Р Е Ш Е Н И Е № 328

гр.Стара Загора, 04.10.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VIII състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Николина Николова

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 10 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба от „С БГ“ ООД – гр.Стара Загора, против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 61943/02.02.2018г., издаден от инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, потвърден с Решение № 61943/04.12.2018г на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора. В жалбата са изложени съображения, че оспорените административни актове са нищожни, алтернативно неправилни и незаконосъобразни. Сочи се, че не е съобразена разпоредбата на чл.109, ал.1 от ДОПК, поради което на дружеството е вменено несъществуващо задължение от 466,13лв за заплащане на данък. Обосновава се, че преклузивния срок определен в разпоредбата на чл.109, ал.1 от ДОПК за установяване на данъчни задължения не може да бъде удължаван с недопустими интерпретации на нормите на чл.107 и чл.103 ДОПК. Моли се съда да обяви за нищожни оспорените АУЗД и Решението, с което същият е потвърден, или алтернативно да ги отмени като незаконосъобразни.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Местни приходи“ при Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото старши експерт С., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, съображенията, изложени в мотивите на Решение № 63260/ 29.11.2018г на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора. Моли съда да отхвърли жалбата срещу обжалвания АУЗД и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

С декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ за облагане с данък за притежавано ППС, без леки автомобили вх. № **********/28.11.2005г. жалбоподателят в настоящото производство „С БГ“ ООД гр.Стара Загора е декларирал собствеността върху товарен автомобил „Мерцедес“, модел 1420, с рег.№СТ ***АХ, придобит на 07.09.2005г. (л.26). В декларацията е посочено, че вида на окачване на автомобила е „пневматично или прието за еквивалентно на пневматичното“. Към декларацията е приложено копие от свидетелство за регистрация – част I, от което е видно, че същият автомобил е с „ресорно“ окачване. Към декларация са приложени и други документи, касаещи придобиването на автомобила.

С декларация вх.№8236БФ/27.11.2017г. пълномощник на „С БГ“ ООД Стара Загора е декларирал, че превозното средство е бракувано, считано от 27.11.2017г. (л.52) Към декларацията отново е приложено свидетелството за регистрация на автомобила – част I, от което е видно, че ППС е с „ресорно“ окачване (л.53).

След извършена проверка по чл.107, ал.3 от ДОПК от орган по приходите при Община Стара Загора, е изпратено съобщение изх.№СН000115БФ/28.11.2017г. за отстраняване на несъответствие в подадената декларация вх. № **********/28.11.2005г. (л.56). Съобщението е връчено на 08.12.2017г. (л.57). В 14-дневния срок по чл.103, ал.1 от ДОПК не е отстранено несъответствието декларацията.

На 02.02.2018г. е издаден АУЗД № 61943 от инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора (л.19), с който по отношение на „С БГ“ ООД Стара Загора са установени задължения за данък върху превозните средства, без леки автомобили и лихви, изразяващи се в разликата между установеното задължение за периода 2014 – 2017г., с включена лихва за просрочие общо в размер на 1 559,08 лева и внесена сума в размер на 1 092,95 лева, възлизаща на включената лихва за просрочие (изчислена към 02.02.2018г.) общо в размер на 466,13 лева (386,33лв данък и 79,80лв лихви), която подлежи на довнасяне от страна на дружеството.

АУЗД № 61943 от 02.02.2018г., е връчен на „С БГ“ ООД Стара Загора на 18.09.2018г., съгласно представената по делото обратна разписка – известие за доставяне (л.21). В нормативно установения срок по чл.107, ал.4 от ДОПК актът е обжалван по административен ред пред Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора с жалба вх.№ 10-84-72/03.10.2018г. (л.15). Основното възражение на жалбоподателя е за изтичане на срока по чл.109, ал.1 от ДОПК. АУЗД е потвърден изцяло с Решение № 61943/04.12.2018г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, в което са изложени подробни мотиви по оплакването на жалбоподателя.

Решението е връчено на 13.12.2018г. на пълномощника на дружеството (л.14).

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл.160, ал.2 от ДОПК, чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното от правна страна:

Оспорването, като направено в законовоустановения срок (жалбата срещу акта подадена в Български пощи ЕАД на 27.12.2018г. – л.11), от легитимирано лице, за което актът е неблагоприятен, както и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Процесният АУЗД №61943/02.02.2018г. е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ с оглед представената заповед № РД-25-152/23.01.2012г., издадена от Кмета на Община Стара Загора за определяне на служители, изпълняващи правата и задълженията на органи по приходи (л.24). Видно от заповедта, К.Х.– издател на оспорения АУЗД, заемащ длъжност инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ в Община Стара Загора, е оправомощена с права и задължения на орган по приходите в производствата по установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци в общината. Потвърждаващото акта Решение № 61943/04.12.2018г. е издадено от Началника на отдел „Местни данъци и такси“ в Община Стара Загора с функции и правомощия на Териториален Директор на НАП по смисъла на чл.4, ал.5 от ЗМДТ, компетентен да разглежда и да се произнася по жалби срещу издадени АУЗД, съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ.

Оспореният АУЗД е издаден в предписаната от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му. Не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяна на акта на това основание.

Актът е издаден и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.13 от Наредба за определянето и администрирането на местните данъци на територията на Община Стара Загора (изм.-Решение № 347 от 29.01.2009г. на ОбС – Стара Загора, в сила от 01.01.2010г.) данъкът за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 тона се определя в зависимост от допустимата максимална маса, от броя на осите и вида на окачването. Съобразно тази разпоредба за товарни автомобили с две оси и допустима максимална маса равна или повече от 14 тона, но по-малка от 15 тона, данъкът е в размер на 252 лева, когато задвижващата ос е с пневматично окачване или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичното и в размер на 356 лева – когато се касае за друга система на окачване.

В разглеждания случай в подадената декларация задълженото лице вярно е посочило съответните от свидетелството за регистрация данни на товарния автомобил – 14 тона (F2) и 2 оси (L), но вместо действителното окачване – „ресорно“, отразено в свидетелството за регистрация, е посочило, че автомобила е с пневматично или прието за еквивалентно на пневматичното окачване. На базата на така декларираното е определен дължимия за превозното средство данък в размер на 252 лева.

Спорът по делото е правен и се свежда до това дали производството по издаване на АУЗД е образувано след изтичане на преклузивния срок по чл.109, ал.1 от ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл.109 от ДОПК, не се образува производство за установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Този срок е преклузивен и с неговото изтичане се преклудира възможността за органа по приходите да упражни инициатива и съответно да сложи в ход производство за установяване на задължения за данъци.

Доколкото за процесните задължения няма изискване данъчно-задълженото лице всяка година да подава декларация с цел определяне на данъка върху притежавания автомобил, веднъж възникнало и установено задължението е налице за всяка календарна година, докато не настъпи предвиден в правната норма факт, който да го прекрати или измени. При липса на промяна в обстоятелствата, първоначално подадената декларация „замества“ декларациите за следващите календарни години. Поради това законосъобразно АУЗД, обхваща периода 2013г. – 2017г., тъй като петгодишният преклузивен срок по чл.109, ал.1 ДОПК изтича, както следва: за задълженията за 2013г. - на 31.12.2018г.; за задълженията за 2014г. – на 31.12.2019г.; за задълженията за 2015г. – на 31.12.2020 и т.н. Но с оспорения в настоящото производство административен акт са установени задължения за само периода 2014-2017г., тъй като за 2013г. задължението за данък върху превозните средства е установено с влязъл в сила акт №39506/24.04.2014г., т.е. същото не подлежи на преизчисляване.

Ето защо съдът приема, че срокът е спазен и органът по приходите законосъобразно и в рамките на установената от закона преклузия е упражнил правомощието си да започне производство по установяване на процесните задължения за периода след 2013г. По делото не е спорно, че дружеството – жалбоподатател е извършило плащания по задължението за данък върху превозните средства, заедно с дължимата лихва, в размер на 298,76лв за 2014г.; 273,84лв за 2015г.; 268,35лв за 2016г. и 252лв за 2017г., или общо е заплатена сума в размер на 1092,95 лева. Последната е приспадната от действително установеното задължение с процесния АУЗД и дължимо на основание чл.43, ал.3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци на територията на Община Стара Загора. Това задължение е в общ размер на 1 559,08 лева, която сума включва задължение от по 356 лева за всяка от годините от 2014 до 2017г., ведно със съответната лихва. При изчисляване на разликата между установеното и дължимо задължение от общо 1 559,08лева и внесената сума от 1 092 лева, административният орган правилно е определил задължение за „С БГ“ ООД Стара Загора в размер на 466,13 лева за довнасяне за данък върху товарен автомобил „Мерцедес“, модел 1420, с рег.№СТ ***АХ за периода 2014-2017г.

В производство, образувано по искане за прогласяване нищожността на един административен акт, съдебната проверка за законосъобразност обхваща единствено и само съществуването на правоизключващи юридически факти спрямо разпоредените с акта правни последици. Следователно предмета на доказване включва онези факти и обстоятелства, които могат да релевират наличието на съществени пороци на административния акт, обуславящи неговата невалидност. В действащото българско законодателство няма легална дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна практика основание за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било издаването на административния акт от некомпетентен орган, т.е в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание /т. е при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма/ или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи.

При издаване на оспорения АУЗД и потвърждаващото го Решение не се установиха такива пороци, които с оглед своята същественост да обуславят невалидността като административните актове. Това обуславя отхвърляне на искането за прогласяването им за нищожни. Освен това по изложените по-горе съображения АУЗД № 61943/02.02.2018г., издаден от инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, потвърден с Решение № 61943/04.12.2018г на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, с който на „С БГ“ ООД – гр.Стара Загора са определени задължения за периода 2014г. – 2017г. за Данък върху превозни средства, без леки автомобили, се явява законосъобразен административен акт. Подадената срещу него жалба, съдържаща и искане за обявяване на нищожност, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.

По отношение на искането на процесуалния представител на жалбоподателя, направено в съдебно заседание, за обезсилването на оспорения АУДЗ и потвърждаващото го Решение, следва да се отбележи, че обезсилване на административен акт е предвидено единствено при сключване на споразумение пред съда по чл.178 и сл. от АПК. Обезсилвани могат да бъдат и съдебните решения, когато същите са недопустими. Административните актове не могат да бъдат недопустими, а само нищожни и неправилни, като нищожните административни актове се обявяват за такива, а неправилните – се отменят.

Неоснователен е довода на жалбоподателя, че погрешното посочване на вида на окачването е следвало да бъде коригирано от служител на общинската администрация в предвидения за това срок. Действително текста на чл.99, ал.3 от ДОПК предвижда, че служителят, който приема данъчната декларация, има задължението да окаже съдействие на задълженото лице по всички въпроси, свързани с попълването на декларацията, както и да посочи необходимостта от отстраняване на непълноти в попълнена декларация. Но това не значи, че служителят може да указва на задълженото лице какви факти и обстоятелства да декларира. Това е въпрос на лична преценка и поради това и на лична отговорност на лицето, което подава декларация.

Предвид изхода на делото, с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника и на основание чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Община Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, определен по реда на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК и чл.172, ал.2, предложение първо и четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ искането на „С БГ“ ООД – гр.Стара Загора, за прогласяване за нищожен на Акт за установяване на задължение по декларация № 61943/02.02.2018г., издаден от инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, потвърден с Решение № 61943/04.12.2018г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, като неоснователно.

ОТХВЪРЛЯ искането на „С БГ“ ООД – гр.Стара Загора, за прогласяване за нищожно на Решение № 61943/04.12.2018г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, като неоснователно.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „С БГ“ ООД – гр.Стара Загора, против Акт за установяване на задължение по декларация № 61943/02.02.2018г., издаден от инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, потвърден с Решение № 61943/04.12.2018г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, като неоснователна.

ОСЪЖДА „С БГ“ ООД – гр.Стара Загора, ЕИК 123689744, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ж.к.Казански, бл.32, вх.В, ет.7, ап.88, да заплати на Община Стара Загора сумата 300 /триста/ лева за направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Стара Загора пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: