Р Е Ш Е Н И Е
№202 04.06.2019
год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски
административен съд на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в
открито заседание, в състав
Председател:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдия Михаил Русев
административно дело №65 по описа за
2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В.П.Г.,
ЕГН ********** против Заповед №ЗСП/Д-СТ/2287/05.11.2018 год. на Директора на
Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Стара Загора, с която му е отказана
целева помощ за отопление и е потвърдена с решение №24-РД06-003/14.01.2019 год.
год. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора.
Излагат се съображения, че постановената заповед е незаконосъобразна.
Ответникът Директора на Дирекция
"Социално подпомагане" - Стара Загора, оспорва жалба в съдебно
заседание и излага съображения за законосъобразността на обжалваната заповед.
От събраните по делото
доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Оспорващият Г. е подала
молба - декларация с вх. № ЗСП/Д-СТ/2287/23.10.2018 год. за отпускане на целева
помощ за отопление с електроенергия за сезона 2018 – 2019 год. Издадена е
Заповед №ЗСП/Д-СТ/2287/05.11.2018 год. на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" – гр. Стара Загора, с която й е отказано отпускането на социална
помощ за отопление. Молбата-декларация за
целева помощ за отопление се подава в периода – 01.07.2018 год. до 31.10.2018
год. Така постановената заповед е обжалвана по административен ред пред по-горестоящия орган и Директора на Регионалната дирекция за
социално подпомагане – Стара Загора е постановил свое решение №24-РД06-003 от 14.01.2019
год. год., с която е отхвърлил жалбата като неоснователна. Няма данни решението
да е връчено лично на жалбоподателката, но е било
обявено на таблото на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора на
18.01.2019 год. и е свалено на 04.02.2018 год. /лист 33 от делото/. Жалбата е
депозирана в деловодството на Административен съд Стара Загора на 04.02.2019
год. с пощенски плик, изпратен на 01.02.2019 год.
Жалба е подадена в срока
от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
На основание чл.168 от
АПК, съдът извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, а не само на наведените в жалбата
оплаквания.
Съгласно разпоредбата на чл.13,
ал.2 от ЗСП, на основание на която
е издадена обжалваната заповед, социалните помощи се отпускат
(респ. отказват)
със заповед на директора
на дирекция "Социално подпомагане"
или от упълномощено
от него длъжностно
лице след преценка на всички
данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Предвид предметното
съдържание на обжалваната в случая заповед, тя е издадена от материално
и териториално компетентния административен орган в лицето на Директор на
Дирекция „Социално подпомагане” Стара Загора. Заповедта е издадена в
изискуемата форма и съдържа минимално необходимите реквизити по чл.59 ал.2 от
АПК, като по отношение на съдържанието й и разпоредените
с нея последици не се установява порок, обуславящ незаконосъобразността й.
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на административния акт обхваща проверка дали са
налице установените от издателя на акта юридически факти /изложени като мотиви
в акта/, преценка на съответствието им с правната норма, посочена като правно
основание за издаването на акта и преценка дали се следват разпоредените
с акта правни последици.
В конкретния случай жалбоподателката е подала молба декларация за отпускане на целева
помощ за отопление.
Редът и начина на
отпускане на помощи за отопление са регламентирани в Наредба №РД 07-5 от 16.05.2008 год. за условията и
реда за отпускане на целева помощ за отопление /наричана за краткост Наредбата/
за отоплителния сезон 2018-2019 год. Производството започва въз основа на
подадена молба-декларация по образец. В самата молба се декларират точно
определени обстоятелства, които се явяват и предпоставки за отпускането на
помощта. В чл.5 от наредбата е посочено, че молби декларации за
отпускане на целевата помощ за отопление се подават дирекциите „Социално
подпомагане” в периода 01.07. – 31.10. Законодателят е предвидил дълъг период
за подаване на молбите – декларации /четири месеца/, който дава възможност дори
и да са налице временни пречки пред нуждаещите си, след премахването им да се подадат
и да се задоволят нуждите им. Молбата - декларация е подадена в предвиденият от
законодателят срок.
При извършената проверка
на процедурата по отпускането на помощите и доколкото тя е съобразена със
предвидените в ЗСП и правилника за прилагането му, процесуални норми, съдът не установи
допуснати съществени нарушения. Съгласно чл.27, ал.2 от ППЗСП, анкетата се
извършва в дома на лицето или семейството по постоянния му адрес. От
представените доказателства по делото е видно, че социалните служители са извършили
две посещения на адреса, посочен от Г. на 29.10.2018 год. и на 02.11.2018 год.,
но същата не е била открита на адреса. И при двете посещения служителката е
оставила съобщения на видно място, но в указаният срок жалбоподателката
не се явила. По този начин са спазени законовите изисквания за поставяне на
обявление за явяване на лицето в тридневен срок и след изтичането му е издадена
оспорената заповед от 05.11.2018 год. Налице е активно поведение от страна
социалните работници за изпълнение на законовите им задължения и
законосъобразното протичане на образуваното административно производство, но
поради неоткриването на лицето, са били поставени в обективната невъзможност да
извършат социалната анкета. В подкрепа на това са и събраните свидетелски
показания на св. Д. Д., която е извършила посещенията. При първото посещение и
след позвъняването на посоченият от Г. мобилен телефон, същата е заявила, че не
е в града. Тези обстоятелства се удостоверяват и с приложеният по делото социален
доклад, в който са обективирани действията на социалният работник. Този доклад
представлява официален документ и има доказателствена сила за извършеното от
длъжностните лица.
Следва да се отбележи, че
целевата помощ за отопление се отпуска за подпомагане на нуждаещите се лица. В
конкретния случай, жалбоподателката не е открита на
посоченият от нея адрес, на който е с постоянна регистрация. От представените
от нейна страна писмени доказателства, се установява по безспорен начин, че й е
проведено болнично лечение в „Многопрофилна болница
за активно лечение „Света София“ в периода 08.11.2018 год. – 13.11.2018 год.,
т.е. след постановяването на отказа за отпускане на целевата помощ от
05.11.2018 год.. Посещенията на адреса, на който е постоянно регистрирана са
били осъществени на 29.10.2018 год. и на 02.11.2018 год.. Действително са
приложени и други медицински документи: направление за хоспитализация /лист 8/
от дата 01.11.2018 год.; амбулаторен лист /лист 9/ от 01.11.2018 год.;
амбулаторен лист /лист 11/ от 27.09.2018 год.; медицинско направление /лист 12/
от 27.09.2018 год. Доколкото последните две са с дата предхождаща, подаването
на заявление-декларация за отпускането на целева помощ за отопление /23.10.2018
год./, то същите не следва да се кредитират като относими
към административната преписка. Всъщност спорът е не дали Г. има право да
получава целева помощ за отопление, а относно не намирането й на посоченият от
нея адрес. Целта на законодателят е да се установи, дали заявителят живее или
не на посоченият от него адрес и за който се отпуска целевата помощ. В
приложените от страна на жалбоподателката медицински
документи, като адрес е посочила гр. София, ж.к.“Хаджи
Димитър“, бл.87, а не постоянния си адрес в гр. Стара Загора. Това е адреса
който е посочила в подаденото заявление, като адрес на внучката си М.В.В.,
посочена като съжителстваща с жалбоподателката. При
така установеното възниква сериозно съмнение относно адреса на който живее В.Г.
***, който е декларирала и на който не е открита от социалните работници, или
този в гр. София, деклариран пред лекарите.
Съгласно чл.27, ал.5 от
ППЗСП, ако и при повторно оставеното уведомление, лицето не се яви, то тогава
социалният работник прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност
за извършването на социална анкета. В случая, административният орган действа в
условията на обвързана компетентност и правната норма е посочило конкретно какво следва да
бъде поведението на административният орган. При обвързаната компетентност
административният орган не разполага с никакъв избор. Правната норма му
предписва определен начин на действие. В тази хипотеза задачата на
административния орган се свежда до това да провери дали са налице визираните в
хипотезата на конкретната норма предпоставки за нейното прилагане. В конкретния
случай, с оглед на установеното и невъзможността за извършване на социалната
анкета, административния орган правилно е приложил материалноправната
разпоредба, като е направил предложение за отказ от предоставянето на
социалната помощ за отопление. Законът не изключва извършването на социалната
анкета, като в този случай, заявителят следва да бъде открит на този адрес. Не
се изисква предварително уведомление за извършване на тази анкета, нито пък
законодателят е предвидил изключение от предвиденият отказ за отпускане на
помощта при неоткриването на нуждаещото се лице.
Ирелевантно за постановения отказ е причината, поради която не е открито
лицето. Видно от доказателствата приети по делото, на посочените две дати,
когато е била извършена анкетата, жалбоподателката не
е била в болница.
Въз основа на
гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед и постановена в съответствие
с материалноправните разпоредби и при спазването на административнопроизводствените правила, поради което
жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Видим
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Стара
Загора,
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на В.П.Г.
*** против Заповед №ЗСП/Д-СТ/2287/05.11.2018
год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Стара Загора,
потвърдена с Решение №24-РД06-003/14.01.2019 год. год. на Директора на РД”СП” –
Стара Загора, като неоснователна.
Решението не подлежи на
обжалване и е окончателно съгласно чл.13, ал.6 от Закона за социалното
подпомагане.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: