Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

    № 47     28.02.2019г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                           

 

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

  

      

 

при секретар   Пенка Маринова                                                                      и с участието

                        на прокурор                                                                                                           като разгледа

                        докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 722 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.155, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.  

 

Образувано е по жалба на Г.Ж.Г. ***, против Решение рег. № 327з-294/ 27.11.2018г. за отнемане на издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, издадено от Началника на Районно управление – Раднево към Областна дирекция на МВР – Стара Загора. С оспореното решение, на основание чл.155, ал.1 във вр. с чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, е отнето издаденото на Г.Ж.Г. Разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия за ловни цели № 20170355466/ 13.03.3017г. със срок на валидност до 12.03.2022г.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при неспазване на императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за съдържание на акта. Жалбоподателят поддържа, че постановеното отнемане на издаденото му разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, е необосновано от фактическа страна, тъй като не са изложени конкретни мотиви за издаването на оспореното решение. Твърди, че доколкото заповедта за незабавна защита не представлява доказателство за извършено деяние, наказуемо по Закона за защита от домашно насилие, необосновано, в нарушение и при неправилно приложение на закона е прието, че е налице хипотезата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, като материалноправна предпоставка по чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, с която законът свързва постановяване на решение за отнемане на разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие. Счита, че преди упражняване на административното правомощие по чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, е следвало да бъде извършена преценка дали има реална опасност да бъде злоупотребено с огнестрелното оръжие, за което е издадено разрешителното. Направено е искане оспореното Решение рег. № 327з-294/ 27.11.2018г. на Началника на Районно управление – Раднево да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.  

 

            Ответникът по жалбата -  Началник на Районно управление – Раднево към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изплаща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

 

   Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

           

На жалбоподателя в настоящото производство – Г.Ж.Г.,  е било издадено Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за ловни цели № 20170355466/ 13.03.3017г. със срок на валидност до 12.03.2022г. По делото не е спорно, а и се установява от приложението към Разрешение № 20170355466/ 13.03.3017г., че лицето притежава дългоцевни огнестрелни оръжия – 1 брой пушка „Диана” кал. 16, № 68567 и 1 брой пушка „ЧЗ” кал.12, № 021472/ 201832.

 

Със Заповед за защита № 5933 от 26.11.2018г., издадена по разпореждане на съдия от Районен съд – Стара Загора по гр. дело № 5933/ 2018г., на основание чл.18, ал.1 и ал.2, чл.16, ал.1 и ал.2, чл. 19-21 във вр. с чл. 5, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие, е постановена незабавна защита, като Г.Ж.Г. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си М.И.Г.; отстранен е от съвместно обитаваното с неговата съпруга жилище, находящо се в гр. Стара Загора, ул. „ и се забранява на Г.Г. да приближава молителката М.Г., жилището и местоработата й, до постановяване на решение по делото, с което се издава или отказва издаването на заповед за защита. Посочено е, че заповедта подлежи на незабавно изпълнение, което е възложено на полицейските органи, като препис от заповедта е изпратена на РУ – Стара Загора.  

С писмо УРИ: 327000-6050 от 27.11 2018г. на Началника на РУ – Раднево, на основание чл.26, ал.1 от АПК, Г.Г. е уведомен, че е започнало административно производство по отнемане на издаденото му разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за ловни цели.  

 

            С оспореното в настоящото съдебно производство Решение рег. № 327з-294/ 27.11.2018г., издадено от Началника на Районно управление – Раднево към ОД на МВР – Стара Загора, на основание чл.155, ал.1 във вр. с чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, е отнето издаденото на жалбоподателя Г.Ж.Г. Разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия за ловни цели № 20170355466/ 13.03.3017г. със срок на валидност до 12.03.2022г. От фактическа страна обжалваният акт се основава на издадена от Районен съд – Стара Загора Заповед за незабавна защита № 5933/2018г. Прието е, че с оглед на наложените мерки за защита по Закона за защита от домашно насилие, е налице  материалноправната предпоставка по чл.155, ал.1 във вр. с чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ за постановяване на решение за отнемане на издаденото на Г.Г. разрешение за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие като физическо лице по ЗОБВВПИ.

  

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

 Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Решение рег. № 327з-294 от 27.11.2018г., е издадено от материално и териториално компетентния по см. чл.155, ал.1 във вр. с чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ административен орган – Началникът на Районно управление – Раднево към ОД на МВР – Стара Загора, при спазване на административно-производствените правила и в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити. Посочването на правнорелевантните за хипотезата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ факти – издадена Заповед за незабавна защита № 5933/ 2018г. на Районен съд – Стара Загора, са необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава от фактическа страна упражненото административно правомощие по чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ на визираното в акта правно основание. След като Началникът на РУ – Раднево е посочил обстоятелството, което представлява нормативно регламентираната предпоставка за отнемане на издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия за ловни цели, следва да се приеме, че е изпълнено законово установеното изискване по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.  

 

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, респективно -  дали се следват разпоредените с акта правни последици.

Съгласно  разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие. Съответно в нормата на чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ е регламентирано, че при настъпване на някое от обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.2 – т.8  или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10, издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. От анализа на посочената нормативна регламентация следва извода, че материалноправна предпоставка по чл.155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ за отнемане на издадено разрешение за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие като физическо лице по ЗОБВВПИ, е наличието на наложени мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие спрямо лицето, титуляр на разрешителното.

 

           Мерките за защита от домашно насилие са регламентирани в чл.5, ал.1, т.1 – т.6 от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/, като същите се налагат със заповед за незабавна защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН и със заповед за защита по чл.15, ал.2 от ЗЗДН. За наличието на материалноправната предпоставка по чл.155, ал.1 във вр. с чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ за постановяване на решение за отнемане на издаден разрешителен административен акт за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие по ЗОБВВПИ, е без значение дали наложената мярка за защита по ЗЗДН е със заповед по чл.18 от ЗЗДН или със заповед по чл.15, ал.2 от ЗЗДН, нито за какъв период от време действа мярката -  дали е временна до постановяване на решение, с което се издава или отказва издаването на заповед за защита или е с постоянен характер. След като законодателят е приел, че юридическият факт, при настъпването на който разрешителното следва да бъде отнето, е налагането на мерки за защита по ЗЗДН, при наличието на наложена мярка за защита с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЗДН, независимо дали е по реда на чл.15 или чл.18 от ЗЗДН, е налице и основанието по чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ за постановяване на решение за отнемане на издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, поради настъпване на обстоятелството по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ.

 

Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗЗДН, когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата. В случая от представената и приета като доказателство по делото  Заповед за защита № 5933 от 26.11.2018г., издадена по разпореждане на съдия от Районен съд – Стара Загора по гр. дело № 5933/ 2018г., се установява, че на основание чл.18, ал.1 и ал.2, чл.16, ал.1 и ал.2, чл. 19-21 във вр. с чл. 5, ал.1 от ЗЗДН, е постановена незабавна защита, като Г.Ж.Г. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си М.И.Г.; отстранен е от съвместно обитаваното с неговата съпруга жилище и се забранява на Г.Г. да приближава молителката М.Г., жилището и местоработата й, до постановяване на решение по делото, с което се издава или се отказва издаването на заповед за защита. С издаването на заповедта за незабавна защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН и налагането на мерки за защита от домашно насилие по чл. 5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, по отношение на Г.Г. обстоятелството по чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ се явява настъпило. Следователно налице е и материалноправната предпоставка по чл. 155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, за постановяване на решение за отнемане на издаденото на Г.Г. разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия за ловни цели.

 

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че доколкото налаганите със заповедта за незабавна защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН мерки за защита имат привременен характер /до постановяване на решение по делото, с което се издава или отказва издаването на заповед за защита/, липсва основание за отнемане на издаденото му разрешително. По съдържанието на правните си последици /вкл. за наличието на хипотезата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ/, заповедта по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН не се различава от акта, постановен по реда на чл. 15 от ЗЗДН – и в двата случая се налагат мерки за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1 от ЗЗДН. Доколкото единственият правнорелевантен факт за възникване на основанието за упражняване на правомощието по чл.155, ал.1, т.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, е наложена мярка за защита по реда и на основание ЗЗДН, при наличието на заповед за защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН, правоприлагащият орган не може да извършва преценка дали да издаде акт по чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ или да не издава такъв акт, а е длъжен, в условията на обвързана компетентност, да постанови решение за отнемане на издаденото на физическото лице разрешение за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие по ЗОБВВПИ .

 

            Фактическата, правна и доказателствена обоснованост на Решение рег. № 327з-294/ 27.11.2018г. на Началника на Районно управление – Раднево към ОД на МВР – Стара Загора и на разпореденото с решението отнемане на издаденото на Г.Г. разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия за ловни цели, от гл.т наличието на материалноправната предпоставка за упражняване на правомощието по чл. 155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, обуславя извод за материална законосъобразност на обжалвания административен акт.

 

            С оглед на изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен - издаден е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановен е при спазване на административно-производствените правила, в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на които се основава и при съобразяване с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто  от АПК, Старозагорският административен съд    

 

   

Р     Е      Ш     И     :

 

           

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Ж.Г. ***, против Решение рег. № 327з-294 от 27.11.2018г., издадено от Началника на Районно управление – Раднево към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което на основание чл.155, ал.1 във вр. с чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, е отнето издаденото на Г.Ж.Г. разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия за ловни цели № 20170355466/ 13.03.3017г. със срок на валидност до 12.03.2022г., като неоснователна. 

  

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: