Р Е Ш Е Н И Е № 42

гр. Стара Загора 20.02.2019г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

Членове :

при секретар Зорница Делчева и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 697 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от „ПРОМОСЕЙЛ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Проф.Ат.Аршинков“ № 23, партер, магазин 1 чрез пълномощника адвокат Р.Й. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-001380/ 12.11.2018г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, които се свеждат до поради постановяването й при неправилно приложение на материалния закон и нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че собственият му автомобил е предоставен за дългосрочно ползване на лице, което от своя страна е предоставило управлението му за преместване на посоченото в заповедта лице без да знае, че то е неправоспособен водач. Счита, че заповедта е постановена в нарушение на чл.26 и чл.36, ал.1 от АПК, тъй като не е изяснено кой е собственикът на автомобила, а действителният собственик не е уведомен за започналото административно производство. Поддържа, че неправилната преценка в съставения акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д № 854938/ 12.11.2018г по отношение на собственика на автомобила, която не кореспондира с отразеното в заповедта, обосновава материална незаконосъобразност на оспорения акт. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед № 18-1228-001380/ 12.11.2018г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП на жалбоподателя „Промосейл“ ЕООД клон София е приложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС № **** за срок от 6 месеца. От фактическа страна е обоснована с това, че на 09.11.2018г. около 08:40ч. в гр.Стара Загора по ул.“Гурко“ в посока запад на кръстовището с бул.“м.М.Кусев“ лек автомобил „Ауди“ с рег.№ **** – собственост на „Промосейл“ ЕООД, се управлява от лицето П.М.М., което не притежава съответното СУМПС.

Заповедта е издадена въз основа на съставения спрямо Д.Д.от гр.Стара Загора АУАН серия Д № 854938/ 12.11.2018г за това, че 09.11.2018г. около 08:40ч. в гр.Стара Загора като собственик на лек автомобил „Ауди“ с рег.№ **** е предоставил управлението на автомобила на неправоспособния водач П.М.М.. Прието е, че с описаните деяния Д. виновно е нарушил чл.102 от ЗДвП.

По делото са приети като доказателства свидетелство за регистрация на МПС № 009409809-част 2, Заповед № 349з-723/06.03.2018 г. на Директора на ОДМВР Стара Загора, Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на МВР.

За изясняване на обстоятелства от значение по делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели. Съставилият АУАН Е.Р. Коев заявява, че на 09.11.2018г е подаден сигнал за ПТП с лек автомобил „Ауди“ с рег.№ ****. Собственикът на автомобила заявил, че е предоставил ключовете на П.М.М. да го премести. Понеже М. не бил на мястото, на следващата седмица му бил съставен АУАН за управление на МПС без да е правоспособен водач. От показанията на свидетеля П.М.М. се установява, че на 09.11.2018г. той лично е преместил автомобила, който счита за собствен на Д. Д. Д., от мястото, на което е бил паркиран пред хотел „Верея“. Д. спял по това време. По време на движение с автомобила свидетелят блъснал възрастен човек на пешеходна пътека. Помогнал му да стане, успокоил го, а после Д. си тръгнал с автомобила.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на адресата, от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Оспорената Заповед № 18-1228-001380/ 12.11.2018г на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора е надлежно упълномощен, съгласно представените по делото Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 349з-268/ 30.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Действително в диспозитива на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б."б", като не е изрично записано, че е от Закона за движение по пътищата, но в мотивите на заповедта е посочено нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата, поради което е очевидно, че се има предвид текста на същия този закон като основание за налагане на принудителната административна мярка.

Неоснователни са оплакванията, че в процедурата по издаване на оспорената заповед не са спазени изискванията на чл.26 и чл.36, ал.1 от АПК. Характерът на производството – прилагането на преустановителна принудителна административна мярка, изисква предприемане на незабавни фактически действия по отнемане на свидетелството за управление, изключващо възможността за уведомяване. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36, ал.1 от АПК като е събрал доказателства за релевантния факт – кой е собственик на управлявания от неправоспособно лице лек автомобил.

Оспорената заповед постановена при правилно приложение на материалния закон. Според нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния административен акт – чл. 171, т.2а от ЗДвП в относимата му редакция / бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г/, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от 6 месеца до една година на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.

Видно от доказателствата по делото, на Д.Д.е съставен АУАН серия Д № 854938/ 12.11.2018г за предоставяне управлението на МПС с рег. № **** на неправоспособно лице – П.М.М.. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. той е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК. АУАН серия Д № 854938/ 12.11.2018г. е подписан без възражения и доказателствената му сила не е оборена в настоящото съдебно производство. Действително в него е посочено, че автомобилът е собственост на Д., а всъщност собствеността е на „Промосейл“ ЕООД гр.София. Това обаче не е пречка да се зачете доказателствената сила на акта след като по делото не е спорно, а и се установява от представеното и прието като доказателство свидетелство за регистрация № 009409809-част 2 кое лице е собственикът на лек автомобил „Ауди“ рег. № ****.

Не е спорно между страните че на 09.11.2018г този лек автомобил е управляван от неправоспособния П.М.. В такава насока и дадените от самия него свидетелски показания. Всъщност жалбоподателят не сочи и не доказва друго по отношение на главния релевантен факт, а именно неправоспособността на П.М. на посочената дата да управлява МПС. Спорът се концентрира върху въпроса дали спрямо него правомерно е постановена ограничителната мярка по ЗДвП. Посочената от административния орган правна норма на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което е управлявано от неправоспособно лице. В случая е безспорно, а и се установява от представеното свидетелство за регистрация на МПС № 009409809-част 2, че лек автомобил „Ауди“ рег. № **** е собственост на „Промосейл“ ЕООД гр.София. Дружеството не е адресат на съставения и цитиран в заповедта АУАН, но това обстоятелство е ирелевантно за налагане на ПАМ доколкото законът изисква самото нарушение /управление на МПС от неправоспособен водач/ да е констатирано с АУАН, което в случая е направено.

Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение е обстоятелството дали жалбоподателят е предоставил управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали той е знаел за това. Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.

По тези съображения съдът намира за неоснователни оплакванията на „Промосейл“ ЕООД гр.София за допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед след като ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки, по начин, който не накърнява правото му на защита и за минимално предвидения в закона срок.

С оглед гореизложеното съдът счита, че обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 18-1228-001380/ 12.11.2018г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, е формално и материално законосъобразна и издаването й съответства на целта на ЗДвП. Подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПРОМОСЕЙЛ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Проф.Ат.Аршинков“ № 23, партер, магазин 1 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-001380/ 12.11.2018г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка прекратяване регистрацията на ППС № **** за срок от 6 месеца, като неоснователна.

Решението не подлежи на касационно оспорване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: