Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                    

                         178      21.05.2019г.      град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар Пенка Маринова                                                                       и с участието

            на прокурор  Петко Георгиев                                                                          като разгледа

            докладваното от съдия  Р. ТОДОРОВА  административно дело № 79 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

   Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.   

 

 Образувано е по искова молба на „НЕСИ ОЙЛ“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Раднево, ул. „Тачо Даскалов“ № 5, подадена чрез пълномощника му адв. Х.Х. ***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, за присъждане на обезщетение общо в размер на 1 800лв., за претърпени от „НЕСИ ОЙЛ“ ООД гр. Раднево имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 53-00-244/ 31.03.2017г., издадено от Директора на Областно пътно управление - Сливен към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.   

 

 Ищецът твърди, че с Наказателно постановление № 53-00-244/ 31.03.2017г.,  издадено от Директора на Областно пътно управление – Сливен към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, му е била наложена имуществена санкция в размер на 3 000лв., на основание чл.53, ал.1, предл. второ от Закона за пътищата, за нарушение на чл. 26, ал.2, т.2, б. „б“ от Закона за пътищата. „НЕСИ ОЙЛ“ ООД е обжалвало наказателното постановление по съдебен ред, като с Решение № 249 от 20.06.2017г., постановено по АНД № 513/ 2017г. по описа на Районен съд – Сливен, Наказателно постановление № 53-00-244/ 31.03.2017г. е било отменено, като незаконосъобразно. Решението на Сливенския районен съд е оставено в сила с Решение № 119 от 11.10.2017г. по КАНД № 118/ 2017г. по описа на Административен съд – Сливен. Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваните съдебни производства по АНД № 513/ 2017г. по описа на Районен съд – Сливен и по КАНД № 118/ 2017г. по описа на Административен съд – Сливен, е упълномощил адвокат и съответно е заплатил възнаграждения за адвокатска защита общо в размер на 1 800 лева, съгласно договори за правна защита. Поддържа, че направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 53-00-244/ 31.03.2017г. от Директора на Областно пътно управление - Сливен към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на 1 800лв., за претърпени в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност имуществени вреди.  

 

            Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представения писмен отговор, оспорва предявения иск като недопустим и недоказан по основание и по размер. Твърди, че между същите страни и със същия предмет е налице влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 341/ 2018г. по описа на Административен съд – Сливен, с което исковата претенция за присъждане на обезщетение в размер на 1 800лв. за претърпени от „НЕСИ ОЙЛ“ ООД гр. Раднево имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 53-00-244/ 31.03.2017г., издадено от Директора на Областно пътно управление - Сливен към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, е отхвърлена като неоснователна. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. Твърди, че не са доказани по безспорен и несъмнен начин направени от ищеца разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в съдебните производства, както и че направените разноски за адвокатско възнаграждение не представляват вреда – пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По съображения за прекомерност на договорените и заплатени адвокатски възнаграждения от гл. т на действителната фактическа и правна сложност на делото, оспорва исковата претенция и по размер, като счита, че в случай че искът бъде приет за основателен от гл. т. съществуването на материалноправните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да бъде уважен при присъждане на обезщетение в размер на определения в чл.18, ал.2 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер на адвокатските възнаграждения за двете съдебни инстанции.  

 

            Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение че предявеният иск е недопустим поради наличието на влязло в сила съдебно решение между същите страни и със същия предмет. Излага доводи, че ако съдът приеме исковата претенция за допустима, предявеният иск се явява доказан по основание, но не и по размер, като следва да бъде уважен при съобразяване с направеното от ответника възражение за прекомерност на договорените и заплатени адвокатски възнаграждения в  съдебните производства по обжалването на наказателното постановление.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

 

С Наказателно постановление /НП/ № 53-00-244/ 31.03.2017г.,  издадено от Директора на Областно пътно управление – Сливен при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, на „НЕСИ ОЙЛ“ ООД е била наложена имуществена санкция в размер на 3 000лв., на основание чл.53, ал.1, предл. второ от Закона за пътищата, за нарушение на чл. 26, ал.2, т.2, б. „б“ от Закона за пътищата. По жалба на „НЕСИ ОЙЛ“ ООД против наказателното постановление е било образувано АНД № 513/ 2017г. по описа на Районен съд – Сливен. С Решение № 249 от 20.06.2017г. по посоченото дело, Наказателно постановление № 53-00-244/ 31.03.2017г.  е било отменено, като незаконосъобразно. Решението на Сливенския районен съд е оставено в сила с Решение № 119 от 11.10.2017г. по КАНД № 118/ 2017г. по описа на Административен съд – Сливен.

Видно от приложените по АНД № 513/ 2017г. по описа на Районен съд – Сливен Договор за правна защита от 16.05.2017г. и пълномощно и по КАНД № 118/ 2017г. по описа на Административен съд – Сливен Договор за правна защита от 27.07.2017г. и пълномощно, „НЕСИ ОЙЛ“ ООД е възложило и упълномощило адв. Х.Х. *** да осъществи процесуално представителство по образуваното АНД съотв. КАНД във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 53-00-244/ 31.03.2017г., при договорени и заплатени в брой адвокатски възнаграждения в размер на 1 000лв. /по Договор за правна защита от 16.05.2017г./ и в размер на 800лв. /по Договор за правна защита от 27.07.2017г./ или общо договорени и заплатени адвокатски възнаграждения за двете съдебни инстанции в размер на 1 800 лева.

 

По допустимостта на иска:

 

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от длъжностно лице на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София наказателно постановление - т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Доколкото наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на  административна правосубектност, постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления, подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди. Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК. 

 

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за недопустимост на исковата претенция, което възражение се основава на съображения, че между същите страни и със същия предмет е налице влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 341/ 2018г. по описа на Административен съд – Сливен, с което исковата претенция за присъждане на обезщетение в размер на 1 800лв., за претърпени от „НЕСИ ОЙЛ“ ООД гр. Раднево имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 53-00-244/ 31.03.2017г., издадено от Директора на Областно пътно управление - Сливен към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, е отхвърлена като неоснователна. Видно от приложеното по делото Решение № 1 от 11.01.2019г. по адм. дело № 341/ 2018г. по описа на Административен съд – Сливен, ответник по предявения иск е бил Областно пътно управление – Сливен, а не Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с оглед на което липсва твърдяната от ответника идентичност на страните, обвързани от СПН на влязлото в сила съдебно решение. Този извод не се променя от обстоятелството, че Областно пътно управление – Сливен е специализирано звено в структурата на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София. Всъщност основанието за отхвърлянето на предявения иск се свързва именно с насочването на исковата претенция срещу ненадлежен ответник, по съображения, че искът за присъждане на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да бъде предявен срещу юридическото лице – Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, а не срещу Областно пътно управление – Сливен. Неправилното предявяване на исковата претенция към ненадлежен ответник и отхвърлянето на иска срещу Областно пътно управление – Сливен на това основание, не съставлява процесуална пречка за предявяване на иска за присъждане на обезщетение за претърпени от „НЕСИ ОЙЛ“ ООД гр. Раднево имуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 53-00-244/ 31.03.2017г. на Директора на ОПУ – Сливен, срещу надлежния ответник - Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, съответно липсва твърдяната от ответника процесуална пречка за разглеждането и произнасянето по същество на исковата претенция.

 

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, е основателен от гл.т съществуването на материалноправните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, по следните съображения: 

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия  фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение  наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че  административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява  правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от орган на администрацията, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

 

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № 53-00-244/ 31.03.2017г., издадено от Директора на Областно пътно управление – Сливен към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, на ищеца „НЕСИ ОЙЛ“ ООД е била наложена имуществена санкция в размер на 3 000лв., на основание чл.53, ал.1, предл. второ от Закона за пътищата, за нарушение на чл. 26, ал.2, т.2, б. „б“ от Закона за пътищата. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с Решение № 249 от 20.06.2017г., постановено  по АНД № 513/ 2017г. по описа на Районен съд – Сливен, което решение е оставено в сила с Решение № 119 от 11.10.2017г. по КАНД № 118/ 2017г. по описа на Административен съд – Сливен. С постановената отмяна на издаденото срещу „НЕСИ ОЙЛ“ ООД наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

 

 За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията.

 

В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищеца разходи за заплащане на адвокатски възнаграждения за осъществената от адвокат правна защита и съдействие във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 53-00-244/ 31.03.2017г.,  издадено от Директора на ОПУ – Сливен към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София и процесуалното представителство в съдебните производства по АНД № 513/ 2017г. по описа на Районен съд – Сливен и по КАНД № 118/ 2017г. по описа на Административен съд – Сливен. За да се приеме, че „НЕСИ ОЙЛ“ ООД действително е направило такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е  заплатено. Противно на твърденията на ответника, договорите за правна защита, заплатените по които договори адвокатски възнаграждения са претендират за обезвреда в настоящото съдебно производство по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, са били представени по АНД № 513/ 2017г. по описа на Районен съд – Сливен и по КАНД № 118/ 2017г. по описа на Административен съд – Сливен, поради което неоснователно е възражението на процесуалния представител на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, че документите за извършените разходи са представени извън рамките и след приключването на съдебните производства, за които се отнасят. Видно от приложените по АНД № 513/ 2017г. по описа на Районен съд – Сливен Договор за правна защита от 16.05.2017г. и пълномощно и по КАНД № 118/ 2017г. по описа на Административен съд – Сливен Договор за правна защита от 27.07.2017г. и пълномощно, „НЕСИ ОЙЛ“ ООД е възложило и упълномощило адв. Х.Х. от АК – Стара Загора да осъществи процесуално представителство по образуваното АНД съотв. КАНД във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 53-00-244/ 31.03.2017г. Съгласно отбелязването в Договор за правна защита от 16.05.2017г., договорено е възнаграждение в размер на 1000лв., платимо в брой, като е удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 1000 лева изцяло е заплатена от клиента т.е от „НЕСИ ОЙЛ“ ООД, в деня на подписването на договора. Съответно съгласно отбелязването в Договор за правна защита от 27.07.2017г.,  договорено е възнаграждение в размер на 800лв., платимо в брой, като е удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 800 лева изцяло е заплатена от „НЕСИ ОЙЛ“ ООД в деня на подписването на договора. В случаите, когато е договорено плащането на адвокатското възнаграждение да е в брой, вписването в договора, че това възнаграждение е платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и договора в тази част има характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо отбелязванията в Договор за правна защита от 16.05.2017г. и в Договор за правна защита от 27.07.2017г., че договорените адвокатски възнаграждения в размер на 1 000 и съотв. на 800 лева са платени от клиента – „НЕСИ ОЙЛ“ ООД, удостоверяват направените от „НЕСИ ОЙЛ“ ООД разходи за адвокатска защита в производството по АНД № 513/ 2017г. по описа на Районен съд – Сливен и по КАНД № 118/ 2017г. по описа на Административен съд – Сливен. Доколкото тези разходи се свързват с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същите следва да се разглеждат като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административно наказателна отговорност и санкционирано с издаденото НП. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.

           

            Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съдът намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв. по Договор за правна защита от 16.05.2017г. и в размер на 800лв. по Договор за правна защита от 27.07.2017г. и незаконосъобразното наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е била ангажирана и съответно предоставена именно поради и във връзка със съдебните производства по обжалване на това наказателно постановление. Възлагането от ищеца „НЕСИ ОЙЛ“ ООД на адвокат да осъществи процесуалното му представителство и защита по образуваните АНД № 513/ 2017г. по описа на Сливенския районен и по КАНД № 118/ 2017г. по описа на АС – Сливен във връзка с обжалването на НП № 53-00-244/ 31.03.2017г., издадено от Директора на ОПУ – Сливен при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София и съотв. заплащането на договорените за това адвокатски възнаграждения в общ размер на  1 800лв. за двете съдебни инстанции, пряко се свързват с незаконосъобразното издаване на наказателното постановление и непосредствено са обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и интересите на привлеченото към отговорност и санкционирано с НП лице. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направеният разход за заплащане на адвокатско възнаграждение от „НЕСИ ОЙЛ“ ООД, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Незаконосъобразният акт на администрацията се явява причина за платеното адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и процесуално представителство във връзка с обжалването на този акт. В този смисъл е и разрешението, дадено с  ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., с което се прие, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по см. на чл.4 от ЗОДОВ.

             

            По отношение на възражението за прекомерност на договорените и заплатени адвокатски възнаграждения от гл. т на действителната фактическа и правна сложност на делата, съдът приема следното:

 

Съгласно разрешението, дадено в ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата от гл. т на неговата обоснованост и справедливост т.е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300лв., като съгласно чл. 2, ал. 4 от посочената Наредба възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане. В случая с Наказателно постановление № 53-00-244/ 31.03.2017г., издадено от Директора на Областно пътно управление – Сливен при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, на „НЕСИ ОЙЛ“ ООД е била наложена имуществена санкция в размер на 3 000лв., а заплатеното адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита от 16.05.2017г. в производството по АНД № 513/ 2017г. по описа на Районен съд – Сливен /1 000лв./ и по Договор за правна защита от 27.07.2017г. по КАНД № 118/ 2017г. по описа на Административен съд – Сливен /800лв/, надхвърля минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено по правилата на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. /възлизащо в размер на 440 лева за всяка съдебна инстанция/. С оглед обема на оказаната правна защита /процесуално представителство с явяване на адв. Х. *** в съдебните заседания по делата в РС – Сливен и в АС - Сливен/, действителната фактическа и правна сложност на водените съдебни производства във връзка с обжалването на наказателното постановление и извършените процесуални действия, настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатските възнаграждения, не може да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован". В този смисъл заплатените възнаграждения за адвокат общо в размер на 1800лв. за двете съдебни инстанции е прекомерно, поради което  обезщетението за претърпени имуществени вреди от отмененото с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно наказателно постановление, следва да се определи при съобразяване с принципа по чл.36, ал.2 от ЗА и с нормата на чл.7, ал.2, т.2 във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, като такова в общ размер на 1 000лв. Следва да се отбележи че размерът на присъжданото обезщетение в производството по ЗОДОВ, което възмездява разноските, понесени от страна по административно-наказателни дела, не зависи единствено от уговореното между тези страни и техните процесуални представители, а е необходимо да е съобразен с всички изисквания, на които следва да отговаря  определянето на дължимия адвокатски хонорар, съгласно Закона за адвокатурата, а именно да е справедлив и обоснован т. е. да не надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. Както беше посочено институтът на обезщетението от непозволеното увреждане и в частност задължението на държавата и общините за обезщетяване на вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност не следва да се превръща в инструмент за неоснователно обогатяване. Ето защо при спазване на принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди обезщетение в размер, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, определен в случая като такъв от 1 000 лева – общо за двете инстанции.

 

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от „НЕСИ ОЙЛ“ ООД иск е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 53-00-244/ 31.03.2017г.,  издадено от Директора на ОПУ – Сливен към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София. Поради което исковата претенция се явява доказана по основание и следва да бъде уважена в размера на определеното от съда при прилагането на чл.36, ал.2 от ЗА обезщетение за имуществени вреди от 1 000лв. В останалата си част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 1 800лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.  

 

 

            При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски, като Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София бъде осъдена да заплати на „НЕСИ ОЙЛ“ ООД гр. Раднево сумата от 250 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 50 лева и 200 лева -  съразмерно с уважената част от иска от договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат съгласно Договор за правна защита от 19.11.2018г.  

 

 Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд 

 

 

   Р     Е     Ш     И     :

 

  ОСЪЖДА  Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, пл. „Македония“ № 3, ЕИК 000695089, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на „НЕСИ ОЙЛ“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Раднево, ул. „Тачо Даскалов“ № 5, ЕИК 123506285, сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от „НЕСИ ОЙЛ“ ООД гр. Раднево имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 53-00-244/ 31.03.2017г., издадено от Директора на Областно пътно управление - Сливен към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /08.02.2019г./, до окончателното изплащане на сумата.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „НЕСИ ОЙЛ“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Раднево, ул. „Тачо Даскалов“ № 5 срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София иск в останалата му част и до размера на претендираното обезщетение от  1 800лв., като неоснователен.

 

            ОСЪЖДА  Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, пл. „Македония“ № 3, ЕИК 000695089, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на „НЕСИ ОЙЛ“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Раднево, ул. „Тачо Даскалов“ № 5, ЕИК 123506285, сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева – разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: