Решение по Административно дело 36/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№73 11.03.2019 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, шести състав на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав

Председател: Михаил Русев

Секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №36 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.45, ал.8 от Закона за местното самоуправление и местна администрация /ЗМСМА/.

Образувано е по оспорване на Решение №1990/18.12.2018 год. на Общински съвет Стара Загора, в частта от т.2 до т.6, обективирано в Заповед №АК-01-ЗД-2/16.01.2019 год. на Областен управител на Област Стара Загора, в която се излагат мотиви относно незаконосъобразността на решението, като прието в нарушение на процесуалните правила. Приетото решение в т.1 противоречи на разпоредбата на чл.16, ал.5, т.3 от ЗУТ, но доколкото същата не подлежи на оспорване, то тя не е и оспорена. Що се отнася до оспорените т.2-т.6 от решението, то същите се приемат в много по-ранен етап от процедурата по одобряване на проекта за изменение на ПУП. За да стигне до този извод областният управител е направил анализ на разпоредбата на чл.136, ал.1 от ЗУТ. Според изложеното в жалбата приемането на решението за изработването на проекта за изменение на ПУП по предложение на кмета на общината, изготвения проект подлежи на приемане от общинския експертен съвет по устройство на територията, а в едномесечен срок след това и на одобряване съобразно чл.129 от ЗУТ, с решение на общинския съвет Стара Загора. Тези два етапа са прескочени при приемането на решението в частта от т.2 до т.6. Счита, че решението в оспорената част е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Ответникът по оспорването Общински съвет Стара Загора, представляван от председателя T.B., редовно призован за съдебно заседание, не се явява. В съдено заседание чрез процесуалния си представител юриск. B. излага съображения, че решението е прието в съответствие с материалния закон и при спазването на процесуалните правила.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С предложение вх.№10-61-712/03.12.2018 год. /лист 26 от делото/, Кмета на Община Стара Загора е поискал приемането на решение за предварително съгласие за изработване за изменение на ПУП-ПР в кв.455^в по плана за регулация на гр. Стара Загора, сключване на предварителен договор, обявяване на част от улица с осови точки 4967-4968 за частна общинска собственост, образуване на съсобствен урегулиран поземлен имот и прекратяване на съсобственост. Това предложение е било обсъждано в ПК по законност и обществен ред, в ПК по общинска собственост и стопанска политика и в ПК по териториално и селищно развитие и устройство, които са изразили своето положително становище по така внесеното предложение /лист 25 от делото/. Решението е било оспорено от Областния управител, като оспорването е било обективирано в Заповед №АК-01-ЗД-345/27.12.2018 год., получена от Общинския съвет на 28.12.2018 год. Съгласно чл.45, ал.7 от ЗМСМА, решението е следвало да бъде преразгледано в 14 дневен срок от връщането му, т.е. до 11.01.2019 год.. Това не е направено, след което е последвало и настоящето оспорване, обективирано в Заповед №АК-01-ЗД-2/16.01.2019 год. на Областния управител на Област Стара Загора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледано по същество оспорването е неоснователно.

Решението на Общинския съвет Стара Загора е взето по предвидения в ЗМСМА ред. Същото е било свикано редовно, присъствали са четиридесет и седем общински съветника, от общ брой съветници петдесет и един. Заседанието е законно, при наличието на законово изискуемия кворум – повече от половината общински съветници /чл.27, ал.2 от ЗМСМА/. При проведеното поименно гласуване за приемане на решението са гласували присъствалите четиридесет и седем общински съветника, като четиридесет и един са гласували „за”, пет са гласували „против”, а един е бил „въздържал се”. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че е налице редовно свикано заседание, същото е проведено при наличието на необходимия кворум, формирано е необходимо мнозинство и е прието решението на Общинския съвет, т.е. при приемането му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата отмяна.

В жалбата са изложени съображения само относно противоречието на приетите решения с нормите на ЗУТ, които разпоредби обаче не са посочени във всяка една от оспорените точки от решението. Няма изложени съображения в оспорването дали оспорените решения противоречат на ЗОС и НРПУРОС. Съдът е длъжен да провери оспореното решение в цялост за съответствието с приложимите материално правни разпоредби, макар и такива да не са изложени от Областния управител. Това налага проверка законосъобразността на всяка едно от оспорените точки от решението поотделно. Всъщност оспорените решения не могат да се разглеждат самостоятелно, тъй като са в корелативна връзка с приетото решение по т.1, а именно, че Общинския съвет дава предварително съгласие за изготвяне на проект за изменение на ПУП – ПР и сключване на предварителен договор за обособяване на съсобствен УПИ. Касае се за предварително съгласие, а не за приемане на решението като краен акт, завършващ процедурата.

С оспореното решение в частта от т.2 до т.6 са приети следните решения:

2. На основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, чл.6, ал.1 от ЗОС, чл.4, ал.1 от НРПУРОС, Общински съвет обявява част от улица с о.т. 4967-4968 с площ на частта 495 кв. м (ПИ с идентификатор 68850.520.483) за частна общинска собственост.

3. Да се образува нов съсобствен УПИ І598 в кв. 455а по ПУП на гр. Стара Загора като се обединят УПИ І5097а в кв. 455в – собственост на “АВТОХИТ 2000”ООД и част от улица с о.т. 4967-4968 с площ на частта 495 кв. м (ПИ с идентификатор 68850.520.483) – собственост на Община Стара Загора.

4. На основание чл.21, ал.1, т.12 от ЗМСМА, чл.8, ал.9 от ЗОС и чл.10, ал.2 от НРПУРОС, Общински съвет допълва Годишната програма за управление и разпореждане с имоти - общинска собственост за 2018 година, в раздел ІV „Имоти за прекратяване на съсобственост” с УПИ І598 в кв. 455а по ПУП на гр. Стара Загора.

5. На основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, чл.36, ал.1, т.2 от ЗОС и чл.50, ал. 3 от НРПУРОС, след влизане в сила на изменението на ПУП –ПР и промяната на кадастралната карта съгласно горните условия, Общински съвет Стара Загора дава съгласие за прекратяване на съсобствеността между Община Стара Загора и “Автохит 2000”ООД в новообразувания УПИ І598 в кв. 455а по ПУП на град Стара Загора, чрез закупуване на общинската част в размер на 495 кв. м от “Автохит 2000”ООД, на цена в размер на 50 000.00 /петдесет хиляди / лева без ДДС.

6. Всички разходи по процедиране изменението на ПУП –ПР и кадастралната карта от настоящето решение, както и всички нормативно определени данъци и такси по сделката за прекратяване на съсобственост са за сметка на “Автохит 2000” ООД.

По отношение материалната законосъобразност на отделните точки, съдът намира следното:

По т.2 от решението:

На основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, чл.6, ал.1 от ЗОС, чл.4, ал.1 от НРПУРОС, Общински съвет е обявил част от улица с о. т. 4967-4968 с площ на частта 495 кв. м (ПИ с идентификатор 68850.520.483) за частна общинска собственост. Посочените като правно основание разпоредби, сочат на компетентност на общинския съвет да приема подобно решение. Съгласно чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, общинския съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства, като съгласно чл.27, ал.4 от същия закон решенията се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. В този смисъл са и разпоредбите на чл.6, ал.1 от ЗОС - имотите и вещите - публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2, се обявяват от общинския съвет за частна общинска собственост и чл.4, ал.1 от НРПУРОС - имотите и вещите - публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2, се обявяват от Общински съвет за частна общинска собственост. Всичко това води до извода, че решението е прието от компетентен орган с необходимото мнозинство, а от приложените документи, е видно, че е отпаднала необходимостта от съществуването на процесната улица, тъй като същата не обслужва нито един от УПИ, съседни на нея. Доколкото това обстоятелство не е оборено от страна на областния управител, а по преписката се съдържат данни за съгласието на собствениците на съседните имоти за отпадането на улицата като такава, то съдът намира, че са налице предпоставките за обявяването на имота публична общински собственост в частна общинска собственост.

Това води до извод, че в оспорването на решението в тази му част е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

По т.3 от решението:

Изложените в заповедта на областния управител съображения за противоречие на решението с нормите на ЗУТ, би следвало да се отнасят за тази точка, макар и в същата да не са посочени правни основания за приемането й.

Съдът намира, че това решение следва да се разглежда като дадено предварително съгласие на общинския съвет за създаването на нов УПИ, съсобствен между общината и „Автохит 2000“ООД. С това предварително съгласие не се приключва процедурата по одобряването на ПУП, а се цели промяната на одобрения план за регулация, чрез промяната на регулационните граници между двата имота – този на общината и този на „Автохит 2000“ООД. Това обаче от своя страна предполага и даването на съгласие от страна на Общинския съвет, доколкото с плана за регулация се извършва действие по управление на общински имот, което от своя страна е в компетенциите на общинския съвет. Касае се за предварително съгласие на общинския съвет, което е предпоставка за управлението на общински имот, изразяващо се в образуването на нов УПИ, който е съсобственост между общината и търговското дружество. В този смисъл, съдът намира за неоснователно оплакването, че това решение е прието без да е минала процедурата по чл.134 от ЗУТ и е прието в много по-ранен етап. Действително в конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл.16, ал.5 от ЗУТ, която обаче не е посочена и като правно основание за приемането на решението. В конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, предвиждаща възможност за изменение на ПУП със съгласието на всички собственици на имоти по чл.131, ал.2, т.1, както и на носителите на вещни права върху тях. Изменението ще се състои в изменението на плана за регулация, чрез отпадането на регулационната граница между двата имота. По този начин, ще се създаде съсобственост, което закона не забранява. Обратното би било правен абсурд, тъй като е законова възможно и обединяването на отделни парцели в един общ, с цел осъществяването на инвестиционно намерение.

Видно от предложението на Кмета на Община Стара Загора /лист 8 от делото/, предложението на „Автохит 2000“ООД е било разгледано от ОЕСУТ на основание чл.15, ал.3 и чл.17, ал.2, т.2 и т.3 от ЗУТ към Община Стара Загора и е дадено положително становище, като е приета скицата – предложение и предлага да се внесе предложение в Общинския съвет Стара Загора за сключване на предварителен договор. Това от своя страна означава, че е налице започнала процедура за изменение на регулационната граница между двата имота с правни основания, изчерпателно посочени в предложението. В този смисъл, приетото решение в тази му част е част от процедурата по изменението на ПУП-ПР, поради което и съдът намира, че същото няма характеристиката на индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелно обжалване. В подкрепа на това е и приетата и оспорена в настоящето производство т.5 от решение №1990/18.12.2018 год. на Общински съвет Стара Загора.

Не на последно място съдът намира, че не е налице правен интерес за обжалване на решението в тази му част. В конкретния случай, наличието на правен интерес се определя по правилата на чл.131 от ЗУТ, който е специален по отношение на ЗМСМА. Не се установява по делото, държавата да е собственик на поземлен имот или носител на вещно право върху такъв, който да е съседен на процесната улица и което да произтича правния му интерес. Следователно за областния управител не е налице правен интерес от направеното оспорване.

Всъщност т.3 от решението преповтаря т.1, формулирано по друг начин, за която точка областния управител е изложил съображения, че не подлежи на обжалване. Ето защо, това предполага, че т.3 не е краен акт за изменение на ПУП, а е част от процедурата по това изменение.

Всичко това мотивира съдът да приеме, че обжалването на решението в тази му част е недопустимо, поради липса на административен акт, който подлежи на оспорване и липса на правен интерес, поради което и оспорването в тази му част, следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по дело - прекратено.

По отношение на т.4:

На основание чл.21, ал.1, т.12 от ЗМСМА, чл.8, ал.9 от ЗОС, чл.10, ал.2 от НРПУРОС, Общински съвет допълва годишната програма за управление и разпореждане с имоти – общинска собственост. Посочените като правно основание разпоредби, сочат на компетентност на общинския съвет да приема подобно решение. Съгласно чл.21, ал.1, т.2 от ЗМСМА, общинския съвет приема стратегии, прогнози, програми и планове за развитие на общината, които отразяват и европейските политики за развитие на местните общности, като съгласно чл.27, ал.3 от същия закон решенията се вземат с явно гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници. В този смисъл са и разпоредбите на чл.8, ал.9 от ЗОС - в изпълнение на стратегията по ал.8 общинският съвет приема план за действие за общинските концесии в съответствие със Закона за концесиите и годишна програма за управление и разпореждане с имотите - общинска собственост, по предложение на кмета на общината и чл.10, ал.2 от НРПУРОС - в изпълнение на стратегията по ал.1, по предложение на Кмета на общината Общинският съвет приема годишна програма за управление и разпореждане с имотите - общинска собственост. Всичко това води до извода, че решението е прието от компетентен орган с необходимото мнозинство.

По отношение на т.5:

На основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, чл.36, ал.1, т.2 от ЗОС, чл.50, ал.3 от НРПУРОС, Общински съвет дава съгласие за прекратяване на съсобствеността между Община Стара Загора и „Автохит 2000“ООД в новообразувания УПИ₅₉₈в кв.455^апо ПУП на град Стара Загора. Посочените като правно основание разпоредби, сочат на компетентност на общинския съвет да приема подобно решение. Съгласно чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, общинския съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства, като съгласно чл.27, ал.4 от същия закон решенията се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. В този смисъл са и разпоредбите на чл.36, ал.1, т.2 от ЗОС - прекратяването на съсобственост върху имоти между общината, държавата, физически лица или юридически лица се извършва след решение на общинския съвет по ред, определен с наредбата по чл.8, ал.2 , чрез продажба на частта на общинатаи чл.50, ал.3 от НРПУРОС - съсобствеността върху недвижими имоти между общината и физически или юридически лица се прекратява чрез продажба частта на общината. Всичко това води до извода, че решението е прието от компетентен орган с необходимото мнозинство. Следва да се има в предвид, че така приетото решение е под условие – след влизане в сила на изменението на ПУП – ПР и промяната на кадастралната карта съгласно горните условия /тези предвидени в т.1-т.4 от решението/. Сбъдването на условието е предпоставка за даденото съгласие за прекратяване на съсобствеността, чрез продажбата на частта на общината и съответно за законосъобразността на приетото решение по т.5, а не сбъдването ще е предпоставка за отпадането на решението като административен акт.

По отношение на т.6:

Решението в тази си част предвижда, разходите по процедирането изменението на ПУП – ПР и кадастралната карта от приетото решение, както и всички нормативно определени данъци и такси по сделката за прекратяване на съсобственост да са за сметката на „Автохит 2000“ООД. Не е ясно по каква причина е оспорено решението в тази му част, но съдът счита, че същото поражда задължението единствено и само за търговското дружество, не се натоварва общинския бюджет, нито същият се изменя по някакъв начин. Не е налице и необходимост от защита на какъвто и да е било обществен интерес от направеното оспорване. Доколкото обаче, в случая при оспорване направено от областния управител на решение на общинския съвет не е необходимо да се изследва правния интерес, то решението подлежи на разглеждане, макар и евентуалната му отмяна му да доведе до защита на интересите на трето лице от страна на областния управител. Съдът намира, че не е налице законова регламентация относно това в чия тежест са разноските по продажбата, респективно прекратяването на съсобственост с трето лице от страна на Общината. По тази причина не е налице противоречие на решението с материалния закон.

В заключение, може да направи изводът, че взетото решение е взето в съответствие със законовите разпоредби и при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, а в частта по т.3 да бъде оставено без разглеждане като недопустимо оспорването и да се прекрати производството по делото в тази му част. Направеното оспорване е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

От страните в съдебното производство се претендират направените разноски по делото. При този изход на същото, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъдени в полза на ответника по делото, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на оспорващият Областен управител на Област Стара Загора следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100.00 лв., съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ. Доколкото юридическото лице е Областна администрация, то тя следва да бъде осъдена да заплати разноските.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването на Областния управител на Област Стара Загора против т.3 от Решение №1990/18.12.2018 год. на Общински съвет Стара Загора, обективирано в заповед №АК-01-ЗД-2 от 16.01.2019 год. на Областен управител на Област Стара Загора, като недопустимо.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №36/2019 год. на Административен съд Стара Загора в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ оспорването на т.2, т.4, т.5, т.6 от Решение №1990/18.12.2018 год. на Общински съвет Стара Загора, обективирано в заповед №АК-01-ЗД-2 от 16.01.2019 год. на Областен управител на Област Стара Загора, като неоснователно.

ОСЪЖДА Областна администрация Стара Загора да заплати на Общински съвет Стара Загора сумата от 100.00 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, а в частта с характер на определение подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: