Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     210

 

гр. Стара Загора, 31.05.2019г.

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Старозагорският административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                           

 

                                               СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ      

 

при секретар Николина н.                      

и с участието  на прокурора Константин Тачев                                                                                                          като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №147 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от  Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

 

Образувано е по искова молба на И.М.П., подадена чрез пълномощника му адв.Н.  Я. ***, с която е предявен иск срещу Община Стара Загора за присъждане на сумата от 300 лв. на основание чл.1, ал.1 вр. чл.8, ал.1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано  от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, за претърпени от дружеството имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление (НП) №70/14.01.2014г., издадено от Зам.кмета на Община Стара Загора. Ищецът твърди, че с посоченото наказателно постановление, издадено от Зам.кмета на Община Стара Загора Йордан П. Николов, му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.17 от Наредба за обществения ред в Община Стара Загора. Ищецът е обжалвал НП по съдебен ред, като с влязло в сила решение по образувано в Районен съд Стара Загора АНД №536/2014г. санкционният акт е отменен.  Сочи, че в производството по оспорване на НП е ангажирал адвокатска защита, като за процесуално представителство по делото пред районния съд е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Обосновава, че издаването на отмененото НП му е причинило имуществени вреди, изразяващи се в изплатено адвокатско възнаграждение по делото, водено пред РС Стара Загора. Излага доводи, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника.

 

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Община Стара Загора да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи разноски за правна помощ и съдействие за обжалване на НП №70/14.01.2014г., както и законната лихва върху претендирания размер, считано от датата на постъпване на исковата молба съда до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените в настоящото производство разноски.

 

 

 

 

 

Ответникът Община Стара Загора в отговора на исковата молба оспорва изцяло иска като неоснователен и недоказан.

 

 

 

 

 

Прокурорът дава становище за основателност на исковата претенция, поради което предлага същата да бъде уважена.

 

Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от фактическа страна:

 

На 14.01.2014г. на ищеца И.М.П. било издадено  наказателно  постановление №70/14.01.2014г. от Заместник-кмета на община Стара Загора, с което на основание чл.13, б.“б“ от ЗАНН, във вр. с чл.29, ал.1 от Наредба за обществения ред в Община Стара Загора му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.17 от Наредба за обществения ред в Община Стара Загора.

 

Наказателното постановление било обжалвано от ищеца в Районен съд Стара Загора, като било  образувано АНД №536 по описа за 2014г. на РС Стара Загора.

 

С влязло в сила на 06.06.2014г. Решение №479/14.05.2014г. на Старозагорски районен съд, постановено по АНД №536 по описа за 2014г. горепосоченото НП било отменено. 

 

В производството по отмяна на незаконосъобразното НП, проведено пред Районен съд Стара Загора, по горепосоченото административнонаказателно дело, жалбоподателят се е представлявал от процесуален представител - адвокат Н.Я., за което, видно от договор за правна защита и съдействие от 14.04.2014 година (л.23 от АНД № 536/2014), е уговорено възнаграждение в размер на 300 лв., платимо в брой, като в договора е отразено също, че сумата е платена.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 

 

 

 

 

Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 АПК, поради което е процесуално допустим.

 

 

 

 

 

Разгледан по същество е основателен.

 

По делото няма спор, че на 14.01.2014г. на И.М.П. е било издадено НП №70/14.01.2014г. от Заместник-кмета на Община Стара Загора, с което на основание чл. 13, б.“б“ от ЗАНН, във вр. с чл.29, ал.1 от Наредба за обществения ред  в Община Стара Загора му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.17 от горепосочената наредба.

 

Издаденото НП е обжалвано от ищеца по съдебен ред пред Районен съд Стара Загора, като влязло в сила на 06.06.2014г. Решение №479/14.05.2014г. на Старозагорски районен съд, постановено по АНД №536 по описа за 2014г., същото е отменено изцяло. 

 

 

 

 

 

В производството по обжалване на издаденото НП от Зам.-кмета на Община Стара Загора, ищецът е бил представляван от процесуален представител, на когото е заплатил уговореното в размер от 300 лв. възнаграждение, заплатено в брой. Договорът от 14.04.2014г. е представен по АНД №536/2014 година по описа на Районен съд Стара Загора.

 

Обикновено отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Такъв е и договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно тълкувателно решение № 6/2012 на Върховен касационен съд (ВКС) съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдът приема, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховен административен съд (ВАС) по т. д. № 2/2016 година. Съгласно диспозитива на същото, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.

 

 

 

 

 

Ето защо, следва да се приеме, че е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С решение №479 от 14.05.2014г., съдът е отменил обжалваното НП №70/14.01.2014г., издадено от Зам.-кмета на Община Стара Загора.

 

 

 

 

 

От незаконосъобразния акт – отмененото по съответния ред, с влязъл в сила съдебен акт, наказателно постановление, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на издаденото НП, в размер на 300 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не е било издадено НП, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – обжалваното НП. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

 

 

 

 

 

Налице е и третото условие за реализиране на тази отговорност –  причинна връзка между издаденото НП, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение.

 

Според тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 година, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изложеното мотивира съда да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана, и следва да бъде уважена, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева - представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателно постановление  №70/14.01.2014г., издадено от Зам.кмета на Община Стара, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.03.2019 година до окончателно изплащане на сумата.

 

 

 

 

 

Ищецът е внесъл предварително дължимата държавна такса в размер на 10 лева. Такава е дължима и с оглед изхода на правния спор, тя следва да бъде възложена на ответника, а така също и 350 лева заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие (лист 3).

 

 

 

 

 

С оглед на изложеното, на основание чл.203, ал.2 от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл.235 от ГПК, съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА Община Стара Загора, ЕИК 000818022, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул. Цар Симеон Велики №107, представлявано от Кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати на И.М.П., ЕГН **********, с адрес *** Димитър Асенов №5, вх.А, ет.11, ап.83, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателно постановление №70/14.01.2014г., издадено от Зам.кмета на Община Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.03.2019 година до окончателно изплащане на сумата.

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА Община Стара Загора, ЕИК 000818022, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул. Цар Симеон Велики №107, представлявано от Кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати на И.М.П., ЕГН **********, с адрес *** Димитър Асенов №5, вх.А, ет.11, ап.83, сумата от 360 (триста и шестдесет) лева – разноски по делото.

 

 

 

 

 

Решението може да се обжалва или протестира чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                  

 

                                                           СЪДИЯ: