Р Е Ш Е Н И Е

№163 22.05.2019г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА Т.

при секретар Минка Петкова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 142 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на М.С.К. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Е.Е. ***, против Виза за проектиране за „Възстановяване във вр. с чл. 66, ал.2 от Закона за собствеността на погинала сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“, УПИ ІІІ – 3231, кв. 6601 по плана на гр. Стара Загора, издадена от Главния архитект на Община Стара Загора, с която виза на основание чл.91, ал.1 от АПК е изменена Виза за проектиране от 23.03.2017г., издадена на основание чл.140, ал.3 от ЗУТ, за „Възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“, УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр. Стара Загора.

Производството по делото е образувано след като с влязло в сила Решение № 2982 от 28.02.2019г., постановено по адм. дело № 9934 /2018г. по описа на Върховен административен съд, е отменено Решение № 172 от 22.06.2018г. по адм. дело № 202/ 2017г. по описа на Административен съд - Стара Загора и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В жалбата са изложени доводи за нищожност и за незаконосъобразност на оспорения акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят поддържа, че издадената от Главния архитект на Община Стара Загора на основание чл.91, ал.1 от АПК виза за проектиране за „Възстановяване във вр. с чл. 66, ал.2 от Закона за собствеността на погинала сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“, с която е изменена виза за проектиране от 23.03.2017г. за „Възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“, е нищожна, тъй като изменението на първоначално издадената виза е извършено извън сроковете по чл.91, ал.1 от АПК и съотв. при липса на компетентност по време. Твърди, че изменението на визата е незаконосъобразно - не са налице нормативно регламентираните материално правни условия и предпоставки за допускане на ново строителство за възстановяване на погинала сграда по чл.66, ал.2 във вр. с чл.67, ал.1 от Закона за собствеността, доколкото постройката, чието възстановяване се цели, е била съборена много преди това обстоятелство да бъде констатирано от Община Стара Загора с Удостоверение № 20-16-5/ 06.01.2017г. Обосновава, предвидената с визата за възстановяване сграда е била незаконна – построена без разрешение за строеж и без строителни книжа, а на възстановяване, реконструкция и преустройство подлежат само законно изградените постройки, при които строителството е извършено въз основа на надлежно учредено право на строеж в чужд имот и след одобряването на съответните строителни книжа. Счита, че с издадената виза за проектиране за възстановяване във вр. с чл. 66, ал.2 от ЗС на погинала сграда, без съгласието на жалбоподателя, като един от съсобствениците на дворното място, се цели възстановяване на съборен незаконен строеж, без да са спазени изискванията на чл.41, чл.42 и чл.46 от ЗУТ. Поддържа и че съборената паянтова жилищна сграда е представлявала второстепенна постройка на допълващо застрояване, каквото застрояване не е предвидено по действащия ПУП, съответно извършването му би довело до превишаване на градоустройствени показатели. С подробно изложени в жалбата съображения е направено искане издадената на основание чл.91, ал.1 от АПК от Главния архитект на Община Стара Загора Виза за проектиране за „Възстановяване във връзка с чл.66 ал.2 от ЗС на погинала сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“, УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр. Стара Загора, с която е изменена Виза за проектиране за „Възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“, да бъде обявена за нищожна или отменена като незаконосъобразна.

Ответникът - Главен архитект на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният акт е издаден въз основа и в съответствие с действащия ПУП-План за застрояване за имота и при съобразяване с градоустройствените му характеристики. Счита, че възраженията относно законността на съществувалата на място постройка, са неоснователни и неотносими за преценката за законосъобразността на издадената Виза за възстановяване във вр. с чл. 66, ал.2 от Закона за собствеността на погинала сграда. Твърди че доколкото сградата – обект на възстановяване по процесната виза за проектиране, е била елемент от кадастралната основа на кадастралния план и елемент на ПУП, действал за съответния имот, същата е била заварен строеж, не подлежала на премахване и не можело да бъде определена като незаконен строеж, при липсата на образувано производство по премахването й като незаконно строителство. Поддържа и че посочването на местоположението на сградите и съоръженията не е задължителен елемент на който и да е ПУП –ПЗ, а са въпрос на проектантско решение.

Заинтересованите страни – С.В.Н., Б.Д.Б., П.М.К., Р.С.К., С.И.Т. и К.С.Х., редовно и своевременно призовани за съдебно заседание, не се явяват и не изпращат представители по делото.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С подадено от С.В.Н. Заявление рег. № 20-03-132/ 23.03.2017г. до Главния архитект на Община Стара Загора, е направено искане на основание чл.140, ал.1 от ЗУТ да бъде издадена виза за проектиране за възстановяване на сграда с идентификатор 68850.503.231.2, кв. 6601 по плана на гр. Стара Загора, онагледена на комбинирана скица, изработена от правоспособно за дейности по кадастъра лице. Към заявлението са приложени: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112/ 2016г., вписан в Службата по вписванията гр. Стара Загора с вх. рег. № 2654/ 15.03.2016г., Акт №176, том VІ, дело № 1248/2016г. (легитимиращ заявителя С.Н. като собственик на ¼ идеална част от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор 68850.503.231 по КККР, одобрени със Заповед № РД 18-65/ 30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с № 3231 по ПУП, утвърден с Решение № 300/ 20.11.2008г. на ОбС - Стара Загора, урегулиран в УПИ ІІІ-3231, кв. 6601, заедно и реално с паянтова едноетажна еднофамилна жилищна постройка, представляваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР); Удостоверение № 19-32-59/ 10.03.2016г., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора (съгласно което „едноетажна паянтова жилищна постройка“ находяща се в УПИ ІІІ-3231 кв. 6601 по плана на гр. Стара Загора, собственост на наследниците на И.С. С. на основание протокол за делба от 07.08.1968г., представлява търпим строеж и не подлежи на премахване); комбинирана скица от кадастралната карта и от подробния устройствен план и скица на сграда № 15-10597/ 11.01.2017г., издадена от СГКК – Стара Загора.

По подаденото заявление на 23.03.2017г. от Главния архитект на Община Стара Загора е издадена Виза за проектиране за „Възстановяване на съществуваща сграда с идент.68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“ съгласно чл.140, ал.3 от ЗУТ. Визата е върху комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлен имот 68850.503.231 по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД 18-65/ 30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК и УПИ ІІІ 3231, кв.6601 по ПУП на гр. Стара Загора, утвърден с Решение № 300/ 20.11.2008г. на Общински съвет - Стара Загора, като със син цвят е очертан контур на сграда с идентификатор 68850.503.231.2 и същият е защрихован.

За издадената на 23.03.2017г. виза е съобщено на основание чл.131 във вр. с чл.140, ал.3 от ЗУТ на заинтересуваните лица, вкл. на 27.03.2017г на М.С.К., лице с вещни права в имота. /л.91-92/.

Жалбоподателят в настоящото съдебно производство - М.С.К., чрез пълномощника си Г.Г.К., е подал възражение вх. № 10-04-300/ 03.04.2017г. до Главния архитект на Община Стара Загора във връзка с издадената Виза за проектиране на обект „Възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2“, с което иска отмяната й, евентуално да се спре нейното издаване до решаване с влязло в сила съдебно решение на предявения спор с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС между М.К. и заявителя С.Н.. Възражението се основава на съображения, че с издадената виза за проектиране се цели прикриване на ново строителство под формата на възстановяване на несъществуваща сграда. Към възражението е приложено и Удостоверение № 20-16-5 от 06.01.2017г., издадено от Директор дирекция „СИ“ в Община Стара Загора, за това, че паянтова жилищна сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КК, находяща се в УПИ ІІІ-3231, кв. 6601 по плана на гр. Стара Загора, е съборена.

На 06.04.2017г. длъжностни лица от общинска администрация Стара Загора –старши специалисти отдел „Кадастър и регулация“, са извършили проверка в УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по повод Заявление рег.№ 20-3-132 /23.03.2017г. за издаване на виза за възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2, като съгласно съставения констативен протокол от проверката са установили, че на място са останали три оградни стени: северна, източна и западна, които са стени на съседни сгради.

Със Заявление вх. № 10-02-2679/ 07.04.2017г. до Главния архитект на Община Стара Загора С.В.Н. е направил искане да бъде изменена издадената по негова молба виза за проектиране, като записа „съществуваща“ се измени на „погинала“, тъй като сградата, чието възстановяване се иска, е самосрутена.

На 07.04.2017г., Главният архитект на Община Стара Загора, във връзка с възражение вх. № 10-04-300/ 03.04.2017г. и на основание чл.91 ал.1 от АПК е изменил издадената от него на 23.03.2017г. виза за проектиране „Виза за възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“ по следния начин: „след думата „възстановяване“ се добавя „във връзка с чл.66 ал.2 от ЗС“ и думата „съществуваща“ да се чете „погинала“.

За издадената на 07.04.2017г. виза за проектиране за „Възстановяване във вр. с чл.66 ал.2 от ЗС на погинала сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“, УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр. Стара Загора, е съобщено на М.К. по реда на §4 от ДР на ЗУТ, чрез залепване на съобщение.

По жалба на М.К. против изменената виза за проектиране е било образувано адм. дело 202/ 2017г. по описа на Административен съд – Стара Загора. С Решение № 172/ 22.06.2018г. по посоченото дело, е отменена като незаконосъобразна виза за проектиране от 07.04.2017г. за „Възстановяване във вр. с чл.66 ал.2 от ЗС на погинала сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“, УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр. Стара Загора, издадена от Главния архитект на Община Стара Загора. С Решение № 2982 от 28.02.2019г., постановено по адм. дело № 9934 /2018г. по описа на Върховен административен съд, решението на Старозагорския административен съд е отменено, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с указания за извършване на преценка за законосъобразността на извършеното изменение на първоначалната виза.

При първоначалното разглеждане на делото са допуснати, назначени и изпълнени две съдебно-технически експертизи. Според приетото като доказателство заключение на СТЕ, изпълнена от вещото лице инж. Ж. К., УПИ ІІІ-3231 се намира в зона, предвидена за жилищно застрояване. Съгласно регулационния план сградата с идентификатор 68850.503.231.2 е означена с ПЖ - паянтово жилище, като не може да се установи за какво е била използвана, защото е съборена. За сградата не били нито представени, нито открити одобрени проекти и строително разрешение. По действащия ПУП за кв.6601 /за УПИ ІІІ-3231 няма одобрен индивидуален ПУП/, са посочени само линиите на основното застрояване, като не е посочено допълващо застрояване за УПИ ІІІ-3231. Посоченото петно във Визата за проектиране на сграда с идентификатор 68850.503.231.2 е извън линиите на основно застрояване, предвидено за имота. Съгласно заключението по действащия ПУП за кв. 6601, одобрен с Решение №300/ 20.11.2008г. на ОбС – Стара Загора, за квартала е предвидено Зона Цсм, Пз 70-100%, Кинт = 5.00, височина над 15.00м, свързано застрояване, предназначение: жилищно, м, г., ОДО. За УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по действащия ПУП съгласно линиите на застрояване е предвидено свързано застрояване, на калкан от север с ширина, равна на ширината на застроената в северния парцел сграда, която опира на регулационната линия между двата имота /УПИ ІІІ-3231 и УПИ ІІ-3230 (10.00м). От юг застрояването също е на калкан и опира на калкана на построената сграда в УПИ ІV-3232 (16.00м). Лицето на парцела към улица е 12.00м., а предвидената застроена площ на основно застрояване /определена графично/, е 165.00кв.м, при височина на застрояване до 12.00м. Допустима застроена площ, съгласно предвижданията на ПУП, е 227.5 - 325кв.м. Според изпълнилото експертизата вещо лице ако сградата бъде възстановена на терен, не биха се превишили предвидените показатели за плътност и интензивност на застрояване, но във визата за проектиране не са посочени допустими височини, плътност и интензивност на застрояване, както и допустимите отклонения по чл.36 от ЗУТ, като издадената виза е за застрояване на границата на два поземлени имота, при предвидено по ПУП за парцела свързано застрояване.

Съгласно заключението на СТЕ, изпълнено от вещото лице арх. С. Я., при извършена проверка в архива на Община Стара Загора не са открити строителни книжа-проект или разрешение за строеж за сграда с идентификатор 68850.503.231.2. Според данните, с които експертът разполага, може да заключи, че постройката не е имала законен статут. Според действащия ПУП за УПИ ІІІ-3231 сградата не е потвърдена като съществуващо застрояване. Действащия ПУП-ПРЗ е одобреният с Решение №300/ 20.11.2008г на ОбС - Стара Загора, съгласно който сградата с идентификатор 68850.503.231.2 е отразена като разположена на северната регулационна линия на УПИ ІІІ-3231, кв.6601, като е показана с тънка черна линия и надпис „ПЖ“ т.е. само като част от кадастралната основа, върху която е разработен ПЗ. Сградата не е потвърдена нито като съществуващо застрояване, нито на нейно място е предвидено ново. Потвърденото съществуващо допълващо застрояване в ПЗ било показано графично с удебелена черна линия и сиво оцветяване /както в съседния УПИ ІV-3232/. Новото допълващо застрояване в ПЗ е показано графично с червен пунктир и надпис Нсгр<3.60 (както в УПИ V-3233) или с червени линии и надпис „1“ (както в УПИ ХІХ-3248). Тъй като на мястото на сградата с идентификатор 68850.503.231.2 няма подобна графика, вещото лице прави извод, че в действащия ПУП-ПРЗ няма предвидено допълващо застрояване на това място. Съгласно заключението при осъществяване на предвиденото по ПУП ново строителство, запазване на останалите сгради в УПИ и в случай, че сградата бъде възстановена на терен, съгласно оспорената виза за проектиране, ще бъдат достигнати следните показатели: Кинт 2.89 <5.00; Пзастр = 67%< 70-100% и следователно допустимите показатели няма да бъдат превишени. Според изпълнилото СТЕ вещо лице издадената виза вероятно касае строеж по чл.41, ал.2 от ЗУТ за разрешаване на допълващо застрояване, което не е предвидено с действащия ПУП, като допуска че е възможно визата да се отнесе и към случаите по чл. 50 - 51 във вр. с чл.49, ал.2 от ЗУТ - временен строеж в поземлен имот, в който е установен нов начин или характер на застрояване. По действащия ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение № 300/ 20.11.2008г. на ОбС - Стара Загора, УПИ ІІІ-3231, кв.6601 попада в смесена централна устройствена зона Цсм, като предвидената в него сграда може да бъде жилищна, но и с всички останали функции, допустими по чл.36 ал.2 от Наредба №7 за ПНУОВТУЗ.

В съдебно заседание, проведено на 18.04.2019г., изпълнилите съдебно-техническите експертизи вещи лица – инж. Ж. К. и арх. С. Я. заявяват, че изцяло поддържат представените писмени заключения и нямат какво да добавят.

При първоначалното разглеждане на делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Г. К. Г. и Ж. Р. Ж.. Свидетелката Г.Г. твърди, че от 2007г. живее на семейни начала с жалбоподателя М.К. ***, находяща се дворното място, за проектиране в което е издадена визата. Заявява, че освен основната къща в имота има барака, отделно баня и тоалетна, като откакто живее в имота няма постройка в северната му част. Същата се е самосъборила, като в момента има само камъни и тухли. Чувала е от бащата и майката на оспорващия, че около 2003-2004г. постройката тотално се е съборила. Свидетелят Ж. твърди, че през 1995г. бащата на жалбоподателя ковял барака от шперплат за инструменти, като обяснил, че имало някакъв изкоп, паднала е стената на някаква барака. Последните години свидетелят не е ходил в имота.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

С оспорената в настоящото съдебно производство Виза за проектиране за „Възстановяване във вр. с чл. 66, ал.2 от Закона за собствеността на погинала сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“, УПИ ІІІ – 3231, кв. 6601 по плана на гр. Стара Загора, издадена от Главния архитект на Община Стара Загора на 07.04.2017г., на основание чл.91, ал.1 от АПК, е изменена Виза за проектиране от 23.03.2017г., издадена на основание чл.140, ал.3 от ЗУТ, за „възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“, УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр. Стара Загора. Новият акт, какъвто по смисъла на чл.91, ал.2 във вр. с ал.1 от АПК е обжалваната виза за проектиране от 07.04.2017г., представлява административен акт, с който се изменя по реда и на основание на чл.91, ал.1 от АПК оспорен индивидуален административен акт по устройство на територията /виза за проектиране, с която се определя застрояване в УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр. Стара Загора, непредвидено по действащия ПУП/. Следователно издадената на основание чл.91, ал.1 от АПК от Главния архитект на Община Стара Загора Виза за проектиране за „Възстановяване във вр. с чл. 66, ал.2 от Закона за собствеността на погинала сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“, подлежи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, съгласно чл.91, ал.2 от АПК и чл.215, ал.1 във вр. с чл.214 и чл.213 от ЗУТ. Жалбата е подадена в законово регламентирания срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ и от процесуално легитимирано лице с правен интерес като съсобственик на дворното място, съставляващо УПИ ІІІ – 3231, кв. 6601 по плана на гр. Стара Загора, за който имот се отнася допуснатото с визата за проектиране. С оглед на което съдът приема че оспорването е процесуално допустимо.

Обжалваната виза за проектиране за „Възстановяване във връзка с чл.66, ал.2 от ЗС на погинала сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“, УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр. Стара Загора от 07.04.2017г., е издадена на основание чл.91, ал.1 от АПК от Главния архитект на Община Стара Загора, по подадено от М.К. възражение вх.№ 10-04-300/ 03.04.2017г. По това възражение и на основание чл.91, ал.1 от АПК Главният архитект на Община Стара Загора е постановил, че изменя издадената от него на 23.03.2017г. виза за проектиране за „Възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“ по следния начин: „след думата „възстановяване“ се добавя „във връзка с чл.66 ал.2 от ЗС“ и думата „съществуваща“ да се чете „погинала“. Главният архитект на Община Стара Загора е издател на обжалвания по административен ред индивидуален административен акт по устройство на територията – виза за проектиране по чл.140, ал.3 от ЗУТ от 23.03.2017г. - виза за възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора и съответно е титуляр на правомощието по чл.91, ал.1 от АПК, съгласно която разпоредба в 7 дневен срок, а когато органът е колективен в 14 дневен срок от получаване на жалбата или протеста, административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. В случая с подадена жалба, наименувана „възражение“ /вх.№10-04-300/ 03.04.2017г./, М.К., като титуляр на вещни права в имот с идентификатор 68850.503.231 по КККР на гр. Стара Загора и заинтересована страна по см. на чл.131, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 във вр. с чл.140, ал.3 от ЗУТ в производството по издаване на виза за проектиране, е оспорил по административен ред издадената на основание чл.140, ал.3 от ЗУТ от Главния архитект на Община Стара Загора виза за проектиране „за възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“, с искане за нейната отмяна. Следователно за Главния архитект на Община Стара Загора е възникнало правото на отзив по чл.91, ал.1 от АПК /да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени/, поради което и издадената на основание и в срока по чл.91, ал.1 от АПК от Главния архитект на община Стара Загора виза за проектиране за „Възстановяване във връзка с чл.66, ал.2 от ЗС на погинала сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“ от 07.04.2017г., се явява постановена от материално и териториално компетентен административен орган, поради което оспореният акт не е нищожен поради липса на компетентност.

Обжалваният акт обаче е издаден в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Както беше посочено, оспорената виза за проектиране за „Възстановяване във връзка с чл.66, ал.2 от ЗС на погинала сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“ е издадена на основание чл.91, ал.1 от АПК във връзка с подадена от М.К. жалба /възражение/, с която е оспорена по административен ред виза за проектиране по чл.140, ал.3 от ЗУТ - виза за „възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“, с искане за нейната отмяна. Материалноправна предпоставка за упражняването на правото на отзив по чл.91, ал.1 от АПК, е преценката за основателност на жалбата против индивидуалния административен акт. Не на такава преценка се основава обаче постановеното от Главния архитект на Община Стара Загора на основание и по реда на чл.91, ал.1 от АПК изменение на издадената виза за проектиране по чл.140, ал.3 от ЗУТ за възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора, във виза за проектиране за възстановяване във връзка с чл.66 ал.2 от ЗС на погинала сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора. Изменението на визата не се свързва с преценка за основателност на подадената от М.К. жалба с искане за отмяна на визата за проектиране, а на практика се издава нова акт - виза за проектиране за „Възстановяване във връзка с чл.66 ал.2 от ЗС на погинала сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“, с който се уважава направено от заявителя С.Н. искане с вх. № 10-02-2679/ 07.04.2017г. за изменение на издадената виза от 23.03.2017г., като записа „съществуваща“ се измени на „погинала“, тъй като сградата, която искал да възстанови, е самосрутена. Следователно Главният архитект на Община Стара Загора, в нарушение на чл. 92, ал.1 от АПК, вместо да изпрати на горестоящия административен орган подадената от М.К. жалба против издадената на 23.03.2017г. виза за проектиране по чл.140, ал.3 от ЗУТ за възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора, с искане за нейната отмяна, е изменил визата в текстовата й част съобразно направеното от заявителя С.Н. искане. В този смисъл упражненото право на отзив само формално се основава на подадената от М.К. жалба - възражение вх.№10-04-300/ 03.04.2017г., като при направеното изменение на първоначално издадената виза не е извършена преценка дали и доколко допускането на строителството за „Възстановяване на погинала сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“ може да се извърши с виза за проектиране по чл.140, ал.3 от ЗУТ.

Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.2 от Закона за собствеността /с която норма се свързва обжалваната виза за проектиране за „Възстановяване във вр. с чл. 66, ал.2 от ЗС на погинала сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“/, правото на строеж не се погасява, ако постройката или част от нея погине, освен ако в акта за учредяването е предвидено друго. Видно от представения и приет като доказателство по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112/ 2016г., вписан в Службата по вписванията гр. Стара Загора с вх. рег. № 2654/ 15.03.2016г., Акт №176, том VІ, дело № 1248/2016г., заявителят С.Н. се легитимира като собственик на ¼ идеална част от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор 68850.503.231 по КККР, с № 3231 по ПУП, утвърден с Решение № 300/ 20.11.2008г. на ОбС - Стара Загора, урегулиран в УПИ ІІІ-3231, кв. 6601, заедно и реално с паянтова едноетажна еднофамилна жилищна постройка, представляваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР. Съгласно заключенията на СТЕ и приложените извадки от действащия ПУП, сградата с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР, е отразена в ПУП като разположена на северната регулационна линия на УПИ ІІІ-3231, кв.6601, като е показана с тънка черна линия и надпис „ПЖ“ – паянтово жилище т.е. само като част от кадастралната основа, върху която е разработен ПЗ, без да е потвърдена нито като съществуващо застрояване, нито на нейно място е предвидено ново застрояване. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че тази сграда - едноетажна паянтова жилищна сграда в УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр. Стара Загора, с идентификатор 68850.503.231.2 по КК, е погинала – съборена или самосрутена. В този смисъл са Удостоверение № 20-16-5/ 06.01.2017г., издадено от Директор на Дирекция „СИ“ в Община Стара Загора; Констативен протокол от 06.04.2017г. за извършена проверка от длъжностни лица от общинската администрация - Стара Загора; показанията на разпитаните свидетели и др. Но само по себе си погиването на сградата нито е основание за издаването на виза за проектиране за нейното възстановяване, нито такова за изменение на издадена виза за проектиране по чл.140, ал.3 от ЗУТ за възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора. Посочената по-горе правна регламентация по чл.66, ал.2 от ЗС /че при погиване на построено собственикът запазва правото си да го построи отново, освен ако изрично не е предвидено друго/, е относима към съществуването и обема на правото на строеж, наличието и съдържанието на което право се преценява при издаването на разрешение за строеж. Неотносимо към производството по издаването респ. изменението на виза за проектиране за възстановяване на погинала сграда, е и дали правото на възстановяване на погиналата сграда съществува или е погасено поради неупражняването му, тъй като този въпрос също би бил релевантен към етапа на одобряване на инвестиционния проект, респ. разрешаване на строителството. Визата за проектиране по дефиницията на чл.140, ал.2 от ЗУТ представлява извадка от действащия ПУП с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Следователно с визата за проектиране не се разрешава строителство, а с нея се посочва допустимото застрояване съобразно действащия ПУП, включително допълващо такова, което не е предвидено в ПУП. В този смисъл изменението на първоначално издадената виза, направено с обжалваната Виза за проектиране за „Възстановяване във вр. с чл. 66, ал.2 от ЗС на погинала сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“, се явява необосновано от фактическа и от правна страна, както от гл.т на конкретната хипотеза по чл.140, ал.3 от ЗУТ, така и от гл.т на релевантните факти за съществуването на предпоставките за допускането на строителството с виза за проектиране. За възстановяването на погинала сграда, представлявала едноетажна еднофамилна жилищна постройка т.е сграда на основното застрояване /по аргумент от чл.70 от Наредба №7 /22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони/ и при условие, че според действащия ПУП за УПИ ІІІ-3231, одобрен с Решение №300/ 20.11.2008г на ОбС - Стара Загора, сградата не е потвърдена като съществуващо застрояване /отразена е само като част от кадастралната основа, върху която е разработен ПЗ/, нито на нейно място е предвидено ново застрояване т.е погиналата сграда е извън линиите на предвиденото по ПУП основно застрояване, допускането на строителството не може да се извърши с виза за проектиране по чл.140, ал.3 от ЗУТ - строежът не попада в нито една от регламентираните в посочената норма хипотези. Действително по реда на чл.140, ал.3 от ЗУТ Главният архитект на общината може да допусне с виза непредвидено по ПУП застрояване, но това правомощие се отнася единствено и само за допълващото застрояване, при спазване изискванията по чл.41, ал.2 от ЗУТ относно разположението му и на забраната по чл.41, ал.3 от ЗУТ за превишаване на зададените с ПУП устройствени показатели за съответния урегулиран поземлен имот. Както беше посочено погиналата сграда, за възстановяването на която е издадена визата за проектиране, е била с жилищно, а не със спомагателно предназначение и не се установява да е била обслужваща или допълваща на сградите на основното застрояване в урегулирания поземлен имот. Допуснатото с оспорената виза за проектиране основно застрояване - възстановяване на погинала едноетажна еднофамилна жилищна постройка, доколкото не е предвидено с действащия ПУП и е извън линиите на основно застрояване по ПУП, не се свързва и с наличието на хипотезите на чл.134, ал.6, ал.7 и ал.8 от ЗУТ, а на практика с него се променят предвижданията на действащия ПЗ от гл. т на предвиденото основно застрояване в УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр. Стара Загора, което, независимо че не биха се превишили предвидените показатели за плътност и интензивност на застрояването, е недопустимо да се извършва с виза за проектиране.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваната виза за проектиране за „Възстановяване във вр. с чл. 66, ал.2 от ЗС на погинала сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“, УПИ ІІІ – 3231, кв. 6601 по плана на гр. Стара Загора, с която е изменена виза за проектиране от 23.03.2017г. за „възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“, УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр. Стара Загора, като необоснована и издадена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон – за строеж, който не попада в нито една от хипотезите по чл.140, ал.3 от ЗУТ, е незаконосъобразна. Жалбата в частта й, с която е направено искане за отмяна оспорената виза, е основателна и следва да бъде уважена. Доколкото по отношение на обжалвания акт не са констатирани съществени пороци, обуславящи неговата невалидност, искането за прогласяване нищожността на визата за проектиране следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като Община Стара Загора бъде осъдена да заплати на М.К. сумата от 260лв., представляваща 10лв. внесена държавна такса и 250лв. заплатено възнаграждение за вещо лице за изпълнена по делото съдебно-техническа експертиза.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ искането на М.С.К. ***, за обявяване нищожността на издадена на основание чл.91, ал.1 от АПК от Главния архитект на Община Стара Загора Виза за проектиране за „Възстановяване във вр. с чл. 66, ал.2 от ЗС на погинала сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“, УПИ ІІІ – 3231, кв. 6601 по плана на гр. Стара Загора, с която е изменена Виза за проектиране от 23.03.2017г. за „Възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“, УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр. Стара Загора, като неоснователно.

ОТМЕНЯ по жалба на М.С.К. ***, издадена на основание чл.91, ал.1 от АПК от Главния архитект на Община Стара Загора Виза за проектиране за „Възстановяване във вр. с чл. 66, ал.2 от ЗС на погинала сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“, УПИ ІІІ – 3231, кв. 6601 по плана на гр. Стара Загора, с която е изменена Виза за проектиране от 23.03.2017г. за „Възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“, УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр. Стара Загора, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на М.С.К. ***, ЕГН ********** сумата от 260 /двеста и шестдесет/ лева - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: