Р
Е Ш Е
Н И Е № 133
гр.Стара Загора, 22.04.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на първи април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Минка Петкова
и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело №
128 по описа за 2019 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание
чл.68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/ във връзка с чл.146
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е
по жалба от „ТЕХМАШ“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Казанлък,
Западна индустриална зона, представлявано от управителя С.О.П.-А., против
Решение № 64/ 31.01.2019г на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, с
което на основание чл.52, ал.3 от ЗЗДискр и чл.8 от ППКЗД е прекратено
производството по преписка № 627 по описа на КЗК за 2018г и е оставена без
разглеждане жалбата на дружеството вх.№ 16-20-1371/ 04.12.2018г.
В жалбата до
съда са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението на КЗК като
постановено в нарушение на закона. Оспорва се извода на комисията, че липсват
кумулативните предпоставки за допустимост на подаденото до нея искане. В
жалбата са изложени подробни съображения във връзка с доводите на
жалбоподателя, въз основа на които е направено искане за отмяна на обжалваното
решение, като вместо него се постанови разглеждане на преписката и решаване; да
се установи, че чл.53, ал.1, т.3 от ЗКИР и неконкретизираното задължение на
служителите на СГКК да уведомяват всички възможни заинтересовани страни при
несъответствие и да прави изменения, поправки или заличавания, е с характер на
дискриминация; да установи, че с пълното заличаване на жалбоподателя и
издаването на скица, в която е описано изрично, че е издадена и за пред
нотариус на „Таис 91“ АД СГКК Стара Загора директно е овластила описаното дружество да се разпорежда с имота
и така е поставен жалбоподателят в неравностойно и неблагоприятно положение; да
установи отговорните лица за заличаването и да постанови наказание на СГКК
Стара Загора в размер на парична глоба 500 лв. за дискриминационните действия
извършени срещу „Техмаш“ ООД и на последно място да се препоръча на Народното
събрание промяна на текста на чл.53, ал.1, т.3 от ЗКИР.
В съдебно
заседание чрез упълномощения адвокат М. се поддържа само искането за отмяна на
решението на КЗД и връщане на преписката за произнасяне по същество.
Претендират се направените разноски.
Ответникът –
Комисия за защита от дискриминация, черз процесуалния си представител
юрисконсулт М. с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Моли да
бъде оставена без уважение и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
Административното
производство пред КЗД е инициирано по жалба вх.№ 16-20-1371/ 04.12.2018г,
подадена от „ТЕХМАШ“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Казанлък,
Западна индустриална зона, представлявано от управителя С.О.П.-А.. В жалбата са
изложени оплаквания за възникнали спорове за собственост с „Тайс 91“АД, във
връзка с които „ТЕХМАШ“ ООД е подало до СГКК Стара Загора молба на 18.06.2018г за
издаване на скица и е установило допусната явна фактическа грешка в
кадастралния регистър към кадастралната карта на гр.Казанлък. Според подателя
вместо СГКК да започне процедура по заличаване на грешката е заличила правото
му на собственост без да му даде възможност за защита и без да уважи правото му
на информираност. Извършените действия, фактическите грешки, нежеланието да се
започне процедура за поправка на явна фактическа грешка, отказът за
информираност са квалифицирани като „недобросъвестни процедурни практики“,
поставящи в по-неблагоприятно положение някои собственици на идеални части.
С
разпореждане № 1458/ 11.12.2018г по жалбата е образувана преписка № 627/ 2018г
като е прието, че са изложени оплаквания за дискриминация по смисъла на §1, т.7
и т.8 от ДР на ЗЗДискр във връзка с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр по признак „обществено
положение”. Преписката е разпределена на четвърти постоянен специализиран
състав.
С
обжалваното Решение № 64/ 31.01.2019г на определения състав на КЗК на основание
чл.52, ал.3 от ЗЗДискр и чл.8 от ППКЗД е прекратено производството по преписка
№ 627 по описа на КЗК за 2018г и е оставена без разглеждане жалбата на
дружеството. Изложени са съображения, че повдигнатият в жалбата спор не касае
упражняване на правомощие на КЗК по смисъла на чл.47 от ЗЗДискр, а извършване
на проверки на работата на АГКК и нейните подразделения, свързани със
спазването на процедурата при предлаганите от агенцията услуги, което е извън
правомощията на КЗД. Подчертано е, че не всяка незаконосъобразност и/или
житейска несправедливост са или могат да бъдат дискриминация. Посочено е също,
че не съществува механизъм, чрез който КЗД да присъжда суми за претърпени имуществени
и неимуществени вреди.
По делото са
приложени и приети като доказателства материалите, съдържащи се в образуваната
в КЗД преписка № 627/ 2018 г.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Жалбата на „ТЕХМАШ“ ООД гр.Казанлък против Решение №
64/ 31.01.2019г, постановено от четвърти специализиран постоянен състав на КЗД
по преписка № 627 по описа за 2018г, следва
да приеме за подадена в срока по чл.68, ал.1 от ЗЗДискр при липса на отбелязана
дата на съобщаване на решението в приложеното известие за доставяне /л.85 на
гърба/ и липса на представени други доказателства въпреки дадените указания от
съда с разпореждане от 20.02.2019г. Поради това и като подадена от лице с правен интерес, за което
оспореното решение е неблагоприятно, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява частично основателна.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган в рамките на неговата власт съгласно
чл. 65, т. 1 - 3 във връзка с чл. 48, ал. 2, т. 3 връзка с чл.4, ал.1 от
ЗЗДискр – специализиран по материя постоянен заседателен състав към КЗД. Спазено
е изискването по чл. 64, ал. 1 от
ЗЗДискр решенията да се вземат с обикновено мнозинство от членовете на
заседателния състав и да се подписват от него. Оспореното решение е издадено в
съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му,
съгласно разпоредбата на чл. 66 от ЗЗДискр.
Съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗДискр, посочена като единствено правно основание за
постановяване на оспореното решение, основанията за прекратяване на образувано
производство пред КЗД са: 1. когато са изтекли три години от извършване на
нарушението; 2. когато се установи, че по същия спор има заведено дело пред
съд; 3. когато жалбата или сигналът бъде оттеглен или не бъде поправен в срока,
определен от комисията. В процесния случай от приетите по делото писмени
доказателства, както и от съдържанието на оспореното решение се установява, че
нито една от цитираните предпоставки по отношение на подадената от „ТЕХМАШ“ ООД гр.Казанлък жалба пред КЗД не е налице.
В нормата на чл. 52 ЗЗДискр. няма изрично предвидено основание „некомпетентност“, за да откаже КЗД да образува или да прекрати образуваното производство. Но това обстоятелство не лишава комисията от възможност да откаже да се произнесе по съществото на искане, което излиза извън нейната материална компетентност. За целта обаче следва да бъдат изложени кореспондиращи мотиви. Единственият изразен от ответния административен орган довод, че повдигнатият спор не касае общото правомощие на КЗД по чл.47 от ЗЗДискр, не може да бъде споделен.
КЗД е
независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация и
защита от дискриминация, като сред нейните основни правомощия са установяването
на нарушения на ЗЗДискр. или други закони, уреждащи равенство в третирането,
извършителя на нарушението и засегнатото лице, предотвратяване и
преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение,
налагане на санкции и мерки за административна принуда. Видно от обстоятелствената
част на жалба вх. № 16-20-1371/ 04.12.2018г., с която е била сезирана КЗД,
жалбоподателят излага фактически обстоятелства като твърди проява на пряка
дискриминация и неравно третиране от страна на конкретен правен субект, както и
посочва конкретен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. – „обществено положение“,
въз основа на които са отправени редица искания. Претенцията не е да се провери
по принцип спазването на процедурите при предоставяне на услуги от страна на
АГКК, в частност на СГКК-Стара Загора, а дали при извършването на тази дейност се
прилагат дискриминационни практики, т.е. по-неблагоприятно третиране по защитен
признак. Тези твърдения и искания на жалбоподателя обосноват извод за
допустимост на производството по реда на ЗЗДискр. именно пред КЗД, като
специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от
дискриминация и осигуряване равенство на възможностите. Допустимостта на
образувано производство е обусловена единствено от фактическите твърдения в
жалбата и отправените към органа искания, а не и от фактите, които биха се установили
посредством събраните в производството доказателства. Ако органът намери, че
сезирането е нередовно поради липса на данни и доводи за извършено нарушение,
за легитимацията на подателя /включително с оглед чл.3, ал.2 от ЗЗДискр/, за
правния му интерес, той е длъжен да даде указания на подателя да формулира и
конкретизира исканията си до Комисията, съобразно компетентността й по чл. 47
от ЗЗдискр, като посочи факти, обстоятелства и доказателства, от които може да
се направи основателен извод, че е бил поставен в по-неблагоприятно положение и
спрямо кого. Едва ако тези указания не са изпълнени, образуваното производство
може да бъде прекратено. Този извод следва от приложимостта на разпоредбите на
АПК в производството пред КЗД, съгласно чл.70 от ЗЗДискр.
А това дали
действително е осъществена дискриминация, съответно има ли неравно третиране по
някой от сочените в жалбата защитени признаци, са въпроси по съществото на
жалбата, а не на нейната допустимост. Затова изложените в мотивите на оспорения
акт съждения са такива, които могат да се направят при произнасянето по
същество, но не и в решението, с което жалбата се оставя без разглеждане.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че така подадената жалба
е основателна и доказана с изключение на частта от решението, с която жалбата на
„ТЕХМАШ“ ООД до КЗДискр за присъждане на парично обезщетение за вреди е
оставена без разглеждане. Оспореното решение следва да бъде отменено в
посочената част, а делото като преписка се върне на административния орган за
продължаване на административно-производствените действия и произнасяне по
същество на жалбата. В частта, с която жалбата на дружеството за присъждане на
парично обезщетение е оставена без разглеждане, решението е материално
законосъобразно поради липса на компетентност на КЗДискр да се произнася по
такива претенции.
Жалбата на „ТЕХМАШ“
ООД до съда следва да се остави без разглеждане като недопустима и да се прекрати образуваното съдебно
производство в частта, в която са направени искания съдът да установи, че
чл.53, ал.1, т.3 от ЗКИР и неконкретизираното задължение на служителите на СГКК
да уведомяват всички възможни заинтересовани страни при несъответствие и да
прави изменения, поправки или заличавания, е с характер на дискриминация; да
установи, че с пълното заличаване на жалбоподателя и издаването на скица, в
която е описано изрично, че е издадена и за пред нотариус на „Таис 91“ АД СГКК
Стара Загора директно е овластила описаното дружество да се разпорежда с имота и
така е поставен жалбоподателят в неравностойно и неблагоприятно положение; Да
установи отговорните лица за заличаването и да постанови наказание на СГКК
Стара Загора в размер на парична глоба 500 лв. за дискриминационните действия
извършени срещу „Техмаш“ ООД и на последно място да се препоръча на Народното
събрание промяна на текста на чл.53, ал.1, т.3 от ЗКИР. От една страна жалбата
в тази част не се поддържа от подателя, а от друга – удовлетворяването на такива искания не е подведомствено на съда по
смисъла на чл.128 от АПК.
С оглед
изхода на делото ответникът следва да заплати на жалбоподателя на основание чл.
143, ал. 1 от АПК направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 150 лева, договорено и реално изплатено съгласно представения по
делото договор за правна защита и съдействие от 25.03.2019г /л.92/. Този размер
е под минимално предвидения в чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/ 2004г за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, следователно не се явява прекомерен.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от „ТЕХМАШ“ ООД със седалище и адрес
на управление гр.Казанлък, Западна индустриална зона, представлявано от управителя
С.О.П.-А., Решение № 64/ 31.01.2019г на Комисията за защита от дискриминация по
преписка № 627 по описа за 2018г В ЧАСТТА, с която е прекратено производството
по преписката и е оставена без разглеждане жалбата на дружеството вх.№
16-20-1371/ 04.12.2018г за установяване на дискриминация при предоставяне на
услуги от страна на АГКК.
ВРЪЩА административната преписка на Комисията за
защита от дискриминация за продължаване на производствените действия по нея
съобразно указанията по прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на „ТЕХМАШ“
ООД със седалище и адрес на управление гр.Казанлък, Западна индустриална зона в
останалата част, с която са отправени искания до съда и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в тази част.
ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация да заплати
на „ТЕХМАШ“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Казанлък, Западна
индустриална зона сумата 150 /сто и петдесет/ лв за разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаване на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: