Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

 

  №  71                                                   14.03.2019г.                   град Стара Загора

 

     В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

            Старозагорският административен съд,  в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                           

                                                                       Председател:  ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                               Членове:  ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                                   М.Р.                     

 

при секретар  Минка Петкова

и с участието  на прокурора  Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 770 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

           

 

            Производството е по реда на чл.208 -228 от АПК във връзка с  § 19 ал.1 изр.второ от ЗИД на АПК (обн.в ДВ, бр.39/20.05.2011 година).

 

            Образувано е по касационна жалба от Й.Г.Р.,*** против Решение №119 от 23.11.2018г на Районен съд-Раднево, постановено по гр.д. № 196/2018г, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 002ОБ /22.02.2018г на Общинска служба по земеделие – Раднево за обезщетяване наследниците на Р. Й. Д., чрез предоставяне в собственост на 12184кв.м земеделска земя на обща стойност 8541 лв в землището на с.Рисиманово, както следва: ПИ от ОПФ с идентификатор 62712.26.11 по КККР на с.Рисиманово, представляващ нива с площ 12184 кв.м, четвърта категория, местност „Бялата пръст“, на стойност 8541лв на основание чл.27а от ППЗСПЗЗ, както и е осъден Й.Г.Р. да заплати на Общинска служба по земеделие  - гр.Раднево сумата 100лв - разноски за юрисконсултска защита.

Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата са изложени твърдения, че по аргумент от чл.27а от ППЗСПЗЗ и въз основа на влезлия в сила план по чл.19 ал.18 от ППЗСПЗЗ, ОСЗ – Раднево е следвало да постанови решение за обезщетяване наследниците на Р. Д. Й. със земя, чиято стойност да е равна на тази, с която е постановено да бъдат обезщетени. Счита, че предоставената в случая с оспореното решение земя не отговаряла на това изискване, а като приел обратното съдът неправилно приложил чл.27а ал.1 от ППЗСПЗЗ. Намира необосновани изводите на експерта, изпълнил СТЕ относно характеристиките на имота. Твърди, че част от имота е необработваем, като характеристиките му не били взети предвид от вещото лице по съдебно икономическата експертиза при определяне стойността на имота, което се отразило и върху законосъобразността на изготвената оценка и съответствието й със стойността на признатото обезщетение. На следващо място, изтъква, че в нарушение на съдопроизводствените правила в с.з. проведено на 20.09.2018г съдът чел определение за приемане на заключението на в.л.по назначената СТЕ, без преди това да изслуша становището на пълномощника на жалбоподателя относно приемането му и въпреки изразеното от адв.Д. становище, че вещото лице следва да извърши проверка на място и така да отговори на поставените въпроси. Обосновава че с изложеното е допуснато нарушение на чл.201 от ГПК, което се е отразило на правилността на постановеното решение.

Поради изложеното, моли да се отмени Решение №119 от 23.11.2018г по гр.д. № 196/2018г на Районен съд – Раднево и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания за назначаване на нова експертиза след извършване на допълнителна проверка на място на процесния имот.

 

Ответникът – Общинска служба по земеделие гр.Раднево, редовно и своевременно призован за делото, не изпраща представител.

 

Заинтересованите страни: Н.Й.К. и М.Й.К. изразяват становище за основателност на касационната жалба и молят да бъде уважена.

 

Заинтересованата страна П.М.Р., редовно и своевременно призована, не се явява нито се представлява и не изразява становище по основателността на касационната жалба.

 

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 3 изр.трето  от АПК представител на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да се уважи. 

 

Административен съд – Стара Загора, в настоящия касационен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл. 218, ал.2 от АПК на решението на Районен съд - Раднево, намира за установено следното:

 

Касационната жалба на Й.Г.Р., входирана на 11.12.2018г  е подадена в установения в чл.211 ал.1 от АПК 14 дневен срок от съобщаване на решението /в случая 27.11.2018г/, подадена е от легитимирана страна по чл.210 ал.1 от АПК, спрямо която постановения съдебен акт е неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.

      

Разгледана по същество е основателна.

 

Производството пред РС Раднево е било образувано по реда на §19 ал.1 от ЗИД на АПК, вр. с чл.27а от ППЗСПЗЗ по жалба на Й.Г.Р., като наследник на  Р. Й. Д., б.ж. на с.Малка Детелина срещу Решение № 0002ОБ/22.02.2018г на ОСЗ-Раднево, с което на основание чл.27а от ППЗСПЗЗ, въз основа на решения №100 от 19.07.2001г по чл.19 ал.8 ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение и №00251 /06.04.2005 по чл.19 ал.17 т.1 ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване, във връзка с решения №5/28.01.2008г по гр.д.№286/2007 и №6/28.01.2008г по гр.д.№289/2007г и  решение №585 по протокол №36/31.08.2017г на ОбС Раднево, по преписка 1959/16.08.1999г от Г. Р.Й., обезщетява наследниците на Р. Й. Д. чрез предоставяне в собственост на 12184 кв.м земеделска земя на обща стойност 8541 лв в землището на с.Рисиманово, както следва ПИ от ОПФ с идентификатор   62712.26.11 по КККР на с.Рисиманово, представляващ нива с площ 12184 кв.м, четвърта категория, местност „Бялата пръст“, на стойност 8541лв.

Съдът е приел за установено от представената административна преписка №1959/21.01.1992г, че в полза на наследници на Р. Й. Д. с протокол №166 от 03.05.1995г на ПК Раднево е определен размера на подлежащата на възстановяване земеделска земя и е постановено обезщетяване със земя от 30960дка (има предвид 30.960дка), редуциране със земя от 5.040дка, от които последната била реално възстановена с Решение №195/15.03.1996 на ПК Раднево. Постановено било решение № 100 от 19.07.2001г на ПК-Раднево за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.10б, чл.10в и чл.35 ЗСПЗЗ в землището на с.Малка Детелина, за признато, но невъзставено право на собственост върху земеделски земи: 30.960 дка, V категория, от които за обезщетяване със земя и/или поименни компенсаторни бонове: 30.960 дка, 5 категория по 329лв/дка на стойност 10186лв. С решение №024 от 09.11.2004г на ОСЗГ -Раднево по чл.19 ал17 т.1 ППЗСПЗЗ е определено обезщетение със земя на стойност 9778 лв, а за пълния размер –поименни компенсаторни бонове на стойност 408лв, равни на 408 ПКБ, а с последващо решение по чл.19 ал.17 т.1 ППЗСПЗЗ, а именно решение №00251 от 06.04.2005г ОСЗГ-Раднево, е променено решение №024 от 09.11.2004г, като е определено  на наследниците на Р. Й. Д. -обезщетение със земя на стойност 10186лв.  След това били постановени решения №№009ОБ/14.05.2007г и №006ОБ/14.05.2007г. на ОСЗГ Раднево, двете на основание чл.27а от ППЗСПЗЗ, които били отменени с Решение №5/28.01.2008г на РС Раднево и Решение №6 от 28.01.2008г на РС Раднево. Със заповед № 544/24.06.2003г на областния управител били определени земите от ОПФ, които да послужат за обезщетяване на собствениците/наследниците на земеделски земи.

С решение № 585 по протокол № 36/31.08.2017г ОбС Раднево е прието за обезщетяване наследниците на Р. Й. Д. предоставяне право на собственост върху имоти на стойност 10186 лв както следва: 1.имот №026011 -12.184 дка в землището на с.Рисиманово /образувано от делба на имот № 026006/ и 2.имот № 034006 – 3.925 дка в землището на с.Сърнево, по повод на което било издадено и оспореното решение №002ОБ/22.02.2018г, а освен него и решение № 0001ОБ/22.02.2018г  ОСЗ Раднево, с които в производство по чл.27а ППЗСПЗЗ в обезщетение на наследниците на Р.Й.Д. се предоставят в собственост съответно посочените в решението на ОбС Раднево имоти.

По делото са били изслушани заключенията на две експертизи съдебно-икономическа и съдебно техническа, въз основа на които съдът е приел, че обезщетението на земята в размер на 12.184дка в землището на с.Рисиманово е определена като площта й е умножена по коефициент 701, представляващ средни цени в лева на дка по категория в землището на с.Рисиманово и съгласно протокол на ПК Раднево и НРОЦЗЗ, който размер е на стойност 8541 лв. Според заключението на СТЕ, процесния имот /ПИ 62712.26.11 е четвърта  категория при неполивни условия, обработваема нива, в по-голямата си част попада в допустимите за подпомагане площи.

Въз основа на тези изводи по фактите съдът приема, че производството  се развива въз основа признато право на възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници, при отказано реално възстановяване поради пречките, предвидени в чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ, постановени в полза на наследниците решения по чл.19 ал.8 от ППЗСПЗЗ-решение №100/19.07.2001г на ПК –Раднево за определяне на оценка на земята, и решение № 00251/ 06.04.2005г за определяне на обезщетение със земя на стойност 10186лв.

Приел е за приложима разпоредбата на чл.27а ал.1 от ППЗСПЗЗ, от която е извел, че законосъобразността на оспорения акт се проверява по отношение съответствие в стойността на признатото и полученото обезщетение, т.е. дали стойността на дължимото обезщетение е определена законосъобразно или не и дали тя съответства на стойността на земеделските земи, за които е признато право на обезщетение. Посочил за приложима за определяне на стойността на признато и получено обезщетение – Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи /НРОЦЗЗ/. Въз основа на изпълнената по делото СИЕ от в.л.М., е приел установено съответствие в стойността на признатото и получено обезщетение в случая, предвид характеристиките на конкретно посочения в оспореното решение земеделски имот, чиято цена била формирана от начална цена, коригирана с коефициентите за диференциране, които са обективно съществуващи показатели, свързани с конкретните характеристики на отделния имот и съобразно протокол № 1/04.11.2004г и НРОЦЗЗ. Сочи установено от разпита на в.л., че стойностите в двете издадени решения по чл.27а ал.1 от ППЗСПЗЗ са определени като площта на имотите, които са предоставени са умножени по средната цена за декар, определена по реда на чл.19 ал.16 от ППЗСПЗЗ, съгласно протокол №1/04.11.2004г на ПК Раднево и на НРОЦЗЗ. Приел е на следващо място, че с обжалваното решение № 0002ОБ/22.02.2018г, и другото -№ 0001ОБ/22.02.2018г на ОСЗ Раднево, на наследниците били предоставени два земеделски имота, чиято стойност е съответно в размер на 8541лв и 1645лв, на обща стойност 10186лв, колкото всъщност е определената стойност за обезщетяване с решение № 00251 от 06.04.2005 по чл.19 ал.17 т.1 ППЗСПЗЗ. 

 Аргументирано е отхвърлил възраженията на процесуалния представител на оспорващия адв.Д.: за неотчитане коефициента от 0.96 посочен в същия протокол на ПК-Раднево и за противоречие с чл.10б от ЗСПЗЗ, защото предоставената земя не била равностойна на отчуждената от наследодателя и не се намира в същото землище. Основал се е на разпоредбата на §1к от ДР на ППЗСПЗЗ и приетата СТЕ, като е посочил, че оспорващия е обезщетен със земя от ОПФ в който се включват земи в землищата на с.Рисиманово и с.Сърнево, общ.Раднево. Конкретното местоположение на земите се определя с план за обезщетяване на територията на цялата община, като нормата на чл.19 ал.20 т.3 от ППЗСПЗЗ позволява да бъде дадена в землище, различно и съседно на това, в което се е намирала отчуждената. По тези съображения, съдът е приел, че не е налице нарушение на материалния закон, съответно решението постановено при правилно приложение на чл.27а от ППЗСПЗЗ и е отхвърлил жалбата на Й.Р. против решение № 0001ОБ/22.02.2018г на ОСЗ-Раднево като неоснователна.

 

Така постановеното решение е неправилно.

 

Обжалваното пред районния съд Решение № 0002ОБ/22.02.2018г. на ОСЗ-Раднево, е издадено на основание чл.27а от ППЗСПЗ и приключва, заедно със Решение № 0001ОБ/22.02.2018г на същия орган и на същото основание обезщетително по характера си производство в полза на наследници на Р. Й. Д. по преписка вх.№1959 от 21.01.1992г.

Не се отразява на правилността на решението неправилния извод, че обезщетителното производство се развива за признато, но невъзстановено на собственост в съществуващи на терена стари реални граници поради наличие на пречките, предвидени в чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ. Основание за обезщетителното производство е в случая признато право на обезщетение за разликата в размер на 30.960дка между подлежащата на възстановяване и възстановената земя - чл.15 ал.2 и ал.3 от ЗСПЗЗ. По  заявление с вх.№1959/21.01.1992г от наследници на Р. Й. Д. за възстановяване земеделски земи в землище на с.Малка Детелина е постановено решение №107/07.01.1994г на ПК Раднево, на основание чл.18ж ал.2 от ППЗСПЗЗ за признато право на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне за посочени  в него земи - общо 36.00дка /л.49 по гр.д.№196/2018г/. По същата преписка с решение по протокол №166 /03.05.1995г на ПК Раднево, на основание чл.19 ал.6 от ППЗСПЗЗ и протокол №29/1994г,  е определен размера на подлежащата на възстановяване земеделска земя по категории след прилагане на коефициента за намаление на земеделските земи  и размера на разликата от намалението в землището на с.Малка Детелина: по собственици както следва: вх.№1959 собственик Р. Й. Д. –решение по чл.18ж ал.2 –пр.№107/07.01.1994г-земя след редуциране - 5.040дка, размер на разликата, подлежаща на обезщетяване - 30.960дка/л.51/. 

Независимо от горното, правилно е установено, че правото на обезщетение на наследниците на Р. Й. Д. е налице - в случая - за посочената в протокол №166 /03.05.1995г на ПК разлика между подлежащата на възстановяване и възстановената земя, и е определено на стойност 10186лв с Решение №100 от 19.07.2001г на ПК –Раднево /л.57/, което има характер на акт по чл.19 ал.8 от ППЗСПЗЗ. Начина на обезщетение е определен с Решение 00251 от 06.04.2005г на основание чл.19 ал.17 т.1 ППЗСПЗЗ /л.59/ - със земя на стойност 10186лв.

Оспорения пред РС Раднево административен акт е постановен в производство по чл.27а от ППЗСПЗЗ и след развитие на другите законоустановени фази на обезщетителното производство.   Но следва да се прецизира, че производството е по чл.27а ал.5 – след отмяна по съдебен ред на решения по чл.27а ал.1 ППЗСПЗЗ-решения с № 009ОБ /14.05.2007г и №006ОБ от 15.05.2007г на ОСЗ Раднево/л.60 и л.63/ за обезщетяване наследниците на Р.Й.Д.  със земя чрез предоставяне в тяхна собственост на имоти по обявения план за обезщетяване – община Раднево.  Посочените решения на ОСЗ-Раднево са били отменени съответно с Решение №5 от 28.01.2008г по гр.д.№286/2007г и Решение №6/28.01.2008г по гр.д.№ 289/2007г на РС Раднево и е постановено връщане на преписката на службата за постановяване на ново решение по реда на чл.27а от ППЗСПЗЗ. Според чл.27а ал.5, когато решението по ал. 1 е отменено по съдебен ред, общинската служба по земеделие въз основа на влязлото в сила съдебно решение постановява ново решение за обезщетяване със земеделска земя.

Оспореното в случая Решение № 0002ОБ/22.02.2018г на ОСЗ –Раднево има характер на акт по чл.27а ал.5 от ППЗСПЗЗ, явява се ново решение за обезщетяване със земеделска земя в производство след постановеното от съда връщане на преписката. Независимо от наименованието на обжалваното решение „за обезщетяване със земеделска земя съгласно плана за обезщетяване“, предмет на обезщетението в случая е конкретен имот, определен по чл.45ж от ППЗСПЗЗ.  В оспореното Решение № 002ОБ/22.02.2018г, съответно на чл.45ж ал.6 от ППЗСПЗЗ е посочено Решение №585/31.08.2017г на Общински съвет Раднево- на л.86, с което поземления имот от ОПФ с №026011 – 12.184дка с НП нива в землището на с.Рисиманово /идентификатор 62712.26.11 по КККР/ ,  е бил предоставен за обезщетение на основание §27 ал.2 т.3 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ/ДВ 61/2016г/ - за обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена.  Законосъобразността на Решение №585/31.08.2017г на ОбС Раднево по аргумент от чл.45ж ал.2 от ППЗСПЗЗ не подлежи на контрол за законосъобразност в настоящото производство.

В случая оспореното решение е ново такова за обезщетяване със земя по смисъла на 27а ал.5 от ППЗСПЗЗ и на основание ал.1 на чл.27а, подлежи на обжалване по посочения ред  при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение.

Следователно в това производство съдът проверява единствено дали стойността на земеделската земя определена за обезщетение е съответна по стойност на признатото право на обезщетение. В случая стойността на признатото обезщетение е 10186лв, съгласно решения №100/19.07.2001г и №00251 / 06.04.2005г на органа по поземлената собственост и спрямо тази стойност се следва съпоставка със сумата на стойностите на предоставеното с решения по чл.27а ППЗСПЗЗ обезщетение.  Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, размерът на обезщетенията се определя по текущи пазарни цени, установени с наредба на Министерския съвет, а това е Наредбата за реда за определяне на  цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., обн. в ДВ, бр. 64/1998 г., с последващи изменения.  При наличие пречки за възстановяване на бившите земеделски земи, вкл.визираните в чл.15 ал.3 от ЗСПЗЗ   - когато размера на земеделската земя в границите на землището е намалял и е признато право на обезщетение за разликата между подлежащата на възстановяване и възстановената земя, стойността на земите, когато такива са предоставени като обезщетение, както е в случая, се определя на база Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета по чл.36 ал.2 от ЗСПЗЗ, както правилно е приел съда.

При извършването на съдебния контрол върху административния акт, какъвто безспорно по своя характер представлява решението на Общинската служба по земеделие, съдът следва да прецени само дали последната се е съобразила със нормативно регламентираните в посочената наредба коефициенти и другите изисквания при определяне стойността на дължимото обезщетение.  За отговора на този въпрос не са събрани доказателства, вкл. чрез съдебно-икономическата експертиза, изпълнена от в.л Михов, според която  с решение № 0002ОБ/22.02.2018г на ОСЗ-Раднево за обезщетяване със земеделска земя в землището на с.Сърнево, са обезщетени наследниците на Р. Й. Д. в размер на 12184 кв.м на стойност 8541.00лв. Размерът на обезщетението е определен като предоставената земеделска земя в землището на с.Рисиманово е умножен по 701.00лв /средните цени в лв на дка по категории в землището на с.Рисиманово съгласно Протокол на ПК гр.Раднево и НРОЦЗЗ/.  Размерът на обезщетението е 8541.00 лв /л.114/.

Заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза дава отговор единствено на въпроса по какъв начин е определен с решение № 0002ОБ/22.02.2018г размера на обезщетението, но не и каква е стойността на предоставения в обезщетение имот, изчислена по Наредбата за реда за определяне цени на земеделските земи. Обстоятелството, че СИЕ не е била оспорена в случая е без значение. За изясняване на спора от фактическа страна и с оглед служебното начало в съдебния административен процес, съдът  е следвало да укаже вещото лице да  допълни заключението си и да даде отговор каква е стойността на предоставената в обезщетение с оспореното решение земеделска земя, изчислена по Наредбата за реда за определяне цени на земеделските земи.  Само така би могло да се прецени дали предоставеното обезщетение е равно по стойност на признатото.

Като не е сторено това са нарушени съществени процесуални правила, което е довело и до неправилност на съдебния акт. На това основание обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Неоснователни са останалите доводи в касационната жалба. Дали предоставената в обезщетение земя е обработваема в случая е неотносимо, тъй като не сочи на някой от критериите по наредбата, от които се изхожда при оценката.   Доколкото този факт не е относим, не се е следвало установяването му посредством експертиза, поради което и неуважаване искането на процесуалния представител на жалбоподателя за поставяне допълнителна задача на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, не може да обективира допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. 

При този изход на спора на касационния жалбоподател се дължат разноски, такива са направени в размер на 305 лв., от които – 5 лв. заплатена държавна такса и 300лв – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № 0213634/11.12.2018г /л.18 по настоящото дело/ и в този размер ответникът – Общинска служба по земеделие гр.Раднево следва да бъде осъден да ги заплати в полза на Й.Г.Р..

 

Водим от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ОТМЕНЯ Решение № 119 от 23.11.2018г., постановено по гр.дело № 196/ 2018г. по описа на Районен съд-Раднево.

 

            ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Раднево.  

 

            ОСЪЖДА  Общинска служба по земеделие гр.Раднево да заплати на Й.Г.Р. с ЕГН ********** ***, сумата от 305лв., представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    ЧЛЕНОВЕ:  1.

     2.