Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 109                                               10.04.2019г.                            град Стара Загора

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

            СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

       

 

при секретар Албена Ангелова                                                                      

и с участието на прокурор  Петя Драганова                                                                      като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 32 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. 

Образувано е по искова молба на Х.Б.И. ***, подаден чрез пълномощника му адв.В.Н. ***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 400лв., за претърпени от Х.И. имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 43-0000364 от 07.12.2017г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба  до окончателното изплащане на сумата. 

 Ищецът твърди, че с посоченото наказателно постановление са му били наложени четири административни наказания „глоба“ в общ размер на 2560лв. Х.И. е обжалвал наказателното постановление по съдебен ред, като с влязло в сила Решение № 300 от 23.04.2018г., постановено по АНД № 671/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, Наказателно постановление № 43-0000364 от 07.12.2017г. е било отменено, като незаконосъобразно. Решението на Старозагорския районен съд е оставено в сила с Решение № 327/ 10.10.2018г. по КАНД № 292/ 2018г. на Административен съд Стара Загора. Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваното съдебно производство по АНД № 671/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, е упълномощил адвокат и съответно е заплатил възнаграждение за адвокатска защита в размер на 400 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 01.03.2018г. и пълномощно от същата дата. Поддържа, че направените от него разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 43-0000364 от 07.12.2017г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Стара Загора. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на 400лв., за претърпени имуществени вреди в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата. 

Ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор заявява, че с изпратено до ищеца писмо от 07.02.2019г. /неправилно посочена 2018г./ Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е признала предявения от Х.И. иск за заплащане на сумата от 400лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено наказателно постановление №43-0000364 от 07.12.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в Административен съд – Стара Загора, като е отправена покана за доброволно плащане и посочване на сметка от страна на ищеца, по която да бъде извършено то.  Поддържа, че съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№2/ 2016г. по описа на ВАС, институтът на обезщетението от непозволено увреждане не трябва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетението, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата.  

            Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение че предявеният иск е доказан по основание и по размер и следва да бъде уважен, като на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ бъде присъдено обезщетение в претендирания от ищцата размер.  

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

 

С Наказателно постановление № 43-0000364 от 07.12.2017г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора, на Х.Б.И. са наложени четири административни наказания, както следва: глоба в размерна 2000лв., на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози; глоба в размер на 500лв., на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози; глоба ва размерна 50лв., на основание чл.181, т.1 от Закона за автомобилните превози и глоба в размер на 10лв., на основани ечл.183, ал.1, т.1 от същия закон.  

По жалба на Х.И. против наказателното постановление е било образувано АНД № 671/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Видно от приложения по това дело договор за правна защита и съдействие от 01.03.2018г./л.15/, И. е възложил и упълномощил адв. Д.Т.С.от АК Стара Загора да осъществи защита и процесуално представителство по образуваното АНД, при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв, изплатено изцяло в брой при подписване на договора, видно от направеното отбелязване върху самия договор. С Решение № 300 от 23.04.2018г., постановено по АНД № 671/ 2018г., Старозагорският районен съд е отменил като незаконосъобразно НП № 43-0000364 от 07.12.2017г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора.  Решението е оставено в сила с Решение № 327/ 10.10.2018г., постановено по КАНД № 292/ 2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора. 

Към материалите по делото е приложено АНД № 671/ 2018г. по описа на Районен съд  Стара Загора, ведно с КАНД № 292/ 2018г. по описа на Административен съд Стара Загора.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

 

Предявеният иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение  по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите предпоставки за това.

 

В случая не е налице основание съдебното решение да бъде постановено по реда на чл.237, ал.1 от ГПК, съгласно която разпоредба когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. По делото не се съдържат данни изпратеното до ищеца писмо с рег.№ 13-00-00-14/ 07.02.2019г., обективиращо изходящо от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” изявление за признаване на предявения иск, да е получено от Х.И., а отделно от това липсва направено от ищеца искане за прекратяване на съдебното дирене и произнасяне с решение, съобразно признанието, поради което настоящият съдебен състав намира, че следва да се произнесе по общия ред /арг. чл. 235 и сл. от ГПК/, като следва да се мотивира по основателността на исковата претенция, съобразно събраните в хода на производството доказателства и относимите към предмета на спора нормативни разпоредби.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, е основателен и доказан, по следните съображения: 

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия  фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение  наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че  административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява  правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление /НП/ № 43-0000364 от 07.12.2017г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора, на Х.Б.И. са наложени четири административни наказания „глоба“ в общ размер на 2560лв. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с Решение № 300 от 23.04.2019г., постановено по АНД № 671/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, оставено в сила с Решение № 327/ 10.10.2018г. по КАНД № 292/ 20184г. на Старозагорския административен съд. С постановената отмяна на издаденото срещу Х.И. наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно – следствената връзка, която съществува между тях.

Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред административния съд, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.

Видно е, от приложения по  АНД № 671/ 2018г. договор за правна защита и съдействие, че за обжалване на НП № № 43-0000364 от 07.12.2017г. ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. за процесуално представителство по делото.  В договора за правна защита и съдействие е направено отбелязване, че договореното възнаграждение е заплатено изцяло, което се потвърждава и от приложената към исковата молба и приета като доказателство по делото разписка от 01.03.2018г., удостоверяваща извършено от Х.И. и получено от адв.Д.С.плащане в брой на сумата от 400лв., представляваща адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от 01.03.2018г.

Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 400лв., изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждения във връзка с воденото съдебно производство пред Районен съд – Стара Загора по обжалване на НП №  № 43-0000364 от 07.12.2017г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.  

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от И. разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 43-0000364 от 07.12.2017г. Този извод следва от отбелязването в представения пред районния съд договор за правна защита и съдействие. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита в производството по АНД № 671/ 2018г. по описа на Районен съд Стара Загора, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. Упражняването на това право не може да се квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди в размер на 400 лв. се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от Х.И.  иск е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Национална агенция за приходите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 400лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 43-0000364 от 07.12.2017г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора, поради което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло. 

Върху тази сума ответникът дължи законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.01.2019г,  до окончателното изплащане.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането Х.Б.И. за присъждане на направените по настоящото дело разноски, като Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ бъде осъдена да му заплати сумата 310 лв., от които 10 лв. платена държавна такса и 300лв за адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 13.12.2018г. /л.6 от делото/.

 

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд 

 

 

         Р     Е     Ш     И     :

 

  ОСЪЖДА  Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, ул. „Гурко” № 5, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на Х.Б.И., ЕГН ********** ***, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от Х.И. имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно Наказателно постановление № 43-0000364 от 07.12.2017г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Стара Загора, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2019г. до окончателното й изплащане.

            ОСЪЖДА  Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, ул. „Гурко” № 5, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на Х.Б.И., ЕГН ********** ***,  сумата от 310 /триста и десет/ лева – разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: