Р Е Ш Е Н И Е

№ 205 05.06.2019г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на четиринадесет май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар Минка Петкова

и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 2 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба от СД „ АВИТА-ВА-Т.” със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „ Подполковник Калитин” № 33, представлявано от синдика Е.Н.П. против Акт за установяване на задължения по декларация № 780-1/02.11.2018 г., издаден от главен експерт „Местни данъци и такси” при община Раднево, потвърден с Решение № 163 от 04.12.2018 година на Началник отдел „ Местни данъци и такси” при Община Раднево. С посочения АУЗД са определени на СД „ АВИТА-ВА-Т.” задължения за данък върху недвижимите имоти за периода 2017-2018г в общ размер 426,26 лв, от които 426,66лв главница и 7,48 лв лихва; и задължения за такса за битови отпадъци за 2018 година- 1530,48 лв, в това число 1503,47лв главница и 27,01лв лихва или задължения в общ размер от 1922,65 и лихва за просрочие -34,49 лева към 02.11.2018година .

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, ведно с потвърдения АУЗД. Спрямо дружеството било открито производство по несъстоятелност и имотите, посочени в АУЗД били върнати след проведено съдебно производство в масата за несъстоятелност . Декларацията относно сграда с идентификатор 38008.117.8.1. било погрешно подадена от името на СД „ АВИТА-ВА-Т.” , собственици на имота били В.С.Т. и А.Т.Т. . Поради тази причина дружеството не дължало ДНИ и ТБО за този имот. След влизане в сила на решението на отменителните искове и в хода на производството по несъстоятелност било установено противоправно владение върху имотите, от страна на Д.И. Т., който се легитимирал като техен собственик въз основа на нотариален акт за обстоятелствена проверка с рег. № 3287 от 08.03.2018 г., акт № 158, том І, дело № 160/2018 година. Дружеството било сезирало съда с искова молба по отношение на това лице за установяване със сила на присъдено нещо кой е собственик на имотите. , за което било образувано търговско дело № 75 по описа за 2018 година на Окръжен съд гр. Стара Загора . Според жалбоподателя при спор за право на собственост върху имотите , решението, с което той е определен като задължено лице било незаконосъобразно и административният орган следвало да спре производството по установяване на задълженията за ДНИ и ТБО до приключване на производството за спора за собственост пред окръжен съд Стара Загора на основание чл. 34,ал.1, т. 2 от ДОПК . По тези съображения , моли съда да постанови решение, с което да отмени Акт за установяване на задължения по декларация № 780-1/02.11.2018 г., издаден от инспектор „Местни приходи” при община Раднево, потвърден с Решение № 163 от 04.12.2018 година на Началник отдел „ Местни данъци и такси” при Община Раднево

Ответникът по жалбата – Началник отдел „Местни приходи" при Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи че обжалваният Акт за установяване на задължение по декларация, като издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при правилно приложение на материалния и на процесуалния закон, е законосъобразен.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ 74098005345/07.07.2016г, жалбоподателят декларира, че е собственик със съдебно решене на ОС гр Стара Загора, вписано в службата по вписванията Раднево вх. № 931/07.06. на земя 12613 кв. м. , в това число застроена 1541 кв.м., VІІ категория населено място, извън строителните граници и на селскостопанска сграда краварник с отчетна стойност 180 200 лева . С декларация вх. № 7409004840 от 23.02.2016 година дружеството декларира, че е собственик на земя 4316кв.м., в това число застроена 520 кв.м. , VІІ категория населено място, извън строителните граници с отчетна стойност 32000 лева в с. Коларово. , съгласно решение № 113 от 11.02.2016 година , постановено по търговско дело № 183/2015 година по описа на ОС Стара Загора . С декларация вх. № 7409004839 от 23.02.2016 година събирателното дружество декларира, че е собственик на земя 5117 кв.м., застроена 530 кв.м. , VІІ категория населено място с отчетна стойност 32600 кв.м. и краварник , находящ се в стопански двор , извън регулация с отчетна стойност 32 600 лева в село Коларово.Видно от решение № 48 от 15.02.2018 година, постановено по търговско дело № 206 по описа за 2015 г. на Окръжен съд гр. Стара Загора е обявена за недействително по отношение на масата на несъстоятелността , сключената между неограничено отговорните съдружници В. С. и А. Т. с нотариален акт № 153,том V, рег. № 5081, дело № 627/2012 г. на нотариус с рег.№ 085 на НК, вписан в службата по вписванията Раднево с вх. Рег. № 2206 от 23.10.2012 г. , акт 200, том VІІ и Д.Д.П. сделка със следния недвижим имот: стопанска сграда - краварник с площ от 1541 кв.м., построена върху държавна земя с площ 12,611 дка, находящ се в с. Коларово, представляваща поземлен имот № 117008 по картата на землището. С решение № 13 от 11.02.2016 година по търговско дело № 183 по описа за 2015 година на окръжен съд гр. Стара Загора жалбоподателят се легитимира ,като собственик на сграда – краварник с площ 525 кв.м., построен в земеделска земя с площ 5,117 дка, находяща се в с. Коларово , община Раднево представляваща поземлен имот № 000184 и на сграда –краварник с площ от 530 км.м. , построена в земеделска земя с площ 4,16 кв.м. , находяща се в с. Коларово, представляваща имот № 000184. С решение № 263 от 03.06.2014 година, постановено по търговско дело № 74 по описа за 2014 г. е открито производство по несъстоятелност спрямо СД „ Авита- ВА- Т.” гр. Стара Загора . С определение № 270 от 04.07.2015 година , постановено по търговско дело № 74 по описа за 2014 г. е назначен постоянен синдик на събирателното дружество в несъстоятелност Е.П. . С определение № 162 от 05.02.2018 година по същото дело е възобновено производството по несъстоятелност по отношение на СД „ АВИТА-ВА- Т.” и по отношение неограничено отговорните съдружници В.Т. е А.Т. и е назначен за служебен синдик Е.П.,нотариален акт № 142, том І, рег. № 744, дело № 79 по описа за 2018 г. на нотариус Г. Д. с № 085 по регистъра на НК.

След извършена проверка по чл.107, ал.3 от ДОПК от орган по приходите при Община Раднево, е издаден Акт за установяване на задължение по декларация № 780-1/ 02.11.2018 година от С. Р., главен експерт , орган по приходите в Община Раднево /л.9-10 по делото/, с който по отношение на СД « АВИТА- ВА – Т.» в несъстоятелностт са установени и задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и ТБО за имоти с партидни номера 7409F11217, 7409F9836 за 2018 година , а за имот 7409F9836 са установени ДНИ и ТБО за 2017 г. и за 2018 година , като размерът на лихвите за забава е определен към 02.11.2018 г.

За 2018 година са установени от административния орган за за имот партиден №7409F11217 : ДНИ -299,27 лева и лихви за забава 5,19 лева, а ТБО – 1073,38 лв и лихви за забава 18,64 лв.

За 2018 година са установени от административния орган за за имот партиден №7409F9836: ДНИ – 59,26 лв и лихви за забава 1,03 лв, а за ТБО – 212,55 лв и лихва за забава 3,69 лв.

За 2017 година са установени от административния орган за имот партиден №7409F9836 следните задължения: лихва за забава 0,20 лв, а за ТБО -лихва за забава 0,90 лева. За 2018 г. за имот парт №7409F9836 задълженията са следните: ДНИ-60,65 лв и лихва за забава 1,06 лева и за ТБО 217,54 лева и лихва за забава 3,78 лева

Като мотиви в акта са изложени съображения, че лицето е декларирало процесните имоти в община Раднево и те са заведени в регистрите на общината на база на посочените данни в декларацията

АУЗД № 780 – 1 /02.11.2018г е обжалван изцяло от събирателното дружество по административен ред /л.28/ . Жалбата е счетена за допустима, разгледана по същество е приета за неоснователна с Решение №163/14.12.2018г на началник отдел « Местни даници и такси» в Община Раднево, като посоченият АУЗД е потвърден изцяло /л.5-8 по делото/. Към решението са изложени съображения, че актът е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Прието е , че след като събирателното дружество е декларирало, че е собственик на имотите , длъжностното лице по прходите в община Раднево няма задължение да извършва проверка на придобивното основание на декларираните имоти.От дружеството не била подавана последваща декларация за промяна първоначално декларираните обстоятелства. Административният орган е оставил без уважение искането за спиране на производство за установяване на ДНИ и ТБО поради наличието на спор за собственост с трето лице.

Представени са и приети като доказателства документите по преписката по издаване на оспорения акт,в това число решение № 48 от 15.02.2016 година, постановено по търговско дело № 206 по описа за 2015 година на ОС гр. Стара Загора , нотариален акт № 142, том І, рег. № 744, дело № 79 от 2018 г. , удостоверение № 5717 от 21.11.2018 година на ОС гр. Стара Загора, искова молба изх. № 74/2014-22/22.03.2018 година / стр. 20 - 25 от делото/, решение № 13 от 11.01.2016 година, по т. дело № 183 по описа за 2015 г. на Окръжен съд гр. Стара Загора.

За изясняване на обстоятелствата по делото е изготвена и приета Съдебно-икономическа експертиза, , които като компетентно и добросъвестно изготвени съдът кредитира с доверие.Съгласно заключението за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 година услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на отпадъци се изпълнява като външна услуга от специализирани фирми, а именно „ А. С.А. България” ЕООД гр. София съгласно договор № 0260 от 30.12.2014 г. и допълнително споразумение от 01.05.2017 г. и от консорциум „ Титан груп” ДЗЗД съгласно договор № 0066/11.05-2017 г. През 2017 г. за община Раднево има отредено сметище с местонахождение гр. Раднево с обща площ 93088 дка , а за 2018 г. съгласно договор № 2370 от 16.11.2016 г битовите отпадъци се депонират в Регионален център за управление на отпадъците гр. Стара Загора Трите имота , описани в АУЗД се намират извън строителните граници и за тях се заплаща само за следните видове дейности: проучване, проектиране, изграждане , поддържане , експлоатация , закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други съоръжения или инсталации, което в промили е 2,86 за 2018 г. и 4,48 за 2017 г. , почистване на уличните платна, площадки, алеите, парковете и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване, която в промили за 2017 г.е 2,58, а за 2018 г. – 2,52. Жалбородателят не е подавал декларации за неползване на имотите. Начинът и местоположението на третиране на битовите отпадъци в община Раднево за данъчни периоди от 2017 г. и 2018 г. е обективирано в протоколи., съставени от изпълнителите и отчитани от възложителя община Радево Неплатените задължения за ДНИ и лихви за забава са в общ размер 426,66 лева по партидни номера и година както следва : за имот 7409F11217 за 2018 г. 299,27 лв и лихва 5,19 лв , за имот № 7409F9836 за 2018 г. – ДНИ – 59,26 лв и лихва 1,03 лв , за имот 7409F9838 за 2017 г.лихва – 0,20 лв и за 2018 г. ДНИ – 60,65 лв и лихва – 1,06 лв . Неплатените задължения за ТБО са в общ размер от 1530,48 лв, по партидни номера и година както следва : за имот 7409F11217 за 2018 - ТБО -1073,38 лв и лихва за забава 18,64 лв, за имот № 7409F9836 за 2018 г – ТБО – 212,55 лв и лихва за забава 3,69 лв, за имот 7409F9838 за 2017 г- лихва за забава – 0,90 лв и за 2018 г. ТБО – 217,54 лв и лихва за забава 3, 78 лв

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на АУЗД № 780-1/ 02.11.2018 година относно установените задължения за ДНИ и ТБО на СД „ АВИТА – ВА- Т.”, на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, в срок, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Задълженията за данък върху недвижимите имоти; за такса битови отпадъци и лихвите върху тях представляват публични общински вземания съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК във вр. с чл.1, ал.1, т.1 и чл.6 ал.1 б.“а“ от ЗМДТ. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за такса за битови отпадъци /ТБО/ приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ и във вр. с чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и местните такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ е предвидено, че в производствата по чл.4, ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 на чл.4 е регламентирано че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.

АУЗД № 780 – 1/02.11.2018г. е издаден от главен експерт отдел ” МДТ” при община Раднево, определен със заповед № 732/16.05.2012 г- на кмета на община /. Следователно обжалваният АУЗД е издаден от надлежно оправомощено длъжностно лице в кръга на неговите правомощия.

АУЗД №780 – 1/02.11.2018г. е издаден в предписаната от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК.. Оспорения АУЗ е обоснован в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна. Посочено е, че същият се издава на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК, като от съдържанието на акта е несъмнено, че същият е издаден служебно, поради неплащане в срок на задължения, размера на които е установен въз основа на подадени от задълженото лице декларация и за всеки имот поотделно.

Следователно е постигната в случая онази минимално необходима яснота на установителното изявление на органа по приходите относно имотите, по отношение на които с АУЗД са установени задълженията в хипотезата на чл. 107, ал. 3, изр. последно от ДОПК - служебно, поради неплащането им в срок и чийто размер е установен въз основа на подадена от задълженото лице декларация.

Не се установяват допуснати нарушения на административно-производствените правила.

Относно съответствието на акта с материалния закон, съдът съобрази следното: Съгласно чл. 10 ал.1 пр.първо от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти/ДНИ/ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, като с оглед разпоредбата на чл. 11, ал.1 от ЗМДТ, субекти на това задължение /данъчно задължени лица/ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съответно в чл. 62 от ЗМДТ е предвидено, че такса за битови отпадъци /ТБО/ се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. По аргумент от разпоредбата на чл. 64, ал.1 във вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, задължението за заплащане на ТБО е за лицето - собственик на облагаем с данък недвижими имот. Следователно двете задължения имат своето основание и следват от факта на принадлежността на правото на собственост върху съответния недвижим имот, т.е задълженията възникват и съществуват за лицето-титуляр на правото на собственост върху имота/или вещта.

В случая от фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят в изпълнение на задълженията си по чл. 14 ЗМДТ е декларирал притежавани от него недвижими имоти Имотите са собственост на жалбоподателя за периодите, за които се сочат определени публични задължения за ДНИ и ТБО..

Първият спорен въпрос по делото, ако лицето неправилно е декларирало, че е собственик на имот с партиден №7409F11217, подал е декларация вх. № 7409805345/ 07.07.2018 година с приложена към нея съдебно решение № 48 от 15.02.2016 година съществува ли задължение за длъжностното лице по приходите на общината да проверява кой е действителния собственик на имота. За данъчни цели правната връзка между обекта на облагане и субекта се установява въз основа на декларираното от правния субект. Именно за декларираните с декларациите по чл. 14 от ЗМДТ от жалбоподателя недвижими имоти, административният орган е определил дължимите от него задължения за ТБО. Не винаги има покритие между гражданскоправната и данъчноправната връзка между данъчен обект и данъчен субект, които за целите на гражданското право да не пораждат право на собственост, но за целите на данъчното облагане декларирането на собствеността върху обекта е достатъчно основание за облагането на съответния субект. За данъчни цели е релевантен фактът на деклариране на правото на собственост т. е волеизявление от страна на лицето, че е собственик, тъй като плащането на данъка, респективно такса битови отпадъци не прави платеца собственик, а и Законът за собствеността не предвижда такова придобивно основание. Както се посочи, АУЗД е издаден въз основа на декларация, в която лицето само се е определило като данъчно задължено лице. Видно от съдържанието на декларациите, въз основа на които е издаден процесния акт, с тях лицето отново се е определило като данъчно задължено лице, като същото се е посочило за собственик на декларираните недвижими имоти. Ако жалбоподателят не намира, че следва да бъде задължено лице, за процесните имоти, то е следвало да подаде съответната коригираща декларация, в която да отрази това обстоятелство. Както се посочи по-горе, един от способите за установяване на задължения за местни данъци и такси е с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. Предвид това жалбоподателят би могъл да поиска образуване на ревизионно производство, което да установи дължими ли са от жалбоподателя процесните задължения за ДНИ. В частта, с която е определен ДНИ за имот с партиден № 7409F11217 и определените лихви за забава АУЗД е законосъобразен . По отношение за имоти с партидни номер № 7409F9836 и № 7409F9836 съдът ще се произнесе във връзка с искането за спиране на производството по чл. 34,ал.1т.2 от ДОПК

Същевременно, съгласно чл. 62 от ЗМДТ такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистотата на териториите за обществено ползване.

Съгласно чл. 63, ал. 1 и за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 /респ. 31/ октомври на предходната година.

Съгласно чл. 67, ал. 4 във връзка с ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет; таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

От съдържанието на цитираните текстове на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ се налага изводът, че е установена поредност при прилагането на двата способа за определяне на размера на таксата битови отпадъци. Първият способ, който е регламентиран в ал. 1, е определяне на размера според количеството на битовите отпадъци и само при невъзможност за прилагането му, следва да намери приложение ал. 2, според която размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от Общинския съвет.

Способите по ал. 1 и ал. 2 за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евентуалност – в посочената в закона последователност.

Определянето и администрирането на местните такси и в частност на таксата за битови отпадъци е предоставено на Общинския съвет съгласно разпоредбите на чл. 9 ЗМДТ и чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, който орган приема Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място, въз основа на одобрена план-cметка за разходите за всяка дейност, включваща разходите, посочени в чл. 66, ал. 1, т. 1 – 4 ЗМДТ.

По делото е представена Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги (Наредбата) на община Раднево , в редакцията й към момента на издаване на АУЗД. Според чл. 19, ал. 1 от Наредбата, Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от Общински съвет. Съглано чл. 19,ал. 5 от Наредбата Таксата за битови отпадъци на нежилищни имоти на предприятия се определя: 1. според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване; 2. (Изм. – Решение № 613 от 26.10.2017 г.; изм. с Решение № 849 от 27.09.2018 г., влиза в сила от 01.01.2019 г.) когато не може да се установи количеството на генерираните битови отпадъци, пропорционално, в промил определен от Общинския съвет с приетата план-сметка, на база повисоката между отчетната стойност и данъчната оценка на недвижимите нежилищни имоти.

От представената по делото административна преписка се установява, че в изпълнение изискванията на наредбата размерът на таксата за битови отпадъци е определян за всяка услуга поотделно с решения на Общински съвет – Раднево за всяка от процесните години.

.

ТБО е съвкупност от три различни услуги - сметосъбиране и сметоизвозване /за тази услуга не е вменено задължение/; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване; обезвреждане на битови отпадъци. Трите услуги са с различно предназначение, съответно задължението за заплащане на такса за тяхното ползване възниква при различни предпоставки.

Съгласно съдебната практика услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" се предоставя от общината, за да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия. Тя включва поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване. Предпоставките, при наличието на които възниква задължението за такса за този вид услуга са: правният субект да притежава качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; Общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; услугата фактически да е предоставяна от общината. Следователно, във връзка с дължимостта на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят не е предвидил сред предпоставките, включване на тази услуга в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и попадане на имота в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата. Този извод следва от изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ (действаща редакция, ДВ, бр. 153 от 1998 г.), според който, за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Или иначе казано, таксата за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е дължима и, когато имотът попада извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци. Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота или в непосредствена близост до него. Разбира се, за да е дължима таксата е необходимо също така общината фактически да е предоставяла услугата - чл. 71, т. 2 ЗМДТ – такова фактическо положение ответникът установи чрез представените писмени доказателства.

Услуга "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане" е необходима по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така също за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, както и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Именно с оглед на това, в Закона за управление на отпадъците са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да става. Предпоставките за дължимост на таксата за тази услуга са: правният субект да има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; Общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; общината да ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци или друго съоръжение за тяхното обезвреждане. Следователно, за дължимостта на таксата за обезвреждане и на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят не е предвидил предпоставките включване на услугата в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, съответно попадане на имота в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата. Този извод произтича от изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ /в приложимата ревдакция/, съгласно която таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци е дължима и, когато имотът попада извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци. Нейната дължимост, за разлика от другите две услуги, законодателят не обвързва с доказването на фактическото предоставяне на услугата, а се приема, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Поради това, единствената хипотеза, при която лицата могат да бъдат освободени от заплащане на такса за този компонент на ТБО, е когато липсва изградено депо, обслужващо района на общината. В случая обаче съобразно представените доказателства такова е на лице – общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци –. Наличието на депо, обслужващо района на общината, налага извод за липса на условието и на чл. 71, т. 3 ЗМДТ (действаща редакция, ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) за недължимост на такса за услугата "обезвреждане на битови отпадъци в депа".

Съобразно изложеното, настоящият състав на съда намира, че оспореният административен акт в частта му относно вменените задължения за съответните периоди за такса битови отпадъци за компонентите "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" и "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане" за правилен и законосъобразен по отношение на имот с партиден номер 7409F11217. Поради неплащане на ТБО в срок дружеството дължи и лихва за забава, в размери, определени от експертизата. По отношение на другите два имота съдът ще се произнесе по-долу във връзка с искането за спиране

В случая по отношение на процесните имоти с партидни номера 7409F9836 и 7409F9838 , предмет на обжалвания административен акт и собственост на събирателното дружество , още преди издаване на административния акт, е бил налице спор за собственост, който все още не е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, който със сила на присъдено нещо да реши въпроса относно принадлежността на правото на собственост върху тези имоти. А изхода на този спор има съществено значение за настоящия административноправен спор за установяване на дължимите за въпросните имоти данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, с оглед разпоредбите на чл. 11, ал.1 и чл. 64, ал.1 от ЗМДТ, съгласно които задължени лица за заплащане на данъка и таксата са собствениците на недвижимите имоти. Този въпрос, относно принадлежността на правото на собственост върху процесните имоти, за които, както жалбоподателят, така и други лица се легитимират като собственици на законово основание пред органа по местни приходи, обаче е от компетенциите на гражданския съд, а не на административния, като този спор не може да бъде разрешаван от административния съд, в производствата пред който е недопустимо да се разрешават спорове за вещни права.

В хода на административното производство са съществували данни относно наличието на висящ преюдициален спор досежно правото на собственост върху процесните имоти, при което положение административния орган е следвало да се съобрази с разрешението този въпрос от компетентния съд, и при положение, че спорът не е бил приключил, да спре административното производство и да изчака изхода на преюдициалния спор, от който ще зависи законосъобразното установяване на задълженията, и едва след това да пристъпи към установяването им спрямо съдебно установения собственик на имотите. Такова правомощие на административния орган му дава разпоредбата на чл. 34, ал.1, т.2 от ДОПК, съгласно която административното производство се спира при образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му - след представяне на удостоверение, издадено от органа пред който е образувано, в който смисъл е и регламентацията в по - общата норма на чл. 54, ал.1, т.5 от АПК.

При това положение, и като не е спрял административното производство по установяване на задължения по декларация, с каквото правомощие каза се е овластен от разпоредбата чл. 34, ал.1, т.2 от ДОПК, и от общата норма на чл. 54, ал.1, т.5 от АПК, и в какъвто смисъл впрочем е било отправено искане от жалбоподателя, като пред административния орган е било представено удостоверение за висящия и неприключил съдебен спор по търговско дело № 75/2018 г., административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, поради което не е установил в необходимата пълнота релевантния факт относно принадлежността на правото на собственост върху процесните имоти, имащ съществено значение за законосъобразното установяване на задълженията. В тази насока, и за пълнота следва още да се посочи, че както се поддържа от страна на жалбоподателя, в жалбата до горестоящия административен орган също е било отправено подобно искане, като вместо да му отдаде внимание, решаващият административен орган – началник отдел” МДТ” при Община - Раднево, се е ограничил до разсъждения относно наличие на подадена декларация за имотите. Впрочем, следва в случая да се посочи и това, че при така развилия се преюдициален спор относно принадлежността на правото на собственост върху процесните имоти, спирането на административното производство освен, че е било наложително, то би било в унисон и с разпоредбата на чл. 171, ал.1, т.6 от ДОПК, регламентираща спиране и на давностните срокове относно установяване на задълженията, при наличие на висящ преюдициален спор до приключването му.

Като не упражнил правомощията си по чл. 34, ал.1, т.2 от ДОПК и не е спрял производството по установяване на задълженията за ДНИ и ТБО върху процесните имоти, с оглед изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства относими към законосъобразното установяване на задълженията за ДНИ и ТБО, административния орган е нарушил не само процесуалната норма на чл. 34, ал.1, т.2 от ДОПК, но и задълженията си, произтичащи от основополагащите принципи на административния процес - 1. Принцип на обективност, прогласен в чл. 3 от ДОПК - чл. 3, ал.1 - "Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс"; чл. 3, ал.2 от ДОПК - "Административните актове се основават на действителните факти от значение за случая"; чл. 3, ал.3 - "Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс"; 2. Принцип на служебното начало, прогласен от чл. 5 от ДОПК - "Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения", а също и задълженията си по чл. 35 от АПК, приложими във връзка с препращащата норма на § 2 от ДОПК - да издаде ИАА след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая...; чл. 36 от АПК - да събира служебно доказателства и да провери и прецени всички събрани доказателства, и т.н. С процесуалното си бездействие, по отношение на релевантните факти, които е следвало да бъдат установени, свързани с правото на собственост върху процесните имоти, за установяването на които органът е следвало да бъде активната страна - задължение произтичащо от служебното начало в процеса, административния орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилни материалноправни изводи досежно задълженото лице относно спорните фискални задължения. Нарушенията са съществени, тъй като не само създават вероятност за неистинност на фактите, които органът е приел за установени, и които ако не бяха допуснати, би се стигнало до друго административно решение, но и в хода на съдебното производство бяха установени факти, които пряко сочат на неистинност на установените обстоятелства, и на незаконосъобразност на възприетото административно решение.

На практика в процесният случай, подходът на административния орган, проведен до край би довел и до нарушаване на забрана за неоснователно обогатяване, до което неминуемо би се стигнало в полза на Общината, при събиране на данъка и таксата за процесните имоти и от жалбоподателя, и от останалите лица, които се легитимират пред органа като собственици на имотите - нещо, което е недопустмо.

Изложеното до тук е достатъчно основание, за да обоснове незаконосъобразността на обжалвания административния акт и отмяната му на това основание за имоти с партидни номера 7409F9836 и 7409F9838, което прави ненужно изследването на останалите основания за неговата законосъобразност.

Изложените по - горе съображения, обосновават крайния извод за основателност на жалбата за имоти с партидни номера 7409F9836 и 7409F9838 и за незаконосъобразност на оспорения акт за установяване на задължение по декларация № 780-1/02.11.2018 година , издаден от главен експерт , отдел „ МДТ 4 при община Раднево потвърден с Решение № 163/14.12.2018 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при Община - Раднево, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби, поради което и същият ще следва да бъде отменен в тази си част . С оглед естеството на административния акт, и на основание разпоредбата на чл. 160, ал.3 ДОПК, след отмяната му, делото следва да бъде изпратено като преписка на органа по чл. 4, ал.1, във вр. с ал.4 от ЗМДТ при Община - Раднево който следва да се съобрази с окончателното приключване на производството по търговско дело № 75/2018 г. на Окръжен съд гр. Стара Загора, с оглед на което, и след преценка относно наличие на основанието по чл. 34, ал.1, т.2 от ДОПК, следва да спре производството по установяване на задължения по отношение на процесните имоти с партидни номера 7409F9836 и 7409F9838, , до приключване на производството по търговско.дело № 75/2018 г. на Окръжен съд гр.Стара Загора с влязъл в сила съдебен акт. С оглед изхода на преюдициалния спор, органът по чл. 4, ал.1, във вр. с ал.4 от ЗМДТ при Община - Раднево следва да пристъпи към установяване на задълженията за ДНИ и ТБО за процесните недвижими имоти по отношение на съдебно установения собственик, при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед на изложеното съдът приема, че Акт за установяване на задължения по декларация № 780-1/ 02.11.2018 година г., издаден от главен експерт „МДТ при община Казанлък, потвърден с Решение № 163 от 14. 12.2018 година на началник отдел „ Местни данъци и такси” при Община Раднево се явява законосъобразен в частта, с която са определени задължения на СД „ АВИТА-ВА- Т.” за данък върху недвижимите имоти и ТБО за 2018г. за имот с партиден номер 7409F11217 в размер на 299,27 лв ДНИ и лихва за забава 5,19 лева и ТБО 1073,38 лв и лихва за забава 18,64 лв . В тази част АУЗД като издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да се остави в сила, съответно се отхвърли жалбата на събирателното дружество като неоснователна в тази част. Като незаконосъобразен поради издаването му при неправилно приложение на материалния закон, следва да се отмени № 780-1/ 02.11.2018 година г., . в частта , с която са определени на СД „ АВИТА-ВА- Т. „ задълженията за ДНИ-59,26 лв и лихва за забава 1,03 лв , ТБО 212,55 лв и лихва за забава – 3,69 лв за имот с партиден № 7409F9836 за 2018 година , за имот 7409F9838 лихви за забава за 2017 т. – 0,20лв , ДНИ 60,65 и лихви за забава 1,06 лв за 2018 г.и лихви за забава за 2017 т.г. - ,0,90 лв и ТБО – 217,54 за 2018 г. и лихви за забава – 3,78 лв

Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено основателно, като размера им се съобрази с отхвърлената част от жалбата на основание чл.161, ал.1, изр. първо от ДОПК. Общо направените. Отхвърлената част на жалбата е 1396,48 поради на което на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 399,58 лева

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 пр.второ ДОПК и чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалбата на СД „ АВИТА-ВА-Т.” гр. Стара Загора Акт за установяване на задължения по декларация №780-1/02.11.2018 г., издаден от главен експерт „Местни данъци и такси ” при община Раднево потвърден с Решение № 163 от 14.12.2018 година на началник отдел „ МДТ при Община Раднево в частта , с която са определени на СД „ АВИТА-ВА-Т.” гр. Стара Загора задълженията за ДНИ – 59,26 и лихва за забава 1,03 лв , ТБО 212,55 лв и лихва за забава 3,69 лв за 2018 г. за имот с партиден номер 7409F9836, лихва за забава 0,20 лв за 2017 г., ДНИ -60,65 лв, лихва за забава 1,06 лв за 2018 г. , лихва за забава 0,90 лв за 2017 г. , ТБО 217,54 лв и лихва за забава 3,78 лв за 2018 г. за имот с партиден номер 7409F9838, като незаконосъобразен.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на СД „ АВИТА-ВА-Т.” гр. Стара Загора против Акт за установяване на задължения по декларация №780-1/02.11.2018 г., издаден от главен експерт „Местни данъци и такси ” при община Раднево потвърден с Решение № 163 от 14.12.2018 година на началник отдел „ МДТ при Община Раднево, в която са определени на СД „ АВИТА-ВА-Т.”задължения за данък върху недвижим имот в размер на 299,27 лв главница, лихва за забава 5,19 лв и ТБО 1073,38 лв и лихва за забава 18,64 лв за 2018 г. за имот с пратиден №7409F11217 , като неоснователна.

ОСЪЖДА СД „ АВИТА-ВА-Т.” гр. Стара Загора да заплати на Община Раднево, съразмерно с отхвърлената част на жалбата разноски в размер на 399,58/ триста деветдесет и девет лева и петдесет и осем стотинки/ лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: