Решение по Административно дело 713/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 48 20.02.2019г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Пенка Маринова

и с участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №713 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с §19, ал.1, изр.2 от ЗИД на АПК (обн.ДВ, бр.39/20.05.2011 година).

Образувано е по жалба от адв.А. Т.,*** като пълномощник на Г.Б. в качеството му на ЕТ „Г.Б. ПиВ“, седалище в гр.Казанлък, ЕИК 123681975, против Решение № 658/23.11.2018г постановено по адм.гр.дело № 1905/2017г по описа на Районен съд – Казанлък. В жалбата и чрез процесуалния си представител поддържа доводи за незаконосъобразност и неправилност на оспореното решение. Изразява несъгласие с извода, че не са съществени допуснатите от административния орган процесуални нарушения, съответно поддържа, че са съществени нарушенията на разпоредбите на чл.26, ал.1 и ал.2 от АПК и на чл.35 от АПК, които според него съставляват основание за отмяна на акта. Излага подробни доводи в подкрепа на твърдението си, че не е налице соченото от издателя на оспорения административен акт основание за прекратяване на договор № Д04-74/07.07.2014г. – липса на пасищни животни в животновъдния му обект, съответно и за неправилност на извода на РС Казанлък че е налице хипотезата на чл.37м, ал.4, т.2 ЗСПЗЗ – в животновъдния обект няма регистрирани пасищни селскостопански животни. Счита, че наличието на животни неправилно в обекта неправилно е изследвано към дата 15.05.2017г., тъй като това обстоятелство може да бъде установено единствено към 01 февруари на съответната година и въз основа на ежегодната проверка, регламентирана в чл.37м, ал.1 и ал.2 ЗСПЗЗ, каквато извършената спрямо него не е. В животновъдния му обект имало регистрирани животни както към 01.02.2017г. (справка от БАБХ за животни в обект по категории № 477707), така и към дати, последващи проверката. Аргументира, че законът (ЗСПЗЗ) не му вменява задължение да поддържа животните през цялата година. Такова задължение има във връзка с подадено на 11.05.2017г. заявление за подпомагане по мярка 10 „Агроекология“, съответно то подлежи на проверка от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция. Довод, че са ограничени възможностите на кмета на общината да прекратява договори за наем на пасища и мери при промяна на условията по чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ вижда и в отмяната на чл.37л, ал.2. т.2 (ДВбр.61 от 2015г.), в която е била предвидена такава възможност. Позовава се и на чл.37л, ал.3 от ЗСПЗЗ както и на това, че доколкото договорите за наем на пасища и мери представлявали и правно основание при участие на земеделските стопани по европрограми, прекратяването им след одобряването на заявление за подпомагане, би довело до санкции. По така изложените съображения, отправя искане за отмяна на Решение №658/23.11.2018г. по административно-гражданско дело № 1905/2017г. на РС-Казанлък. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по касация- Кмета на община Казанлък, в писмен отговор, постъпил с вх.№№153/14.01.2019г. (л.8 и сл.), както и чрез процесуалния си представител по делото изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и иска отхвърлянето й. Излага подробни доводи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Стара Загора, в настоящия касационен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл. 218, ал.2 от АПК на решението на Районен съд - Казанлък, намира за установено следното:

Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от процесуално легитимирано лице, страна по делото, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното Решение № 658/23.11.2018г. по административно-гражданско дело № 1905/2017г., в производство по §19, ал.1 от ЗИД на АПК, вр. с чл.37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ Районен съд Казанлък е отхвърлил като неоснователна жалбата на Б., като ЕТ „Г.П.Б. Пив“ против волеизявление за прекратяване на договор № Д04-74/07.07.2014г, за временно и възмездно ползване на поземлени имоти в землището на с.Горно Черковище, общ.Казанлък с номера по КВС 000173, 000631, 000632, 000717, 000714, 000730, 000633, обективирано в писмо изх.№ 94-00-25#3 от 17.05.2017г, на Кмета на Община Казанлък, както и е осъдил жалбоподателя да заплати на община Казанлък 50лв – разноски по делото.

Съдът е приел от фактическа страна, че ЕТ „Г.П.Б. ПиВ“ Казанлък и Община Казанлък са обвързани от договор за наем №Д04-74/07.07.2014г., с предмет общински мери и пасища в землището на с.Горно Черковище с номера по КВС 000173, 000631, 000632, 000717, 000714, 000730 и 000633, обща площ 896.100дка за ползване срещу годишен наем и за срок от 5 години (от дата на решение №910/25.03.2014г на Общински съвет Казанлък), анексиран съгласно §15 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (ДВ бр.61 от 11.08.2015г.).

Във връзка с жалба с вх.№ 94-00-23 от 24.03.2017г. от животновъди до Кмета на община Казанлък, било изпратено писмо до Директора на ОДБХ-Стара Загора, съответно била извършена съвместна проверка за определяне броя на животните в животновъдния обект на ЕТ „Г.П.Б. ПиВ“-Казанлък - № 6165-0089 в землище на с.Горно Черковище. Проверката била извършена от длъжностни лица от администрацията на община Казанлък и представител на ОБДХ – Стара Загора, за което бил съставен Констативен протокол от 15.05.2017г., според който в животновъдния обект няма пасищни животни. Към същата дата – 15.05.2017г. и за същия обект била представена и справка от Интегрираната информационна система на БАБХ, от която било видно, че към момента на проверката няма регистрирани пасищни селскостопански единици. Приел е на следващо място, че оспореното писмо изх.№ 94-00-25#3 от 17.05.2017г. Кметът на Община Казанлък е издадено при наличие на предпоставките на чл.37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ и се следва преустановяване на наемните правоотношения считано от 15.05.2017г.

За отхвърли жалбата срещу този административен акт, съдът е изложил съображения за издаването му от кмета на община Казанлък като компетентен орган по смисъла на чл.37м, ал.2, т.4 от ЗСПЗЗ, при липса на съществени нарушения на изискванията за форма и съдържание и административнопроизводствени правила, и в съответствие с материалния закон. Съдът е приел за доказано наличието на обстоятелство, визирано в чл.37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ като основание за прекратяване на договора за наем, а именно че в землището на с.Горно Черковище няма регистрирани пасищни селстостопански животни с оглед резултата от извършената от административния орган проверка, визира справка от БАБХ към 15.05.2017г., която е преценил като отговаряща на изискванията на чл.37м, ал.2 от ЗСПЗЗ и установеното с констативен протокол от извършена на 15.05.2017г. проверка в животновъдния обект на жалбоподателя обстоятелство – че в обекта няма пасищни селскостопански единици.

Приел е законосъобразно възложена и извършена проверката за установяване на наличието на животни в животновъдния обект, съставляващо и основание за прекратяване договора за наем, доколкото Кметът на община Казанлък е сезиран с жалба от животновъди, ЗСПЗЗ е вменил задължение на този орган да извършва проверки. Проверката, извършена от посочените в констативния протокол от 15.05.2017г длъжностни лица – двама служители от общинската администрация и един от ОДБХ-Стара Загора, с оглед произтичащите от длъжностните им характеристики контролни функции, приел извършена от компетентни лица. Съдът е счел за относимо изискването, въведено с измененията на ЗСПЗЗ (ДВ бр.61/2015) наемателите на пасища да имат регистриран животновъден обект в съответното землище със съответен брой животни, за да продължат да са наематели, а в случая дружеството имало такъв обект, но без да притежава пасищни селскостопански животни в него, поради което съдът е приел, че правилно и законосъобразно на това основание с оспореното писмо Кметът на община Казанлък е прекратил сключения с жалбоподателя договор за наем. Съдът не е кредитирал доводите за притежание на животни, тъй като представените от жалбоподателя справки се отнасяли за период, различен от посочения в оспорения административен акт, както и е счел че не е съществено допуснатото нарушение по чл.26 ал.1 от АПК.

Обжалваното решение на РС-Казанлък е валидно, допустимо, но неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на извода за липса на регистрирани пасищни селскостопански животни в животновъдния обект на жалбоподателя като основание по чл.37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ за прекратяване на договор № Д04-74/07.07.2014г.

Според чл.37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ, на основание на която норма е издаден в случая оспорения акт, когато при извършването на проверките се установи, че: 2. в животновъдния обект няма регистрирани пасищни селскостопански животни, договорите за наем или аренда се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция „Земеделие“. Визирани са проверките, регламентирани в предходните разпоредби, включително тази на чл.37м, ал.1, в редакция ДВ бр.61/2015г., според която разпоредба кметът на община, съответно директорът на Областна дирекция „Земеделие“ ежегодно извършва проверки за спазване на условията по чл.37и, ал.4 по сключените договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общински поземлен фонд. Предвидено е в чл.37и, ал.4 (в редакция към датата на издаване на акта – ДВ бр.61/2016г.) изискването наемателят, съответно арендаторът по договор за наем на пасища, мери, ливади от общинския или държавния фонд да има регистриран животновъден обект в съответното землище с регистрирани пасищни селскостопански животни, като детайлно е регламентирано и изискуемо съответствие между брой и вид на животните и площта на земята.

Следователно предпоставките, които обуславят упражняване на правомощието по чл.37м, ал.4, т.2, вр. с чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ съобразно визираната нормативна уредба, са: да е налице договор за наем или аренда на пасища, мери и/или ливади от общинския или държавен поземлен фонд /първа материална предпоставка/; ползвателят на земята да е обвързан от условието (изискването) по чл.37и ал.4 от ЗСПЗЗ и подлежащо на проверка по аргумент от чл.37м, ал.1 – да има регистрирани животновъдни обекти в съответното землище с регистрирани пасищни селскостопански животни /втора материална предпоставка/ и на трето място, да не е изпълнил това изискване.

Касационната инстанция приема за правилен извода на съда, че страните са обвързани от наемно правоотношение с предмет пасища и мери от общинския поземлен фонд, а именно имоти с номера по КВС -№000173, 000631, 000632, 000717, 000714, 000730, 000633, съгласно чл.1 от Договор № Д04-74/07.07.2014г. (л.49). Съгласно протокол №3/17.02.2014г. (л.53), жалбоподателят Б. е участвал в разпределението на общинските мери и пасища със 70 бр. животни, съответно в тази връзка са му били предоставени под наем пасища и мери от общинския поземлен фонд, като с договора той се е задължил да ползва предоставените му имоти по предназначение (чл.3, ал.6 от договора), наред с другите задължения. Договорът за наем е сключен на 07.07.2014г., за пет години и е в сила от 25.03.2014г. – датата на Решение №910/25.03.2014г. на Общински съвет Казанлък (чл.2 ал.1, вр.с чл.1 ал.2). Като към датата на издаване на оспорения акт – 17.05.2017г. няма данни да е прекратен нито с изтичане на срока, нито по изявление на страните, с което първата материална предпоставка е осъществена.

Правилен е и извода на съда, че ЕТ „Г.Б. ПиВ“ гр.Казанлък, като наемател на пасища и мери от общинския поземлен фонд, е обвързан от изискването да съответства на чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ в ред. ДВ бр.61/2016г,, вкл. да има животновъден обект с регистрирани пасищни селскостопански животни. Това изискване е относимо не към определена дата, а към съществуването на наемното правоотношение изобщо. Правоотношенията във връзка със сключването, проверката за изпълнението и съответствието с нарочните законови условия и прекратяването на договорите по предоставяне за ползване на пасища и мери от общински или държавен поземлен фонд на определена категория стопани са детайлно уредени в чл.37и, чл.37м ЗСПЗЗ и § 15 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (вкл. сключените такива преди 1.02.2015 г. съгласно § 15 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ). Към датата на влизане в сила на договора за наем – 25.03.2014г. законовата уредба в ЗСПЗЗ (чл.37и-37р) е допускала предоставянето на мери и пасища-общинска собственост в полза на земеделски стопани, отглеждащи пасищни животни и по изключение на лица, които са поели задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние (по аргумент от чл.37п ДВ бр.62/2010г, вр.с чл.37и ред.ДВ бр.10/2009г.). След визираната дата са влезли в сила измененията в законовата уредба на обществените отношения по предоставянето на общински /държавни/

После мери и пасища включително с въвеждане в чл.37и, ал.1 /ДВ бр.38/2014г./ на изискване отдаването да е само на лица собственици, или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ, което изискване се запазва при последващите изменения и допълнения на нормативната уредба.

По аргумент от §15, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, обн.в ДВ бр.61 от 11.08.2015г. вр. с чл.37и ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ изискване в посочения смисъл е налице и спрямо наематели или арендатори по договори, сключени преди 24.02.2015г. (както е в случая), те следва да са собственици или ползватели на животновъдни обекти с регистрирани пасищни селскостопански животни.

Съответствието на наемателя с това изискване е относимо за целия срок на наемното правоотношение, тъй като обуславя запазването му, съответно спазването му подлежи на проверка, а неизпълнението е основание за прекратяване на съответния договор (§15 ал.3 от ПЗР на зИД ЗСПЗЗ, ДВ бр.61/2015г, съответно чл.37м ал.4 т.2 вр. с чл.37и ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ).

Договор № Д04-74/07.07.2014г. между Община Казанлък и ЕТ „Г.Б. ПиВ“ е сключен на 07.07.2014г. попада в обхвата на §15 от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бр.15/2015г.), съответно наемателят следва да отговаря на визираното изискване, като изводите на Районен съд Казанлък в тази насока се споделят.

Неправилен е обаче извода на съда, че е осъществен и третия елемент от фактическия състав на чл.37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ, обуславящ прекратяване на договора за наем на основание чл.37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ – неизпълнение задължението на жалбоподателя, като наемател да има регистрирани пасищни животни в животновъдния си обект. Изискването спрямо наемателя е за регистрирани в интегрираната информационна система на БАБХ пасищни селскостопански животни в животновъдния му обект в с.Горно Черковище. От констативния протокол от 15.05.2017г., приет като доказателство се установява, че към момента на проверката -15.05.2017г. животните не са в проверения обект. Това само по себе си не доказва по категоричен липса на регистрирани в посочената система пасищни животни, което е релевантното по смисъла на чл.37м, ал.4, т.2 обстоятелство. Извършената от административния орган проверка е следвало да обхване и данните от посочената интегрирана информационна система, а такава проверка не е била направена, съответно и в оспорения акт няма констатации за липса на регистрирани в тази система животни. Приложената и приета по делото „Справка за животни в ОЕЗ във връзка с чл.37и, ал.4 и ал.5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и чл.99, ал.2 от Правилника за приложението на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи“ към 15.05.2015г. (л.42) не е официална справка, не носи подпис на направилото я длъжностно лице, не е посочено че е справка от Интегрираната информационна система на БАБХ, както това е отбелязано в справките, представени от жалбоподателя, макар за други дати (л.8, л.9, л.96, л.97). Поради изложеното същата не е годно доказателство за спорното обстоятелство. По делото не са представени други доказателства, позволяващи категоричен извод за регистрирани към 15.05.2017г. в Интегрираната информационна система на БАБХ животни в животновъдния обект на жалбоподателя в с.Горно Черковище, сътоветно за липса на такива. След като спорното обстоятелство не се доказва от посочената справка, а липсват други, които да го установят, следователно е неправилен извода на съда за изпълнение фактическия състав на чл.37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ.

Като е формирал изводи за съответствие на обжалвания акт с материалния закон РС Казанлък е постановил неправилно решение. Съответно Решение № 658/23.11.2018г. административно-гражданско дело № 1905/2017г. на РС Казанлък следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което по жалба на ЕТ „Г.П.Б. ПиВ“ да се отмени волеизявлението на Кмета на община Казанлък в писмо изх.№ 94-00-25#3 от 17.05.2017г. за прекратяване на основание чл.37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ на договор № Д04-74/07.07.2014г. като незаконосъобразно поради издаването му при неправилно приложение на материалния закон /чл.146 т.4 от АПК/.

На основание чл.143 ал.1 от АПК и в съответствие с изхода от спора, в полза на ЕТ „Г.П.Б.“, гр.Казанлък, ЕИК 123681975 се следва присъждане на направените по делото разноски, каквито се установяват в размер на 300 лв – адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 111149/ 26.01.2018г.

Водим от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 658/23.11.2018г. постановено по административно-гражданско дело № 1905/2017г. по описа на Районен съд – Казанлък, и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Г.П.Б. ПиВ“, седалище в гр.Казанлък, индивидуален административен акт, обективиран в писмо изх.№ 94-00-25#3 от 17.05.2017г. на Кмета на Община Казанлък, за прекратяване на основание чл.37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ на договор № Д04-74/07.07.2014г., сключен за временно и възмездно ползване на поземлени имоти в землището на с.Горно Черковище, общ.Казанлък с номера по КВС 000173, 000631, 000632, 000717, 000714, 000730, 000633, с обща площ 896.100дка, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на ЕТ „Г.П.Б. ПиВ“, със седалище гр.Казанлък, ЕИК 123681975, сумата от 300лв /триста / лева – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.