Р Е Ш Е Н И Е

№197 17.05.2019г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На четиринадесети май 2019г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №77 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на С.Г.И. против Заповед №10-00-2684/12.12.2016г. на Кмета на община Стара Загора, с която на М.Т.И. е наредено да премахне охранителна конструкция, състояща се от външни ролетни щори, към които са монтирани рекламни пана към обект „Магазин за хранителни стоки“, за магазина е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация №Уве-И-272/18.08.2006г. от Община Стара Загора. Обектът се намира в УПИ І442, кв.92 по плана на град Стара Загора, с административен адрес ул. Свети Княз Борис“ №37. Мотивите: При извършена проверка от служители на Община Стара Загора е установено, че на обект „Магазин за хранителни стоки“, за който е съгласуван и одобрен проект с Протокол №33/01.09.2004г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация №Уве-И-272/18.08.2005г., е монтирана охранителна конструкция, състояща се от външни ролетни щори, към които са монтирани рекламни пана, за които липсват строителни книжа. Така изпълнената конструкция е по-висока от височината на обекта, предвиден по строителни книжа и излиза над парапета на тераса към ап.№1 от първи жилищен етаж на жилищния блок. Тя се явява неподходяща по местонахождение и разположение и нарушава спокойствието на засегната от това изпълнение страна. Магазинът е собственост на М.Т.И. на основание нотариален акт №57/1999г. нотариален акт №58/1999г. и Договор №1017/04.11.2005г. С писмо изх. №10-00-12009/17.10.2016г. собственика е поканен за връчване на констативния протокол. Същия не се е явил и констативния протокол е връчен чрез залепване на обекта и на входната врата на апартамент №13 от вх. Б на жилищен блок на ул. „Александър Батенберг“ №21. От установените факти следва извода, че е изпълнен фактическия състав на чл. 195 ал.5 от ЗУТ и така изпълнената охранителна конструкция е неподходяща по местонахождение и разположение и нарушава спокойствието на гражданите.

С жалбата се иска от съда да бъде отменена Заповед №10-00-2684/12.12.2016г. на Кмета на община Стара Загора с доводи за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и несъответствие с материалния закон, като се присъдят и разноските по делото. В писмена защита се излагат подробни съображения против материалната законосъобразност на разпореденото премахване.

Ответника – Кмета на община Стара Загора иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна по доводи за фактическа установеност на изложените в административния акт основания за неговото издаване.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от лице, което не е адресат на оспорения административен акт, но чието право на собственост е засегнато от него. С.Г.И. представя Удостоверение за граждански брак сключен с М.Т.И. на 24.07.1983г. На 04.11.2005г. между нейния съпруг като физическо лице и Община Стара Загора е сключен договор №2017, вписан в службата по вписванията към РС Стара Загора под №11083/07.11.2005г., който е цитиран и в оспорената заповед. С договора община Стара Загора учредява на М.Т.И. допълнително право на строеж в размер на 70 кв.м. върху 14920/15360 кв.м. ид.ч. от УПИ Ікжс и п.г. в кв.92 по плана на град Стара Загора, за преустройство на избено помещение №3 към апартамент №5 и избено помещение №4, находящи се в поземлен имот №3000 в УПИ Ікжс и п.г. в кв.92 на ул. „Свети Княз Борис“ №37 и Пристройка към тях, в Магазин за хранителни стоки при граници на пристройката / относими към казуса/: север – преустройвани избени помещения №3 и №4, юг – ул. „Свети Княз Борис“, изток – тротоар, запад – тротоар. Следователно от север пристройката, стъпила върху тротоара граничи с жилищната сграда, а самия строеж – магазин е разположен отчасти вътре в нея – двете избени помещения и отчасти върху тротоара. Представеното Удостоверение за граждански брак и Договора за учредяване право на строеж в полза на единия от съпрузите, легитимира другия като съсобственик върху сградата, реализирана в резултат на упражненото суперфициарно право. Следователно С.Г.И. има правото да обжалва административен акт, с който е създадено задължение за собствениците, един от които е и тя. Още повече, че разходите за премахване на строежи по ЗУТ са в тежест солидарна тежест на собствениците / възложителите/ и на другите участници в строителството – надзор, изпълнител.

Заповед №10-00-2684/12.12.2016г. на Кмета на община Стара Загора е изпратена на адреса на И. по пощата с обратна разписка /на стр. 33 по делото/, на която е отбелязано, че пратката е непотърсена. Без да са установени условията на §4 ал.2 от ДР на ЗУТ, органа е пристъпил към връчване на заповедта, чрез залепване на съобщение на входната врата на регистрирания адрес на местоживеене и на обекта, за който се отнася, но не и на таблото за съобщения на общината Стара Загора. Освен това липсва и протокол за удостоверяване на датата, до която съобщението е било залепено, за да се провери, че е спазен 14-дневния срок за подаване на жалби. Следователно не може да се приеме, че жалбата е просрочена. Срока за обжалване на Заповед №10-00-2684/12.12.2016г. на Кмета на община Стара Загора тече, считано от 07.02.2019г., предвид извършеното на 06.02.2019г. лично съобщаване, че предстои принудителното й изпълнение. Към 07.02.2018г., когато И. подава жалбата си пред съд, този срок не е изтекъл.

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

На първо място по отношение съобщаването на Констативен протокол от 12.10.2016г. на комисията по чл.196 ал.1 от ЗУТ, назначена от Кмета на община Стара Загора / стр.40/ е допуснато същото процесуално нарушение, каквото се установява и при връчването на оспорения административен акт. Констативния протокол, чието връчване за възражения и становища по него е задължително по аргумент от чл. 196 ал.2 от ЗУТ не е връчен по реда на §4 ал.2 от ДР на ЗУТ. Тази разпоредба изисква адресата да не е намерен на посочения от него адрес или адресът му да не е известен. Адреса на И. е бил известен на административния орган, а отбелязването на обратната разписка за връчване на протокола на стр. 38 по делото, че пратката е непотърсена, не води до извод, че лицето не е намерено. Да не бъде намерено означава да са събрани данни от връчителя, че адресата е напуснал известния или съобщения адрес / не се намира вече там/, което налага проверка за друг известен адрес по системата ГРАО. Едва след надлежното удостоверяване на тези обстоятелства – напуснал известния адрес и няма друг известен регистриран или съобщен по преписката, органа пристъпва към реда по §4 ал.2 от ДР на ЗУТ като кумулативно залепва съобщение на имота/жилището, за който се отнася акта и на таблото за съобщения/сайта на общината. Изискват се две залепени съобщения – първото на имота, за който се отнася или на жилището, и второто на таблото за съобщения или на сайта. Алтернативите са между имота или жилището и кумулативно таблото или сайта. В настоящия случай административния орган е залепил две съобщения – на магазина и на входната врата на жилището на И., но не и на таблото за съобщения, по аргумент от удостоверителното съдържание на служебната бележка на стр. 34 по делото. Отново няма протокол за датата, на която служителите са свалили съобщенията, за да се прецени спазването на срока за възражения, както изисква §4 ал.2 от ДР на ЗУТ. Следователно процедурата за връчване на констативния протокол, която представлява фикция за лично връчване, не е изпълнена и така е нарушен императива на чл.196 ал.2 от ЗУТ, който винаги е основание за отмяна на заповедите по чл.195 ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗУТ, съгласно и константната практика на ВАС на РБ.

Изложеното е достатъчно за отмяна на административния акт, но с оглед изчерпване на материално правния въпрос и служебното задължение за проверка на акта на всички основания по чл.146 от АПК за неговата законосъобразност, следва да се каже, че и материалния закон е приложен неправилно към установените факти. Разпоредбата на чл.195 ал.5 от ЗУТ е неотносима към тях от една страна, а от друга са смесени двете основни хипотези на тази разпоредба. Нейния внимателен прочит сочи следното: премахване, преобразуване или ремонтиране се разпорежда по отношение на изброените огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, които са неподходящи по местонахождение, разположение или материали. Същите могат да се квалифицират като такива, тъй като изречението на чл.195 ал.5 от ЗУТ започва с изричното посочване, че тези строежи са заварени или търпими т.е. ако са законни, то не са предвидени в действащия план като запазващи се, съответно предвидени са по него или по този, който действал към момента на извършването му, но са незаконни и определени като търпими, но и в това си качество те не подлежат на удължаване на техния живот или на възстановяване. Втората хипотеза на чл.195 ал.5 от ЗУТ касае правомощието на кмета да задължи техните собственици да извършват необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Следователно, в заповед с правно основание чл.195 ал.5 от ЗУТ трябва да са посочени факти, които да се регулират от тази разпоредба и спрямо тях да са разпоредени предвидените в нейната диспозиция задължения на собствениците на заварени или търпими строежи от вида на изброените. Магазина за хранителни стоки не се квалифицира под никой от изброените в чл.195 ал.5 от ЗУТ строежи, поради което соченото от ответника правно основание е неотносимо към фактическите мотиви, че охранителната конструкция е незаконен строеж, изпълнен в повече спрямо законен такъв. Рекламните пана, поставени без разрешение също се премахват по друг ред.

На жалбоподателя се следват разноски в размер на 932.50лв., тъй като в три дневния срок от 14.05.2019г. не е заплатена сумата от 80.00лв. възнаграждение за вещо лице.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТМЕНЯ Заповед №10-00-2684/12.12.2016г. на Кмета на община Стара Загора по жалба на С.Г.И..*** да заплати на С.Г.И. ЕГН:********** сумата от 932.50лв/деветстотин тридесет и два и петдесет/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: