08.2018г изменен в съответствие със заключението
на съдебно-икономическата експертиза, а в останалата част да бъде потвърден
като правилен и законосъобразен.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Във
връзка с решение № 109/ 06.03.2018г на Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив е
извършена повторна ревизия на ЕТ „Р.М.“ гр.Стара
Загора /т.2, л.630-638/. Възложена е със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№ Р-16001618001438-020-001 от 13.03.2018г., издадена от М.Й.Л.на
длъжност Началник сектор /т.2, л.613/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е
възложено извършването на ревизия на ЕТ „Р.М.“ гр.Стара
Загора, с обхват годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, данък върху добавената
стойност, ДОО-за самоосигуряващи се, Здравно
осигуряване за самоосигуряващи се и Универсален
пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода от
01.01.2013г. до 31.12.2016г. Извършването на ревизията е възложено на М. Д.К.-
главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Ф.Р.К. – главен инспектор
по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от два месеца от
връчване на ЗВР на ревизираното лице, което е направено по електронен път на 19.03.2018г.
Със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001618001438-020-002/ 08.06.2018г., издадена от М.Й.Л.на
длъжност Началник сектор на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114
ал.1 от ДОПК е определено, че ревизията следва да завърши до 19.07.2018г /т.2,
л.611/. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедта за изменение на ЗВР са
издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на М.Й.Л.в посоченото й длъжностно качество, валиден към
датата на подписване, установено при направена справка в представения от ответника оптичен
носител /т.2, л.639/.
В
хода на ревизията са изискани за представяне документи и писмени обяснения, извършени са насрещни
проверки на други задължени лица, присъединени са доказателства. При съпоставка
на представената документация и данните от проверката в информационната база на
НАП е установено, че в счетоводството на ЕТ „Р.М.“ за данъчни периоди от
01.01.2012г до 31.12.2016г не са намерили отражение фактури за покупка на
цигари, издадени от
1.
„д.“ ООД на обща стойност
8 420.14лв, от които за 2015г 2088.44лв, за 2016г 6331.70лв
2.
„Табако
Трейд-Стара Загора“ ООД на обща стойност 2 811.14лв за 2016г
3.
„т.л.г.“
ООД на обща стойност 57 904.66лв, от които за 2012г 21162.78лв, за 2013г
29618.52лв и да 2014г 7123.36лв
4.
„Табак Логистик Груп“ на обща
стойност 9 742.50лв, от които за 2013г 1071.13лв и за 2014г 9729.50лв
5.
„т.г.“ ООД на обща стойност 45 148.54лв,
от които за 2012г 15166.55лв, за 2013г 6760.80лв за 2014г 17874.09лв и за 2015г
5347.10лв.
Прието е, че са налице предпоставките на чл.122,
ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК и на ревизираното лице са връчени Уведомления №
Р-16001618001438-113-001 17.04.2018г по чл.124, ал.1 от ДОПК и №
р-16001618001438-113-001/ 17.04.2018г по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК /т.2, л.438-447/.
Въз
основа на извършената ревизия и на основание чл.117, ал.1 от ДОПК, от
определения със ЗВР ревизиращ екип е съставен Ревизионен доклад /РД/ №
Р-16001618001438-092-001 от 01.08.2018г., с който по отношение на ревизираното
лице ЕТ „Р.М.“ се предлага да бъдат установени задължения и лихви върху тях към
29.08.2018г в общ размер 42 890лв, от които допълнително установени задължения
за ДДС общо в размер на 28 402.08лв и лихви за просрочие 11 899.21лв;
данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2013г – главница 664.42лв, лихва 292.62лв, за 2014г
– главница 446.26лв, лихва 151.20лв, за 2015г-448.68лв, лихва 106.32лв; ДОО за
2013г - главница 165.32лв, лихва 72.81лв; ЗО за 2013г - главица 103.33лв, лихва
45.51лв; ДЗПО-УПФ за 2013г – главница 64.58лв, лихва 28.44лв. Определянето на
основата по ЗДДС и ЗДДФЛ е направено на основание чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК
като е счетено, че са налице данни за укрити приходи или доходи и воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане,
тъй като част
от издадените фактури за доставка на стоки /подробно описани на стр. 10-29 от
РД по доставчици, дата на издаване, предмет, ДО, ДДС включен в цената на
доставчика, обща стойност на фактурата за продажба/ не са намерили отражение в
счетоводните регистри на ревизираното лице. Така е определена данъчна основа за
доходите от стопанска дейност като ЕТ, намалена с дължимите вноски за ЗОВ, като
за 2013г е в размер на 4 834.80лв, за 2014г – 3 380.43лв, за 2015г-
3 396.52лв, за 2016г не е определен размер. При определяне на задълженията за довнасяне по
ДОО, ЗОО и ДЗПО-УПФ за 2013г са взети предвид установения осигурителен доход по
реда на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК като данъчна основа и внесените дължими
авансови вноски.
РД е
подписан от М. Колева и Ф.К.с квалифицирани
електронни подписи в сроковете им на валидност /т.2, л.639/. Връчен е на
жалбоподателя по електронен път на 06.08.2018г /, т.1, л.62/.
Въз основа на РД е изготвен РА № Р-16001618001438-091-001/29.08.2018
г., издаден и подписан с квалифициран електронен подпис от М.Й.Л.на
длъжност началник сектор, възложил ревизията и М. Д.К.на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП
Пловдив като доказателства за датата и начина на подписване и такива за
удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по
делото на оптичен носител. С РА, неразделна част от който е РД, са установени
задължения на ЕТ „Р.М.“ за годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ на стойност 1559.36лв и лихви 550.14лв, за ДДС за
всеки от данъчните периоди от м.01.2013г до м.12.2016г на обща стойност 28402.08лв и лихви 11899.08лв, за
УПФ-за самоосигуряващи се на стойност 64.58лв и лихви
28.44лв, за ДДО-за самоосигуряващи се на стойност
165.32лв и лихви 72.81лв, за ЗО-за самоосигуряващи се
на стойност 103.33лв и лихви 45.51лв. РА е връчен на ЕТ „Р.М.“ на 29.08.2018г. по електронен път
съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“
/т.1, л.61/.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК ревизираното
лице е обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред с подадена на
11.09.2018г. до Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив жалба, регистрирана
в ТД на НАП – Пловдив с вх.№ 70-00-10303/ 11.09.2018г /т.1, л.55-58/.
С
Решение № 650/ 16.11.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Пловдив, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, Ревизионен акт № Р-16001618001438-091-001/29.08.2018.
е потвърден изцяло. Възприети са констатациите относно наличието на
предпоставките за облагане по реда на чл.122 от ДОПК във връзка с неотразяване в счетоводните регистри по сметката за
отчитане на стоките на доставки от контрагенти, които са издавали съответните
първични счетоводни документи- фактури. Изложени са доводи за реалност на
извършените доставки предвид положени подписи на приел върху приложените
фактури/приемо-предавателни протоколи. С оглед извършваната от ревизираното
лице дейност /търговия на дребно/ е прието, че стоките по фактурите са
използвани от лицето в неговата дейност, а
полученият приход от реализацията им не е отчетен. Решаващият орган е
обосновал, че реализацията на стоките е облагаема доставка по смисъла на чл.12,
ал.1 от ЗДДС и за извършените доставки се дължи ДДС, какъвто не е начислен от
ЕТ за периода от 28.01.2013г до 312.2016г в общ размер 28 402.08лв и за
закъснението при внасяне е определена лихва в размер на 11 899.21лв. Годишният
данък върху доходите по ЗДДФЛ от дейността на ЕТ е изчислен върху годишната
данъчна основа, определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, след приспадане на
внесения патентен данък в размер на
60.80лв за 2013г, 2014г и 2015г. Върху установения допълнително доход е
счетено, че се дължат осигурителни вноски, като за 2013г е приет облагаем доход
в размер на 6 331.59лв по реда на чл.122 от ДОПК и задължението е
изчислено върху разликата между този доход и дохода от 5040.00лв, върху който
са внесени авансови вноски.
Решението е връчено на ЕТ „Р.М.“ по
електронен път на 19.11.2018г /т.1, л.53/.
По делото във връзка с открито
производство по оспорване на всички фактури и приемо-предавателни протоколи е
допусната, назначена и изпълнена съдебно-почеркова
експертиза със задача да изследва наличието и авторството на подписа за
получател върху всяка фактура и приемо-предавателен протокол, издадени от „д.“ ООД,
„т.л.г.“ ООД, „Табако
трейд Стара Загора“ ООД, „Табак Логистик Груп“АД и „т.г.“
ООД и включени в обжалвания РА. От
заключението й, прието без оспорване от страните, се установява, че само :
1. Фактура № 9270011566 от 6.06.2016г, издадена от „д.“
ООД е без подпис
2.
Фактура № 5000012362 от 29.11.2013г
3.
Фактура №
5000012856 от 20.12.2013г
4.
Фактура № 5000012530 от 6.12.2013г
5.
Фактура № 5000012588 от 9.12.2013г
6.
Фактура № 5000011909 от 11.11.2013г
7.
Фактура № 5000011963 от 13.11.2013г
8.
Фактура № 5000011800 от 6.11.2013г
9.
Фактура № 5000012313 от 27.11.2013г
10.
Фактура № 5000012698 от
13.12.2013г
11.
Фактура № 2692719525 от 16.01.2014г
12.
Фактура 5000013802 от 02.05.2014г, всички издадени от „т.г.“ ООД, не съдържат
подписи на никое от лицата Р. И. М., М.Г.и И. М.М. М.,
назначени на трудов договор при ревизирания ЕТ .
Въз
основа на така приетото заключение е изготвено основно и две допълнителни
заключения по допусната, назначена и изслушана съдебно- икономическа
експертиза, приети без оспорване от страните. От основното заключение се
установява, че разплащането по всички сделки, за които са издадени
процесните фактури, е извършено в брой от служител на доставчика и представител
на клиента ЕТ „Р.М.“ в обекта на клиента при предаване на стоката, фактурата и
фискалния бон. Получените суми са намерили отражение в сметка 501–Каса. Издадените
фактури от доставчиците са намерили отражение в дневника за продажби в
съответния период. Приходите са осчетоводени по сметка 501-Каса. жалбоподателят
е разполагал с финансови средства за закупуване на процесните стоки. От Дневник
на счетоводна сметка 304”Стоки” на „д.” ООД за 2015 и 2016 г, Дневник на счетоводни
сметки 304,501,4532,702 на „т.г.” ООД и данните за движението на стоките в склада на „т.г.” ООД
за 2013-2015 г е видно, че разполагат с достатъчни количества цигари към всеки
период на доставка към ЕТ. Търговската отстъпка между ЕТ „Р.М.” и доставчиците
й е договорена на 5%. Конкретната сума на ТО е фиксирана във всяка
фактура в абсолютна стойност. Всички доставчици към датата на доставка на
стоката са разполагали със съответния ресурс за доставка на цигари на ЕТ ”Р.М.”.
По отношение
начисляването на допълнителни задължения за данъци и осигурителни вноски съдът възприема второто допълнително заключение от
29.11.2019г, което е изготвено съобразно заключението на съдебно-почерковата експертиза и посочените в РА фактури. По този
начин са изчислени неосчетоводените приходи за 2013г
в размер на 37028.95лв, за 2014г - 35986.80лв,
за 2015г - 7882,02лв и за 2016г -9160.03лв.
Определена е данъчна основа по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК по години като
разлика между общия приход и общия разход: за 2013г
- 6196.11лв, за 2014г - 3963.88лв, за 2015г - 4696,84лв и
за 2016г – 0лв. На тази база е изчислен дължим
ДДС в общ размер 27 469.72 лв и лихви към
29.08.2018г - 11 037.07лв.; задължения за данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ
и лихви към 29.08.2018 г. – за 2013г 601.74лв главница и 264.51лв лихви, за
2014г - 434.85лв главница и 146.97лв
лихви, за 2015г - 448,68лв главница и 105.95лв лихви; ДОО за 2013 г за довнасяне -
148.00лв главница и 65.06 лв лихви към 29.08.2018 г.
; УПФ за довнасяне за 2013г- 57.80
лв. главница и 25.41 лв
лихви към 29.08.2018 г.; ЗО за довнасяне за 2013г. -
92.49лв главница и 40.66лв лихви
към 29.08.2018 г.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността и обосноваността на оспорения ревизионен акт намира за установено следното:
Оспорването
на РА № Р-16001618001438-091-001/ 29.08.2018г, издаден от органи по приходите
при ТД на НАП Пловдив, изцяло потвърден с Решение № 650/ 16.11.2018г на
Директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив, като направено в законово установения
срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Ревизионното
производство е образувано и проведено, съответно РД и РА са издадени от
компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно
представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/
03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от
ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди
за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение
на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113,
ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с
месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете
Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.51-57/. В случая
издателят на заповедта за възлагане на ревизия – М.Й.Л., с оглед на заеманата
длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив/, е сред
органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на
НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Според
правилото чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил ревизията и
ръководителя на същата. В конкретния случай автори на обжалваното произнасяне
са М.Й.Л.– възложител на ревизията и М. Д.К.– ръководител на ревизията, с оглед
на което посоченото нормативно изискване е спазено. Издателите на оспорения акт
са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и
териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната
дирекция на НАП гр.Пловдив, която е компетентна
териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. РА е подписан
от лицата, посочени като негови издатели, с квалифициран валиден електронен
подпис.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е
съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа
предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода
на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът по чл.119, ал.2
от ДОПК за издаването на ревизионния акт. Задълженото лице е уведомено и за
установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление по
реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК. В хода на ревизията органите по приходите са
попълнили преписката с необходимите доказателства, на база на които е извършена
проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства.
С
обжалвания РА № Р-16001618001438-091-001/ 29.08.2018г основата за облагане с
данък върху доходите е определена по особения ред на чл. 122 ДОПК, поради наличието
на хипотезата на т. 2 , ал.1 от същата разпоредба – укрити приходи. Предмет
на процесните сделки са родово определени вещи – цигари, собствеността върху
които, съгласно чл. 24 от Закона за задълженията и договорите се прехвърля едва
в момента на индивидуализацията на стоката, което от своя страна става в
момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде
предадена. Следователно подлежащият на
доказване факт в настоящия случай е реалното предаване на стоките. За
това обстоятелство ответникът се позовава преимуществено на издадени фактури с
приемо-предавателни протоколи от доставчиците „д.“ ООД, „т.л.г.“ ООД, „Табако трейд Стара Загора“ ООД, „Табак Логистик Груп“ АД и
„т.г.“ ООД с получател жалбоподателя, които са подписани от него, но не са
осчетоводени. По делото не е спорно, че през ревизираните периоди
предметът на дейност на ревизираното лице е търговия на дребно с хранителни
стоки и тютюневи изделия, както и че посочените доставчици са негови редовни контрагенти.
При извършените насрещни проверки на доставчиците е установено издаване на процесните
фактури и тяхното осчетоводяване, механизмът на доставките, както и че доставчиците
разполагат с кадрова и материална обезпеченост за извършването им. Тези факти
се потвърждават и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Предвид откритата процедура по оспорване на
фактурите с приемо-предавателните протоколи чрез заключението на съдебно-почерковата експертиза се установи, че само 11 броя от
описаните в РД не са надлежно подписани – не са подписани въобще или не носят
подпис на лице, свързано с ревизирания търговец. Затова и с оглед
събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства, че
предаването на стоките е направено заедно с оригинала на фактурата, следва да
се приеме, че по подписаните фактури е установено получаването на процесните стоки
от ревизирания търговец и предаването им е станало едновременно с предаване на
фактурата от съответния доставчик на ревизираното лице.
Правилно
и обосновано органите по приходите приемат събраните при ревизията
доказателства за реалност на доставките като достатъчни да обосноват извод за
фактическото получаване на стоките по спорните подписани фактури, а от там и
осъществено данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, за да е налице
задължение за ревизираното лице за осчетоводяването на спорните първични
счетоводни документи.
Категорично
се установява по делото, включително от първоначалното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, че процесните фактури, за които се твърди, че
ревизираното лице е получател, не са осчетоводени от него. Следователно са налице достатъчно
доказателства по отношение на обстоятелството, че са получени доставки по
процесните подписани неосчетоводени фактури и че са налице укрити приходи, а от
там и че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен
акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него
се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията
по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така
установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, но
доказателствената тежест за това носи ревизираното лице. В производството по
съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите
по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени
случаи, а в тежест на ревизираното дружество е да установи при условията на
пълно насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта. В настоящия случай това не е
направено по отношение на всички описани в РА фактури, а именно Фактура
№ 9270011566 от 6.06.2016г, издадена от „д.“ ООД, Фактура № 5000012362 от 29.11.2013г, Фактура №
5000012856 от 20.12.2013г, Фактура № 5000012530 от 6.12.2013г, Фактура № 5000012588 от
9.12.2013г, Фактура № 5000011909 от
11.11.2013г, Фактура № 5000011963 от 13.11.2013г, Фактура № 5000011800
от 6.11.2013г, Фактура № 5000012313 от
27.11.2013г, Фактура № 5000012698 от
13.12.2013г, Фактура № 2692719525
от 16.01.2014г и Фактура 5000013802
от 02.05.2014г, всички издадени от „т.г.“ ООД. По тези фактури съдът приема, че
не е доказано получаването на стоките, поради което не е доказано наличието на
неотчетени продажби на стоки по същите фактури.
Доколкото
твърдението за неотчетени прикрити приходи от продажби на търговеца е частично
доказано от ответника с допустимите доказателствени средства, налице е и
основание за допълнително начисляване на ДДС, ЗДДФЛ и задължителни осигурителни
вноски в посочените размери от второто допълнително заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема напълно като компетентно
изготвено, обосновано и съответстващо на приложимата нормативна уредба. Определянето
на съответната данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ
като разлика между сумата на общите приходи, включваща и неотчетените приходи,
и сумата на направените общи разходи, включваща определената отчетна стойност
на неосчетоводените стоки /покупна стойност на
цигарите по
фиксирани цени за всеки отделен вид и марка/, е направено при правилно приложение на
материалния закон. Съдът споделя изцяло изложените в решението мотиви
относно дължимостта на определените по реда на чл.124а ДОПК
осигурителни вноски за 2013г и същите не следва да бъдат повтаряни. За този
период Р.М. е упражнявала трудова дейност като ЕТ и е задължително осигурено
лице на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО като дължи и
вноски за ДЗПО-УПФ. Вноските се дължат върху размера на окончателния
осигурителен доход, определен по реда на чл.2, ал.4 от Наредбата за
общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица
и българските граждани на работа в чужбина. Спрямо ревизираното лице е
установен облагаем доход в размер на 6196.11 лв по
реда на чл.122 от ДОПК, видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, поради което на основание чл.124а от ДОПК то дължи съответните
задължителни осигурителни вноски, чийто размер е съобразен от вещото лице с
внесените авансово такива върху минималния размер на осигурителния доход като самоосигуряващо се лице.
По тези
съображения съдът намира, че следва да отмени оспорения ревизионен акт за
разликата над : задължения за ДДС за
данъчни периоди от м.01.2013г до м.12.2016г в общ размер 27 469.72 лв и лихви към 29.08.2018г
- 11 037.07лв.; данък по чл.48
ал.2 от ЗДДФЛ и лихви към 29.08.2018 г. – за 2013г 601.74лв главница и
264.51лв лихви, за 2014г - 434.85лв главница и 146.97лв лихви, за 2015г - 448,68лв
главница и 105.95лв лихви; ДОО за
2013 г за довнасяне - 148.00лв главница и 65.06 лв
лихви към 29.08.2018 г.; УПФ за
довнасяне за 2013г- 57.80 лв. главница и
25.41 лв лихви
към 29.08.2018 г.; ЗО за
довнасяне за 2013г. - 92.49лв главница и 40.66лв лихви към 29.08.2018 г.
В
останалата част жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на спора и с оглед своевременно направеното искане от двете страни в
полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 1734лв, определено по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г на
ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а в полза на жалбоподателя – разноски в размер на 357лв,
съразмерно на уважената част от жалбата и доказаното заплащане на държавна
такса от 50 лв, адвокатско възнаграждение от
3 500лв /т.2, л.627/ и възнаграждения за вещи лица от 3587лв.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
по жалба от ЕТ „Р.М.“ с адрес за кореспонденция ***Ревизионен акт №
Р-16001618001438-091-001/ 29.08.2018г, издаден от органи по приходите при ТД на
НАП Пловдив, потвърден с Решение № 650/ 16.11.2018г на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, В ЧАСТТА, с която на ЕТ „Р.М.“ допълнително са установени
задължения за внасяне на ДДС за
данъчни периоди от м.01.2013г до м.12.2016г за разликата над 27 469.72 лв и лихви към 29.08.2018г
над 11 037.07лв.; на данък по
чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2013г за
разликата над 601.74лв главница и над 264.51лв прилежащи лихви към 29.08.2018 г,
за 2014г - за разликата над 434.85лв главница и над 146.97лв прилежащи лихви
към 29.08.2018 г , за 2015г – за разликата над 448,68лв главница и над 105.95лв
прилежащи лихви към 29.08.2018 г; на ДОО
за 2013 г за довнасяне за разликата над 148.00лв главница и над 65.06лв прилежащи лихви към
29.08.2018 г.; на ДЗПО-УПФ за
довнасяне за 2013г за разликата над 57.80 лв. главница и над 25.41 лв прилежащи
лихви към 29.08.2018 г.; на ЗО за довнасяне за 2013г. за разликата над 92.49лв главница и 40.66лв прилежащи лихви
към 29.08.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Р.М.“
Ревизионен акт № Р-16001618001438-091-001/ 29.08.2018г, издаден от органи по
приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 650/ 16.11.2018г на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, в
останалата част като неоснователна.
ОСЪЖДА „ЕТ „Р.М.“ с адрес за
кореспонденция ***да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика“ Пловдив при ЦУ на НАП сумата 1734 /хиляда седемстотин тридесет и
четири/ лв за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите
ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Р.М.“ с адрес за кореспонденция ***сумата 357 лв /триста петдесет и седем лв/
за направени разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: