Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                          126                11.04.2019г.      град Стара Загора

    

   В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

            Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на  двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                           

                                                                                  СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

при секретар   Минка Петкова

и с участието на прокурора                                                                                                           

като разгледа докладваното от съдия И.Янкова административно дело № 701 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.с чл.27 ал.6 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/.   

 

            Образувано е по жалба на Г.Г.Д. против Заповед № ЗД/Д-СТ-215 от 21.11.2018г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“,  гр.Стара Загора, с която на основание чл.30а, вр.с чл.29 т.9 и на основание чл.27 ал.1 вр.с чл.26 ал.1, с чл.5 ал.1 и чл.25 ал.1 т.2 и т.4 от ЗЗДет прекратява временно настаняването на непълнолетния Г.М.Р. с посочено ЕГН и настоящ адрес, майка М.Р.И., баща неизвестен в семейството на Г.Г.Д. ЕГН ********** – близка, с изградена емоционална връзка, с постоянен и настоящ адрес *** и   насочва детето  да ползва социална услуга – резидентен тип – „Кризисен център за деца, жертви на насилие“ гр.Шумен, ул.“Възрожденец“ №17 до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.

 

            В жалбата и чрез пълномощника си адв.Н.И.М.  оспорващата твърди, че оспорената заповед  е незаконосъобразна поради нарушения на изискванията за форма и съдържание, при нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие и при неправилно приложение на  материалния закон. Счита, че изброените в мотивната част процедури-досъдебни производства и стартирани прокурорски преписки от органите на досъдебно  производство и прокуратурата в Република България и Кралство Норвегия,  не представлява мотиви, като  липсва посочване на факти, съответно и доказателства пряко свързани с личността на бабата на детето /каквато е оспорващата и в семейството на която то е настанено/, базирани на конкретни нейни действия и бездействия. Твърди неизяснено дали детето Г. Р. е бил жертва на злоупотреба, насилие и експлоатация, съответно че съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; съответно дали подобни данни са свързани с личността на бабата. Твърди, че преди издаване на заповедта не се сочат предприемани социални мероприятия по отношение на семейството, които да са се оказали неефективни, нито че постановената мярка  е  при изчерпване на всички възможности  за закрила в семейството /чл.25 ал.2 от ЗЗДет/. Счита, че заварването на детето в апартамента не се свързва с обстоятелства, налагащи спешното му извеждане, изброените производства не се доказва да са приключили с осъдителна процедура спрямо норвежките граждани. Съответно, твърдението за неизясняване всестранно на случая и събиране на доказателства счита че сочи на нарушение на чл.35 и чл.36 ал.1 и ал.3 от АПК. Сочат се нарушени принципа на съразмерност по чл.6 ал.1, 3 и 5 от АПК, защото засяга неразумно и несправедлИ., в степен по-голяма от необходимото за целта, правата и законните интереси на детето и причинява несъизмерими вреди /описва поражения в психиката на детето и бабата, както и здравето на бабата/, принципа на истинност по чл.7 от АПК, принципът на служебното начало по чл.9 от АПК, принципът на безпристрастност по чл.10 от АПК. В подкрепа нарушение принципа на безпристрастност се позовава на необективност на заповедта и социалните доклади, от гл.т. впечатлението на социалните работници  че детето разполага със скъпи дрехи и телефон, смущава се при задаване на въпроси, стои с наведена глава и се изчервява, като ги обяснява с ранния и внезапен разпит. Счита, че това поведение не е индиция, че детето да е било жертва на престъпление. Счита неспазени и принципите на публичност и прозрачност  по чл.12 от АПК. Обосновава, че не е възможно в социалните доклади да се съдържат факти, че бабата  е поставила повереното й дете в риск, нито  риск заради злоупотреба, насилие и експлоатация, доколкото  Г.Д. е била в полезрението на социалните работници от 2009г, когато с решение №40/18.12.2009г по гр.д.№4462 / 2009 на Старозагорски РС е било взето решение за настаняване на детето при нея. Твърди, че социалните работници са знаели, че в определен момент в семейството на Г.Д. се  появил норвежецът, спрямо когото е образувано досъдебно производство, вкл. че този норвежки гражданин е започнал да полага бащински грижи за двете деца Г. и И., като от демонстрирания от децата висок социален стандарт е можело да се предположи, че е възможно да се случва нещо непристойно. Твърди, че директорите и учителите на децата не са установили нещо нередно. Отрича проверката да е установила Г.Д. да е изоставила детето, да не е знаела къде се намира или го е оставила без родителска грижа Обосновава, че родителската грижа и свързания с нея надзор не се осъществяват само лично от пряко задължените лица, като Г.Д. е осъществявала такъв и чрез дъщеря си З.. Относно социалния доклад, на който се основава определението за отхвърляне жалбата за спиране на предварителното изпълнение на акта, твърди, че през по-голямата част от 2017 и цялата 2018г Г. Р. почти без изключение е живял в къщата на баба си. Оставал е в апартамента в гр. Стара Загора инцидентно. Засиленото желание на Г. Р. да живее основно в Братя Кунчеви било мотивирано и от обстоятелството, че преди няколко месеца биологичния му баща А. Ангелов се върнал в селото.  Твърди невярно изнесеното в доклада, че Г. Р. е обитавал едно жилище с уличения норвежки гражданин, както и че Г.Д. не е осигурила семейна среда на повереното й дете.  По изложените съображения се иска отмяна на Заповед № ЗД/ Д-СТ-215 от 21.11.2018г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“,  гр.Стара Загора.

 

            Ответникът – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Стара Загора в писмено становище /л.13/ и чрез процесуалния си представител по делото, изразява мнение за неоснователност на жалбата. Обосновава предприемането на мярката с установеното при извършена проверка по повод  сигнал с данни за престъпление, свързано със сексуална злоупотреба с деца, за които имало данни че са евентуални жертви на престъпление, вкл. за Г. Р., при която било установено, че всяко едно от децата е „дете в риск“ по смисъла на §1 т.11, букви „б“ и „в“ от ДР на ЗЗдет, тъй като са жертва на насилие и съществува опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено и интелектуално развитие. Твърди, че в самите разговори с децата впечатление на социалните работници направило това, че са неискрени в своите обяснения и казват протИ.речиви неща. В хода на извършена проверка било установено, че Г. и И., заедно с г-жа З. А. и синът й И. обитавали жилище, наето от лице на име А., с което нямат родствена връзка и разследвано в Норвегия и в България за престъпления за разврат. Г-жа А. казала че живее на семейни начала с това лице, но  от разговора с детето И. за отношенията между майка му и А. се появяват съмнения дали тази връзка действително е на семейни начала, тъй като детето заявило че майка му и детето не спят заедно в общо легло и че то никога не ги е виждало да си разменят ласки. Всичко това, както и данните от РП – Стара Загора за образувано досъдебно производство срещу мъжа, с който те са обитавали едно жилище, както и данните , че четирите деца и в частност детето Г. са евентуални жертви на престъпление по раздел VІІІ, глава Втора от НК „разврат“ е дало основание на ДСП Стара Загора да издаде оспорената заповед, вкл. с допускане на предварително изпълнение предвид възможността върху децата да се окаже неблагоприятно действие от страна на близките им, които е възможно да бъдат разследвани в хода на досъдебното производство, образувано в РП-Стара Загора. Изтъква, че при предприемане мярка за закрила ДСП-Стара Загора се е ръководела от най-добрия техен интерес в съответствие с чл.11 ал.3 от ЗЗдет, чл.34 от Конвенцията за правата на детето и чл.14 §3 от Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие. По изложените съображения, поддържани от юр.Ст.Т., се иска отхвърляне на жалбата като неоснователна.

           

           

            Настоящият състав, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

 

            Спрямо детето Г.М.Р., род.***г, с настоящ адрес ***, майка М.Р.И. и баща неизвестен, е била предприета  мярка на закрила по чл.4 ал.1 т.2 от ЗЗДет – настаняване в семейство на роднини и близки, същият е бил настанен за отглеждане в семейство на своята близка и с която има изградена емоционална връзка Г.Г.Д. – майка на заявяващия се за биологичен баща на детето А.Н.А.. Мярката е постановена първоначално със срок до 14г възраст на детето с Решение №40/18.12.2009г по гр.д.№4462/2009г на РС Стара Загора/, а след изтичане на срока й, спрямо детето е постановена същата мярка на закрила, като то е настанено в семейството на същото лице за срок до пълнолетието му, съответно ако учи – до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишната му възраст или до промяна на обстоятелствата с влязло в сила Решение №143/10.02.2017г по гр.д.№28/2017г на РС Стара Загора– стр.46. Горните обстоятелства се установяват от съдържанието на Заповед № Д-СТ-215 от 21.11.2018г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“,  гр.Стара Загора, съответно приложеното съдебно решение /стр.46-47/ и не са спорни.

 

            На 19.11.2018г в отдел „Закрила на детето“ ДСП-Стара Загора в хода на процесуално-следствени действия по преписка №4879/2018г по описа на РП Стара Загора, на които присъстват и социални работници, във връзка с регистриран сигнал за четири деца, евентуални жертви на престъпление, е установено, че се касае за децата Р. Р. А., род.на ***г, И. З. Н., род.***г, И.М.Р., род.на ***г и Г.М.Р., род.на ***г.

            Подаден е сигнал и за детето Г.М.Р., оформен съгласно чл.10 ал.3 от ППЗЗДет във формуляр за приемане на устен сигнал №СИГ/Д-СТ/723 от 20.11.2018г. Данните в този сигнал и във формуляр за приемане на устен сигнал СИГ/Д-СТ/720 от 19.11.2018,  се свързват с получено на 16.11.2018г в ДСП-Стара Загора писмо с искане за осигуряване на двама социални работника за участие в провеждането на 19.11.2018г на процесуално следствени действия по преписка №4879/2018г, при които  били установени четири деца на възраст от 10 до 16г на адрес гр.Стара Загора бул.“Цар Симеон Велики“ №59. (формуляр за приемане на устен сигнал СИГ/Д-СТ/720 от 19.11.2018г,  писмото от РП-Стара Загора вх.№ ДДМ/Д-СТ/3018/16.11.2018г/ л.37-39/. 

 

            На  21.11.2018г, след оценката на постъпилия сигнал е изготвен Социален доклад за оценка на постъпил сигнал за детето Г.М.Р. /л.34-36/.

           

            На 21.11.2018г с вх№ ДДМ/Д-СТ/3056_21.11.2018г в ДСП –Ст.Загора е регистрирано писмо от Прокурор при РП Стара Загора /стр.31/, с което в отговор на запитване за резултата от проверка по преписка №4879/2018г  е отговорено, че преписката е образувана  във връзка с получена молба за правна помощ от Окръжна прокуратура в гр.Осло, Норвегия във връзка с провеждано наказателно производство срещу двама норвежки граждани, обвинени по посочени текстове „за незаконно притежаване или предаване на друго лице представяне на сексуална злоупотреба с деца или презентации от сексуално естество, което включва деца, или опит за това“. Обвиненията се основават на събрани доказателства в Норвегия. В РБългария било образувано досъдебно производство №310/2018г по описа на ОДМВР-Стара Загора   за това, че в периода 2014-2018г в с.Братя Кунчеви разпространявал порнографски материали на лица, ненавършили 16 годишна възраст, като за създаването на порнографските материали са използвани лица, ненавършили 18 годишна възраст – престъпление по чл.159 ал.4 т.1 вр.с ал.3 от НК. Сочи се целта на разследването – установяването на извършителите на престъпното деяние, събирането и запазването на важни доказателства, вкл.от компютърни информационни системи, привличането извършителя към наказателна отговорност; наред с това като важна цел и установяването на малолетните жертви/пострадали от престъплението и осигуряването на своевременна и адекватна професионална помощ и защита на техните права.  Сочат се представени от норвежките власти данни за продължителна престъпна дейност, извършена на територията на Норвегия и България, от страна на норвежки гражданин, като на 19.11.2018г е било извършено претърсване и изземване на адрес *****, като в жилището на посочения адрес са били установени 4 деца, посочени поименно, едно от които Г.М.Р.. Адресът, където били намерени децата, е бил посочен като адрес на пребиваване на норвежкия гражданин, разследван в Норвегия за притежание или опит за придобИ.е на снимки от насилия, които сексуализират деца и/или е предоставил такива снимки на други лица. Предмет на изясняване по делото е евентуалното използване на децата при създаване на порнографски материали или осъществяване спрямо тях на физическо и/или психическо насилие и сексуални посегателства.  Сочи се необходимо оказване на помощ от специалисти на дирекцията, както и преценка необходимостта от прилагане на мерки по ЗЗДет /л.31/

 

             На 21.11.2018г е изготвен Социален доклад –предложение от социалния работник С.П. /стр.28-30/.

             В посочения доклад,  са посочени данни за постъпилото на 16.11.2018г писмо от РП Стара Загора, че на 19.11.2018г по време на претърсвания на посочен адрес –*****били  били установени 1 пълнолетно лице – З. Н.а А. и 4 деца, по-големите от които били будни, най-малкото спяло, като децата били Р. Р. А., на 10г, Г.М.Р. на 15 години, И.М.Р. на 13 год и И. С Н. на 14 год. Сочи се З. А. - майка на детето И., а децата И. и Г. са нейни племенници. За Р. казва, че живее при нея от 2 месеца, като е дете на нейна приятелка Р. Впоследствие бил регистриран сигнал – 19.11.2018г.

            Възпроизведени са проведените разговори с децата. Детето Р. споделя че живее при З. от около два месеца, майка му Р живее в с.Младово заедно с неговия батко Б., баща му починал. Твърди че от края на м.септември е ученик в ХІ-то ОУ в гр.Стара Загора, където учели И. и И.. Р. споделя, че искал да ходи на училище в Стара Загора, защото в предишното- в с.Младово не ги учели и ги заплашвали с полиция. Твърди, че майка му е съгласна да посещава училище в Стара Загора и пребивава при З.. Р. споделя, че в апартамента живеят още И., И., както и съжителят й А.. Казва, че тук му харесва, защото З. и А. се грижели добре за него. Детето разказало, че мъжът е добър човек, защото купувал всичко за училище, дрехи, храна. По негови думи А. се занимавал с компютри, не може да уточни какво, работи в дома им, има офис в гр.София, където имал и работници. Казва, че е от Норвегия и от време на време пътувал дотам. По време на разговора се сочи, че момчето е изключително притеснено. Постоянно се обръща и поглежда останалите деца, нервно потърква ръцете си, не може да се отпусне и остане спокоен.

            При проведен разговор с И. е установено, че майка му З. живее с лицето П.А.Н. от 5 години, като мъжът от 7 години пребивавал в България. Запознали се в с.Братя Кунчеви. По думи на детето А. бил в селото, тъй като имал приятел на име Я., също норвежец. Заживели на семейни начала първо в къщата на З. в селото, преди около 3 години се местят в апартамента в гр.Стара Загора. Момчето казало, че се разбира с А. и че за него той е добър човек Твърди, че може да разговаря с мъжа спокойно на много различни теми и му има пълно доверие. Лично от него знае, че е програмист, както и неговия приятел Я.. Основно работел от дома им, но имал и офис в гр.София. В момента А. е в Норвегия, отпътувал в петък /16.11.2018/ за рожденния ден на баща си. Момчето казва, че на 20.11.2018г той трябва да се върне в България. Твърди, че А. не е семеен и няма деца. Казва, че мъжът знае български език, чрез който общуват. По думи на И. причината А. да предпочете България е че страната ни е по-топла в сравнение с Норвегия. Жилището, в което живеят е под наем , месечно заплащат по 800лв. Казва, че майка му работи във фирма за кабели в гр.Казанлък, което впоследствие бива опровергано. Сочи се установено, че З. А. е безработна от дълго време. По време на обиска в апартамента в личния портфейл на И. са намерени 90лв. Той казва, че майка му му предоставя по 50лв на седмица. Останалите пари му били необходими за часовник, който си поръчал.

            При проведена беседа с Г. се сочи, че детето било настанено за отглеждане при неговата баба Г.Г.Д. с брат му И.. Разказва, че майка му М.Р.И. е заминала за чужбина, за свой биологичен баща посочва А.. Казва, че той излязъл от затвора преди около два месеца, сега живее с баба му и дядо му И. в с.Братя Кунчеви. Твърди, че не живее в апартамента на З., а само от време на време гостува на семейството й, за да се вижда с брат си И., който живее там. Споделя, че джобни пари му предоставя З., която му е леля, сестра на биологичния му баща А.. Както останалите деца Г. също казва,че познава съжителя на З. – А. и неговия приятел Я.. Той също знаел, че двамата мъже се занимават с програмиране. Разказва, че Я. е богат човек, за което съдел от къщата му в с.Бр. Кунчеви, както и по скъпите вещи, с които разполага. Допълва, че Я. всъщност има две къщи, както и заведение (кафене) в селото. Г. посочва, че е ходил в жилището му, като го описва. Твърди, че в неделя 18.11.2018г двамата с Р. отишли в жилището на З. в гр.Стара Загора. Останал за вечерта и възнамерявал да се прибере на село в понеделник.

            При проведения разговор с И. се сочи, че детето е настанено за отглеждане в семейството на неговата баба Г.Г.Д., заедно с брат му Г., но, от около 3 години И. живее при леля си З. в гр.Стара Загора. Казва, че тя му осигурявал джобни пари. Съобщил, че той също познава А. и приятеля му Я.- А. живеел заедно с тях в апартамента в града, а Я. в къщите си в с.Братя Кунчеви. Запознат е, че двамата мъже се занимават с компютърна дейност от домовете си. Допълва, че те имат офис в гр.София, където освен тях има и други работници. И. представя същата информация за двамата норвежци като брат си Г..

            Сочи се видно, че по-големите момчета били облечени в М.и дрехи- Всички деца имали скъпи телефони.Описано е поведението на децата, като за Г. е отбелязано, че се забелязвана смущение при задаването на въпроси, предимно стои с наведена глава и от време на време се изчервява. Посочено е още, че по време на срещата, след като децата се поотпускат, започват да разговарят на сексуални теми. Уж на шега обсъждат сексуални пози, както и това, че са гледали порно. Възпроизведени са части от разговори помежду им, вкл.че И. казва за себе си че харесва порно между мъже, а И. – с жИ.тни. В тази връзка И. му отговаря, че „гъзът му е дълбок“ и всички започват да се смеят. Р. споделя, че знае как се правят бебета без да иска е влизал в интернет и е гледал порно. Г. не  взема участие в разговора между останалите.

            Във връзка с предоставената информация, че децата са евентуални жертви на престъпление на същите е предоставена полицейска закрила.

            На 20.11.2018г се сочи проведена среща-разговор с Г.Д. и И. Е. /баба и дядо на децата И., Г. и И./. Казва, че от кмета на селото разбрала, че полицията предния ден ходила в дома на дъщеря й. Казва, че звъняла по телефона на внука си И., но детето не й отговорило. Съобщава, че дъщеря й З. живее с А.. Г-н Е. допълва, че двамата живеят от 3 години. Бабата и дядото на децата казват, че понякога Г. и И. ходят на гости на леля си, понякога остават на гости с пренощуване. В селото имало и друг норвежец Я., но той си имал своя къща, живеел отделно. Г-жа Д. съобщила, че сочения за биологичен баща на децата Г. и И.- А. живее в къщата на А.; че Г. често се прибира на село, докато И. през повечето време е в Стара Загора при „леля“ си. 

            Сочи се проведен по-късно и разговор със З. А.ова. Разказва, че от м.септември тази година Р. живее при нея, същият учи в ХІ ОУ. Казва, че тя живее с П. – А., който е от Норвегия. С него се познавали от 5 години, като от 3 години живеели в жилище под наем в гр.Стара Загора. А.ова твърди, че Г. не живее постоянно при нея, а И. живее при нея в дните от понеделник до петък. А.ова била уведомена, че на децата е предоставена полицейска закрила, след което спрямо тях ще бъдат предприети мерки за закрила чрез настаняването им в кризисни центрове, поради данни, от които можело да се направи основателно предположение, че са били обект на престъпление. Относно жилището, в което живее А.ова заявила, че никога не е плащала наема.

            На 21.11.2018г в отговор на запитване за повода за процесуално-следствени действия се сочи постъпил отговор от РП Стара Загора, като се възпроизвежда съдържанието на писмо от РП – Стара Загора вх№ ДДМ/Д-СТ/3056 / 21.11.2018г .

            От извършената проверка по получения сигнал се сочи установено, че детето не за първи път се оставя без родителски надзор и нощува в дома на лица, с които то няма родствена връзка, а полагащата грижи не полага непосредствени грижи за него. От предварително предоставената от разследващиге органи информация по случая е известно, че има данни, от които може да се направи основателно предположение, че детето е евентуална жертва на  престъпление и съществуваща реална опасност от въвличането му  трафик и незаконни дейности. Всичко това сочи се налага спрямо детето да бъде предприета мярка за закрила по реда на чл.26 от ЗЗДет чрез спешното му настаняване в „Кризисен център за деца“ с цел то да бъде откъснато от рисковата за него среда и да му бъде оказана специализирана психологическа помощ и подкрепа.

            Доклада-предложение заключава на становище на ОЗД/ДСП-Стара Загора, че детето Г.М.Р. е дете в риск по смисъла на §1 т.11 б.“а“, „б“ и „в“ от ДР на ЗЗДет, тъй като е останало без родителска грижа, жертва е на злоупотреба, насилие и експлоатация, и съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие и предложението да се промени мярката по реда на чл.30а от ЗЗДет като бъде прекратено настаняването на детето в семейството на Г.Г.Д., и то бъде настанено в Кризисен център за деца, жертви от насилие, гр.Шумен до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет./л.30/.

 

            С оспорената Заповед № Д-СТ-215 от 21.11.2018г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“,  гр.Стара Загора,   на основание посочения социален доклад предложение и приложенията към него, и чл.30а, вр.с чл.29 т.9, на основание чл.27 ал.1 вр.с чл.26 ал.1 с чл.5 ал.1 и чл.25 ал.1 т.2 и т.4 от Закона за закрила на детето е наредено прекратяване временно настаняването на непълнолетния Г.М.Р. с посочено ЕГН и настоящ адрес, с майка М.Р.И., с посочени данни за ЕГН, постоянен и настоящ адрес, баща неизвестен в семейството на Г.Г.Д. ЕГН ********** – близка, с изградена емоционална връзка, с постоянен и настоящ адрес *** и детето е насочено за ползване на социална услуга – резидентен тип – „Кризисен център за деца, жертви на насилие“ гр.Шумен, ул.“Възрожденец“ №17 до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.

            В заповедта,  е посочен сигнала, повод за производството. На 21.11.2018г в отговор на запитване, РП Стара Загора съобщава за образувана преписка във връзка с получена молба за правна помощ от Окръжна прокуратура гр.Осло, Норвегия, във връзка с провеждано наказателно производство срещу двама норвежки граждани, обвинени за незаконно притежаване или предаване на друго лице представяне на сексуална злоупотреба с деца или презентации от сексуално естество, което включва деца, или опит за това. Обвиненията се основават на събрани доказателства в Норвегия. Съобщава се за образувано досъдебно производство №310/2018г по описа на ОДМВР-Стара Загора, преписка №СП-3715/2018г по описа на РП Стара Загора, за това, че в периода 2014-2018г в с.Братя Кунчеви са разпространявани порнографски материали на лица, ненавършили 16 годишна възраст, като за създаването на порнографските материали са използвани лица, ненавършили 18 годишна възраст – престъпление по чл.159 ал.4 т.1 вр.с ал.3 от НК. С оглед предоставените от норвежките власти данни за продължителна престъпна дейност, извършена на територията на Норвегия и България, от страна на норвежки гражданин, и необходимостта от събиране на важни доказателства, на 19.11.2018г е било извършено претърсване и изземване на адрес *****, като в жилището на посочения адрес са били установени посочените 4 деца. Адресът, където били намерени децата, е бил посочен като адрес на пребиваване на норвежкия гражданин, разследван в Норвегия за притежание или опит за придобИ.е на снимки от насилия, които сексуализират деца и/или е предоставил такива снимки на други лица. Предмет на изясняване по делото било евентуалното използване на децата при създаване на порнографски материали или осъществяване спрямо тях на физическо и/или психическо насилие и сексуални посегателства.

            По така изложените обстоятелства и на посочените правни основания, е постановено с оспорената заповед временно прекратяване настаняването на детето Г. Михаилов Р. в семейството на Г.Г.Д., и детето е насочено да ползва социална услуга – резидентен тип  „Кризисен център за деца, жертви на насилие“ гр.Шумен до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет.

           

                 

             По делото са приети като доказателства документите, приобщени по преписката по издаване на заповедта, писмо вх.№ 971/25.02.2019г от РП Стара Загора, разписка ДДМ/Д-СТ/255/18.02.2019г ; писмо ID  47408 от 08.02.2019 на Национално бюро на България в Евроджъст ID  47408, сочещ на приложен доклад от норвежкото разследване.

 

            Изслушано е в хода на производството по делото детето Г.М.Р. на основание чл.15 ал.1 от ЗЗдет. Същият заяви, че живее при баба си Г.. Отишъл да види брат си И., който бил там постоянно, с леля му (З.), сестра на бащата на Г.. Леля му /на Г./ живеела с този чужд гражданин, като семейство. Баба му пратила брат му там,  учел в 11 ОУ в Стара Загора. Твърди че той самия учел в с.Братя Кунчеви до 7 клас/след това се коригира, че учел там до 5 клас, а от 2015г-2016г започнал да учи в І ОУ в Стара Загора/, дошъл „тук“ , записал се във Ветеринарния техникум, но се отказал, защото му писнало. 

             Твърди, че като се отказал да учи там се прибрал на село при баба си. Всяка седмица брат му си идвал „вкъщи“, а той живял „при баба“. Искал да отиде да види брат си, понякога посещавал леля си, понякога стоял седмица и се прибирал, а е стоял и 1 м.при брат си. После се прибирал. Твърди, че баба им идвала там да ги посещава, понякога ги вземала от там. Бил при леля си с нейно съгласие. Твърди, че баба му вярвала на леля му, че ще се грижи за тях. Твърди, че чужденецът, който живеел с леля му се казвал А.. С него се разбирали на български език, той говорел български. От 15-16г живеел в България. Не знае от кога живее с леля му. Брат му от 2018г ходел при леля им. Твърди, че А. не е идвал при баба им в с.Братя Кунчеви, имал в село къща. Признава, че А. му е правил подаръци-телефон, „но от на леля ми парите“. Леля му работела, първо казва че забравил къде, после твърди, че работела при В., събира някакъв тютюн – сезонна работа. Твърди още за А. „телефон ми купи, друго не ми е купувал“, след това казва „Дрехи –ми купи-преди ми купи маратонки“. С А. се познавали от доста време. От 2-3 години той имал къща в с.Братя Кунчеви. Твърди, че А. и леля му /З./ си взели жилище в Стара Загора преди около 3 години, когато започнали да живеят заедно. Твърди, че от преди 3 г.брат му отишъл при леля му. Брат му преди учел в І ОУ в Стара Загора и пътувал всеки ден до Братя Кунчеви, а след като леля му се преместила в Стара Загора, брат му се преместил да живее там. Като той самия ходел да ги посещава от тогава. Твърди, че А. му правел подаръци от преди 2-3години, а телефона купил преди 1г. На въпроса откога А. му прави подаръци първо казва, че откакто почнал да учи във Ветеринарния /2015-2016г/ от тогава А. му правел подаръци, после казва, че започнал в І ОУ да учи в Стара Загора от 2015г, преди това до 5 клас учел в с.Братя Даскалови, където училището било до 8 клас. Брат му бил с две години по-малък, учили  едно училище, заедно една година, като Г. Р. учил в І ОУ до  7 клас /временно бил и в „Железник“ (след 1 ОУ отидох да уча в „Железник“ месец, а от „Железник“ отидох във Ветеринарния, учих един ден и се отказах“. Твърди, че А. му е правел подаръци и преди 2015г, запознал се с него в центъра на селото. Леля му се познавала с него, също и баба му. Като започнали да живеят в гр.Стара Загора /А. и леля му/ брат му започнал да живее при тях, а Г. Р. оставал за около месец при леля си, но се връщал. Твърди, че А. не е искал нищо от него. Признава, че са се снимали заедно. Казва, че бил без тениска като го снимал той. На въпроса споделял ли е той тези снимки да ги дава на друг, или да ги е пускал в интернет, Г.Р. отговаря,  че не знае. Счита, че не ги е пускал в интернет. С брат му ги снимал заедно, също и с леля им. Леля му била с фланела. Той /Г.Р/ си хвърлил фланелата, брат му също бил без фланела.  Твърди, че знае от леля си и баща си, че А. е в затвора, не знае защо. Твърди, че не са ходили да спят в къщата на А. в с.Братя Кунчеви, в която отначало живели заедно А. и леля му. Той самия оставал там когато А. го нямало, само леля му била там. Твърди за А., че е „добър“. Купувал му маратонки, тениски. Твърди, че той /А./ му казал, че на всички купува в Норвегия, казал че помага на бедните. Не знае какво е работел А., работел в Норвегия, живеел само от време на време в България. Когато той отивал  Норвегия, тогава Г. Р. твърди че отивал при леля си.

            Заявява, че му харесва в Кризисния център. Учи там, ходи на тренировки. Каквото кажат там трябва да го направи. По-добре счита, че е при баба му. Изброява, че там живеят „баба, дядо, леля, чичо, аз и брат ми“. Твърди, че баба му идвала от време на време /веднъж седмично/ в апартамента, излизали с леля му, да вземе брат му и да се прибират. Твърди, че тренировките му (тренирал тук кик-бокс) ги плащала леля му – 10 лв на месец, брат му ходел на езда, преди около година А. плащал на учител в центъра, а за него (за Г.Р) плащал за училище, защото имал проблем с четенето, като горе-долу се оправил този проблем. Твърди още, че ходели всяко лято на почивка във Варна заедно (Г.Р., леля му, брат му и той) –три години, а на планина (ски) ходили два пъти. Твърди, че като ходили във Варна , където А. бил наел апартамент, като А. спял отделно-в отделна стая, а той, брат му и леля му, както и братовчед му И. спяли в другата стая. Описва как се хранели, А. осигурявал пари на леля му за храна. Твърди, че А. се държал добре, не им се карал, не били правели бели. А. му казал да продължи образованието си, но той не го чул.   Твърди „харесва ми да живея с А.. Гледаше ни като негови деца“. Твърди, че на гости в апартамента идвали майката на А., заедно с него приятел -„А.“. Приятели на Г.Р. също идвали в апартамента, баба му и дядо му, А. заключвал стаята си. Жилището било 5 стаи, посочва адреса – бул.“Цар Симеон Велики“ №59, след това посочва близостта на училищата до него.  Твърди, че къщата на баба му и дядо му на село е ремонтирана със средства от дядо му и леля му (не от А.).

 

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            По делото няма данни за датата на съобщаване на Заповед № Д-СТ-215 от 21.11.2018г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“,  гр.Стара Загора на Г.Г.Д., с оглед на което жалбата й срещу нея следва да се приеме подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, вр. с чл.27 ал.6 от ЗЗДет. Оспорването е направено от легитимирано лице с правен интерес, и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което  е процесуално допустимо. 

 

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

            С оспорената Заповед № Д-СТ-215 от 21.11.2018г, е променена мярката на закрила по чл.4 ал.1 т.2 от ЗЗДет спрямо Г.М.Р. каквато е била постановена  с Решение №143/10.02.2017г по гр.д.№28/2017г на Районен съд Стара Загора – /стр.46/.  Упражненото правомощие кореспондира с чл.30а от ЗЗДет, според която  при промяна на мярката за  закрила на детето по чл. 4, т. 2, 4 - 6 се спазва редът за настаняване по  чл. 26 - 28.  Временно настаняване по административен ред, до произнасяне на съда, според чл.26 ал.1 изр.второ ЗЗДет в приложимата редакция /ДВ 14/2009г/, е в правомощията на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето. Компетентен да постанови временно прекратяване на настаняването също е дирекция „Социално подпомагане“ според чл.30 ал.2 от ЗЗДет, според която „прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция "Социално подпомагане" до произнасянето на съда. В този случай дирекция "Социално подпомагане" може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето. 

            Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Стара Загора е с териториален обхват общините Стара Загора и Опан /т.130 от Приложение към чл.7 ал.3 от Устройствения правилник на Агенцията по социално подпомагане/, съответно тя е тази по настоящия адрес на детето Г.М.Р., чийто настоящ адрес ***. Заповед № Д-СТ-215 от 21.11.2018г е издадена от Десислава Щерева началник на отдел „Хора с увреждания и социални услуги“ в дирекцията и в условията на заместване на Директора на Дирекция“Социално подпомагане“ Стара Загора. Тя е била упълномощена съгласно Заповед №240б-РД01-0088/02.02.2018г на Директора на ДСП-Стара Загора да  го замества в негово отсъствие и при отсъствие на Красимира Тодорова, началник отдел „Социална Закрила“. На датата на издаване на оспорената заповед -21.11.2018г директор Д“СП“-Стара Загора е отсъствала поради командировка, съответно  отсъствала е К.Тодорова /л.25, л.27/. Следователно оспорената заповед на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, подписана в условията на надлежно заместване, се явява издадена от компетентен орган.

 

            Оспорената Заповед № Д-СТ-215 от 21.11.2018г е в изискуемата писмена форма, като съдържа мотиви. Неоснователно оспорващия счита, че заповедта е издадена в нарушения на изискванията за мотивиране. Целта на мотивите е да се разкрият съображенията, по които е издаден административния акт, което от една страна дава възможност на съда да упражни ефективен съдебен контрол върху законосъобразността на акта, а от друга осигурява на страните - адресати или заинтересовани своевременно да организират защитата си. Мотивите към административния акт могат да се съдържат и в приобщен по преписката подготвителен документ /в този смисъл е и ТР № 16  / 31.03.1975г на ОСГК на ВС/. С оспорената заповед органът възприема предложението за спешна промяна на мярката на закрила спрямо детето по реда на чл.30а от ЗЗДет, вкл.спешното му настаняване в кризисен център, отправено в  социалния – доклад-предложение на главен социален работник ОЗД С.П. от 21.11.2018г. В заповедта се съдържа препращане към този социален доклад-предложение, съответно и посочените в него фактически обстоятелства. От направените обобщения  и заключения е видно, че органът е възприел наличие на промяна в обстоятелствата, обусловили мярката по чл.4 т.2 от ЗЗДет , т.е.основание по смисъла на чл.29 т.9 от ЗЗДет за прекратяване временно настаняването в семейството на Г.Д., а именно твърдението, че детето не за първи път остава без родителски надзор и нощува в дома на лица, с които то няма родителска връзка, като майката не полага непосредствени грижи за него. Посочени са съмнения, че детето е било жертва на престъпление и съществува реална опасност от въвличането му в трафик и незаконни дейности. Детето се сочи, че е в риск, доколкото е останал без родителска грижа,  жертва на злоупотреба, насилие и експлоатация и съществуваща опасност за развитието му в изброените насоки, като  целта е детето да бъде откъснато от рисковата за него среда и да му бъде оказана специализирана психологическа помощ и подкрепа. Преценката за риска спрямо детето се свързва с информацията за предмета на образуваното досъдебно производство, водено в Норвегия касаещо норвежкия гражданин, посочил адрес на пребиваване и живял на същия адрес, на който се сочи, че детето е било установено на 19.11.2018г. Изложени са следователно факти, от които орган е направил извод за наличие на материално правно основание за упражняване на предоставеното му правомощие. Дали изложените факти се субсумират в хипотезата на материално правната норма е въпрос на преценка материалната законосъобразност на акта.

 

            В хода на производството не се установява допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена по повод постъпил сигнал за детето Г. Р. по реда на чл.10 от ППЗЗДет. Съответно на чл.9 ал.1  и чл.14 от ППЗЗдет, извършено е от социален работник в дирекция „СП“ – Стара Загора проучване и оценка на постъпилия сигнал, събрана е информация от източници, попадащи в обхвата на чл.14 /социален доклад за оценка на постъпил сигнал от 21.11.2018 /л.34-35/ и социален доклад –предложение от 21.11.2018г/л.28-30/. Двата доклада заключават на мнение, съответно последният предлага с оглед направените констатации, че спрямо Г. Р., като дете в риск по смисъла на §1 т.11, б.“а“, „б“ и „в“ от ДР на ЗЗДет,  се следва спешно да бъде променена мярката за закрила като се  прекрати настаняването му в семейството на Г.Д. , съответно и спешното му настаняване в Кризисен център за деца, каквото оспорената заповед постановява. Оспорващата навежда доводи, с които оспорва оценката на събраните данни, от гл.т. квалифицирането им като обстоятелства, налагащи прекратяване настаняването на детето при нея и настаняването му в Кризисен център, което сочи на спор по материалната законосъобразност на заповедта.  По аргумент от чл.25 ал.2 ЗЗДет изискването за налагане на мярка за закрила настаняване на детето извън семейството след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството не е налице в случаите, когато се налага спешното му извеждане, каквото е предприето.

 

            При преценка съответствието на акта с материалния закон съдът съобрази следното:

Постановената при условията на спешност промяна на мярката за закрила по чл.4 ал.1 т.2 ЗЗДет спрямо детето Г.М.Р.  посредством прекратяване временно настаняването му в семейството на Г.Г.Д. и насочването му към ползване социална услуга-резидентен тип посочен кризисен център, се основава от правна страна на разпоредбите на чл.30а, чл.29 т.9 от ЗЗДет, чл.27 ал.1, вр.с чл.26 ал.1, чл.5 ал.1 и чл.25 ал.1 т.2 и т.4 от ЗЗДет.

               Според чл.29 т.9 настаняването  извън семейството се прекратява при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес.  Според чл.27 ал.1 Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия  адрес на детето. Според чл.26.  (1)  Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда.  До произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. Визираната разпоредба на чл.5 ал.1 от ЗЗДет предвижда, че специална закрила се осигурява на дете в риск. Разпоредбата на чл.25 ал.1 т.2 и т.4 визира като предпоставки за настаняване извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; съответно по т.4 – дете,  което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. 
                              

Хипотезата на чл.29 т.9 ЗЗДет за прекратяване настаняването на дете извън семейството се свързва с наличието на следните предпоставки: промяна в обстоятелствата, свързани с детето и положителна преценка за интереса на детето.

 В случая обстоятелствата, с които органът свързва настъпила „промяна в обстоятелствата“ по настаняване на детето Г.М.Р. в семейството на баба му Г.Д. са тези  по оставянето му  не за първи път без надзор и да нощува в дома на лица, с които то няма родствена връзка; твърдението на разследващи органи за наличие на данни, от които да се направи основателно предположение, че детето е евентуална жертва на престъпление и съществува реална опасност от въвличането му в трафик и незаконни дейности; посочените като цели на спешното настаняване в кризисен център детето да бъде откъснато от рисковата за него среда и да му бъде оказана специализирана психологическа помощ и подкрепа, идентифицирането му като дете в риск по смисъла на букви „а“, „б“ и „в“ на §1 т.11 от ДР на ЗЗДет.

            В случая не се доказва детето да е оставено без родителски надзор като нощува в дома на лица, с които то няма родствена връзка. Не сочи на оставяне детето без надзор от Г.Д. обстоятелството, че то е останало на 18/19.11.2018г, да нощува в жилището на адрес гр.Стара Загора бул.“Цар Симеон Велики“ № 59, ап.3, където е и установено на 19.11.2018г., нито че е нощувало там и друг път.  Действително  този адрес, според писмо от РП – Стара Загора изх.№4879/2018г от 21.11.2018г стр.31, се сочи посочен като адрес на пребиваване на норвежки гражданин, разследван в Норвегия за престъпни деяния.  Но жилището на този адрес е бил от близо 3 години и дом на лелята на детето Г.М.Р. - З. Н.а А., както и в период от близо 3 години този дом е бил посещаван от детето, вкл.със знанието и съгласието на Г.Д., доколкото се свързва с дома на лелята на детето.  З. Н.А. е живеела в посоченото жилище с норвежкия гражданин П.А.Н. от близо 3 години. Посочено е в социалния доклад-предложение, че в разговор от 20.11.2018г с г-жа З. А.ова /вероятно се визира З. А./ в отдел „Закрила на детето“ в Д“СП“ Стара Загора, последната казала, че живее заедно с П.-А., който е от Норвегия. С него се познавали от 5 години, като от 3 години живеели в жилище под наем в гр.Стара Загора. За обстоятелствата по живеенето на З. в общо жилище с П. А. в гр.Стара Загора, са и сведенията, събрани при проведени разговори на 19.11.2018г с четирите деца, установени в апартамента на 19.11.2018г, както и от проведения на 20.11.2018г разговор с Г.Д. и И. Е. /баба и дядо на децата И., Г. и И./. Г-жа Д. съобщила, че дъщеря й З. живее с А..  Г-н Е. допълнил, че двамата живеят заедно от 3 години. Бабата и дядото на децата казват, че понякога Г. и И. ходят на гости на леля си, а понякога се случва да й останат на гости с пренощуване. При разговора от 19.11.2018г с детето И., син на З. твърди, че майка му З. живее с лицето П.А.Н. от 5 години, като мъжът от 7 години пребивавал в България… заживели на семейни начала първо в къщата на З. в селото. Преди около 3 години се местят в апартамента в гр.Стара Загора /стр.29/.  За  същото жилище Г. говори като за жилище на леля му, доколкото  като казал при разговора от 19.11.2018г, че в неделя (18.11.2018 година) двамата с Р. са отишли „в жилището на З. в гр. Стара Загора“-стр.29. Той обозначава това жилище като „апартамента на З.“, като заявил, че не живее в него, а само от време на време гостува на семейството за да се вижда с брат си И.. При изслушването на детето по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДет последното поддържа за повода да посети жилището в гр.Стара Загора - че отишъл да види брат си И., който бил там постоянно с леля му (З.), сестра на бащата на Г.. Леля му /на Г./ живеела с този чужд гражданин, като семейство. Твърди, че баба му също посещавала леля му в гр.Стара Загора, след което се прибирали.  Следователно детето, посещавайки жилището, в което живеела леля му в гр.Стара Загора и посочено по-горе, е посещавало дома на леля си, като това е гостуване на лелята на детето.  Доколкото жилището на този адрес е и дом на  лице, с което детето има родствена връзка – З. Н.А., негова леля, и която се установява, че живяла в него сравнително трайно от 3 г, то нощуването на детето в този дом  не означава, че е оставено без надзор от страна на Г. Г.Д.. Оставане детето да нощува при леля му, съответно в посоченото жилище в гр.Стара Загора не се явява промяна в обстоятелствата по смисъла на чл.29 т.9 от ЗЗДет, като предпоставка за промяна временно на мярката по настаняването му в семейството на Г.Д., постановена с Решение №143/10.02.2017г по гр.д.№28/2017г на РС Стара Загора. Не се твърдят други конкретни факти, извън нощуването в посочения дом за извода, че бабата на детето не полага грижи за него.

 

            Промяна в обстоятелствата по предоставяне на мярката за закрила спрямо Г. Р. по смисъла на чл.29 т.9 ЗЗДет се свързва от органа и с твърдение, за получена информация от разследващи органи, че има данни, от които може да се направи основателно предположение, че детето е евентуална жертва на  престъпление и съществуваща реална опасност от въвличането му в трафик и незаконни дейности.

            Данните от разследващите органи обаче не сочат категорично, че детето е жертва на злоупотреба, насилие и експлоатация, както се твърди в изразеното становище в доклада-предложение /стр.30/. Като нуждаещи се от изясняване по образуваното в РБългария №310/2018г по описа на ОДМВР – Стара Загора, преписка СП-3715/2018г на РП-Стара Загора според писмо от РП Стара Загора от 21.11.2018г са и обстоятелствата дали са евентуално използвани при създаване на порнографски материали или осъществяване спрямо тях на физическо и/или психическо насилие децата, едно от които Г. Р.,  намерени на адреса, посочен като адрес на пребиваване на норвежки гражданин, разследван в Норвегия за притежание и опит за придобИ.е на снимки от насилия, които сексуализират деца и/или е предоставил такива снимки на други лица.  Сама по себе си нуждата от изясняване на тези обстоятелства все още не означава, че детето е жертва на злоупотреба, насилие и експлоатация, какъвто извод е направен  в социалния доклад – предложение. Т.е.не се доказва хипотеза от визираните в §1 т.11 б.“б“ от ДР на ЗЗДет,  по отношение на детето Г. Р.. Съответно това сочи, че не е налице хипотезата на чл.25 ал.1 т.4 от ЗЗДет която предпоставя настаняване извън семейството на дете от кумулативните обстоятелства, че детето  е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. При липса на доказателства детето да е жертва на насилие, разпоредбата на чл.25 ал.1 т.4 от ЗЗДет е приложена неправилно.

 

            От друга страна, органът не идентифицира съществуваща към датата на постановяване на заповедта опасност от увреждане на детето. Дете в риск по смисъла на буква „в“ от  §1 т.11 от ДР на ЗЗДет е това, за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие/.  Източникът на опасността в случая не е конкретно посочен. Ако опасността се свързва с вероятност от предстоящо престъпно деяние/деяния на норвежкия гражданин П. А. Н. /означаван от детето, Г.Д., З.А. като А./, посочил като адрес на пребиваване в България този, на който са установени децата на 19.11.2018г, то същият е арестуван в Норвегия и са му наложени мерки за неотклонение  /писмо от 08.02.2019г Национално бюро на България в Евроджъст/. В същото писмо се сочи, че целта на полицията е визираните като арестувани граждани, вкл.Н., да останат задържани под стража до главното заседание в съда.   Ако се идентифицира съществуваща към датата на оспорената заповед опасност за развитието на детето от гл.т.последици от вече извършено деяние от норвежкия гражданин, то това следва това да се посочи изрично. Липсва анализ на данните, събраните в хода на проверката, вкл.установените при разговора с детето и другите деца, при разговора с Г.Д., И. Е., З. А., данните за облеклото и телефоните на децата, вкл.тези за средата, в която е поставен Г. Р. по начин че да се идентифицира съществуваща опасност за неговото развитие.  Твърденията в хода на делото, поддържани от ответника, че детето е обитавало жилище, наето от лице на име А., с което нямат родствена връзка и разследвано в Норвегия и в България за престъпления за разврат, не идентифицират съществуваща опасност за детето, доколкото въпросното лице вече не е в България и не се очаква скорошно завръщане. Твърдяната в социалния доклад – предложение  цел на настаняването в кризисен център от гл.т. откъсване от рисковата за детето среда изисква и идентифициране на средата като рискова. Нито в случая в заповедта, нито в придружаващите я доклади са изложени констатации за рискова среда,  за да се възприеме настаняването в кризисен център като подходящо за откъсване от тази среда. Интересът на детето от гл.т. необходимостта от получаване на специализирана психологическа помощ и подкрепа сам по себе си не обуславя необходимост от промяна на постановената мярка за закрила,  доколкото би могъл да бъде осигурен чрез мярка, съчетана с мярката за закрила по настаняването му в семейството на Г. Г.Д..

            Не се твърдят други настъпили обстоятелства, преценени и спрямо интереса на детето, обуславящи прекратяване временно настаняването му в семейството на Г.Д.,***, съответно настаняването му в  Кризисен център.

            Обстоятелството, че детето  е останало без грижа от страна на майката, позволяващо определянето му като дете в риск по смисъла на §1 т.11 б.“а“ от ДР на ЗЗДет, не е достатъчно за промяна на предприетата на това основание мярка за закрила  по  настаняването му  в семейството на неговата баба.

 

            Предвид изложеното, съдът намира, че  оспорената  Заповед № Д-СТ-215 от 21.11.2018г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“,  гр.Стара Загора, е издадена при неправилно прилагане на чл.29 т.9 от ЗЗДет, доколкото не се доказаха твърдените от органа обстоятелства като основание, субсумиращо се в тази хипотеза за прекратяване временно настаняването на детето в семейството на Г.Г.Д.. Не се доказва и сочената предпоставка за насочване на детето да ползва социална услуга резидентен тип, идентифицирана с твърдението, че е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие / по смисълана чл.25 ал.1 т.4 от ЗЗДет/.

            Предвид изложеното, жалбата е основателна, оспорената Заповед № ЗД/ Д-СТ-215 от 21.11.2018г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“,  гр.Стара Загора като постановена при неправилно приложение на материалния закон следва да се отмени като незаконосъобразна.

           

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 предл.второ от АПК съдът

 

                                          Р  Е  Ш  И:

 

            ОТМЕНЯ Заповед № ЗД/Д-СТ-215 от 21.11.2018г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“,  гр.Стара Загора, с която на основание чл.30а, вр.с чл.29 т.9 и на основание чл.27 ал.1 вр.с чл.26 ал.1, с чл.5 ал.1 и чл.25 ал.1 т.2 и т.4 от ЗЗДет е наредено, че  прекратява временно настаняването на непълнолетния Г.М.Р. с посочено ЕГН и настоящ адрес, майка М.Р.И., баща неизвестен в семейството на Г.Г.Д. ЕГН ********** – близка, с изградена емоционална връзка, с постоянен и настоящ адрес *** и детето е насочено да ползва социална услуга – резидентен тип – „Кризисен център за деца, жертви на насилие“ гр.Шумен, ул.“Възрожденец“ №17 до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.

 

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ :