Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№158                                  14.05.2019 год.                     гр. Стара Загора

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

         Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                           

          СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

       

при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №140 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

                            

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на „Сивато“ЕООД, представлявано от управителя В.Ж.В. и със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.“Света Богородица“№71, ет.4, ап.8 против Заповед №19-1228-000023/05.01.2019 год. на Началник  Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Стара Загора, с която е прекратена регистрацията на МПС, собственост на „Сивато“ЕООД за срок от шест месеца. Жалбоподателят оспорва заповедта, като издадена в противоречие с материалния закон. Твърди, че посоченият в заповедта акта за установяване на административно нарушение, не му е бил връчван, нито е присъствал при съставянето му. Неправомерно е засегнато правото на собственост на В.Ж.В., който не е субект на административнонаказателната отговорност. Направено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед №19-1228-000023 от 05.01.2019 год. на Началника на  Сектор „ПП“ при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Стара Загора, на жалбоподателят „Сивато“ЕООД е наложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС”. В същата се съдържа указание за реда и срока на обжалване. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че на 05.01.2019 год. в 13.50 часа в с. Богомилово по ул.“Иванка Терзиева“ до автосервиз „Жетон“ в посока юг-север, мотоциклет „Чинчи“ с рег. № собственост на „Сивато“ЕООД се управлява от лицето В.Ж.В., което не притежава СУМПС. ЗПППАМ е издадена въз основа на АУАН серия Д №854320/05.01.2019 год. Запознавайки се с констатациите на акта, административният орган приема наличие, на основание по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за налагане на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от шест месеца.

Заповедта е връчена на „Сивато“ЕООД на 07.02.2019 год., а жалбата е депозирана в деловодството на сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора на 19.02.2019 год. При така установените факти, съдът намира жалбата по делото за допустима, като подадена от лице с правен интерес от обжалването и в срока за това, а разгледана по същество, за основателна, по следните съображения:

По делото е приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения акт и са представени доказателства за компетентност на ответния административен орган – Заповед №349з-723/06.03.2018 год.  на Директора на ОД на МВР – Стара Загора за определяне на длъжностните лица, упълномощени да налагат ПАМ по Закона за движение по пътищата. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че ответникът по делото притежава необходимата компетентност да налага ПАМ.

Принудителните административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат с доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Всъщност спор относно фактическата обстановка по извършеното административно нарушение не съществува между страните. Основният спор е относно субекта извършил административното нарушение.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от страна на В.Ж.В. без да притежава съответното СУМПС.

Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, принудителната административна мярка "прекратяване регистрацията на пътно превозно средство" се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.  В конкретния случай, е видно от фактическото описание на административното нарушение в заповедта, че административният орган е приел наличието на първата хипотеза на законовата разпоредба.

В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл.193, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл.171, ал.1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл.17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл.179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл.189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба - чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл.40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му. В същият акт за установяване на административно нарушение, като нарушител е посочено лицето И. Х. И., което обстоятелство обаче не е отразено в оспорената заповед. Там като нарушител е посочен управителя на дружеството – В.Ж.В., който обаче има необходимото свидетелство за управление на МПС от категория В и М, считано от 20.11.1972 год. Приложеното СУМПС е валидно до 17.08.2020 год., т.е. било е валидно към датата на административното нарушение, валидно е и към настоящият момент. В този смисъл, съдържащите се в обстоятелствената част на заповедта факти и обстоятелства, не са доказани по безспорен начин в съдебното производство. Не е установено, В.В. да е управлявал в посоченият ден и място мотоциклета, а още по-малко да не притежава свидетелство за управление на МПС. Дори е да е налице някаква техническа грешка, изразяваща се в погрешното изписване на името на нарушителя, то същата не е отстранена по предвиденият в АПК ред.

При това положение, настоящият съдебен състав, намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките за прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“, предложение последно от ЗДвП.

По делото е направено искане за присъждане на направените от страна на жалбоподателят разноски по делото. При този изход на делото същото се явява основателно и следва да бъде уважено. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 19.02.2019 год., от който е видно, че е уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв.. По делото е заплатена и държавна такса в размер на 10.00 лв. Следователно направените разноски са в размер на 510.00 лв., които съдът намира за доказани.

Видим от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, административен съд Стара Загора,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ  по жалба на Сивато“ЕООД от гр. Стара Загора заповед №19-1228-000023/05.01.2019 год., издадена от Началника на  сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора,  като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Стара Загора, представлявана от Директора С.С. да заплати на „Сивато“ЕООД, Булстат 123121688 представлявано от управителя В.Ж.В., сумата от 510.00 /петстотин и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателят разноски по делото. 

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: