Р Е Ш Е Н И Е

№132 05.04.2019 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Пенка Маринова и в присъствието на прокурора Росица Драганова, като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева адм. дело №55 по описа за 2019 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.

Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Стара Загора против законосъобразността на чл. 9 ал.6 т.1, чл.19 т.1, чл.10 и чл.17 от Наредба за реда и условията за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд в община Раднево, приета с Решение №281/04.12.2008г., изменена и допълнена с Решение №470 от 25.07.2013г. на общински съвет Раднево.

В протеста са изложени доводи за противоречие на оспорените подзаконови разпоредби с КРБ, ЗС и ЗОС, тъй като изискването за българско гражданско, поставено в чл.9 ал.6 т.1 и чл.19 т.1 от Наредбата, представлява ограничително условие пред правото да се закупи/наеме общинско жилище, отричащо права предоставени с КРБ и ЗС – чл.26 ал.2 от Конституцията на РБ предоставя на пребиваващите чужденци всички права и задължения, с изключение на онези, за които законите изискват българско гражданско. Разпоредбата на чл. 29 ал.4 от Закона за собствеността предоставя право на чужденците да придобиват собственост върху сгради.

Разпоредбата на чл.10 ал.7 от Наредбата противоречи на разпоредбите на ЗОС относно компетентност на органите на местното самоуправление да се разпореждат с общинската собственост и на правилата на АПК за отмяна на издадени и на влезли в сила административни актове. Съгласно чл.10 ал.7 от Наредбата преписката се прекратява със заповед на Кмета, ако купувачът не преведе дължимите суми в срока, определен в решението за общинския съвет за извършване на продажбата.

Разпоредбата на чл.17 от Наредбата за настаняване на кметове, заместник-кметове и кметски наместници в резервните жилища противоречи на ЗОС, в който след отмяната на чл.45 ал.2 / ДВ.бр.45/2008г/ няма друга разпоредбата предоставяща подобна привилегия.

От съда се иска да бъдат отменени оспорените разпоредби с присъждане на разноски в размер на 20лв., представляващи такса за обнародване на оспорването в ДВ.

Ответникът Общински съвет Раднево, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не взема становище по протеста.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че оспорването следва да бъде уважено като основателно.

Съдът, като обсъди доводите, изложени в подаденият протест и извърши проверка на законосъобразността на атакуваното решение, намира за установено следното:

Протеста е изцяло основателен. Конституцията на РБ в чл.26 ал.2 предоставя на чужденците, които пребивават на територията на страната всички права и задължения, установени в нея, с изключение на онези, за които основния закон и законите изискват българско гражданско. Разпоредбата на чл. 29 ал.4 от Закона за собствеността гласи, че чужденците могат да придобиват собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти в страната, освен ако със закон е установено друго. Закона за общинската собственост в Глава пета „Общински жилища“ съдържа две материално правни разпоредби – чл.43 и чл.47, които посочват кои лица могат да се настаняват под наем в общински жилища, и на кои лица могат да се продават общински жилища. Съгласно чл. 43 от ЗОС в жилища за отдаване под наем се настаняват три групи лица: лица с жилищни нужди, установени с наредбата по чл.45а, наематели на общински жилища, които се засягат от ново строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция; лица, жилищата на които са възстановени на бившите им собственици по реда на чл. 7 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти. С разпоредбата на чл.43 от ЗОС са предоставени права на лицата, спрямо които са налице законовите условия, поради което никой подзаконов нормативен акт не може да ограничава упражняването им. По реда на наредбата, приета по силата на законовата делегация на чл.45а се определя само реда за установяване на жилищните нужди и никакви други условия и ограничения не могат да бъдат поставяни пред възникване на правото по чл.43 от Закона за собствеността. Аналагочни са мотивите и по отношение разпоредбата на чл.47 от ЗОС, която дори предоставя на общинския съвет с Наредбата по чл.45а да определи право на други лица по условия приети с подзаконовия нормативен акт, които да закупуват жилища. Следователно на общинския съвет е предоставено правомощия да определи и друга правоимаща група правни субекти, а не да ограничава правото на лицата, посочени в ЗОС да закупят общински жилища. По посочените аргументи разпоредбите на чл. 9 ал.6 т.1 и чл.19 т.1 от Наредбата противоречат на Закона за общинската собственост и следва да бъдат отменени.

Разпоредбата на чл. 10 ал.7 от Наредбата, предвиждаща със заповед на кмета да се прекратява преписка по приемане на Решението на общинския съвет за продажба на общинско жилище е неясна на първо място, а на второ противоречи на ЗОС. Съгласно чл. 47 ал.1 и ал.2 от ЗОС, общинските жилища, предназначени за продажба могат да се продават след решение на общинския съвет, а същия орган определя и цената по критерии, установени с наредбата по чл.45а от закона. Със същата наредба се определят условията и редът за продажба. Съгласно чл. 10 ал.5 от Наредбата, Решение за извършване на продажбата се взема от общинския съвет, в което се посочва – вида и административния адрес на жилището, купувача, цената, други дължими плащания, начина и срока на плащане, който не може да бъде по-дълъг от 30 дни от датата на връчването на заповедта. Решението се връчва на купувача по реда на ГПК. Остава неясно коя заповед се връчва, след като общинския съвет приема решение за сключване на договора за продажба, в което се посочват всички необходими условия на двустранната сделка. Лицата, които желаят да закупят общинско жилище подават молба до Кмета, който сезира общинския съвет, но след неговото решение не се издава заповед. Съгласно чл. 10 ал.7 от Наредбата ако в посоченият в решението по ал.5 срок за плащане купувачът не преведе дължимите суми, се счита, че той се е отказал от закупуване и преписката се прекратява със заповед на Кмета на общината, препис от която се изпраща за сведение на Председателя на общинския съвет. Прочита на разпоредбите сочи на следния извод: местния законодател е определил Кмета за орган, който да преценява допустимостта на производството по издаване на решение на Общинския съвет и съответно да го прекратява, в случаите на оттегляне на молбата за издаване на административния акт, на каквото изявление е приравнено бездействието да се извърши плащане на продажната цена в определения срок. Оспорената разпоредба противоречи на правилата на АПК, че допустимостта на производството се преценява от органа, компетентен да издаде акта от една страна, а от друга производството не може да бъде прекратено след издаване на акта. Плащането на продажната цена е престация срещу прехвърлянето на правото на собственост, което се извършва с договора, а не с решението на общинския съвет. Следователно разпоредбата на чл.10 ал.7 от Наредбата освен незаконосъобразна и неясна, се явява и без предметна, тъй като заповедта на кмета за прекратяване на преписката не е годна да породи каквито и да било гражданско правни последици, нито да засегне възникналото и изпълнено административно правоотношение между купувача и продавача в лицето на общинския съвет. Изпълнението на административния акт, представляващ елемент от сложната процедура по разпореждане с общинска собственост е условие за възникване на гражданското правоотношение и не може да бъде условие за прекратяване на преписката след издаването му в противоречие с разпоредбите на АПК за допустимост на административните производства. Само за яснота – АПК се прилага, тъй като специалния ЗОС не съдържа други правила за посоченото административно производство.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по протест на прокурор от Окръжна прокуратура разпоредбите на чл.9 ал.6 т.1, чл.19 т.1, чл.10 ал.7 и чл.17 от Наредба за реда и условията за установяване на жилищни нуди, за настаняване под наем и разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд в община Раднево, като незаконосъобразни.

ОСЪЖДА Общински съвет Раднево да заплати на Окръжна прокуратура Стара Загора сумата от 20.00 /двадесет/ лв. представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

След влизане в сила решението да се обнародва по начина, по който е обнародвана Наредба за реда и условията за установяване на жилищни нуди, за настаняване под наем и разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд в община Раднево.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.