Р Е Ш Е Н И Е

№ 37 18.02.2019г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Ива Атанасова и с участието

на прокурор като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 709 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на В.Г.А. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-001016 от 07.11.2018г., издадена от Началник на група „Пътен контрол” в сектор „Охранителна полиция” в Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на В.Г.А. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от шест месеца, считано от 03.11.2018г..

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят оспорва като невярна описаната в заповедта фактическа обстановка и съотв. като неправилен и необоснован направения от решаващия административен орган извод, че като собственик на МПС е допуснал собствения му автомобил да бъде управляван от неправоспособен водач. Поддържа, че нито е предоставял автомобила за ползване и управление на неправоспособен водач, нито е знаел или е могъл да предположи, че автомобилът му ще бъде взет и съотв. управляван от лице, което не притежава СУМПС. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник на група „Пътен контрол” в сектор „Охранителна полиция” в Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На Х.С.Ж.е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия Д № 855630/ 03.11.2018г. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 03.11.2018г. около 08.30 часа в гр. Крън, по ул. „Спартак” до № 20 в посока изток – запад, Х.Ж.управлява л. а „Сузуки Витара” с рег. № , като поради движение с несъобразена скорост губи контрол над МПС и удря паркирания вдясно лек автомобил с рег. № СТ4779ВХ, при което настъпва ПТП, като водачът не притежава СУМПС – неправоспособен.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП № 18-0284-001016 от 07.11.2018г., издадена от Началника на група „Пътен контрол” в сектор „Охранителна полиция” в Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя В.Г.А. е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от шест месеца, считано от 03.11.2018г. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 03.11.2018г. около 08.30 часа в гр. Крън, по ул. „Спартак” до № 20, В.А., като собственик на МПС - л. а „Сузуки Витара” с рег. № , допуска собственото му МПС да бъде управлявано от неправоспособно лице – Х.С.Ж., който поради движение с несъобразена скорост губи контрол над МПС и удря паркирания вдясно лек автомобил с рег. № СТ4779ВХ, при което настъпва ПТП с материални щети, като водачът не притежава СУМПС – неправоспособен.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед № 18-0284-001016 от 07.11.2018г.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Х.С.Ж.и Р.Д.Ф.. Свидетелят Х.Ж.заявява, че В.А. често му е оставял колата си, за да я почисти и измие. Този ден свидетелят Ж. измил и изчистил колата на жалбоподателя В. А.. Сетил се, че е забравил парите си в гр. Крън, където живее и тъй като А. го нямало, а Ж. можел да кара, решил че може да отскочи с колата на В. А. до гр. Крън да си вземе парите. Свидетелят заявява, че нито е питал В.А. дали може да ползва колата му, нито пък А. му е разрешавал да ползва и да управлява автомобила. Свидетелят Р.Ф. заявява, че на този ден /Архангелова Задушница/, са били на гробищния парк заедно с кмета на кметство с. Енина / жалбоподателят В.А./ и други служители на кметството, където имало обичай да се прави помен за починалите. Докато били на гробищния парк звъннали по телефона на В. А. и му съобщили, че автомобилът му е катастрофирал.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателства Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП, сред които е и началникът на група „Пътен контрол” в РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП № 18-0284-001016 от 07.11.2018г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началник група „Пътен контрол” в сектор „Охранителна полиция” в Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо свидетелство за управление – неправоспособен водач. Действително в заповедта е пропуснато да бъде отразено от кой нормативен акт е разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. „а“, възприета като материалноправно основание за налагането на принудителната административна мярка. Доколкото обаче нормативният акт, регламентиращ основанието, съдържанието и правните последици на приложената ПАМ, а именно Законът за движението по пътищата, несъмнено и еднозначно се извлича от изложените фактически основания за издаването заповедта, както и от посочването, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-001016 от 07.11.2018г., е по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, непълната правна обосновка на упражненото административно правомощие не представлява съществено формално /процесуално/ нарушение. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-001016 от 07.11.2018г., е издадена на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на В.А. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на 03.11.2018г. около 08.30 часа в гр. Крън, по ул. „Спартак” до № 20, В.А., като собственик на МПС - л. а „Сузуки Витара” с рег. № , допуска собственото му МПС да бъде управлявано от неправоспособно лице – Х. С. Ж., който поради движение с несъобразена скорост губи контрол над МПС и удря паркирания вдясно лек автомобил с рег. № , при което настъпва ПТП с материални щети, като водачът не притежава СУМПС – неправоспособен. Следователно наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка е в хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП - на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, което е неправоспособен водач.

Не е спорно по делото, а и се установява от представеното Свидетелство за регистрация на МПС № 008268752, че л. а „Сузуки Витара” с рег. № - превозното средство, което е било управлявано от неправоспособен водач и респ. което ППС е обект на приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, е собственост на В.Г.А.. Но от събраните гласни доказателства по несъмнен начин се установява и че В.А. е възложил на св. Х.Ж./неправоспособният водач, управлявал автомобила/, единствено почистването /измиването/ на автомобила, като нито е предоставял МПС за ползване, нито е разрешавал управлението на автомобила от неправоспособния водач Хр. Желязков, като е разбрал за това едва след като са му съобщили, че е извършено ПТП с участието на неговия автомобил.

 Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Законът регламентира прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП при управление на пътно превозно средство от лице, непритежаващо свидетелство за управление /неправоспособен водач/, като законодателното решение за налагане на ПАМ на собственика на ППС, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо СУМПС съотв. от неправоспособен водач /в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП/, се свързва с неправомерно поведение на собственика на ППС за това, че е предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т.н управлението на притежавания от него автомобил от неправоспособен водач. В случая обаче от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че собственикът на л. а „Сузуки Витара” с рег. №– В.Г.А., по никакъв начин, с никакви действия или бездействия, не е предизвикал противоправния резултат – управлението на притежавания от него автомобил от неправоспособен водач. Оставяйки МПС да бъде изчистено и измито от свидетеля Х.С. Ж., собственикът на МПС В.А., нито е знаел, нито е могъл да знае или да предположи, нито е допускал или е бил длъжен да допусне, че Х.Ж.ще вземе и ще ползва автомобила му, като го управлява въпреки че не е правоспособен водач. Следователно управлението на л. а с рег. № от лице, непритежаващо СУМПС, не се свързва с каквото и да е било неправомерно поведение на собственика на МПС, а е изцяло резултат от действията на неправоспособния водач Х.Ж.в, който без знанието и съотв. без съгласието на собственика на автомобила е управлявал оставеното му за почистване МПС. 
 

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че необосновано от гл. т на доказателствата и неправилно от гл.т на закона административният орган е приел, че В.А. е допуснал собствения му л. а „Сузуки Витара” с рег. № да бъде управляван от неправоспособния водач Х.С.Ж., като основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” предл. последно от ЗДвП по отношение на А., в качеството му на собственик, чието превозно средство е управлявано от неправоспособен водач.

Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая освен че прилагането на оспорената ПАМ не е обосновано, още по-малко е доказано с необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, мярката не се основава на действия /бездействия/ на В.А., сочещи на съпричастност на собственика на автомобила към установения противоправен резултат – управление на МПС от неправоспособен водач. Поради което с наложената на В.А. с обжалваната заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, се нарушава И принципа на съразмерността по чл.6 от АПК.

Оспорената заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят нито е бил уведомен за образуваното производство за прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, нито преди издаването на заповедта са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, нито са обсъдени събраните по преписката доказателства, еднозначно сочещи, че собственикът на МПС нито е допускал, нито е знаел, още по-малко е разрешавал притежавания от него автомобил да бъде ползван и управляван от неправоспособен водач. Допуснатите процесуални нарушения са довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия административен орган извод, собственикът на л. а „Сузуки Витара” с рег. № – В.Г.А., е допуснал собствения му автомобил да бъде управляван от неправоспособния водач Х.С.Ж.при посочените в заповедта обстоятелства.

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-001016/ 07.11.2018г. на Началник група „Пътен контрол” в сектор „Охранителна полиция” в РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, с която на В.А. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон, в несъответствие с целта на закона и при неспазване на регламентираното като основен принцип изискване за съразмерност по чл.6 от АПК, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на В.Г.А. ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-001016 от 07.11.2018г., издадена от Началника на група „Пътен контрол” в сектор „Охранителна полиция” в Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед на основание чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП на В.Г.А. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от шест месеца, като незаконосъобразна.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.

СЪДИЯ: