Решение по Административно дело 145/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 182 17.05.2019г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Албена Ангелова

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 145 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на „и.т.“ ЕООД, ЕИК: 202260059, седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ № 5, вх.А, ет.11, ап.83, представлявано от управителя И.М.П., подадена чрез пълномощника му адв.Н.Я., с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Община Стара Загора, за присъждане на обезщетение в размер на 500лв. за претърпени от дружеството имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 1561/ 23.07.2013г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че с Наказателно постановление № 1561/ 23.07.2013г. на Заместник кмета на Община Стара Загора, му е била наложена имуществена санкция в размер на 400лв. за нарушение на чл.17 от Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора. Дружеството е обжалвало наказателното постановление по съдебен ред, като с решение, постановено по АНД № 2606 по описа за 2013г. на Районен съд – Стара Загора, Наказателно постановление № 1561/ 23.07.2013г. е било отменено, като незаконосъобразно. Решението на Старозагорския районен съд е оставено в сила с Решение № 263/ 28.04.2014г. по КАНД № 177/ 2014г. на Административен съд Стара Загора.

Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление по съдебен ред, е ангажирал адвокатска защита в двете съдебни инстанции и е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 500лв. /300лв. за процесуално представителство по АНД № 2606/ 2013г. по описа на Районен съд – Стара Загора и 200лв. за осъществено процесуално представителство по КАНД № 177/ 2014г. на Старозагорския административен съд/. Поддържа, че направените от него разходи в общ размер на 500 лв. представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление №1561/ 23.07.2013г. на Заместник-кмета на Община Стара Загора. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на исковата сума, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане, както и да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.

Ответникът – Община Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се представлява в съдебно заседание. В представения по делото писмен отговор, оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на общината за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. Твърди, че разноските, направени за адвокатско възнаграждение във връзка със съдебното обжалване на наказателно постановление, не могат да се интерпретират като имуществена вреда по смисъла на чл.4, вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото те не произтичат пряко и непосредствано от наказателното постановление, а от сключения договор за правна защита и съдействие. На следващо място сочи, че приложимите процесуални закони, уреждащи реда за обжалване на наказателните постановления – ЗАНН и НПК, не признават правото на жалбоподателя да възстанови направените от него разноски по административнонаказателното дело, поради което държавата не дължи заплащането им при условията на чл.1, ал.1 ЗОДОВ и те остават в тежест на лицето. По подробно изложените съображения е направено искане за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение, че исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение, е доказана и следва да бъде уважена.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление /НП/ № 1561 от 23.07.2013г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, на „и.т.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 400 лева, на основание чл.29, ал.2 от Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора, за извършено нарушение на чл.17 от същия подзаконов нормативен акт.

По жалба на санкционираното дружество против наказателното постановление е било образувано АНД № 2606/ 2013г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С Решение 28/ 10.01.2014г. по посоченото дело, Наказателно постановление № 1561 от 23.07.2013г. е било изменено, като е намален размера на наложената имуществена санкция от 400лв. на 100лв.

Видно от приложения по АНД № 2606/ 2013г. по описа на Старозагорския районен съд Договор за правна защита и съдействие № 066320 от 20.12.2013г. /лист 16 от АНД № 2606/ 2013г. на Районен съд Стара Загора/, „и.т.“ ЕООД, чрез управителя си – И.М.П., е възложило и упълномощило адв.Н.Я. *** да осъществи процесуално представителство и защита по АНД № 2606/ 2013г. по описа на Районен съд-Стара Загора, при договорено и заплатено в брой при подписване на договора адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

С Решение № 263/ 28.04.2014г., постановено по АНД № 177/ 2014г., Старозагорският административен съд е отменил Решение № 28/ 10.01.2014г. по АНД № 2606/ 2013г. на Районен съд – Стара Загора и вместо него е постановил друго, с което е отменил издаденото НП № 1561/ 23.07.2013г. на Зам.кмета на Община Стара Загора, като незаконосъобразно.

От приложените по КАНД № 177/ 2014г. на Старозагорския административен съд договор за правна защита и съдействие и пълномощно /л.15/, се установява, че управителят на търговското дружество е възложил и упълномощила адв. Н.Я. ***, да осъществи защита и процесуално представителство по образуваното КАНД, при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200лв, което е било платено в брой при подписване на договора, съобразно направеното в същия отбелязване.

Към материалите по делото е приложено АНД № 2606/ 2013г. по описа на Районен съд Стара Загора, ведно с КАНД № 177/ 2014г. по описа на Административен съд Стара Загора.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите предпоставки за това.

Разгледан по същество, искът е основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № 1561 от 23.07.2013г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, на „и.т.“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 400лв.,на основание чл. 29, ал.2 от Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с Решение № 263 от 28.04.2014г., постановено по АНД № 177/ 2014г. по описа на Старозагорския административен съд, което съдебно решение е влязло в сила в деня на постановяването му.

С постановената отмяна на издаденото срещу ищеца наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Община Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно – следствената връзка, която съществува между тях.

Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред административния съд, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.

В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение за осъщественото от адвокат процесуално представителство и защита на „и.т.“ ЕООД по АНД № 2606/ 2013г. по описа на Районен съд – Стара Загора и по КАНД № 177/ 2014г. по описа на Административен съд – Стара Загора. За да се приеме, че ищецът действително е направила такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно е, от приложените по АНД № 2606/ 2013г. и КАНД № 177/ 2014г., договори за правна защита и съдействие, че за обжалване на НП № 1561/ 23.07.2013г. ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено адвокатско възнаграждение в общ размер на 500лв. за двете инстанции /300 лв. за процесуално представителство по АНД № 2606/ 2013г. и 200лв. за процесуално представителство по КАНД № 177/ 2014г./ И в двата договора за правна защита и съдействие е направено отбелязване, че договореното възнаграждение е заплатено изцяло в брой. Приложените договори за правна защита и съдействие имат характера на разписки, поради което удостоверяват по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/.

Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 500лв., изразяващи се в направени от него разноски за заплатени адвокатски възнаграждения във връзка с водените съдебни производства /въззивно и касационно/ по обжалване на НП № 1561 от 23.07.2013г. на Зам.кмета на Община Стара Загора, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от „и.т.“ЕООД разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 1561/ 23.07.2013г. Този извод следва от отбелязването в представените пред районния съд и пред административния съд договори за правна защита и съдействие. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита в производството по АНД № 2606/ 2013г. по описа на Районен съд Стара Загора и по КАНД № 177/ 2014г. по описа на Административен съд – Стара Загора, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. Упражняването на това право не може да се квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди в размер на 500 лв. се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от „и.т.“ ЕООД иск е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Община Стара Загора по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 500лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 1561 от 23.07.2013г. на Заместник-кмета на Община Стара Загора, поради което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло. Върху претендираната сума от 500 лв. ответникът дължи законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.03.2019г, до окончателното изплащане.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на пълномощника на ищеца а за присъждане на направените по настоящото дело разноски, като Община Стара Загора бъде осъдена да заплати на „и.т.“ ЕООД сумата 425 лв., от които 25 лв. платена държавна такса и 400лв за адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие № 0200918/ 27.02.2019г.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Община Стара Загора, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, ДА ЗАПЛАТИ на „и.т.“ ЕООД, ЕИК: 202260059, седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ № 5, вх.А, ет.11, ап.83, представлявано от управителя И.М.П., СУМАТА от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно Наказателно постановление № 1561 от 23.07.2013г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от 06.03.2019г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Община Стара Загора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ДА ЗАПЛАТИ на „и.т.“ ЕООД, ЕИК: 202260059, седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ № 5, вх.А, ет.11, ап.83, представлявано от управителя И.М.П., СУМАТА от 425лв. /четиристотин двадесет и пет лева/, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

СЪДИЯ: