Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 89

гр.Стара Загора, 26.03.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Старозагорският административен съд,  в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                            

                                     Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                              Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                               СТИЛИЯН МАНОЛОВ                             

при секретар Николина Николова

и с участието  на прокурора Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №771 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

         

          Производството е по реда на чл.208-228 от АПК във връзка с  §19, ал.1, изр.второ от ЗИД на АПК (обн.в ДВ, бр.39/20.05.2011 година).

 

          Образувано е по касационна жалба от Й.Г.Р.,*** против Решение №120 от 23.11.2018г. на Районен съд Раднево, постановено по гр.д.№ 197/2018г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 001ОБ/22.02.2018г. на Общинска служба по земеделие – Раднево за обезщетяване наследниците на Р. Й. Д., чрез предоставяне в собственост на 3925 кв.м. земеделска земя на обща стойност 1645лв в землището на с.Сърнево, както следва: ПИ от ОПФ с идентификатор 70586.34.6 по КККР на с.Сърнево, представляващ нива с площ от 3925 кв.м., пета категория, местност „Айкъна“, на стойност 1645лв на основание чл.27а от ППЗСПЗЗ, както и е осъден Й.Р. да заплати на Общинска служба по земеделие  - гр.Раднево сумата 100лв - разноски за юрисконсултска защита.

 

Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата са изложени твърдения, че по аргумент от чл.27а от ППЗСПЗЗ и въз основа на влезлия в сила план по чл.19, ал.18 от ППЗСПЗЗ, ОСЗ – Раднево е следвало да постанови решение за обезщетяване наследниците на Р. Д. Й. със земя, чиято стойност да е равна на тази, с която е постановено да бъдат обезщетени. Счита, че предоставената в случая с оспореното решение земя не отговаряла на това изискване, а като приел обратното съдът неправилно приложил чл.27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ. В имота, както и в съседните на него, имало диворастяща растителност, представлявал естествен водоем, което означавало, че не се обработва. Намира необоснован извода на експерта, изпълнил СТЕ, че имотът е обработваем. Извършената в случая оценка била на база стойността в регистрите, а не на база физическото състояние на имота, чиито особености не били взети предвид и от вещото лице при извършване на съдебно-икономическата експертиза по делото. Визира и че в нарушение на съдопроизводствените правила – чл.201 от ГПК, довело и до нарушаване на правото му на защита и на правилността на съдебния акт, съдът е отхвърлил искането на процесуалния му представител в о.с.з. от 20.09.2018г. за назначаване на нова съдебно-техническа експертиза, с оглед извършване на допълнителни проверки и отговор на поставени задачи, вкл. с оглед пълнота на заключението по извършената СТЕ.  

 

Поради изложеното, моли да се отмени Решение №120 от 23.11.2018г. по гр.д. № 197/2018г. на Районен съд – Раднево и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания за назначаване на нова експертиза след извършване на допълнителна проверка на място на процесния имот.

 

Ответникът – Общинска служба по земеделие – Раднево, редовно и своевременно призован за делото, не изпраща представител.

 

Заинтересуваните лица П.М.Р., Н.Й.К. и М.Й.К. изразяват становище за основателност на жалбата и молят да бъде уважена.

 

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал.3, изр.трето  от АПК представител на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да се уважи.

 

 Административен съд – Стара Загора, в настоящия касационен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл. 218, ал.2 от АПК на решението на Районен съд - Раднево, намира за установено следното:

 

Касационната жалба на Й.Г.Р., входирана на 11.12.2018г.,  е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението /в случая 27.11.2018г./, подадена е от легитимирана страна по чл.210, ал.1 от АПК, спрямо която постановения съдебен акт е неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.

     

Разгледана по същество е основателна.

 

Производството пред РС Раднево е било образувано по реда на §19, ал.1 от ЗИД на АПК, вр. с чл.27а от ППЗСПЗЗ по жалба на Й.Г.Р., като наследник на Р. Й. Д., б.ж. на с.Малка Детелина срещу Решение № 0001ОБ/22.02.2018г. на ОСЗ-Раднево, с което на основание чл.27а от ППЗСПЗЗ, въз основа на решения №100 от 19.07.2001г. по чл.19, ал.8 ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение и №00251/06.04.2005г. по чл.19 ал.17 т.1 ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване, във връзка с решения №5/28.01.2008г. по гр.д.№286/2007г. и №6/28.01.2008г. по гр.д.№289/2007г. и  решение №585 по протокол №36/31.08.2017г. на ОбС Раднево, по преписка 1959/16.08.1999г. от Гочо Р.Й. е постановила обезщетяване на наследниците на Р. Й. Д. чрез предоставяне в собственост на 3925 кв.м. земеделска земя на обща стойност 1645лв в землището на с.Сърнево, както следва ПИ от ОПФ с идентификатор 70586.34.6 по КККР на с.Сърнево, представляващ нива с площ 3925 кв.м., пета категория, местност „Айкъна“, на стойност 1645лв.

 

Съдът е приел за установено от представената административна преписка №1959/21.01.1992г., че в полза на наследници на Р. Й. Д. с протокол №166 от 03.05.1995г. на ПК Раднево е определен размера на подлежащата на възстановяване земеделска земя и е постановено обезщетяване със земя от 30960дка (има предвид 30.960дка), редуциране със земя от 5.040дка, от които последната била реално възстановена с Решение №195/15.03.1996г. на ПК Раднево. Постановено било решение № 100 от 19.07.2001г. на ПК-Раднево за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.10б, чл.10в и чл.35 ЗСПЗЗ в землището на с.Малка Детелина, и въз основа влязло в сила решение по чл.19, ал.6 от ППЗСПЗЗ №166/03.05.1995г. на ПК, за признато, но невъзставено право на собственост върху земеделски земи: 30.960 дка, V категория, от които за обезщетяване със земя и/или поименни компенсаторни бонове: 30.960 дка, 5 категория по 329лв/дка на стойност 10186лв. С решение №024 от 09.11.2004г. на ОСЗГ -Раднево по чл.19, ал.17, т.1 ППЗСПЗЗ е определено обезщетение със земя на стойност 9778лв, а за пълния размер – поименни компенсаторни бонове на стойност 408лв, равни на 408 ПКБ, а с последващо решение по чл.19, ал.17, т.1 ППЗСПЗЗ, а именно решение №00251 от 06.04.2005г. на ОСЗГ-Раднево, е променено решение №024 от 09.11.2004г., като е определено  на наследниците на Р. Й. Д. – обезщетение със земя на стойност 10186лв.  След това били постановени решения №№009ОБ/14.05.2007г. и №006ОБ/14.05.2007г. на ОСЗГ Раднево, двете на основание чл.27а от ППЗСПЗЗ, които били отменени с Решение №5/28.01.2008г. на РС Раднево и Решение №6 от 28.01.2008г. на РС Раднево. Със заповед № 544/24.06.2003г. на областния управител били определени земите от ОПФ, които да послужат за обезщетяване на собствениците/наследниците на земеделски земи.

 

С решение № 585 по протокол № 36/31.08.2017г. ОбС Раднево е прието за обезщетяване наследниците на Р. Й. Д. предоставяне право на собственост върху имоти на стойност 10186лв както следва: 1.имот №026011 – 12.184 дка в землището на с.Рисиманово /образувано от делба на имот № 026006/ и 2.имот № 034006 – 3.925 дка в землището на с.Сърнево.

 

Въз основа на Решение №585/31.08.2017г. на ОбС Раднево били постановени решение № 0001ОБ/22.02.2018г. /погрешно посочено №002ОБ/22.02.2018г., доколкото съдът визира обжалваното по това дело решение/, и решение № 002ОБ/22.02.2018г. на ОСЗ Раднево, с които в производство по чл.27а ППЗСПЗЗ в обезщетение на наследниците на Д. се предоставят в собственост съответно посочените в решението на ОбС Раднево имоти.

 

По делото са били изслушани заключенията на две експертизи съдебно-икономическа и съдебно техническа, въз основа на същите съдът е приел, че обезщетението на земята в размер на 3.925дка в землището на с.Сърнево е определена като площта й е умножена по коефициент 419, представляващ средни цени в лева на дка по категория в землището на с.Сърнево и съгласно протокол на ПК Раднево и НРОЦЗЗ, който размер е на стойност 1645лв. Според заключението на СТЕ, процесния имот /ПИ 70586.34.6/, землище с.Сърнево е пета категория при неполивни условия, обработваема нива, в по-голямата си част попада в допустимите за подпомагане площи.

 

Въз основа на тези изводи по фактите съдът приема, че производството се развива въз основа признато право на възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници, при отказано реално възстановяване поради пречките, предвидени в чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, постановени в полза на наследниците решения по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ – решение №100/19.07.2001г. на ПК –Раднево за определяне на оценка на земята, и решение № 00251/06.04.2005г. за определяне на обезщетение със земя на стойност 10186лв. Приел е за приложима разпоредбата на чл.27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, от която е извел, че законосъобразността на оспорения акт се проверява по отношение съответствие в стойността на признатото и полученото обезщетение, т.е. дали стойността на дължимото обезщетение е определена законосъобразно или не и дали тя съответства на стойността на земеделските земи, за които е признато право на обезщетение. Посочил за приложима за определяне на стойността на признато и получено обезщетение – Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи /НРОЦЗЗ/. От изпълнената по делото СИЕ от в.л.М, е приел установено съответствие в стойността на признатото и получено обезщетение в случая, предвид характеристиките на конкретно посочения в оспореното решение земеделски имот, чиято цена била формирана от начална цена, коригирана с коефициентите за диференциране, които са обективно съществуващи показатели, свързани с конкретните характеристики на отделния имот и съобразно протокол № 1/04.11.2004г. и НРОЦЗЗ. Сочи установено от разпита на в.л., че стойностите в двете издадени решения по чл.27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ са определени като площта на имотите, които са предоставени са умножени по средната цена за декар, определена по реда на чл.19, ал.16 от ППЗСПЗЗ, съгласно протокол №1/04.11.2004г. на ПК Раднево и на НРОЦЗЗ. Приел е на следващо място, че с обжалваното решение № 0001ОБ/22.02.2018г., и другото – №0002ОБ/22.02.2018г., на наследниците били предоставени два земеделски имота, чиято стойност е съответно в размер на 8541лв и 1645лв, на обща стойност 10186лв, колкото всъщност е определената стойност за обезщетяване с решение № 00251 от 06.04.2005г. по чл.19, ал.17, т.1 ППЗСПЗЗ.

 

Аргументирано е отхвърлил възраженията на процесуалния представител на оспорващия адв.Д.: за неотчитане коефициента от 0.96, посочен в същия протокол на ПК-Раднево и за противоречие с чл.10б от ЗСПЗЗ, защото предоставената земя не била равностойна на отчуждената от наследодателя и не се намира в същото землище. Основал се е на разпоредбата на §1к от ДР на ППЗСПЗЗ и приетата СТЕ, като е посочил, че оспорващия е обезщетен със земя от ОПФ в който се включват земи в землищата на с.Рисиманово и с.Сърнево на територията на общ.Раднево. Конкретното местоположение на земите се определя с план за обезщетяване на територията на цялата община, като нормата на чл.19, ал.20, т.3 от ППЗСПЗЗ позволява да бъде дадена в землище, различно и съседно на това, в което се е намирала отчуждената. По тези съображения, съдът е приел, че не е налице нарушение на материалния закон, съответно решението постановено при правилно приложение на чл.27а от ППЗСПЗЗ и е отхвърлил жалбата на Й.Р. против решение № 0001ОБ/22.02.2018г. на ОСЗ-Раднево като неоснователна.

 

Решението е неправилно.

 

Обжалваното пред районния съд Решение № 0001ОБ/22.02.2018г. на ОСЗ-Раднево, е издадено на основание чл.27а от ППЗСПЗ и приключва, заедно със Решение № 0002ОБ/22.02.2018г. на същия орган и на същото основание обезщетително по характера си производство в полза на наследници на Р. Й. Д. по преписка вх.№1959 от 21.01.1992г.

 

Неправилен е извода, че обезщетителното производство се развива за признато, но невъзстановено право на собственост в съществуващи на терена стари реални граници поради наличие на пречките, предвидени в чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Основание за обезщетителното производство е в случая признато право на обезщетение за разликата в размер на 30.960дка между подлежащата на възстановяване и възстановената земя – чл.15, ал.2 и ал.3 от ЗСПЗЗ. По заявление с вх.№1959/21.01.1992г. от наследници на Р. Й. Д. за възстановяване земеделски земи в землище на с.Малка Детелина е постановено решение №107/07.01.1994г. на ПК Раднево, на основание чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ за признато право на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне за посочени  в него земи - общо 36.00дка /л.50 по гр.д.№197/2018г./. По същата преписка с решение по протокол №166 /03.05.1995г. на ПК Раднево, на основание чл.19, ал.6 от ППЗСПЗЗ и протокол №29/1994г.,  е определен размера на подлежащата на възстановяване земеделска земя по категории след прилагане на коефициента за намаление на земеделските земи  и размера на разликата от намалението в землището на с.Малка Детелина: по собственици както следва: вх.№1959 собственик Р. Й. Д. – решение по чл.18ж, ал.2 – пр.№107/07.01.1994г. – земя след редуциране – 5.040дка, размер на разликата, подлежаща на обезщетяване - 30.960дка /л.52/.

  

Независимо от горното, правилно е установено, че правото на обезщетение на наследниците на Р. Й. Д. е налице и е определено на стойност 10186лв с Решение №100 от 19.07.2001г на ПК – Раднево /л.58/, което има характер на акт по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ, начина на обезщетение е определен с Решение 00251 от 06.04.2005г. на основание чл.19, ал.17, т.1 ППЗСПЗЗ /л.60/ - обезщетение със земя на стойност 10186лв.

 

Оспорения пред РС Раднево административен акт е постановен в производство по чл.27а, ал.5 от ППЗСПЗЗ, след развитие на другите законоустановени фази на обезщетителното производство и след отмяна по съдебен ред на решения по чл.27а, ал.1 ППЗСПЗЗ – решения с № 009ОБ/14.05.2007г. и №006ОБ от 15.05.2007г. на ОСЗ Раднево /л.61, л.63/ за обезщетяване наследниците на Р.Д.  със земя чрез предоставяне в тяхна собственост на имоти по обявения план за обезщетяване – община Раднево.  Посочените решения на ОСЗ-Раднево са били отменени съответно с Решение №5 от 28.01.2008г. по гр.д.№286/2007г. и Решение №6/28.01.2008г. по гр.д.№ 289/2007г. на РС Раднево и преписката е върната на службата за постановяване на ново решение по реда на чл.27а от ППЗСПЗЗ. Според чл.27а, ал.5, когато решението по ал.1 е отменено по съдебен ред, общинската служба по земеделие въз основа на влязлото в сила съдебно решение постановява ново решение за обезщетяване със земеделска земя.

 

Решение № 0001ОБ/22.02.2018г. на ОСЗ – Раднево има характер на акт по чл.27а, ал.5 от ППЗСПЗЗ, явява се ново решение за обезщетяване със земеделска земя в производство след постановеното от съда връщане на преписката. Независимо от посочването в него, че е „за обезщетяване със земеделска земя съгласно плана за обезщетяване“, предмет на обезщетението в случая е конкретен имот, определен по чл.45ж от ППЗСПЗЗ.  В оспореното Решение № 001ОБ/22.02.2018г., съответно на чл.45ж, ал.6 от ППЗСПЗЗ е посочено Решение №585/31.08.2017г. на Общински съвет Раднево, с което поземления имот от ОПФ с идентификатор 70586.34.6 по КККР на с.Сърнево (имот № 034006-3.925дка с НП „нива“ в землище на с.Сърнево), наред с имот № 026011 -12.184дка, с НТП нива в землището на с.Рисиманово,  е бил предоставен за обезщетение на основание чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ и §27, ал.2, т.3 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ 61/2016г./.  Настоящото решение е ново такова за обезщетяване със земя по смисъла на 27а, ал.5, вр. с чл.45ж, ал.6 от ППЗСПЗЗ и тъй като идва да замести решението по ал.1 на чл.27а, също подлежи на обжалване по посочения в тази норма ред при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение.

 

В това производство съдът проверява единствено дали стойността на земеделската земя определена за обезщетение е съответна по стойност на признатото право на обезщетение. В случая стойността на признатото обезщетение е 10186лв, съгласно решения №100/19.07.2001г. и №00251/06.04.2005г. на органа по поземлената собственост и спрямо тази стойност се следва съпоставка със сумата на стойностите на предоставеното с решения по чл.27а ППЗСПЗЗ обезщетение.

 

Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, размерът на обезщетенията се определя по текущи пазарни цени, установени с наредба на Министерския съвет, а това е Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118 от 26.05.1998г., обн. в ДВ, бр. 64/1998г., с последващи изменения. При наличие пречки за възстановяване на бившите земеделски земи, вкл. визираните в чл.15, ал.3 от ЗСПЗЗ – когато размера на земеделската земя в границите на землището е намалял и е признато на правоимащите лица право на обезщетение за разликата между подлежащата на възстановяване и възстановената земя, стойността на земите, когато такива са предоставени като обезщетение, както е в случая, се определя на база Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета по чл.36, ал.2 от ЗСПЗЗ, както правилно е приел съда.

 

При извършването на съдебния контрол върху административния акт, какъвто безспорно по своя характер представлява решението на Общинската служба по земеделие, съдът следва да прецени само дали последната се е съобразила със нормативно регламентираните в посочената наредба коефициенти и другите изисквания при определяне стойността на дължимото обезщетение.  За отговора на този въпрос не са събрани доказателства, вкл. чрез съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от в.л М, според която размерът на обезщетението е определен като предоставената земеделска земя в землището на с.Сърнево е умножен по 419.00лв – средни цени в лева на декар по категории в землището на с.Сърнево съгласно Протокол на ПК гр.Раднево и НРОЦЗЗ.  Визирания протокол от 12.05.2000г. на ПК гр.Раднево е приложен, същия е означен за формиране на средни цени лева на декар по категории в землището на с.Сърнево. Заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза е отговорила на въпроса по какъв начин е определен с решение № 0001ОБ/22.02.2018г. размера на обезщетението, но не и – каква е стойността на предоставения в обезщетение имот, изчислена по Наредбата за реда за определяне цени на земеделските земи, издадена на основание чл.36, ал.2 ЗСПЗЗ. Обстоятелството, че СИЕ не е била оспорена в случая е без значение. За изясняване на спора от фактическа страна и с оглед служебното начало в съдебния административен процес, съдът е следвало да укаже да се допълни заключението си и да даде отговор каква е стойността на предоставената в обезщетение с оспореното решение земеделска земя, изчислена по Наредбата за реда за определяне цени на земеделските земи. Само така би могло да се прецени дали предоставеното обезщетение е равно по стойност на признатото.

 

Като не е сторено това, са нарушени съществени процесуални правила, което е довело и до неправилност на съдебния акт. На това основание същия ще трябва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

Неоснователни са останалите доводи в касационната жалба. Дали предоставената в обезщетение земя е обработваема, обрасла с храсти и други визирани от оспорващия обстоятелства, в случая е неотносимо, тъй като не сочи на някой от критериите по наредбата, от които се изхожда при оценката. В случая не е относимо установяването дали имота е обработваем, за изясняване на който факт процесуалния представител на жалбоподателя е поискала поставяне допълнителна задача на вещото лице по съдебно-техническата експертиза /протокол от о.с.з от 20.09.2018г./, като с оглед неотносимостта на посочения факт, неуважаването на искането не обективира съществено процесуално нарушение.

 

С оглед обаче на установено съществено процесуално нарушение Решение №120 от 23.11.2018г. на Районен съд Раднево, постановено по гр.д. № 197/2018г. като неправилно следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане  от друг състав на същия съд.

 

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорския административен съд в настоящия състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №120 от 23.11.2018г. на Районен съд Раднево, постановено по гр.д. № 197/2018г.

 

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Раднево.   

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  

          ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

            2.