Р Е Ш Е Н И Е № 137

гр. Стара Загора, 12.04.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Николина Николова

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №127 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М.Д.М., чрез пълномощника му адв.Г.М., против индивидуален административен акт – принудителна административна мярка (ПАМ) от 07.02.2019г. – „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, наложена спрямо лек автомобил „Мерцедес“, с рег.№******, разпоредена от длъжностно лице – главен специалист „Контрол кратковременно паркиране“ при Община Казанлък. В жалбата се сочи, че наложената мярка е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изложени са доводи за некомпетентност на органа, издал наложената мярка. Жалбоподателят счита, че мярката е наложена при липсата на материалноправни предпоставки. Моли съда да бъде прогласена нищожността на обжалваната ПАМ. Алтернативно прави искане същата да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Главен специалист „Контрол кратковременно паркиране“ при Община Казанлък - Х.К., редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Лек автомобил Мерцедес МЛ 270 ЦДИ, с рег. № *****е собственост на „Мого България“ ЕООД – клон Стара Загора (л.7). С пълномощно за управление на моторно превозно средство Д.М. – пълномощник на дружеството, упълномощил жалбоподателят М.М. – в качеството му на лизингополучател, да управлява посочения лек автомобил (л.8). Пълномощното е със срок на валидност 02.05.2020г.

На 07.02.2019г. е съставен протокол №00005 за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство. В протокола е отразено, че в 12:35 часа на същата дата, служителят на Община Казанлък – К. е констатирал неправилно паркиране на следното пътно превозно средство – Джип, марка Мерцедес МЛ 270 ЦДИ, с рег. № *****, като пътното превозно средство е паркирано на ул.Александър Батенберг. Посочено е също, че е налице нарушение на чл.31 от Наредба №4 на Общински съвет – Казанлък за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Казанлък и е преместено с техническо средство – репатриращ автомобил до паркинг, находящ е в гр.Казанлък, бул.Розова долина №18, като е направена фотографска снимка. В протокола за „предал“ е записано името на „Х.К.“, а за „приел“ е положен подпис на неустановено по делото лице.

По делото е приложена преписката по налагане на обжалваната ПАМ, която се състои единствено от посочения протокол, снимков материал и доказателства за компетентността на органа, наложил ПАМ.

С разпореждането си за насрочване на делото от 27.02.2019г. съдът, в изпълнение на задължението по чл.171, ал.4 от АПК, е указал на ответника, че в негова тежест е да установи законовите изисквания за издаване на оспорения акт, като го е задължил да представи по делото надлежно заверени копия на схема от плана за организация на движението с посочване на точното местоположение на лекия автомобил Мерцедес МЛ 270 ЦДИ, с рег. № *****, непосредствено преди репатрирането му на 07.02.2019г. Видно от разписката на призовката, препис от разпореждането е получено в Община Казанлък на 12.03.2019г. До приключване на съдебното дирене, както и до настоящия момент, изисканите копия от документи не са представени.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Репатрирането на автомобили като ПАМ е регламентирано в специалния ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ: преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Следователно в случая се касае за индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на орган, овластен със закон за това.

Оспореният акт представлява принудителна административна мярка, приложена с разпореждане в устна форма. Предвид формата на акта, в него не може да бъде указано пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. Това означава, че е приложима разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, която предвижда, че ако в акта или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответния срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Съгласно чл.61 ал.1 от АПК, всеки административен акт без разлика във формата в която е издаден, следва да бъде съобщен на заинтересованите лица. Независимо, че прилагането на ПАМ по чл.171, т.5, б. „б” ЗДвП се свързва с преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач и се оказва доведена до знанието на жалбоподателя на датата на прилагането – 07.02.2019г., по делото няма данни на последния да е било съобщено пред кой орган и в какъв срок може да я оспори. Поради това и по аргумент от чл.140, ал.1 от АПК срокът за оспорване на мярката в случая се смята удължен на два месеца – т.е. до 07.04.2019г. Жалбата, като подадена на 20.02.2019г., се явява в срок, изхожда от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен, следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл.168, ал.1 от ЗДвП гласи, че определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач. По силата на цитираната разпоредба в кръга на лицата, които могат да прилагат ПАМ по чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП, са включени длъжности лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. За всеки един от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат ПАМ. Законодателят не е въвел ограничения или изисквания досежно собственика на пътя. Тоест всеки собственик на път по смисъла на §1, т.6 от ЗДвП има законова възможност да оправомощи лица, които да налагат принудителна мярка, като определи изрично тези лица.

В разглеждания случай не се спори, че мястото, където е бил паркиран автомобила се намира е пределите на гр.Казанлък и е общинска собственост. Със Заповед №1656/17.10.2018г. Кмета на Община Казанлък, Х.Н.К.– главен специалист „Контрол кратковременно паркиране“, е определен като длъжностно лице от Община Казанлък, имащо право да премества или да нарежда да бъде преместено паркирано пътно превозно средство, на отговорно пазене на предварително оповестено място, без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, в случаите по чл.171, т.5 от ЗДвП (л.14). Ответникът е назначен с трудов договор от 01.08.2018г. на посочената длъжност (л.11), като задачите, възложени му с утвърдената му длъжностна характеристика включва и тази да „посочва кой автомобил да бъде репатриран“ (л.12). С оглед изложеното, обжалваната ПАМ е разпоредена от материално и териториално компетентен орган, овластен с правомощия по чл.171, т.5, б. „б” от ЗДвП, поради което довода жалбоподателя за некомпетенетност на органа, издал оспорения акт, се явява неоснователен. Това обуславя и отхвърляне на искането за прогласяване на нищожността на оспорената ПАМ.

Разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗДвП постановява кои ПАМ се налагат с мотивирана заповед, като ПАМ по чл.171, т.5, б. „б” от ЗДвП не е сред изрично изброените мерки. Това означава, че прилагането на тази ПАМ се извършва чрез преместване и предоставяне на отговорно пазене на МПС, без законът да изисква мотивирана писмена заповед за прилагане на мярката. Тя може да е устна или изразена чрез действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК.

При прилагането на ПАМ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Доколкото принудителните административни мерки от този вид се издават в устна форма, за доказване на законосъобразността им са допустими всички доказателствени средства, включително и снимков материал, какъвто е приложен по преписката.

Разпоредбата на чл.171, т.5, б. „б“ ЗДвП съдържа три самостоятелни хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да прилагат ПАМ „преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“. Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората е, когато паркирането създава опасност за другите участници в движението. И третата е, когато паркираното превозно средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на всяка една от посочените хипотези е на органа, разпоредил ПАМ, който следва да ги докаже съгласно изискванията на чл.170, ал.1 от АПК.

В случая не се установи процесното МПС да попада в която и да е от трите хипотези. От приложения по делото от ответника снимков материал е видно, че е направено заснемане на процесното МПС в задната му част, страничната му дясна част и предната му част, в момента на репатрирането му. От фотоснимките не се установява паркираното МПС да създава опасност или да прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, нито да е паркирано в нарушение на правилата за движение на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ принудително преместване на ППС. Посочените обстоятелства не се установяват и от приложения по делото Протокол №00005 от 17.01.2019г., в който е отразено единствено, че е констатирано неправилно паркиране на Джип, марка Мерцедес МЛ 270 ЦДИ, с рег. № *****.

При тези данни съдът намира, че в разглеждания случай обстоятелствата по чл.171, т.5, б. „б“ ЗДвП, обосноваването на които е в тежест на административния орган съгласно чл.170, ал.1 от АПК и за което на същия са дадени указания от съда с разпореждането за насрочване на делото, се явяват недоказани. Това има една единствена последица – следва да се приеме, че ответникът не е доказал релевантния юридически факт, поради което издаденият от него административен акт се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от жалбоподателя. След като съобрази разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че следва да присъди в полза на М.Д.М. разноски в размер на 10 лева за платена държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие (л.6). На основание посочената разпоредба, Община Казанлък следва да бъде осъдена да заплати на М.Д.М. сумата 510 лв. разноски по делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ искането на М.Д.М. ***, ЕГН **********, за прогласяване за нищожна на Принудителна административна мярка от 07.02.2019г. – „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, наложена спрямо лек автомобил „Мерцедес“, с рег.№******, разпоредена от длъжностно лице – главен специалист „Контрол кратковременно паркиране“ при Община Казанлък, като неоснователно.

ОТМЕНЯ по жалба на М.Д.М. ***, ЕГН **********, Принудителна административна мярка от 07.02.2019г. – „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, наложена спрямо лек автомобил „Мерцедес“, с рег.№******, разпоредена от длъжностно лице – главен специалист „Контрол кратковременно паркиране“ при Община Казанлък, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на М.Д.М. ***, ЕГН **********, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.

СЪДИЯ: