Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

 

 

№ 175       30. 04.2019г.      град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                           

                    

                       СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

 

при секретар  Минка Петкова                                                                                       

и с участието на прокурор                                                                            като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 21 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 във вр. с чл. 9б от ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

            Образувано е по жалба на „КРЕСТ БИЛДИНГ-СЗ“ ЕООД, гр.Стара Загора ЕИК 200381610, подадена от управителя Г.Ч.  против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) №58377 / 06.07.2016г, издаден от д.г., старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ в община Стара Загора, потвърден с Решение №58377/03.08.2018г на Началник отдел „Местни данъци и такси“ в община Стара Загора, с който са установени задължения за данък върху превозните средства за за 2015г в размер на 1035лв, с прилежащи лихви към 06.07.2016г в размер 89.11лв, и за 2016г в размер на 517.54лв, с прилежащи лихви към 06.07.2016г в размер на 0.86лв, общо задължения в размер 1642.59 лв.

В жалбата и чрез процесуалния си представител адв.Р. С., СтАК  са изложени, съответно се поддържат доводи за незаконосъобразност на акта поради издаването му при неправилно приложение на материалния закон. Оспорва наличието на основание за начисляване на данък върху превозните средства за превозно средство марка Мерцедес, рег.№ *****, тъй като същото било продадено с договор от 09.07.2013г на D-Tex e.K, Sonntagsander 16, D-96450 Coburg, а на 17.07.2013г процесния лек автомобил бил регистриран в гр.Кобург, Германия, като се позовава на удостоверение от Служба за регистрация на МПС гр.Кобург, Германия. При регистрация на л.а.в Германия българските документи на автомобила и регистрационната табела били иззети и унищожени. Оспорващото дружество, чрез управителя си Г.Ч. признава, че договорът за покупко-продажба от 09.07.2013г е сключен в България, подписите на страните  нямат нотариална заверка, което обяснява с това, че той и представителя на купувача Д-текс – Д.Д. смятали че такава заверка на подписите не се изисква в Германия. Управителят на оспорващото дружество твърди, че закарал автомобила в Германия, където го предал на представител на Д-Текс / фирмата в Германия, каквато била договорката им. Твърди още, че не отишъл в Община Стара Загора за дерегистрация на автомобила, защото му казали в Германия, че по служебен път се изпращат документите за регистрация на МПС-то в Германия. Разбрал, около 2014-2015г като ходил да се плаща данъците в общината, че колата се води на неговата фирма, съответно че за да престане да плаща данък за нея трябва да представи документи за дерегистрация в КАТ. Обадил се на фирмата Д-текс и те му изпратили копия от талона и копие от потвърждението за регистрация на автомобила в Германия. Счита, че по аргумент от чл.65 ал.1 от КМЧП, приложими били разпоредбите на Германския граждански законник, в които нямало изискване за нотариална заверка на подписите на купувача и продавача по договора за покупко-продажба на МПС, за разлика от чл.144 ал.2 от ЗДвП. От изложеното прави извод, че „КРЕСТ БИЛДИНГ-СЗ“ЕООД е престанало да бъде собственик на автомобила, съответно не е данъчно задължено лице по смисъла на чл.53 от ЗМДТ и не дължи данък върху превозните средства за него за визираните в оспорения АУЗД периоди на 2015 и 2016г. По тези съображения се иска отмяна на АУЗД №58377 / 06.07.2016г, потвърден с Решение №58377/ 03.08.2018г на Началник отдел „Местни данъци и такси“ в община Стара Загора. Претендира разноски в размер на 300лв.

 

Ответникът – Началник на отдел „Местни данъци и такси“ в Община Стара Загора чрез процесуалния си представител по делото – В.С., ст.експерт „правно обслужване“ при община Стара Загора, заема становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че АУЗД №58377 / 06.07.2016г и потвърждаващото го решение са издадени от компетентен орган, при спазване на материалния и процесуалния закон. Обосновава, че до датата на прекратяване на регистрацията на превозното средство в КАТ, за него се следва данък, съответно сочи че това е датата, посочена в разпечатка от КАТ, до която дата е и начисленото в тежест на оспорващия задължение. Недоказани счита доводите на жалбоподателя, че от 17.07.2013г автомобилът не е собственост на „КРЕСТ БИЛДИНГ-СЗ“ ЕООД, тъй като представения в тази насока договор не бил сключен с нотариална заверка на подписите на страните и не изпълнявал изискванията за форма, предвидени в чл.144 ал.2 от ЗДвП, която счита приложима по аргумент от чл.65 ал.1 от Кодекса за международно частно право /КМЧП/. Поради липса на доказателства за валидно прехвърляне на собствеността, съответно и непрекратяване до 08.06.2016г на регистрацията на автомобила в България, счита правилно установени с оспорения АУЗД задължения в тежест на оспорващия. В писмена защита оспорва  доказателствената сила на представените документи на чужд език, с превод на български, като визира потвърждението за регистрация на автомобила в друга държава, с доводи, че като публични актове за тях е относимо изискването по Конвенцията за премахване изискването за легализация на чуждестранни публични актове – чл.1 б.“б“/“d” за полагане на т.нар.удостоверение за автентичност – апостил, какъвто те не съдържали и защото преводът им на български е следвало, а не е извършен от фирма преводач, сключила договор с Министерството на външните работи. Иска се отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на 345лв-юрисконсултско възнаграждение.

 

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

           

            С декларация вх.№654/20.01.2011г по чл.54 ал.1 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил, (л.30-31 по делото) „КРЕСТ БИЛДИНГ-СЗ” ЕООД гр.Стара Загора, е декларирало придобиване на лек автомобил м.“Мерцедес“ модел Г 55 АМГ, вид гориво – бензин, обем на двигателя 6439 куб.см., мощност 373 kw (к.с.), година на производство 2008, регистриран в „КАТ-ПП“ при ОДМВР гр.Стара Загора, рег.№ *****, № на шаси WDB4632701N177483, номер на двигател 11399360058816, начин на придобиване: покупка, дата 21.12.2010г с договор от 21.12.2010г и фактура № 7000000318/20.12.2010г. Декларирани са данни за праводателя – ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТО ЛИЗИНГ ООД ЕИК 175096193. Приложени са: свидетелство за регистрация, част І № 004440134, , издадено на 27.12.2010г.от МВР- РБългария, удостоверяващо  регистриране на посочения автомобил на „КРЕСТ БИЛДИНГ-СЗ“ЕООД /л.32/, фактура и платежно нареждане от 21.12.2010г за заплатен от дружеството местен данък /л.33-34/, договор за покупко-продажба от 21.12.2010г /л.35/.

            Посочения лек автомобил е регистриран на името на дружеството-жалбоподател от 27.12.2010г съгласно свидетелство за регистрация част І №004440134 /27.12.2010г-л.16 и справка по история изготвена на 19.02.2019г от служител на сектор „Пътна полиция“-Стара Загора л.54.

            Регистрацията на посочения автомобил на името на дружеството е била прекратена на 08.06.2016г /съгласно справка по история на ПС рег.№…………., изготвена на 19.02.2019г от служител на сектор „Пътна полиция“ Ж.Жейнов – л.54, Прекратяването на регистрацията е въз основа подадено на 08.06.2016г заявление №161228016087  /08.06.2016г от „КРЕСТ БИЛДИНГ –СЗ“ЕООД, по причини „регистрация на ПС в друга държава“/л.56/. Към заявлението е бил  приложен документи на немски език с превод от Д.Т., към ЕТ „Здравец-М-Здравко Здравчев“, а именно „потвърждение“ от Служба за регистрация на МПС гр.Кобург, в полза на фирма „Д-Текс е.К“, Кобург, „с настоящото потвърждаваме, че моторно превозно средство със следния идентификационен номер WDB4632701Х177483, Мерцедес G 55 AMG, док.№ 004440134 беше презаписано /регистрирано/ в Кобург в сряда 17.07.2013г. Обезценихме и оттеглихме българските документи на колата, както и регистрационния номер“ /л.57-58/.

            Съгласно удостоверение/свидетелство за регистрация издадено от Службата по издаване на разрешителни за МПС, 96450 Кобург, на 17.07.2013г с подпис и печат, на името на Д-Текс а.К е регистриран автомобил „Мерцедес-Бенц“, тип 463, търговско предназначение G 55 AMG, идентификационен номер WDB4632701Х177483 и др.данни /л.65, с превод на български л.63-64/.

           

            След извършена проверка от орган по приходите при община Стара Загора, извършена по реда на чл.107 ал.3 от ДОПК  е установено, че по отношение на декларираното от „Крест Билдинг СЗ“ЕООД с посочената декларация превозно средство, м.“Мерцедес“, рег.№ ………., рама № АФ4632701Й177483, дължимият на основание чл.52 ал.1 от ЗМДТ данък върху превозните средства, определен въз основа подадена от лицето декларация по чл.54 ал.1 от ЗМДТ и раздел ІV от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци на територията на Община Стара Загора, не е заплатен в предвидените в чл.60 ал.1 от ЗМДТ срокове. Въз основа на този извод с оспорения АУЗД №58377 / 06.07.2016г, издаден от д.г., старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“  е установен размера на това задължение по периоди и лихвите за просрочие към дължимите главници, изчислени към 06.07.2016г, а именно: за 2015г -данък върху превозните средства в размер на 1035.08лв, лихва за просрочие 89.11лв, за 2016г – данък върху превозните средства в размер на 517.84 лв, лихва за просрочие 0.86лв. Посочени са суми за внасяне: главници общо 1552.62лв, лихви 89.97лв, общо 1642.59 лв. /л.24/. Приложено към акта е налице „файл от КАТ“, в който е отбелязано че лек автомобил „Мерцедес“ Г 55 АМГ, рама ………., двигател373, е регистриран на “КРЕСТ БИЛДИНГ - СЗ“ ЕООД: дата първа регистрация 10.10.2008г, дата прекратяване 08.06.2016г /л.25.

 

            По реда на чл.107 ал.4 от ДОПК, „“КРЕСТ БИЛДИНГ - СЗ“ ЕООД е подало жалба срещу този АУЗД №58377 / 06.07.2016г, издаден от д.г., старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“, регистрирана с вх.№10-84-13/31.01.2018г /л.14/. Към жалбата са били приложени свидетелство за регистрация № 004440134/27.12.2010г, превод на удостоверение от 22.07.2013г от Служба по регистрация на МПС гр.Кобург, сключен на 09.07.2013г договор за покупко-продажба на лек автомобил между „Крест Билдинг – СЗ“ЕООД /продавач/ и „D-Tex e.K”,  с посочен адрес в гр.Кобург (Coburg), представлявано от Daniel Deninski, /купувач/, с който продавача продава на купувача собствения на дружеството лек автомобил м.“Мерцедес“, модел Г55АМГ, рег.№ …………, рама ………, двигател ……., за посочена сума; приемо-предавателен протокол от 09.07.2013г, документ на чужд език.

            Жалбата е била първоначално оставена без разглеждане с Решение № 58377/21.02.2018г на Началник отдел „Местни данъци и такси“, а след отмяната му с Определение № 141 от 29.05.2018г по ч.адм.дело №227/2018г на АС Стара Загора, жалбата е разгледана, съответно приета за неоснователна и АУЗД потвърден с Решение №58377/03.08.2018г на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Стара Загора/л.5/. 

             

            По делото са приети като доказателства приобщените по преписката по издаване на обжалвания АУЗД, както и тези по преписката по прекратяване на регистрацията на автомобила в сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР –Стара Загора по заявление №161228016087  от „КРЕСТ БИЛДИНГ –СЗ“ЕООД. Документът на чужд език, приложена към подадената по административен ред жалба, удостоверение за регистрация № WB960591 е представен в превод /л.63-65/, писмо орег. № 326600-16488 от 02.04.2019 г./ лист 78 от делото/.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл.160 ал.2 от ДОПК, чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното от правна страна:

 

            Оспорването е  направено от процесуално легитимирано лице, на което с оспорения АУЗД е вменено задължение и за което актът е неблагоприятен, срещу административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, жалбата е подадена на 04.01.2019г, в 14 дневния срок, броен от съобщаването на 21.12.2018г на Решение№ 58377/03.08.2018г на Началник „Местни данъци и такси“ при община Стара Загора.

            С оглед на изложеното жалбата е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

            Задължението за данък върху превозните средства представлява публично общинско вземане, съгласно чл.162, ал.2, т.1  от ДОПК във вр. с чл.1, ал.1 т.5 от ЗМДТ. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху превозните средства приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци, така и местните такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ е предвидено, че в производствата по чл.4, ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите. В ал.5 на чл.4 е регламентирано че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а Ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.           Със заповед № РД 25-152 /23.01.2012г  на Кмета на община Стара Загора /стр.28 по делото/, издадена на основание чл.4 ал.4 вр.с ал.3 и чл.9б от ЗМДТ са определени служителите от общинската администрация с права и задължения на органи по приходи, сред които служителите в отдела (звеното) по приходи, заемащи някоя от длъжностите: началник отдел, началник на сектор в отдела, младши, старши и главен експерт; младши, старши и главен инспектор, старши и главен специалист. В случая  актът е издаден от лице, заемащо длъжността „старши инспектор” в отдел „МДТ” Община Стара Загора. Следователно, обжалвания АУЗД №58377 / 06.07.2016г, е издаден от д.г., старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси, като надлежно оправомощено длъжностно лице и в кръга на неговите правомощия.

 

Оспореният АУЗД е постановен при спазване на съществените изисквания за форма и съдържание на акта. Макар да не е надлежно посочена рамата на превозното средство –същата е с букви на кирилица „рама № АФ4632701Й177483“, обстоятелството, че е посочен номера на декларацията и данни за марката и регистрационния номер -м.“Мерцедес“, рег.№ СТА7000АТ,   позволява извода, че данъка върху превозните средства е определен за лек автомобил м.“Мерцедес“ модел Г 55 АМГ, мощност 373 kw (к.с.), който е бил регистриран в „КАТ-ПП“ при ОДМВР гр.Стара Загора, рег.№ *****, № на шаси WDB4632701N177483 и деклариран на 20.01.2011г от „Крест Билдинг – СЗ“ ЕООД.

 

При издаване на АУЗД №58377 / 06.07.2016г, не се установява да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същият е издаден в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.  Според чл. 52, т.1 от ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. А според чл. 53 от ЗМДТ, данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Разпоредбата, която регламентира освобождаване от заплащането на данък върху превозните средства е чл.58 ал.4 ЗМДТ, която с оглед дължимост на данъка за процесния лек автомобил в периода 2015-2016г, в относимите редакции - ДВ, бр. 105 от 2014, така и в ред. ДВ бр.95 от 2015г, в изр.първо е предвиждала, че за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за  движение.

Анализът на нормативната уредба води до извода, че освобождаването от данък върху превозните средства е обусловено от прекратяване регистрацията на МПС, като началният момент за това е месецът, следващ месеца на прекратяване на регистрацията.

Предвид посочените норми на ЗМДТ, законосъобразното облагане с данък върху превозните средства /ДПС/ изисква кумулативното наличие на две предпоставки - превозното средство да е собственост на лицето, субект на данъчното задължение, и превозното средство да е регистрирано за движение по пътната мрежа на Република България. Превозните средства, подлежащи на регистрация, както и редът за тяхната регистрация се уреждат от нормите на Закона за движението по пътищата (ЗДвП).   Според чл. 140, ал.1 от ЗДвП /редакция, ДВ 14/2015г, относима за 2015г и 2016г./, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. А според чл. 140, ал.2, пр.1 от ЗДвП/в същата редакция/ условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната, каквато в случая се явява Наредба №І-45 от 24.03.2000г за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, обн.ДВ бр.31/14.04.2000г

Според §2, т.4 от ДР на Наредба №І-45, /ДВ бр.31/2015г, така и ДВ бр.30/2016г/ "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

В случая на 27.12.2010г е била извършена регистрация на въпросния лек автомобил в сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора на името на „Крест Билдинг –СЗ“ЕООД, като негов собственик, което се установява от отбелязване датата 27.12.2010г на издаденото му свидетелство за регистрация, част І /стр.16/ и приложената справка от тази служба /стр.54/. В свидетелството за регистрация е посочен поставения от производителя идентификационен номер /номер на рама/, данни за номера на регистрационните табели, данни за собственика. От 27.12.2010г процесният автомобил е следователно годен обект на облагане с данък /чл.52 т.1 от ЗМДТ/, като данъчно задължен е собственика /чл.53/.

След 27.12.2010г, едва на 08.06.2016г е било отбелязано в сектор „Пътна полиция“  Стара Загора - „прекратяване на регистрацията“ на преводното средство -справка по история за ПС с рег.№ *****, изготвена на 19.02.2019г. от служител в с-р „Пътна полиция“ Стара Загора, стр.54. Следователно за 2015г и за 01.06.2016-30.06.2016г автомобилът „Мерцедес“ Г 55 АМГ, рама WDB4632701X177483, е регистриран за движение по пътищата на РБългария, като тази регистрация е на името на оспорващото дружество, като негов собственик. Това  сочи наличие и на двете кумулативно предвидени в чл.52 т.1 и чл.53 от ЗМДТ предпоставки, определящи “КРЕСТ БИЛДИНГ - СЗ“ ЕООД като лице, данъчно задължено  за данъка върху превозните средства за автомобила, размера на който е установен с оспорения АУЗД. Според чл.54 ал.1 от ЗМДТ размера на данъка се определя от служител на общинската администрация именно въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, както е процедирано в случая.

            Довода на оспорващия, че е настъпило обстоятелство, прекратяващо за него дължимостта на данъка от момент, преди 01.01.2015г, а именно, защото с договор за покупко-продажба от 09.07.2013г, е прехвърлил собствеността на превозното средство в полза на лице, регистрирано в РГермания, не обуславя такъв извод. Доколкото чл.53 от ЗМДТ сочи като данъчно задължено лице собственика, следва да се каже че договор за покупко-продажба на лек автомобил от 09.07.2013г/л.18/ е сключен и подписан в РБългария, гр.Стара Загора, според отразеното в него, което обуславя приложимост на изискванията за форма по българското законодателство. Според чл.61 от КМЧП формата на правните сделки се урежда от правото, което е приложимо към сделката. Достатъчно е обаче да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката. Според чл.65 ал.1 от КМЧП придобиването и прекратяването на вещни права и на владение се уреждат от правото на държавата по местонахождението на вещта по време на извършване на действието или настъпване на обстоятелството, които обуславят придобиването или прекратяването.       Към 09.07.2013г автомобила се е намирал в РБългария. Този извод следва от изявлението на жалбоподателя, направено от Г.Ч. като управител на „Крест-Билдинг-СЗ“ЕООД в о.с.з от 25.02.2019г, „на същата дата когато изготвихме договора за покупко-продажба той не е нотариално заверен, говорим за договора, който е сключен в България от 09.07.2013 г.-този договор беше сключен между мен като управител на „Крес Билдинг-СЗ“ЕООД и Даниел Дениски като представител на Д-Текс и на същата дата съставихме приемо-предавателен протокол и не сме ходили при нотариус, защото в Германия не се изисква нотариална заверка на подписа на договора и затова въз основа на този документ аз закарах колата Германия“.         Следователно, както с оглед местонахождението на въпросния автомобил към 09.07.2013г-в РБългария, преди закарването му в Германия – след 09.07.2013г, така и с оглед мястото на сключване на договора от 09.07.2013г – също  в България,  прехвърлянето на собствеността върху този автомобил към 09.07.2013г се подчинява на българското право, съответно българското право определя формата на правната сделка с предмет такива права. По аргумент от чл.144 ал.2 от ЗДвП, в която норма е предвидена специална форма за прехвърляне на собствеността върху моторно превозно средство –писмена с нотариална заверка на подписите на страните, и предвид липсата на такава заверка на подписите на страните, сключили и подписали договора от 09.07.2013г, който е приложен към подадената по административен ред жалба, този договор не е в изискуемата се от българското право форма. Изложеното е пречка да се приеме, че по силата на договора от 09.07.2013г „Крест-Билдинг-СЗ“ЕООД е престанало да бъде собственик, съответно и данъчно задължено за ДПС лице.

 

            Отделно от горното, ако има промяна на собствеността на регистрирано пътно превозно средство разпоредбата на чл.145 ал.1 от ЗДвП изисква: праводателят в двуседмичен срок предоставя на службата, издала регистрационния номер, копие от договора за прехвърляне на собствеността с данните на приобретателя. Съответно в чл.145 ал.2 е било предвидено, че  Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в двуседмичен срок да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя. В случая оспорващото дружество не твърди да е представило в сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора, на дата, по-ранна от 08.06.2016г, доказателства, че е прехвърлило собствеността върху процесния автомобил.

 

Не са налице изключенията по чл.58 ал.4 от ЗМДТ. Оспорващото дружество не е освободено лице от публичното задължение за заплащане на данъка за процесния данъчен период за 2015г и от 01.01.2016-30.06.2016г. Доводът, че автомобилът е бил регистриран за движение в друга държава не обуславя  автоматично прекратяване на регистрацията му за движение в РБългария. За факта на регистрация на един автомобил в друга държава, след като е бил преди това регистриран в РБългария, се следва уведомяване – или от собственика, или по служебен път. Според чл.18 от Наредба І-45 регистрацията се прекратява по писмено заявление на собственика/т.1/ или служебно/т.2/. Според чл.18а ал.2 към документите по ал.1, посочени като необходими при прекратяване на регистрацията по чл.18 т.1, се прилага и един от изброените документи, сред които е посочено и копие на документ за регистрация в друга държава или на друг документ, придружен с легализиран превод, удостоверяващ регистрацията на ПС в друга държава. Според чл.18б ал.1  т.1 прекратяване на регистрацията по чл.18 т.2 /т.е.служебно/ се извършва след уведомление от компетентен орган за регистрацията на превозното средство в държава – членка на ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария. Разпоредбата на чл.5 т.2 от Директива №1999/37ЕО на Съвета от 29.04.1999г, аналогично и чл.12а ал.4, чл.18б ал.1 т.1 от Наредба І-45 от 24.03.2000г предвиждат изискване органите, компетентни да извършат „пререгистрация“ на  превозно средство, регистрирано преди това в друга държава, след като изтеглят от употреба частта/частите от представено предишно свидетелство за регистрация, да уведомят органите на държавата-членка, която е издала свидетелството за регистрация за неговото изтегляне от употреба.   Следователно пререгистриране на превозното средство в друга държава, след като то е било преди това регистрирано за движение в РБългария, вкл.когато промяната в регистрацията е съпроводена от изтегляне от употреба на документите за регистрация, респ.регистрационните табели, издадени от компетентната българска служба, изисква и уведомяване на компетентната служба в България. В случая се доказа, че въпросният автомобил е бил пререгистриран (презаписан) на 17.07.2013г – в Службата по регистрация на МПС в гр.Кобург. Писменото потвърждение на този факт съгласно потвърждение от 22.07.2013г на Служба по регистрация на МПС гр.Кобург е с документ, издаден от посочената служба, подписан и подпечатан от неин служител /л.57-58/. Доказателствената стойност на документа да удостовери релевантния за прекратяване на регистрацията на ППС факт е зачетена от сектор „Пътна полиция – Стара Загора“ като въз основа на този документ и по заявление, подадено от регистрирания като собственик, е прекратена на 08.06.2016г регистрацията на автомобила в с-р Пътна полиция-Стара Загора. Последното обаче е обвързано  и от заявяване на въпросното обстоятелство от собственика със заявление №161228016087 / 08.06.2016г _стр.56, съответно прекратяването е отнесено към датата на заявлението – 08.06.2016г.

Следователно извършената на 17.07.2013г промяна в регистрацията на автомобила чрез пререгистрирането му в Службата по регистрация на МПС гр.Кобург, Германия не обуславя автоматично и на същата дата прекратяване на регистрацията му в българската служба по регистрация. Липсва нормативна разпоредба, която да обвързва пререгистрацията /промяната на регистрацията/ с подобни последици. За изтеглянето или /обезценяване и оттегляне, както е превода/ на българските документи за колата и регистрационния номер, с каквито действия е била съпроводена пререгистрацията му в Службата по регистрация на МПС, гр.Кобург на 17.07.2013/л.57-58/, е следвало да бъде уведомена българската служба по регистрация, към която се е числял автомобила към 17.07.2013г. В случая от 17.07.2013г- до 08.06.2016г няма данни да е бил уведомен сектор „Пътна полиция“-Стара Загора за пререгистриране /презаписване/ на автомобила на името на друг собственик и в друга служба, съответно този автомобил в релевантния по делото период от 01.01.2015 - до 08.06.2016г се води регистриран за движение в РБългария и собствен на „Крест Билдинг-СЗ“ЕООД. Поради изложеното и поради това, че не се доказа обстоятелство, обуславящо отпадане на данъчното задължение, оспорващото дружество е задължено за данъка лице за периодите посочени в АУЗД.

По делото не е въведен спор за размера на данъка, съответно същият е правилно и законосъобразно определен.

 

            С  оглед на изложеното съдът приема, че Акт за установяване на задължение по декларация  АУЗД №58377/06.07.2016г., издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси ” при Община Стара Загора, потвърден от Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, е законосъобразен - издаден е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановен е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски за юрисконсултска защита следва да бъде уважено, като на основание чл.161, ал.1, изр. трето от ДОПК,  чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 1/09.04.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, „КРЕСТ БИЛДИНГ-СЗ“ ЕООД  следва да бъде осъдено да заплати на Община Стара Загора сумата от 344.98 лева  юрисконсултско възнаграждение.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.160 от ДОПК, Старозагорският административен съд,  

 

                                  

                                               Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КРЕСТ БИЛДИНГ-СЗ“ ЕООД, гр.Стара Загора ЕИК 200381610, против Акт за установяване на задължение по декларация №58377 / 06.07.2016г, издаден от д.г., старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ в община Стара Загора, потвърден с Решение №58377/03.08.2018г на Началник отдел „Местни данъци и такси“ в община Стара Загора, с който на „КРЕСТ БИЛДИНГ-СЗ“ ЕООД са установени задължения за данък върху превозните средства за 2015г в размер на 1035лв, с прилежащи лихви към 06.07.2016г в размер 89.11лв, и данък върху превозните средства за 2016г в размер на 517.54лв, с прилежащи лихви към 06.07.2016г в размер на 0.86лв, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА „КРЕСТ БИЛДИНГ-СЗ“ ЕООД, гр.Стара Загора ЕИК 200381610 да заплати на ОБЩИНА Стара Загора   сумата от 344.98 лева, представляваща разноски за юрисконсултска защита.

 

 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                            СЪДИЯ: