№
110
11.04.2019г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 46 по описа за
2019 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.156 и сл. от данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с
чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на Едноличен
търговец В.Х.М. с фирма „В.М.“, ЕИК 833017449, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, кв.“Железник“, ул.“Загорка“ № **, вх.*, ет.*, ап.**,
против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 63261/
13.09.2018г., издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ в
Община Стара Загора, потвърден с Решение № 63261/ 29.11.2018г. на Началник
отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, с който е установен
размер на задълженията за данък върху превозните средства за периода 2015г. –
2017г. и съответната лихва, за лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго
Брейк 1.9“ с рег.№****. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност
на оспорения акт като по същество изложените съображения са за постановяването
му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че от 2014г. автомобилът е спрян от движение на
основание издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
14-1228-000816/ 12.11.2014г. и тъй като не е бил използван през посочения в
АУЗД период не дължи заплащане на данък за превозното средство.
Направено е искане за отмяна на оспорения Акт за установяване на задължение по
декларация № 63261/ 13.09.2018г., като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата - Началник на отдел „Местни данъци и такси” при
Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
С Договор за
покупко-продажба на МПС от 27.02.2004 г., жалбоподателят в настоящото
производство – ЕТ“В.М.“, е закупил лек автомобил марка Ситроен, модел Берлинго,
рама № *******. С
декларация по чл. 54, ал.1 от ЗМДТ за притежаван лек
автомобил, подадена в Община Стара Загора с вх. № 737/ 02.03.2004г. търговецът
е декларирал придобит чрез покупко-продажба автомобил – марка Ситроен, модел
Берлинго, обем на двигателя 1,9 куб.см, мощност к.с /kw/ - 70, година на производство
2002г.
След
извършена проверка по реда на чл. 107, ал.3, изр. трето от ДОПК от орган
по приходите в Община Стара Загора, е констатирано, че дължимият се на
основание чл. 52, ал.1 от ЗМДТ от ЕТ“В.М.“ данък
върху превозните средства за посоченото по-горе МПС за 2015г., 2016г. и
2017г., определен въз основа на
подадената декларация по чл. 54, ал.1 от ЗМДТ с вх. № 737/
02.03.2004г. и Раздел четвърти от Наредбата за определянето и администрирането
на местните данъци на територия на община Стара Загора, не е заплатен в
предвидените по чл. 60, ал.1 от ЗМДТ срокове. С оглед на
констатираните задължения на лицето към бюджета на Община Стара Загора за данък
върху превозните средства, на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл. 4 от ЗМДТ, е издаден Акт за
установяване на задължение по декларация № 63261/ 13.09.2018г. от Д.Г. на
длъжност старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ в Община Стара
Загора, определен за орган по приходите със Заповед № РД-25-152 от 23.01.2012
г. на Кмета на Община Стара Загора. С посочения АУЗД е определен размера на
задълженията за данък върху превозните средства по периоди и лихвите за
просрочие към тях, изчислени към 13.09.2018г. за лек автомобил марка Ситроен,
модел Берлинго брейк 1.9, рег.№ ****, рама № *******, както следва: данък върху превозни
средства за 2015 г. в размер на 28.62лв и лихва за просрочие в размер на 8.81лв.;
данък върху превозните средства за 2016г. в размер на 19.08лв. и лихва за
просрочие в размер на 3.93лв, и данък
върху превозни средства за 2017г. в размер на 19.08лв. и лихва за просрочие в
размер на 2.00лв., или установени задължения общо в размер на 81.52лв, от които
66.78лв. главница и лихви в размер на 14.74лв.
На основание
чл. 107, ал.4 от ДОПК, АУЗД № 63261/
13.09.2018г. е оспорен от Едноличния търговец по административен ред с подадена
жалба рег.№ 10-84-80/22.10.2018г. до отдел "Местни данъци и такси"
при Община Стара Загора. С
Решение № 63261/ 29.11.2018г. Началникът на отдел МДТ при община Стара Загора,
след като е разгледал жалбата по същество, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е
потвърдил изцяло издадения АУЗД № 63261/ 13.09.2018г. В мотивите са обсъдени
възраженията на жалбоподателя, като същите са приети за неоснователни. Изложени
са съображения, че съгласно редакцията на чл.58, ал.4 от ЗМДТ, в сила от
01.01.2010г., данъчното облагане на пътните превозни средства се преустановява
след прекратяване на регистрацията им за движение, от месеца, следващ месеца на
прекратяването. Доколкото в случая не били налице данни автомобилът да е с
прекратена регистрация от органите на ОД на МВР, сектор ПП-КАТ, се налагал
извод, че на основание чл.52, т.1 и чл.53, от ЗМДТ едноличният търговец, в
качеството си на собственик на превозно средство, регистрирано за движение по
пътната мрежа на Република България, е задължено за заплащането на данък върху
превозните средства. Обстоятелството, че от 12.11.2014г. лекият автомобил е
спрян от движение, поради което същият не е бил използван в периода 2015 –
2017г. е приет за ирелевантен, тъй като разпоредбите на ЗМДТ не предвиждали
преустановяване на данъчното облагане в подобни случаи. С оглед на което е
мотивиран извод, че установеното задължение за данък върху превозните средства за
периода 2015г.-2017г. е дължимо от страна на ЕТ“В.М.“, а съставеният АУЗД –
правилен и законосъобразен.
Потвърждаващото
обжалвания акт Решение не е било получено от адресата към дата на подаване на
жалбата в съда.
По
делото е представена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 14-1228-000816 от 12.11.2014г., видно от която на основание чл.171, т.2,
б.“а“ от ЗДвП е приложена ПАМ – „временно спиране от движение на моторно
превозно средство до отстраняване на неизправността“ по отношение на леки
автомобил Ситроен Берлинго с рег.№ ****. От направеното отбелязване върху
самата заповед се установява, че същата е била връчена на В.Х.М. на
12.06.2018г.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения акт, на основание чл. 160, ал.2 от
ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК,
намира за установено следното от правна страна:
Оспорването,
като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен
интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Задължението
за данък върху превозните средства представлява публично общинско вземане,
регламентирано в чл. 162, ал.2, т.1 от ДОПК. В разпоредбата
на чл. 166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху превозните
средства /местен данък по см. на чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ/, приложимият ред е
регламентираният такъв в ДОПК, тъй като съгласно чл. 4, ал.1 установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ в производството по ал.1
служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на
общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 е
предвидено че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община
упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.
Акт
за установяване на задължение по декларация № 63261/ 13.09.2018г. е издаден от длъжностно лице на длъжност
"старши инспектор" в отдел "Местни данъци и такси" в Община
Стара Загора, надлежно определено да осъществява функции на орган по приходите
съгласно изискванията на чл. 4, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ със Заповед № РД-25-152/
23.01.2012 г. на Кмета на Община Стара Загора. Следователно обжалваният АУЗД е
издаден от надлежно оправомощено длъжностно лице в кръга на неговите
правомощия.
Оспореният
акт за установяване на задължение по декларация е постановен в предписаната от
закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, като е
обоснован в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна
страна.
Съдът
не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила
при издаването на обжалвания АУЗД, включително при извършеното установяване на
релевантните за определеното задължение факти и обстоятелства.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че АУЗД № 63261/ 13.09.2018г.
е издаден и в съответствие с приложимия материален закон, като съображенията за това са следните:
По делото не са спорни
обстоятелствата за правото на собственост на жалбоподателя върху лек автомобил
марка Ситроен с рег.№ **** и за размера на определените за него данъци за
2015г., 2016г. и 2017г. Спорният въпрос се свежда до това дължи ли собственикът
на регистрирания за движение лек автомобил заплащането на данък върху
превозните средства за периода, през който автомобилът е бил спрян от движение
в изпълнение на приложена ПАМ по чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП.
Съгласно чл. 53 от ЗМДТ данъкът върху превозните
средства се заплаща от собствениците на превозните средства. В разпоредбата на чл. 52, т.1 от ЗМДТ е регламентирано, че с
данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за
движение по пътната мрежа в Република България. Следователно
жалбоподателят, като собственик на облагаемо с данък върху превозните средства
превозно средство с рег. №****, е данъчнозадължено лице за заплащането му
съгласно чл. 53 ЗМДТ.
Възражението за недължимостта на
данъка, основано на обстоятелството, че автомобилът не е бил използван през
периода 2015-2017г. поради спирането му от движение, съдът намира за
несъответно на приложимия закон.
Основанията за освобождаване от
заплащането на данък върху превозните средства са изчерпателно изброени в
разпоредбите на чл. 58, ал. 1-5 ЗМДТ, като жалбоподателят не е сред
субектите по ал. 1, т. 1-4 ЗМДТ, нито превозното средство, за което
е начислен данък с акта, попада сред изброените в ал. 2 на чл. 58 ЗМДТ, за ползване от
правилото. Не се и твърди с жалбата, че собствеността е прехвърлена, което
изключва приложението за конкретния случай и на разпоредбата на чл. 58, ал. 3 ЗМДТ. Изложените в жалбата и
поддържани в хода на производството обстоятелства не попадат и в предметния
обхват на чл.58, ал.4 от ЗМДТ, съгласно която разпоредба /в приложимата за
случая редакция ДВ, бр. 95/2009 г., в сила от 01.01.2010г/, за превозните
средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца,
следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение, а за излезлите от
употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено
задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след
прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за
предаване за разкомплектуване. В случая се твърди, че превозното средство с
рег. № **** е спряно от движение, но
регистрацията му не е прекратена /в този смисъл е и изричното изявление на
пълномощника на жалбоподателя, направено в открито съдебно заседание – л.39 от
делото/. Действително в резултат на приложена на 12.11.2014г. принудителна
административна мярка по чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП жалбоподателят е бил лишен от възможността през
процесния период да ползва автомобила, но законът не регламентира това
обстоятелство като материалноправно основание за прекратяване на данъчното
облагане и недължимост на данъка. Доколкото освобождаването от данък върху
превозните средства е обусловено единствено от прекратяването на регистрацията
на МПС, и след като ЕТ“В.М.“ не е направил искане по надлежния ред и пред
компетентните органи за прекратяване на регистрацията за лек автомобил марка Ситроен
с рег.№ ****, за търговеца е съществувало задължение за заплащане на данък
върху превозните средства за автомобила и за периода, през който е бил спрян от
движение.
Размерът на
установените данъчни задължения, както и лихвата за забава, не се оспорват от
жалбоподателя. С оглед на което съдът приема, че при прилагането на Раздел
четвърти от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци на
територията на Община Стара Загора във вр. с чл. 55, ал.1 от ЗМДТ и въз основа на
декларираните с декларацията по чл. 54, ал.1 от ЗМДТ вх. № 737/
02.03.2004г. мощност на двигателя и година на производство на автомобила,
правилно и законосъобразно е определен дължимия данък върху превозните средства
за 2015г. - в размер на 28.62лв., за 2016г. – 19.08лв. и за 2017г. – в размер
на 19.08лв.
С оглед на
изложеното съдът намира, че Акт за установяване на задължение по декларация № 63261/
13.09.2018г., потвърден с Решение № 63261/29.11.2018г. на Началника на Отдел
„Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, е законосъобразен - издаден е
от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановен е в
съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава и при
спазване на административно-производствените правила. Жалбата срещу АУЗД се
явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 160, ал.1, предл. последно от ДОПК и чл. 172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „В.М.“,
ЕИК 833017449, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
кв.“Железник“, ул.“Загорка“ № **, вх.*, ет.*, ап.**, против Акт за установяване
на задължение по декларация № 63261/ 13.09.2018г., издаден от старши инспектор
в отдел „Местни данъци и такси“ в Община Стара Загора, потвърден с Решение №
63261/ 29.11.2018г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара
Загора, с който е установен размер на задълженията за данък върху превозните
средства за периода 2015г. – 2017г. и съответната лихва, общо в размер на 81.52лв, за лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „Берлинго Брейк 1.9“ с рег.№****, като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: