Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 206                                     15.05.2019 г.                             гр. Стара Загора

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети  май април  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                           

               СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

 

при секретар Минка Петкова

и с участието на прокурора Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 129  по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното                                                      

 

Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Б.Л.Г. ***  против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи  Стара Загора за присъждане на парично  обезщетение в размер на 720 /седемстотин и двадесет /  лева за претърпени от него  имуществени вреди, вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 18-1228-001866 от 03.04.2018 година, издадено от началник сектор в „ Пътна полиция” при  Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи  Стара Загора ,ведно със законната лихва върху главницата от 720 лв. считано от 26.02.2019 година, до окончателното й изплащане

В исковата молба се твърди, че спрямо Б.Л.Г. ***     било издадено наказателно постановление № 18-1228-001866 от 03.04.2018 година, издадено от началник сектор в „ Пътна полиция” при  Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи  Стара Загора  с което му са наложени следните   административни наказания: „ глоба в размер на 30 лева на основание чл. 183,ал.3,т.6 от ЗДвП за нарушение на чл. 42,ал.2,т. 3 от ЗДвП и „ глоба „ в размер на 200 лева на основание чл. 179,ал.2, т.5 , предложение 5 от ЗДвП за нарушение на чл.41,ал.1 от ЗДвП „. Ищецът бил  обжалвал наказателното постановление ,  което е отменено с решение № 588 от 26.09.2018 г. по а.н.д. № 1686 по описа за 2018 година на Районен съд гр. Стара Загора., потвърдено с решение № 11 от 15.02.2019 година по к.а.н.д. № 460 по описа за 2018 година на Административен съд гр. Стара Загора Решението е влязло в законна сила на 15.02.2019 г.  Ищецът твърди, че ангажирал за процесуално представителство и защита по образуваните дела, като  е заплатил договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв и разноските в настоящото производство .

Иска се от съда да осъди Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи  Стара Загора за   да заплати на Б.Л.Г. ***     сумата от 720 /седемстотин и двадесет /  лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 18-1228-001866  от 03.04.2018 година, издадено от началник сектор в „ Пътна полиция” при  Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи  Стара Загора  

 

Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи  Стара Загора , не изпраща представител , но в писменото си  становище ,  релевира доводи, че  искът  е неоснователен, респективно твърди, че обезщетението следва да бъде намалено поради прекомерност.

 

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на предявения иск, доколкото сочените разноски за адвокатско възнаграждение, в които се изразило увреждането са били действително направени и са във връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.

 

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

 

С наказателно постановление № 18-1228-001866 от 03.04.2018 година, издадено от началник сектор в „ Пътна полиция” при  Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.  Стара Загора  на ищеца му са наложени следните   административни наказания: „ глоба в размер на 30 лева на основание чл. 183,ал.3,т.6 от ЗДвП за нарушение на чл. 42,ал.2,т. 3 от ЗДвП и „ глоба „ в размер на 200 лева на основание чл. 179,ал.2, т.5 , предложение 5 от ЗДвП за нарушение на чл.41,ал.1 от ЗДвП. Наказателното постановление,  е отменено с решение № 588 от 26.09.2018 г. по а.н.д. № 1686 по описа за 2018 година на Районен съд гр. Стара Загора., потвърдено с решение № 11 от 15.02.2019 година по к.а.н.д. № 460 по описа за 2018 година на Административен съд гр. Стара Загора Решението е влязло в законна сила на 15.02.2019 г

В съдебното производство   по оспорване на НП   пред районния съд „ Б.Л.Г. е бил представлявано от адвокатско дружество” М., Р. М.а с приложено пълномощно. С договор за правна защита и съдействие   от 07.06.2018 г  ищецът  е възложил на адвокатско дружество” М., Р. М.а  да осъществи „.. представителство и защита на интересите по оспорване на наказателно постановление № 18-1228-001866 от 03.04.2018 година, издадено от началник сектор в „ Пътна полиция” при  Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.  Стара Загора  , за което е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по банков път сума  в размер на 360 лева. С договор за правна защита и съдействие   от 08.01.2019 г  ищецът е възложил адвокатско дружество” М., Р. М.а  оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по к.н.а.д. № 460/2018 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора , за което е заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.

По делото е приложено  АНД № 1586/2018 г. по описа на Районен съд Стара Загора и к.а.н.д. № 460 по описа за 2018 година на Административен съд гр. Стара Загора.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

 

     Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна  дейност.  

Съдът намира предявеният иск за процесуално допустим, предвид следните съображения: Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ е озаглавена «отговорност за дейност на администрацията», с оглед на което изискването, поставено в нея е вредите да са резултат при или по повод»/ изпълнение на административна дейност. От изложеното в исковата молба е видно, че търсената обезвреда се основава на твърдения за вреди от отменено наказателно постановление, а дейността по административно наказване е форма на административна дейност, санкционна по естеството си. Определящо за квалифициране на предявения в случая иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е това, че наказателното постановление, с отмяна на каквото се обвързва в случая претенцията, принципно се издава от административен орган, представлява властнически акт на орган на администрацията и поражда наказателно правни последици. 

 

Неотносими към преценката за допустимостта на иска са изложените от ответника съображения, че отговорността за направените съдебни и деловодни разноски по административно-наказателни дела принципно се следва по реда на НПК, с крайния акт, с който делото приключва, както и че недопустимо било този въпрос да се решава в отделно, исково производство. Законът не формулира пречки за упражняване на правото на иск с естество като изложените.  Не е спорно, ответникът също признава, че законодателят не е предвидил ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН (чл. 84 ЗАНН във вр. с глава ХV, раздел III от НПК). Този законодателен пропуск не може да се тълкува като обоснован довод за отричане правото на иск за обезвреда разноските, направени в производства по ЗАНН.

 

Въведените като основание за исковата претенция факти в случая се свързват наличие на спорно материално субективно право, чието съдържание е обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление които искове по изложените съображения и по аргумент от Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г  на ОСК на ВАС и на ГК на ВКС  се разглеждат по реда на ЗОДОВ. Предявеният иск е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред  /чл.204, ал.1 от АПК/.

 

Разгледан по същество, искът е   основателен и доказан и  по размер.

 

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение  на административна  дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

 

В конкретния случай отговорността на ответника Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.  Стара Загора   , респ. „увреждането” на ищеца се основава на твърдения за незаконосъобразност на наказателно  постановление, с което  му са наложени   административни наказания „ глоби”. След като това наказателно постановление е отменено изцяло, съдът, пред който е предявен иска за обезщетение не може да коментира повторно обстоятелствата, обусловили този резултат.

 

За обжалването на посоченото наказателно постановление по съдебен ред, процесуалната си защита и представителство по образуваните в тази връзка дела, ищецът е ангажирал адвокатско дружество « М., Р., М.а». С договор за правна защита и съдействие   от 07.06.2018 г  ищецът  е възложил на адвокатско дружество” М., Р. М.а  да осъществи „.. представителство и защита на интересите по оспорване на наказателно постановление № 18-1228-001866 от 03.04.2018 година, издадено от началник сектор в „ Пътна полиция” при  Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.  Стара Загора  , за което е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по банков път сума  в размер на 360 лева. С договор за правна защита и съдействие   от 08.01.2019 г  ищецът е възложил адвокатско дружество” М., Р. М.а  оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по к.н.а.д. № 460/2018 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора,  за което е заплатено по банков път от ищеца сума в размер на 360 лева

 

  В договор за правна защита и съдействие  пред районния съд договореното възнаграждение е отбелязано като платено по банков път . Няма спор по делото, че разходите в размер 360 лв  са направени  /. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е направил разходи в размер 360 /триста и шестдесет / лв, направени от ищеца разноски за заплатени адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалване на наказателно постановление № 18-1228-001866 от 03.04.218 година, издадено от началник сектор в „ Пътна полиция” при  Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.  Стара Загора  пред районния съд . В договора за правна помощ от 08.01.2019 г. за представителство пред касационната инстанция е отбелязано, че сумата в размер на 360 лева е платена по банков път, за което е приета като доказателство фактура за извършено плащане

 

Съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение и   отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана и съответно е била предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно постановление.  На основание чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Непосредствени вреди следователно са тези, които по време и място следват противоправния резултат. Възлагането от Б.Л.Г. ***  процесуално представителство и защита по делото с предмет законосъобразността на посоченото НП и заплащането на договорения за целта хонорар се явява последица от издаването на НП, непосредствено обусловено от произтичащата от акта нужда от защита на интересите му, като санкционирано лице.  В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди се явяват непосредствена последица от незаконосъобразното административно—наказателно обвинение, обективирано в  издаденото спрямо Б.Л.Г.    наказателно постановление № 18-1228-001866 от 03.04.2018 година, издадено от началник сектор в „ Пътна полиция” при  Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.  Стара Загора . Същата  подлежи на възстановяване от бюджета на органа или организацията, към която се числи издателя на  незаконосъобразния акт, доколкото  отмяната на наказателното постановление води до извод за неоправданост на съдържащото се в него административнонаказателно обвинение.    

 

. Поради уважаване на главния иск следва да се уважи и аксесорния за мораторна лихва за забава и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.  Стара Загора  следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и мораторната лихва за забава, върху главницата от 720 лв от момента на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане

 

Адвокатският хонорар обаче принципно следва да е съответен на обема на правната защита, необходима на лицето с оглед  повдигнатото му обвинение.  При ангажирането на адвокатска защита в голяма степен е от значение доверието на упълномощителя и неговата преценка за професионализма на пълномощника, поради което непосредствената вреда включва и разхода, който надхвърля минималния размер в едни разумни граници и който е направен с оглед личността на пълномощника. Съгласно чл. 18,ал.2 от  Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв В настоящия случай е договорено адвокатско възнаграждение за една инстанция в минимално определение размер. Този размер не е прекомерен, тъй като на ищеца са наложени две административни наказания,. Същият е бил защитаван от аквокат и пред касационната инстанция, като производството е образувано по жалба на ответника.Ако не бе подал неоснователна касационна жарлба, ищецът не би направил разходи за процесуално представителство и пред касационата инстанция.Поради  което възражението на ответника за прекомерност на договоренот адвокатско възнаграждение се явява неоснователно с оглед практическата и правна сложност на делата , образувани по оспорване на   наказателно постановление № 18-1228-001866 от 03.04.218 година, издадено от началник сектор в „ Пътна полиция” при  Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.  Стара Загора

 При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено, искането на  Б.Л.Г. за  присъждане на направените по делото разноски, като Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.  Стара Загора  следва   бъде осъдена да  заплати  на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер  370/ триста и седемдесет/ лева,представляващи направените по делото  разноски.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

           

 

 

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.  Стара Загора      да  заплати на Б.Л.Г. ***  сумата от 720 /седемстотин и двадесет /  лева за претърпени от него  имуществени вреди, вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 18-1228-001866 от 03.04.218 година, издадено от началник сектор в „ Пътна полиция” при  Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.  Стара Загора , ведно със законната лихва върху главницата от 720 лв, считано от 26.02.2019 година, до окончателното й изплащане

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.  Стара Загора      да  заплати на Б.Л.Г. ***  сумата от 370  /  триста и седемдесет  /  лева, представляваща направените от него  разноски по делото.

 Решението  подлежи на  обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните  пред ВАС на РБ.

 

 

 

                                    СЪДИЯ: