Р   Е  Ш    Е   Н   И   Е

 

                     № 118       22.04.2019г.      град Стара Загора

 

  Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесети март  през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                            

СЪДИЯ: РАЙНА Т.

       

 

при секретар Пенка Маринова                                                                      и с участието

            на прокурор                                                                                           като разгледа

            докладваното от съдия  Р. Т.   административно дело  № 69 по  описа за

            2019г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                         

 

 

            Производството е по реда на чл.197, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

            Образувано е по жалба на Ж.Г.К. ***, против Решение № 3/ 02.01.2019г., издадено от Директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/ - Пловдив, с което в производство по чл.197, ал.1 от ДОПК са потвърдени Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180024-022-0093335/ 23.11.2018г., издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180024-022-0093348/ 23.11.2018г., издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив.

            В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, по съображения за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, при неспазване на процесуалните правила, както и при несъобразяване с целта на закона. Жалбоподателят оспорва направения от решаващия орган извод, че обжалваните по административен ред Постановления за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ са обосновани в необходимата степен от фактическа страна, както от гл.т на обстоятелството, че именно лицето Ж.К. следва да бъде адресат на актовете на публичния изпълнител, така и от гл.т съществуването на законово регламентираните материалноправни предпоставки за налагане на обезпечителните мерки. Твърди, че неправилно и незаконосъобразно е прието, че в качеството си на физическо лице, следва да отговаря за задълженията на ДЗЗД „Северна звезда“, произтичащи от издадените спрямо ДЗЗД Ревизионен акт № 241303885/ 21.12.2013г. и Ревизионен акт № 241300876/ 13.05.2013г. и съотв. че във връзка с образуваното изпълнително производство за събирането на тези задължения, спрямо него трябва да бъдат наложени обезпечителни мерки.  Счита, че доколкото към датата на издаване на ревизионните актове и съотв. към момента на възникване на основанията за принудителното изпълнение, не е бил участник в ДЗЗД „Северна звезда“, липсва основанието по чл.9, ал.2 от ДОПК за ангажиране на отговорността му за задълженията на ДЗЗД „Северна звезда”, установени с ревизионните актове. Поддържа, че по никакъв начин нито е била обоснована, нито доказана нуждата от налагането на обезпечителните мерки.  По подробно изложени съображения, вкл. за нарушаване на принципа за съразмерността по чл.6 от АПК, е направено искане за отмяна на оспореното Решение № 3/ 02.01.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив и на потвърдените с решението Постановления за налагане на обезпечителни мерки.

 

            Ответникът по жалбата – Директор на Териториална Дирекция на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореното решение и потвърдените с решението Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С180024 -022-0093335/ 23.11.2018г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180024-022-0093348/ 23.11.2018г., са издадени в съответствие и при правилно приложение на материалния и на процесуалния закон. Излага доводи, че наложените от публичния изпълнител обезпечения във връзка с принудителното събиране на задължения на ДЗЗД „Северна звезда”, установени с Ревизионен акт № 241300876/ 13.05.2013г. и с Ревизионен акт № 241303885/ 21.12.2013г., са възникнали през периоди, в които Ж.К. е бил участник в ДЗЗД „Северна звезда” с дялово участие 99%, поради което и предвид характера на ревизионния акт, с който само се признават, а не се пораждат данъчни задължения, при правилно приложение на чл.9 ал.2 от ДОПК и при обоснована и доказана обезпечителна нужда, на Ж.К. са наложени обезпечителни мерки за обезпечаване събирането на изискуемите публични вземания по изпълнително дело № 180615860/ 2018г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            До жалбоподателя в настоящото производство - Ж.Г.К., от старши публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК с изх. № С180024-048-0223736/ 21.11.2018г. /л. 20 по делото/. В съобщението се сочи образувано в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, изпълнително дело № 180615860/ 2018г., за неплатени от Ж.К. публични вземания. Посочените в съобщението задължения, за принудителното събиране на които е образувано изпълнителното производство, са за глоби, наложени с фишове;  за данък върху добавената стойност от сделки в страната, установени с Ревизионен акт № 241303885/ 21.12.2013г. на  ДЗЗД „Северна звезда” и с Ревизионен акт № 241300876/ 13.05.2013г. на ДЗЗД „Северна звезда” и за задълженията за ДОО по Декларация образец 6 № 24002074990529 за периода 01.01.2007г. - 31.12.2007г. Посоченият размер на задълженията е 1 217 572.22лв /главници/, 744922.09лв /лихви/ или общ размер на задълженията 1 962 494.31лв.

 

            С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180024-022-0093335/ 23.11.2018г. на старши публичен изпълнител Т.Т.в ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора, въз основа на извършена преценка, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо по изпълнително дело № 180615860/ 2018г. публично вземане в размер на 1 963 170.78 лв., в т.ч лихва 745 598.56лв и главница 1 217 572.22лв, на Ж.Г.К., на основание чл.200 от ДОПК, чл.202, ал.1, чл.202, ал.2 във вр. с чл.195, ал.1 - 3 от ДОПК, е наложен  запор върху вземане от трето задължено лице – работодател „Ге Ри Си” ЕООД,  за сумата  1 963 170.78лв, както и запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „Интернешънъл Асет Банк”  АД за сумата 1 963 170.78лв и в „Уникредит Булбанк АД” за същата сума.

            С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180024-022-0093348/ 23.11.2018г. на старши публичен изпълнител Т.Т.в ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора, въз основа на извършена преценка, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо по изпълнително дело № 180615860/ 2018г. публично вземане в размер на 1 963 170.78лв, в т.ч лихва 745 598.56лв и главница 1 217 572.22лв, на Ж.Г.К., на основание чл.200 от ДОПК и чл.203, ал.3 във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, е наложен запор върху притежаваните от лицето ценни книги - всички безналични ценни книжа притежавани от длъжника, които са вписани в регистъра на притежателите на финансови инструменти на Централния депозитар.

           

            Ж.К., с подадена по реда на чл.197, ал.1 от ДОПК, е оспорил пред Директора на ТД на НАП - Пловдив Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С180024-022-0093335/ 23.11.2018г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180024-022-0093348/ 23.11.2018г., издадени старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора, с искане за тяхната отмяна. Жалбата се основава на доводи за липса на  обоснована и доказана обезпечителна нужда, както и на основание за ангажиране на отговорността му за задължения на ДЗЗД „Северна звезда” и за неспазване на принципа за съразмерността.

 

            С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 3/ 02.01.2019г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, постановено в производство по чл.197, ал.1 от ДОПК, са потвърдени Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180024-022-0093335/ 23.11.2018г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С180024-022-0093348/23.11.2018г., издадени от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора. Решаващият орган е обосновал извод, че при прилагането на чл.9, ал.2, изр. второ от ДОПК, в съответствие със закона публичният изпълнител е приел, че принудителното събиране на публичните задължения по ЗДДС на ДЗЗД „Северна звезда”, установени с Ревизионен акт № 241300876/ 13.05.2013г. и с Ревизионен акт № 241303885/ 21.12.2013г., следва да бъде насочено срещу участващите в ДЗЗД към датата на възникване на задълженията физически лица съобразно тяхното дялово участие. Прието е, че доколкото съгласно Договор за гражданско дружество от 10.02.2012г. и извлечение от регистър Булстат по несъмнен начин се установява, че за периода от 15.07.2011г. до 22.04.2013г. Ж.К. е бил съдружник в ДЗЗД „Северна звезда“ с дялово участие в размер на 99%,  правилно срещу Ж.К. са предприети действия за принудителното събиране сума, представляваща 99% от общия размер на задълженията на ДЗЗД „Северна звезда“ по ЗДДС, установени с посочените ревизионни актове, за периодите 01.07.2012г. - 31.08.2012г. и  01.09.2012г. - 31.03.2013г., в които периоди лицето е бил участник в ДЗЗД „Северна звезда” с дялово участие 99%. В мотивите на обжалваното решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив е обосновано, че данъчните задължения са определени по основание и по размер в съответните данъчни закони и с настъпване на падежа им стават изискуеми, а основната функция на ревизионния акт е да послужи като изпълнителен титул за събирането им по принудителен ред при липса на доброволно изпълнение, поради което наличието на основание за ангажирането отговорността на Ж.К. като участник в ДЗЗД следва да се преценява към момента на възникването на задълженията, установени с ревизионните актове, а не към датата на издаване на ревизионните актове. По съображения за наличие на законово регламентираните материалноправни  предпоставки за налагане на обезпечителни мерки и за спазване на реда за тяхното налагане; за съответствие на актовете на публичния изпълнител с формалните изисквания по чл.196 ал.1 от ДОПК и с целта на закона, включително за съблюдаването на принципа на съразмерността при налагането на  обезпечителните мерки – до размера на установените публични задължения, Директорът на ТД на НАП – Пловдив е потвърдил обжалваните Постановления за налагане на обезпечителни мерки, като правилни и законосъобразни.  

           

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл. 197, ал.2 от ДОПК, е процесуално допустимо.

 

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

           

            Оспореното Решение № 3/ 02.01.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което са потвърдени ПНОМ с изх. № С180024-022-0093335/ 23.11.2018г. и ПНОМ с изх. №С180024-022-0093348/23.11.2018г. на старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив, е издадено от материално и териториално компетентния административен орган по см. на чл.197, ал.1 от ДОПК. Постановено е в предвидената от закона форма и съдържа подробни мотиви за обосноваване на възприетото административно решение, с оглед на което съдът приема че е спазено законовото изискване за произнасяне с мотивиран акт.

             

            Потвърдените с обжалваното решение ПНОМ изх. № С180024-022-0093335/ 23.11.2018г. и ПНОМ изх. № С180024-022-0093348/ 23.11.2018г. на старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора, са издадени от орган на принудителното изпълнение, осъществяващ действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на ДОПК - публичен изпълнител в компетентната териториална дирекция на НАП, съгласно чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК и в съответствие с правомощията, предвидени в чл.167, ал.1 и чл.195, ал.3 от ДОПК.      Съдържанието на Постановленията за налагане на обезпечителни мерки съответства на императивните законови изисквания по чл.196, ал.1 от ДОПК, като посочените фактически основания за тяхното издаване от гл.т наличието на обезпечителна нужда, се свързват с преценката на публичния изпълнител, че ще бъде затруднено  събирането на установено и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № 180615860/ 2018г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, в размер на 1 963 170.78лв., в т.ч главница 1 217 572.22лв и лихва в размер на 745.598лв. Именно със значителния размер на публичните задължения на Ж.К. е обоснована нуждата от предприемането на обезпечителни мерки спрямо лицето, с цел да се гарантира събирането на публичните вземания. С оглед на което неоснователно е възражението на жалбоподателя за необоснованост на обезпечителната нужда и на необходимостта от налагането на обезпечителни мерки.  

           

Съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на производството по реда на чл. 197, ал.2  от ДОПК и при постановяването на обжалваното решение.

           

            Оспореното Решение № 3/ 02.01.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив и потвърдените с решението Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180024-022-0093335/ 23.11.2018г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180024-022-0093348/ 23.11.2018г., издадени от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора, са постановени в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Съображенията за това са следните:

 

            В чл. 195, ал. 1 от ДОПК е регламентиран общият принцип, че на обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания. Според чл.195, ал.2 от ДОПК обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено, като обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане, а когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание /чл. 195, ал.3 от ДОПК/. В случая производството по налагане на обезпечителни мерки се е развило в хипотезата на чл.195, ал.3, т.2 от ДОПК – при липса на наложени обезпечения и след получаване на изпълнителните основания -  Ревизионен акт № 241300876/ 13.05.2013г. и Ревизионен акт № 241303885/ 21.12.2013г. С посочените ревизионни актове, са установени задължения по ЗДДС на ДЗЗД „Северна звезда“, обвързани с отказано право на приспадане на данъчен кредит. Няма данни за събиране на установените публични задължения да е било наложено обезпечение.

 

            Спорният по делото въпрос се свежда до това, налице ли е основанието по чл.9, ал.2, изр. второ от ДОПК, за насочване принудително събиране на задълженията на ДЗЗД „Северна звезда“, установени с Ревизионен акт № 241303885/ 21.12.2013г. и с Ревизионен акт № 241300876/ 13.05.2013г., срещу Ж.Г.К. в качеството му на участник в ДЗЗД „Северна звезда” за периода 15.07.2011г. - 22.04.2013г. с 99 % дялово участие. Според жалбоподателя Ж.К., като физическо лице, той не е  адресат на Ревизионен акт № 241303885/ 21.12.2013г. и Ревизионен акт №241300876/13.05.2013г., с които са установени задължения на ДЗЗД „Северна звезда“, като към датата на издаване на ревизионните актове, с които се свързва основанието за предприемане на принудително изпълнение, лицето е било преустановило участието си в ДЗЗД „Северна звезда“. Видно от мотивите на обжалваното решение, по съображения, че ревизионният акт има само декларативна функция, като с него се признават вече възникнали задължения, а не се пораждат такива, е обосновано, че задълженията, установени по основание и по размер с Ревизионен акт № 241303885/ 21.12.2013г. и с Ревизионен акт №241300876/13.05.2013г., са възникнали към момента на изпълнение на фактическия състав на съответните данъчни норми, регламентиращи пораждането им. Доколкото през ревизираните периоди, към които са отнесени и задълженията на ДЗЗД „Северна звезда“, жалбоподателят е участник в ДЗЗД „Северна звезда“ с 99% дялово участие, решаващият орган е приел, че съответно на нормативната регламентация по чл.9, ал.2, изр. второ от ДОПК, на физическото лице Ж.К. са били наложени обезпечителни мерки във връзка с принудителното събиране на установените публични задължения на ДЗЗД „Северна звезда“.        

 

            ДЗЗД „Северна звезда“ е неперсонифицирано дружество, като няма данни за прекратяването му към датата на издаване на потвърдените с обжалваното решение ПНОМ с изх. № С180024-022-0093335/ 23.11.2018г. и ПНОМ с изх. №С180024-022-0093348/23.11.2018г. Видно от представения и приет като доказателство по делото Договор за гражданско дружество от 10.02.2012г. /л. 89 и сл./, договорът е сключен между С.Б.К. и Ж.Г.К., за постигане на общи стопански цели, посочени в т.1 от договора. Правната регламентация на гражданското дружество се съдържа в чл.357 и сл. от ЗЗД. Съгласно чл. 357 от ЗЗД с договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел. Според чл. 361 от ЗЗД, ако не е уговорено друго, печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял, като недействителна е уговорката за изключване на някои от съдружниците от участие в загубите или в печалбите. От анализа на нормативната регламентация по чл.357, ал.1 и сл. от ЗЗД следва извода, че от гледна точка на гражданското право, гражданското дружество е неперсонифицирано и с дружествения договор не се учредява нов правен субект. Гражданското дружество по ЗЗД не е юридическо лице, нито е обособено като корпоративна единица с отделно имущество и органи, като носители на правата и задълженията са самите участници в дружеството.

Съгласно чл. 9, ал. 2, изр. първо от ДОПК, в производствата по този кодекс неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на юридически лица. Следователно, въпреки че учредените по ЗЗД дружества са неперсонифицирани и не могат да участват в оборота самостоятелно, а единствено чрез съставящите ги лица, посочената разпоредба на ДОПК създава на тези дружества фингирана правосубектност за целите на данъчното облагане. Тази правосубектност обаче е насочена единствено към уреждане на възникващите от дейността на ДЗЗД публични задължения за данъци и осигурителни вноски. Това дружество е една правна фикция и в действителност не възниква нов субект на правото. Създаденото сдружение действа /придобива права и поема задължения/ чрез и за участващите в него съдружници. Същото не разполага със собствено имущество, обособено от това на участващите в него лица. Ето защо в  чл. 9, ал. 2, изр. второ от ДОПК е уредена имуществената отговорност на съдружниците за задължения на неперсонифицираното дружество. В посочената разпоредба е регламентирано, че принудителното събиране се извършва срещу участващите в неперсонифицираните дружества и в осигурителните каси лица съобразно тяхното участие. Следователно въпреки че ДЗЗД притежава относителна самостоятелност по отношение на данъчните и осигурителните правоотношения с държавата, за задълженията му отговарят участващите в ДЗЗД съдружници до размера на дяловото си участие т.е в гражданския оборот и в принудителното изпълнение, включително и по реда на ДОПК, дружеството по ЗЗД не е правосубектно, а правата и задълженията възникват за лицата, които участват в него. Това е така, защото, макар и приравнено на юридическо лице, неперсонифицираното дружество не притежава собствено имущество, което да служи за обезпечение и принудително изпълнение (чл. 359, ал. 1 от ЗЗД). В този смисъл в производствата по принудително събиране по реда на ДОПК /вкл. в производствата по налагане на обезпечителни мерки/,  спрямо участващите в съответното неперсонифицирано дружество лица могат да бъдат предприемани действия по принудително събиране, съответно и по обезпечаване събирането на задълженията, съобразно размера на тяхното участие.    

 

            В случая задълженията по ЗДДС на ДЗЗД „Северна звезда”, установени  с РА № 241300876/13.05.2013г. РА № 241303885/ 21.12.2013г., произтичат от отказано на основание чл.70, ал.5 във вр. с чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 във вр. с чл.25, ал.2 и чл.25 ал.6 от ЗДДС право на данъчен кредит по фактури, в размери и за периоди, посочени в ревизионните актове, в обхвата на ревизираните периоди - 01.07.2012г. - 31.08.2012г.,  респ. 01.09.2012г. - 31.03.2013г. Според чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Съгласно ал.2 на чл.68 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. В разпоредбата на чл.70, ал.5 от ЗДДС е регламентирано че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. В случая в Ревизионен акт № 241303885/ 21.12.2013г. и в Ревизионен акт № 241300876/ 13.05.2013г. отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е отнесен към периодите на упражняването на това право от ДЗЗД „Северна звезда“. От отказа да се признае право на приспадане на данъчен кредит произтичат и направени промени в резултата за съответния данъчен период /чл.87 от ЗДДС/, като задълженията по ЗДДС, установени с ревизионните актове, са формирани като сбор от сумата на задълженията, произтичащи от отказано право на приспадане, при съответно установени задължения за внасяне за всеки от данъчните периоди в обхвата на ревизираните, за които се отнасят и констатациите, заключаващи наличие на промяна в резултата за данъчния период и резултат за периода - данък за внасяне в държавния бюджет /чл.88, ал.2 от ЗДДС/. Според чл.89, ал.1 от ЗДДС когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на НАП в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. Задълженията за ДДС, към които в случая ревизиращите органи са отнесли констатации, че се следва внасянето им и сумарният размер на които задължения формира главниците по двата ревизионни акта, са възникнали в данъчни периоди в рамките на ревизираните периоди - 01.07.2012г. - 31.08.2012г.  съотв. 01.09.2012г. - 31.03.2013г. Тези задължения са подлежали на внасяне към дати, предхождащи издаването на ревизионните актове, с които са били установени по основание и по размер вече възникналите задължения по ЗДДС на ДЗЗД „Северна звезда”. Установените с Ревизионен акт № 241300876/ 13.05.2013г. и с Ревизионен акт № 241303885/ 21.12.2013г. задължения за ДДС на ДЗЗД „Северна звезда“ са отнесени към периоди, в които безспорно Ж.К. е участник в ДЗЗД „Северна звезда“. Доколкото към момента на осъществяване на правопораждащия задълженията фактически състав, установени с впоследствие издадените ревизионни актове, Ж.К. е участник в ДЗЗД „Северна звезда” с 99% участие според т.1.6. от Договора за гражданско дружество от 10.02.2012г., в съответствие с това участие се определя и отговорността му по чл.9, ал.2, изр. второ от ДОПК за принудителното събиране на тези задължения. По делото липсват данни към датата на издаване на потвърдените с обжалваното решение Постановления за налагане на обезпечителни мерки да са настъпили юридически факти, които да са довели до погасяване на задълженията на ДЗЗД „Северна звезда“ по ЗДДС, установени с Ревизионен акт № 241303885/ 21.12.2013г. и с Ревизионен акт № 241300876/ 13.05.2013г. Не са представени и доказателства, че към момента на излизането на Ж.К. от ДЗЗД - 22.04.2013г., лицето е прехвърлило своя дял от общите на партньорите в ДЗЗД задължения, на друго лице, вкл. на новия участник в ДЗЗД, вписан по партидата на дружеството в регистър Булстат. Сами по себе си промените в персоналния състав на ДЗЗД „Северна звезда” от 22.04.2013г., без налични каквито и да е било доказателства за уреждане на имуществените отношения между съдружниците, нямат характер на юридически факт, който да освободи от отговорност Ж.К. за възникналите задължения по ЗДДС за периодите от 01.07.2012г. до 31.03.2013г.  Като участник в ДЗЗД „Северна звезда” към момента на възникване на задълженията по ЗДДС, фактически и правно обоснован е формирания от решаващия орган извод, че при прилагането и на основание чл.9, ал.2, изр. второ от ДОПК, Ж.К. следва да отговаря за задълженията на ДЗЗД „Северна звезда“, произтичащи от издадените спрямо ДЗЗД Ревизионен акт № 241303885/ 21.12.2013г. и Ревизионен акт № 241300876/ 13.05.2013г. и респ. че в съответствие и при правилно приложение на закона във връзка с образуваното изпълнително производство за събирането на тези задължения спрямо лицето трябва да бъдат наложени обезпечителни мерки.  Противно на твърденията на жалбоподателя няма нормативно регламентирано изискване за спазване на поредност при предприемането на действия по принудително изпълнение – първо срещу неперсонифицираното дружество, а след това и срещу участващите в него лица, тъй като отговорността на участващите в неперсонифицираното дружество лица не е при условията на субсидиарност. При доказаното съществуване на изпълнителни основания, обезпечителна нужда и предвид липсата на представено от длъжника по изпълнението обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, не е налице нито  едно от основанията по чл.197, ал.3 от ДОПК за отмяна на наложените обезпечителни мерки.

 

            С оглед на гореизложеното  съдът приема, че жалбата на Ж.К. срещу Решение № 3/ 02.01.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

            Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя Ж.К. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК и чл.37 от Закона за правната помощ. 

 

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд 

 

   Р     Е     Ш     И     :

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Г.К. ***, против Решение № 3/ 02.01.2019г., издадено от Директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите  - Пловдив, с което в производство по чл.197, ал.1 от ДОПК са потвърдени Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180024-022-0093335/ 23.11.2018г., издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180024-022-0093348/ 23.11.2018г., издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА Ж.Г.К. ***, ЕГН ********** да заплати на Териториална дирекция на НАП – Пловдив сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 197, ал.4 от ДОПК.

 

           

                                                                                   СЪДИЯ: