Начало на формуляра

Р Е Ш Е Н И Е  101

 

      гр.Стара Загора 18.03.2019 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         единадесети март

през      две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                      Членове:            

при секретаря    Пенка Маринова

и в присъствието на  прокурора                                        ,                                                        като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело     773 по описа  за 2018 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 13, ал.6 от Закона за социалното подпомагане/ЗСП/ и чл.17 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/.

 

Образувано е  по жалба на А.Б.А. *** против Заповед № ЗСП/Д-СТ/1242/ 20.11.2018г, издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Стара Загора, потвърдена с Решение № 24-РД06-0042/ 13.12.2018г на Директора на РДСП гр.Стара Загора, с която на жалбоподателката е отказано отпускане на еднократна помощ за лечение в чужбина. Изложени са доводи за незаконосъобразност на заповедта поради постановяването й при неправилно приложение на закона с твърдения, че не са налице предпоставките на чл.17 от ППЗСП за отказ. Според жалбоподателката Министерство на здравеопазването чрез Център „Фонд за лечение на деца“ /ЦФЛД/ е отпуснал средства за лечение на детето й в чужбина, но разходите за дневни и квартирни пари не са обхванати от това финансово подпомагане. Твърди, че извършените от нея като придружаващ родител на детето А.А. дневни и квартирни разходи в Италия  за времето от 09.02.2018 г. – 10.08.2018 г. не са покрити от ЦФЛД в чужбина и не са включени в Заповед № 132/07.02.2018г на фонда. Счита, че с оглед представените доказателства за реалното им пребиваване в чужбина във връзка с лечението през процесния период има право да бъде възмездена за разходите извън предоставяне на здравната услуга по реда на ППЗСП. Моли заповедта да бъде отменена и вместо нея да бъде разпоредено отпускане на помощта в съответствие с определените размери в чл.17, ал.4 от ППЗСП.

 

Ответникът – Директор на Дирекция “Социално подпомагане” – Стара Загора чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа отказа по съображения, че лечението на детето на жалбоподателката в чужбина е поето от НЗОК, а не за сметка на Министерство на здравеопазването, каквото е изискването на чл.17 от ППЗСП. Моли оспорената заповед да бъде оставена в сила.

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

Със Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СП/1242/13.08.2018 г. жалбоподателката А.А. е поискала да й бъде отпусната еднократна помощ по чл.17 от ППЗСП за сина й А.А. А.и за нея като негов придружител за покриване на разходи за дневни /л.51-53/. Във връзка с писмо изх.№ 2406-94А-00-3113/ 22.08.2018г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Стара Загора да представи разрешение за лечение в чужбина, издадено от Министерство на здравеопазването /л.49/, е представила Решение № 618/ 04.07.2016г на ЦФЛД за организационно и финансово подпомагане лечението на А.А. А.при осъществяване на костно-мозъчна алогенна трансплантация от фамилен донор, което да се проведе в Педиатрична болница „Бамбино Гезу“ Рим, Италия /л.47/.

 

При кореспонденция между Дирекция „Социално подпомагане“-Стара Загора  и ЦФЛД са представени Заповед № 1053/ 22.11.2017г за втори контролен преглед и Заповед № 132/ 07.02.2018г за трети контролен преглед /л.41 и 42/. Със Заповед № 132/ 07.02.2018г е определено да бъде отпуснато организационно и финансово подпомагане за 1. Диагностични процедури и лечение и 2. Транспорт и престой – пътни и квартирни пари на детето и един негов придружител в чужбина, както и при необходимост устен превод по време на престоя и лечението. Отпуснатото подпомагане е на обща стойност 263.04 евро с представяне на формуляр S2, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност. Заповедта не е връчена на адресата,  не е отменена и по нея не са предявени претенции за заплащане на разходи, видно от писмо изх.№ 3-2-12/ 30.01.2019г на ЦФЛД /л.75/. С писмо по електронна поща от 28.09.2018г А.А. е уведомила ЦФЛД, че няма да се възползва от издадената Заповед № 132/ 07.02.2018г /л.32/ .

 

С оспорената Заповед № ЗСП/Д-СТ/1242/ 20.11.2018г, издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“  гр.Стара Загора, е отказано отпускане на еднократна помощ за лечение в чужбина по чл.17 от ППЗСП, тъй като средствата за лечение на детето А.А. за периода 09.02.2018г-10.08.2018г са били изцяло за сметка на бюджета на НЗОК /л.50/. Заповедта е обжалвана по административен ред от А.А. /л. 19-20/. С Решение № 24-РД06-0042/ 13.12.2018г на Директора на РДСП гр.Стара Загора жалбата е отхвърлена като неоснователна по съображения, че когато едно лице е лекувано в друга страна-член на ЕС за сметка на бюджета на НЗОК за неговите разходи за пътни и квартирни пари е неприложима разпоредбата на чл.17 от ППЗСП /л.14/.

 

По делото са представени и приети като доказателства преписките по издаване от НЗОК на формуляри S2 изх. № Е112-03-57/02.03.2018г. и S2 изх. № Е112-03-57/16.04.2018г., отнасящи се за лечение, контролни прегледи и изследвания на А.А. в болница „Бамбино Джезу“, Рим, за периода съответно 09.02.2018г-09.05.2018г и 10.05.2018г-10.08.2018г /л.78-101/. Представени са и приети като доказателства легализирани преводи от английски език на Удостоверение от детска болница „Бамбино Джезу“, Рим, Италия от 20.02.2018г, Удостоверение от детска болница „Бамбино Джезу“, Рим, Италия от 10.04.2018г., легализиран превод от италиански език на Удостоверение от детска болница „Бамбино Джезу“, Рим, Италия от 26.07.2018г., от които се установява престоят на жалбоподателката и детето в лечебното заведение, както и провежданите изследвания и лечение във връзка с настъпило усложнение /нефрозен синдром/.

 

На 05.03.2019г А.А. е подала до ФЦЛД Заявление за организационно и финансово подпомагане на български гражданин на възраст до 18 г. за транспорт и лечение на сина й А.А. в болница „Бамбино Джезу“, Рим за периода 09.02.2018г-10.08.2018г ведно с опис на разходите за самолетен билет на стойност 232.75лв.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

 

Оспорването на Заповед № ЗСП/Д-СТ/1242/ 20.11.2018г, издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Стара Загора, като направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество, жалбата на А.А. се явява основателна.

 

Обжалваната Заповед № ЗСП/Д-СТ/1242/ 20.11.2018г, издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Стара Загора е издадена от материално и териториално компетентен орган, в кръга на правомощията му по 13 от ЗСП във връзка с чл.8 от ППЗСП, в предписаната от закона писмена форма и с излагане на мотиви от фактическо и правно естество.

 

При постановяването й са спазени процесуалните правила, предвидени в чл.26-28 от ППЗСП, но неправилно е приложен материалният закон.

 

 Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.1 от ППЗСП, на лицата, получили разрешение за лечение в чужбина от Министерството на здравеопазването за сметка на бюджета му, могат да се отпускат еднократни помощи за покриване на разходите за дневни и квартирни за тях, техните придружители и донори, когато те не са включени в стойността на отпусната сума за лечение. От доказателствата по делото безспорно се установява, че въз основа на Решение № 618/ 04.07.2016г на ЦФЛД на детето А.А. е разрешено лечение в чужбина за . Не е спорно и обстоятелството, че жалбоподателката А.А. е пребивавала в Италия като придружител на детето А.А. за периода 09.02.2018г-10.08.2018г за извършване на контролни прегледи след трансплантация на костен мозък и лечение във връзка с настъпило усложнение.

 

Заповед № 132/ 07.02.2018г на ЦФЛД за трети контролен преглед е издадена от ЦФЛД на основание чл.38 от Правилника за организацията и дейността му, който предвижда, че при необходимост от контролен преглед, повторно или продължаващо лечение на пациент, лекуван със средства на фонда, се подава заявление по общия ред. Безспорно контролният преглед е свързан с осъществената по-рано костно-мозъчна алогенна трансплантация, чието финансиране е реализирано с помощта на ЦФЛД. С оглед на това съдът приема, че със Заповед № 132/ 07.02.2018г на ЦФЛД е определено да бъде отпуснато организационно и финансово подпомагане за сметка на бюджета на Министерство на здравеопазването с представяне на формуляр S2, т.е. налице е изискуемото по чл.17, ал.1 от ППЗСП разрешение за лечение в чужбина. В конкретния случай поради наличие на спешна ситуация с оглед внезапното влошаване на детето здравната услуга по провеждане на контролния преглед и овладяване на състоянието е разрешена от НЗОК с издаване на формуляри S2 изх. № Е112-03-57/02.03.2018г. и S2 изх. № Е112-03-57/16.04.2018г, което според съда е без правно значение за отпускане на помощта по чл.17 от ППЗСП.

 

В плащанията от НЗОК не се включват дневни разходи за детето и неговия придружител, а в обхвата на подпомагането по Заповед № 132/ 07.02.2018г на ЦФЛД извън лечебната дейност не са включени дневни пари, а само пътни и квартирни пари на детето и един негов придружител в чужбина. По преписката са представени необходимите доказателства по чл.17, ал.3 от ППЗСП, спазен е и срокът по ал.2 – заявлението е подадено на 13.08.2018г при престой в чужбина до 10.08.2018г. Следователно направените разходи за дневни на детето А.А. А.и за жалбоподателката А. като негов придружител за периода 09.02.2018г-10.08.2018г подлежат на възстановяване чрез отпускане на еднократна помощ по реда на чл. 17, ал. 1 от ППЗСП, а отказът на административния орган да уважи заявлението на жалбоподателката е материално незаконосъобразен.

 

Цитираното от ответника Решение № 5657 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1879/2018 г., VI о е неприложимо за конкретния казус, тъй като се отнася за друга фактическа обстановка.

 

Оспорената заповед не съответства и на целите на закона, а именно за осигуряване на социално подпомагане на българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Изпълнението на тази цел при постановяването на актове по ЗСП изисква във всеки конкретен случай да се извършва обективна оценка и преценка на всички релевантни факти и обстоятелства, от значение за правата на лицата, заявили нужда от социално подпомагане. В случая тежкото заболяване на детето, затрудненото материално положение на майката, която отглежда сама още едно дете, както и наличието на всички предвидени в закона предпоставки за подпомагане при избраната от жалбоподателката хипотеза, сочат неправилност и нецелесъобразност на възприетото административно решение при упражняване на компетентността по чл.13, ал.4 от ЗСП.

 

По тези съображения оспорената заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се върне на административния орган, който да се произнесе по заявлението-декларация вх.№ ЗСП/Д-СП/1242/ 13.08.2018г на жалбоподателката като съобрази, че за детето А.А. и за А.А. като негов придружител при лечение в чужбина са налице условията за отпускане на еднократна помощ по чл.17 от ППЗСП  в размерите по ал.4 от цитираната разпоредба и  му се определи срок за това.

 

 Водим от тези мотиви и на основание чл.13, ал.6 от ЗСП, съдът  

 

 

Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ по жалба на А.Б.А. ЕГН ********** ***  Заповед № ЗСП/Д-СТ/1242/ 20.11.2018г, издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Стара Загора, потвърдена с Решение № 24-РД06-0042/ 13.12.2018г на Директора на РДСП гр.Стара Загора, като незаконосъобразна.

 

         ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Стара Загора за ново произнасяне по Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СП/1242/13.08.2018г на А.Б.А. при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

 

         ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за произнасяне, считано от датата на влизане на решението в сила.

 

Решението е окончателно.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: