Решение по Административно дело 78/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 177 20.05.2019г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 78 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на К.Т.И. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-001545 от 30.12.2018г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл.171, т.1, б. „б” ЗДвП, на К.И. е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването му в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че неправилно и необосновано му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, като оспорва наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка, на която се основава възприетото административно решение за прилагане на ограничението. Твърди, че незаконосъобразно заповедта е постановена преди издаването на наказателното постановление и налагането на санкция за нарушението, във връзка с което е приложена принудителната административна мярка. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На жалбоподателя в настоящото производство – К.Т.И., е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д № 854480 от 30.12.2018г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 30.12.2018г. около 05.40ч, в с. Еленино, община Стара Загора, северен вход-изход в посока запад, К.И. управлява лек автомобил „Форд Мондео” с рег. № , собственост на М.М. М., като водачът управлява МПС под въздействието на алкохол – извършена проба с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” № 0019, който е отчел 0.74 промила алкохол в издишания въздух. В АУАН е посочено, че на И. е издаден талон за медицинско изследване № 0010758. Прието е, че с деянието си К.И. е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-001545 от 30.12.2018г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя К.Т.И. е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство”, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу К.И. АУАН серия Д 854480 от 30.12.2018г., за това, че на 30.12.2018г. около 05.40ч, в с. Еленино, община Стара Загора, северен вход-изход в посока запад, К.И. управлява лек автомобил „Форд Мондео” с рег. №, собственост на М.М.М., като водачът управлява МПС под въздействието на алкохол – извършена е проба с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” № 0019, който е отчел 0.74 на хиляда алкохол с проба № 02265. На И. е издаден и връчен талон за медицинско изследване № 0010758.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 18-1228-001545 от 30.12.2018г., в т.ч АУАН серия Д № 854480 от 30.12.2018г.; Разпечатка от техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” № 0019, за резултата от извършената на 30.12.2018г. проверка на водача К.Т.И. за употреба на алкохол; Справка за нарушител/водач за лицето К.Т.И. и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.1 от ЗДвП/, сред които е и началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП № 18-1228-001545 от 30.12.2018г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора правомощие /чл.171, т.1, б „б” от ЗДвП/, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване наличието на регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП. Фактическите констатации, на които се основава възприетото административно решение, са обективирани в съставения АУАН серия Д № 854480 от 30.12.2018г., въз основа на който е издадена и заповедта. Доколкото описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, съставеният АУАН серия № 854480 от 30.12.2018г. е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, съдържащ фактическите основания по см. на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК за постановяването на акта. Ето защо и при прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК /че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта/, съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-001545 от 30.12.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая като правно основание за издаване на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-001545 от 30.12.2018г., е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения са прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство”, на водач, който който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Приложената на К.И. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП от фактическа страна се основава на надлежно съставен от компетентно длъжностно лице Акт за установяване на административно нарушение серия Д № 854480 от 30.12.2018г., за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.174, ал.1, т.1 във вр. с чл.5, ал.3, т.1, предл. първо от ЗДвП, за деяние, изразяващо се в това, че на посочените в АУАН дата, час, място и обстоятелства, К.И. управлява МПС - лек автомобил „Форд Мондео” с рег. №, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на К.И. принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че е налице констатирано по надлежния ред от компетентните длъжностни лица управление на МПС от К.И. с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда.

От фактическа страна по делото не е спорно, че при извършената на 30.12.2018г. около 05.40ч в с. Еленино, общ. Стара Загора проверка на водача на МПС К.Т.И. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” № 0019, е отчетен резултат 0.74 на хиляда алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Посочените обстоятелства се установяват и от представената и приета като доказателство по делото разпечатка от техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” № 0019, за резултата от извършената на 30.12.2018г. проверка на водача К.Т.И. за употреба на алкохол. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, е извършено от водача на МПС административно нарушение, което се установява със съставен акт за установяване на административно нарушение. Противно на твърденията на жалбоподателя, прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП не е обусловено от издаването на наказателно постановление за налагане на административни санкции по чл.174, ал.1, т.1 във вр. с чл.5, ал.3, т.1, предл. първо от ЗДвП. Както беше посочено, описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП /управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0.8 на хиляда/, съставляват едновременно и релевантните фактически обстоятелства за издаването на заповедта за прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Като официален свидетелстващ документ АУАН се ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и обстоятелства. Съответно доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на жалбоподателя. В настоящия случай фактическите констатации по АУАН, възпроизведени и в оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-001545 от 30.12.2018г., не са опровергани от жалбоподателя и съотв. законовата презумпция по чл.189, ал.2 от ЗДвП и материалната доказателствена сила на съставения от длъжностно лице на службите за контрол от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора АУАН серия Д № 854480 от 30.12.2018г., не са оборени от К.Т. по надлежния ред. Въпреки дадените от съда указания за разпределението на доказателствената тежест, жалбоподателят не ангажира доказателства в подкрепа на защитната си теза. Ето защо и с оглед констатираните обстоятелства по АУАН, а именно че на 30.12.2018г. около 05.40ч, в с. Еленино, община Стара Загора, К.И. управлява лек автомобил „Форд Мондео” с рег. № под въздействието на алкохол – с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила - 0.74 на хиляда, установена с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” № 0019, съдът приема, че наличието на правно релевантния юридически факт за възникването на публичното право на органа да наложи ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, се явява фактически и доказателствено обосновано.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че са налице елементите от правопораждащия фактически състав по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, с които правната норма свързва издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка - „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Административният орган обосновано е приел, че управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, съставлява законово регламентираната материалноправна предпоставка за налагане на ограничителната мярка. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон.

Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него /чл.22 от ЗАНН/. Следователно принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В случая освен че прилагането на обжалваната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гл.т наличието на материалноправната предпоставка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, същата се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.

Отчитайки превантивния и преустановителен характер и съдържанието на мярката, наложена с оспорения акт, както и целта на закона, съдът приема, че при провеждане на административното производство не са допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила.

            С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Т.И. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-001545 от 30.12.2018г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.171, т.1, б. „б” ЗДвП, на К.Т.И. е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” - до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.

СЪДИЯ: