Р Е Ш Е Н И Е

№ 270 02.07.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар Минка Петкова и с участието

на прокурор като разгледа

докладваното от съдия И.Янкова административно дело № 31 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Ю.С. *** против Заповед №2037 от 18.12.2018г., издадена от Кмета на Община Казанлък, с която на основание чл.225а във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж,— „пристройка с идентификатор 3567 505.681.2 по КК и КР на гр. Казанлък към съществуваща сграда, със застроена площ 18,70 кв.м. и височина 2,8 метра, представляваща масивна постройка със стоманобетонна основа , стени от тухлена зидария .и 2. „ масивна ограда по западната граница на имота с височина 2,2 м. и дължина 13,2 м. и по северната граница на имота с височина 2,5 метра и дължина 3,6 метра”, находящи се в ПИ 35167.505.681 по КК и КР на гр. Казанлък, одобрен със заповед №РД-18-88/ 26.11.2015 година на изпълнителния директор на АГКК, в местност „ Старите лозя””.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон., както и несъответствие с целта на закона . Жалбоподателят твърдя, че в хода на обследване на строежите той бил депозирал възражение , които не било обсъденоот административния орган, ведно със събраните писмените доказателства Той бил придобил имота с нотариален акт на 12.10.2018 г. Сградите били описани в скицата, представена на нотариуса при изповядване на сделката Той бил закупил имота преди една година и в него не бил извършвал никакви строителни работи, поради което не бил нарушил законови разпоредби .

Ответникът по жалбата - Кмет на Община Казанлък, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспорения акт е валидно и законосъобразно издаден. Поддържа, че посочения като предмет на премахване строеж не представлява търпим строеж,.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

. Въз основа на заповед № 1394 от 03.09.2018 година на кмета на община Казанлък била назначена комисия, която да извърши проверка н място относно поземлени имоти, находящи се в част от местност „ Старите лозя” , кадастрален район 505, на север от ул. „ Толиати”С писмо изх. № 191-00-61 от 24.10.2018 година община Казанлък е уведомила жалбоподателя, че при оглед на място в ПИ с идентификатор 31167.505.681 , НТП „ нива „ , „ Старите лозя „ е установено незаконно строителство. Длъжностните , лица от общината са дали възможност на жалбоподателя да участва в административното производство , като се запознае с цялата преписка, да даде обяснения , както и да представи доказателства, от значение за защита на правата му, касаещи строежите в имота му..

На 01.11.2018 г. работна група от служители на общинска администрация – Казанлък е извършила проверка на строеж „пристройка към съществуваща сграда със застроена площ 18,70 кв.м. и височина 2,8 метра и на масивна ограда по западната регулационна линия с височина 2,2 метра и дължина 13,2 метра и от северната регулационна линия с височина 2,5 метра и дължина 3,6 метра находящи се в ПИ 35167-505.681 НПТ нива , местност „ Старите лозя”. За строежа няма представени строителни книжа, вкл.одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия и нива . Резултатите от проверката са обективирани в съставен и подписан Констативен акт № 20 от 01.11.2018г /л.11 и сл/. Изпълнението на строежа се сочи не отговаря на предвижданията за имота. Строежът е квалифициран като незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Констативен акт № 20 от 01.11.2018г. е съобщен на лицето, което е подало възражения срещу него Той оспорва извода на комисията , че строежът е назаконен, тъй като той го е придобил през 2018 година и той бил отразен в , представена пред нотариуса скица.Той не бил извършвал строителсво и имота и не бил нарушил законови разпоредби

По делото са събрани гласни доказателства за изясняване обстоятелства кой и кога е извършил строежа чрез разпит на свидетелите Ж.М. и Ф.Й.. Според техните показания пристройката и оградата бил построени преди повече от 20 години. Те били собственост на чичото на свидетелката Й. Баща й бил оградил имота с ограда по това време. Според свидетеля М. къщичките били строени след 1995 година, те бил две стаички. Той живее в блок 48 и минава край тях, като разхожда децата.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед №2037 от 18.12.2018г., издадена от Кмета на Община Казанлък на основание чл.225а във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж,. пристройка с идентификатор 3567 505.681.2 по КК и КР на гр. Казанлък към съществуваща сграда, със застроена площ 18,70 кв.м. и височина 2,8 метра, представляваща масивна постройка със стоманобетонна основа , стени от тухлена зидария .2 „ масивна ограда по западнат граница на имота с височина 2,2 м. и дължина 13,2 м. и по северната граница на имота с височина 2,5 метра и дължина 3,6 метра”, находящи се в ПИ 35167.505.681 по КК и КР на гр. Казанлък, одобрен със заповед №РД-18-88/ 26.11.2015 година на изпълнителния директор на АГКК, в местност „ Старите лозя От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения Констативния акт № 20/ 01.11.2018г. и наличието на подлежащ на премахване незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж, като изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. В мотивите на заповедта се сочи разгледано възражението, подадено от С., като органът е счел същото за неоснователно по съображения, че не се твърди от подателя релевантни за производството факти и обстоятелства,а излага мотиви относно целесъобразността на строежа.

По делото са приложени документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед №2037 от 18.12.20196г., издадена от Кмета на Община Казанлък, в това число и нотариален за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот № 16, том І., рег. № 2742, дело № 582 от 2017 г. по описа на нотариус Павел Павлов .

От удостоверение № 206/10.05.2019 година на община Казанлък е видно, че имот с идентификатор 35167.505.681 , местност „ Старите лозя”, Казанлък попада в територия без изработен устройствен план. По предходния кадастрален план поземлен имот № 505-681 е включен в урбанизираната територия на гр. Казанлък от 1990 година . По сега действащия ОУП на гр. Казанлък, одобрен с решение на Общински съвет Казанлък № 579/26.10.2017 г. отреждането на тази територия , част м. „ Старите лозя” е за „ вилно строителство” без изработен подборен устройствен план.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес /заявило, че е собственик сочения в оспорения акт строеж/ и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповед №2037 от 18.12.2018г., издадена от Кмета на Община Казанлък , с която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ на строеж е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Казанлък, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от Кмета на Община Казанлък правомощие /чл.225а от ЗУТ/, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. В заповедта строежът е описан от гл.т на неговия вид и местонахождение, при посочване, че същият е изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено Разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.

С посочването, че строежът представлява пристройка с идентификатор 3567 505.681.2 по КК и КР на гр. Казанлък към съществуваща сграда, със застроена площ 18,70 кв.м. и височина 2,8 метра, представляваща масивна постройка със стоманобетонна основа , стени от тухлена зидария .2 „ масивна ограда по западната граница на имота с височина 21,2 м. и дължина 13,2 м. и по северната граница на имота с височина 2,5 метра и дължина 3,6 метра „, т.е. посредством посочване на съществените характеристики и местонахождение, строежът е в достатъчна степен конкретизиран и индивидуализиран. Съдът приема, че е спазено изискването на закона за мотивировка на акта от фактическа страна.

Заповед №2037 от 18.12.2018г., издадена от Кмета на Община Казанлък, издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Административното производство е образувано на основание Констативен акт № 20 от 01.11.2018г. Видно от представените и приети като доказателства по делото длъжностни характеристики за длъжностите „старши експерти” в отдел „Технически и инвестиционен контрол на строителството в Община Казанлък /каквито длъжности заемат служителите от общинска администрация – Казанлък, извършили проверката, съставили и подписали КА №20 от 01.11.2018г/, в основните длъжностни функции и задължения се включват за контрол на строителство /. С този констативен акт са установени и удостоверени релевантните факти и обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на материалноправно основание за издаване на заповед за премахване като незаконен строеж на посочения в акта обект. Жалбоподателят е упражнил правото си на възражение в срока по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, което възражение е разгледано и прието за неоснователно от решаващия орган.

Противно на твърденията на жалбоподателя административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая в т.ч дали не съществува законово установена пречка за премахването на строежа. Действително издаването на заповед при упражняване на правомощието по чл.225а от ЗУТ изисква не само установяване наличието на незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж, но и извършването на преценка дали изпълненият без строителни книжа строеж не представлява „търпим” строеж по см. на §16 от ПР на ЗУТ или §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В случая оспорената заповед е постановена след като са установени относимите към законността и търпимостта на строежа факти и обстоятелства.. С оглед на което съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици. С оглед нормативното предписание на чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ съдът приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ, като съображенията за това са следните:

Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ.

С оглед безспорно установените характеристики на разпоредената за премахване „пристройка” в идентификатор 3567 505.681.2 по КК и КР на гр. Казанлък от гл. т на нейния вид, предназначение и начин на изпълнение — с площ 18,7метра, със стоманено бетонна постройка , стени от тухлена зидария с ПВЦ съдът приема, че същата безспорно представлява строеж по см. на легалната дефиниция на понятието по §5, т.38 от ДР на ЗУТ. За времето на изпълнение на строежа по делото се събраха еднозначни доказателства. Свидетелските показания на сочените от жалбоподателя свидетели в насока, че сградата е съществувала в имота още към 1995 -1997година

Строежът е квалифициран като незаконен такъв по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като извършен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Разпоредбата на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо, като в чл. 147, ал.1 от ЗУТ са определени видовете строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж.в точка 7 - ограда На разрешителен режим са били подложени строежите и съгласно чл. 55 от ЗТСУ /отм./,според който строежите могат да се извършват само ако са разрешени, съгласно закона и правилника за приложението му. Разпоредбата на чл. 220 от ППЗТСУ /отм./ урежда одобряването на проектите, наличието на които е условие за издаване на разрешение за строеж и които представляват неразделна част от разрешенията за строеж. Несъмнено процесният строеж- пристройка попада в кръга на обектите, за които са необходими одобрени проекти и разрешение за строеж, както по отменената правна регламентация, така и по сега действащата нормативна уредба. По делото е установено /а и този факт не се оспорва от жалбоподателя/, че за изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Това е основание за квалифицирането на строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед на което визираното фактическо основание за издаване на заповедта се установява по категоричен и безспорен начин.

Строежът на пристройката не може да се квалифицира като търпим по см. на §16 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ за премахването на изграден без строителни книжа строеж. Задължителни условия и материалноправни предпоставки за определянето на строежа като търпим, е същият да е допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата, нормативите и разпоредбите, действали по време на неговото извършване или съгласно ЗУТ. В случая за идентификатор 3567 505.681.2 по КК и КР на гр. Казанлък , в който имот е построена разпоредената за премахване сграда, не е имало и няма одобрен ПУП. случая сградата е изградена през 1996 г. и относима към спора е разпоредбата на §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Според нея строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Както вече беше посочено спорният строеж, представлява сграда от допълващото застрояване, второстепенна постройка по смисъла на чл. 41 от ЗУТ. Относими към момента на построяване са нормативите, регламентирани в чл. 119, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.)и чл. 119 и следващите от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм

Възможност за разполагане на второстепенни постройки на страничната регулационна линия е предвидена в чл. 121, ал.2, ал.3 и ал.4 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, но само при наличие на изрично изброени предпоставки, а именно ако калканната им стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или при налична декларация, подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба при съвета, при задължение от негова страна да направи също такава постройка така, че калканните стени да се покрият напълно. (чл. 121, ал.2 от Наредба № 5). Наред с това второстепенната постройка може да се разположи на самата странична регулационна линия, без да се спазват други изисквания, при денивелация на терена към собствения парцел, равна или по-голяма от нейната височина(чл. 121, ал.3 от наредба № 5) или когато парцелът граничи с извънселищната територия (чл. 121, ал.4 от Наредба № 5). В казуса не са изпълнени нито една от изброените хипотези, поради което не може да се приеме, че строежът е бил допустим съобразно стротелнотехническите правила и норми, действали към момента на изграждането му. Аналогични са изискванията и по сега действащия ЗУТ. Съгласно чл. 42, ал.2 от ЗУТ постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, само ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. С оглед на това съдът приема, че предвид местонахожданието си процесната постройка не съставлява допустим строеж и по сега действащите норматив. Поради което съдът приема , че същата подлежи на събаряне, като незаконен строеж.

По отношение на оградата съдът намира, че същата представлява строеж , които не е търпим. Съгласно чл. 48. (1) Урегулираните поземлени имоти могат да се ограждат към улицата и към съседните урегулирани поземлени имоти. , а според ал.8 на същия член Извън границите на урбанизираните територии и в неурегулираните части на населените места се допуска поземлените имоти да се ограждат само с леки огради, съобразени с изискванията по ал. 2. Не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж на ограда по чл. 147,ал.1т.7 от ЗУТ

В разпоредбата на чл. 225 от ППЗТСУ(отмг. са описани видовете строежи за които се изисква разрешение за строеж, като в ал.5 на цитирания член изрично е записано направата на огради. Съгласно чл. 32, ал.3 от НАРЕДБА № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство(отм.) видът, формата и височината на оградите се определят от техническите служби при народните съвети при издаване на разрешението за строеж съобразно характера на населеното място, зоната, теренните условия и архитектурно-художествените изисквания. Плътната част на оградите е с височина до 0,60 м. Изключения могат да се допускат въз основа на одобрен архитектурен проект, а съгласно чл. 33, ал.1 оградите се разполагат с равни части в двата съседни парцела. Оградата към улицата се разполага с външната си част на уличнорегулационната линия. В процесния случай не само не е представен архитектурен проект за оградата, но и протокол за дадена строителна линия и ниво на същата.

Изложеното обуславя извода, че разпореденият за премахване строеж – ограда не отговаря на законово регламентираните изисквания за определянето му като търпим и неподлежащ на премахване.

Предвид така установеното по делото съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е извършен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като изпълнен без одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж/ за оградата/, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и следователно са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за разпореждането на неговото премахване.

С оглед на изложеното обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗУТ; при спазване на административно-производствените правила и съобразно с целта на закона, е законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.С. *** против Заповед №2037 от 18.12.2018г., издадена от Кмета на Община Казанлък, с която на основание чл.225а във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж „пристройка с идентификатор 3567 505.681.2 по КК и КР на гр. Казанлък към съществуваща сграда, със застроена площ 18,70 кв.м. и височина 2,8 метра, представляваща масивна постройка със стоманобетонна основа , стени от тухлена зидария .и 2. „ масивна ограда по западната граница на имота с височина 2,2 м. и дължина 13,2 м. и по северната граница на имота с височина 2,5 метра и дължина 3,6 метра”, находящи се в ПИ 35167.505.681 по КК и КР на гр. Казанлък, одобрен със заповед №РД-18-88/ 26.11.2015 година на изпълнителния директор на АГКК, в местност „ Старите лозя „, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: