Решение по Административно дело 148/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 165 14.05.2019г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Минка Петкова и с участието

на прокурор Петко Георгиев като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 148 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на ЕТ „Р. – П.Х.“ със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Сава Силов“ № 7, ап.8, подадена чрез пълномощника му адв. Н.Я. ***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Комисията за защита на потребителите – гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 300лв., за претърпени от ЕТ „Р. – П.Х.“ гр. Стара Загора имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № К-039499/ 01.11.2016г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна Дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че с Наказателно постановление № К-039499/ 01.11.2016г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към ГД „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, му е била наложена имуществена санкция в размер на 1 000лв., на основание чл.208 от Закона за туризма. Санкционираният търговец е обжалвал наказателното постановление по съдебен ред, като с влязло в сила Решение № 225 от 12.04.2017г., постановено по АНД № 3684/ 2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора, Наказателно постановление № К-039499/ 01.11.2016г. е било отменено, като незаконосъобразно. Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваното съдебно производство по АНД № 3684/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, е упълномощил адвокат и съответно е заплатил възнаграждение за адвокатска защита в размер на 300 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие. Поддържа, че направените от него разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № К-039499/ 01.11.2016г. на Директора на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към ГД „Контрол на пазара” при КЗП. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на 300лв., за претърпени в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност имуществени вреди.

Ответникът – Комисия за защита на потребителите, гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор оспорва предявения иск по основание и по размер. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. Твърди, че направените разноски за адвокатско възнаграждение не представляват вреда – пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Счита, че отговорността за разноски в съдебното производство може да бъде реализирана единствено и само по реда и при условията на съответния процесуален закон, като заплащането на разноските не може да се претендира при условията на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение че предявеният иск е доказан по основание и по размер и следва да бъде изцяло уважен, като на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ бъде присъдено обезщетение в претендирания от ищеца размер.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление /НП/ № К-039499/ 01.11.2016г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, на ЕТ „Р. – П.Х.“ - гр. Стара Загора, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000лв., на основание чл.208 от Закона за туризма, за нарушение на чл.114, т.2 от Закона за туризма. По жалба на ЕТ „Р. – П.Х.“ против наказателното постановление е било образувано АНД № 3684/ 2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С Решение № 225 от 12.04.2017г. по посоченото дело, Наказателно постановление № К-039499/ 01.11.2016г. е било отменено, като незаконосъобразно. Решението на Старозагорския районен съд е оставено в сила с Решение № 308 от 11.10.2017г. по КАНД № 246/ 2017г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Видно от приложените по АНД № 3684/ 2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 19.01.2017г., ЕТ „Р. – П.Х.“ е упълномощил и възложил на адв. Н.Я. *** оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и защита в образуваното по жалбата срещу Наказателно постановление № К-039499/ 01.11.2016г. АНД № 3684/ 2016г., при договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

По допустимостта на иска:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от длъжностно лице на Комисията за защита на потребителите, гр. София наказателно постановление - т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Доколкото наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на административна правосубектност, постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления, подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди. Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Комисия за защита на потребителите, гр. София, е основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от орган на администрацията, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № К-039499/ 01.11.2016г., издадено от Директора на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към ГД „Контрол на пазара” при КЗП, на ищеца ЕТ „Р. – П.Х.“, гр. Стара Загора е наложена имуществена санкция в размер на 1 000лв., на основание чл.208 от Закона за туризма, за нарушение на чл.114, т.2 от същия закон. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 225 от 12.04.2017г., постановено по АНД № 3684/ 2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С постановената отмяна на издаденото срещу ЕТ „Р. – П.Х.“ наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Комисията за защита на потребителите гр. София по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията.

В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищеца разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществената от адвокат правна защита и съдействие във връзка с обжалването на Наказателно постановление № К-039499/ 01.11.2016г. на Директора на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към ГД „Контрол на пазара” при КЗП и процесуалното представителство в съдебното производство по делото. За да се приеме, че ЕТ „Р. – П.Х.“ действително е направил такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно от приложените по АНД № 3684/ 2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 19.01.2017г., ЕТ „Р. – П.Х.“ е упълномощил и възложил на адв. Н.Я. *** оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и защита в образуваното по жалбата срещу Наказателно постановление № К-039499/ 01.11.2016г. АНД № 3684/ 2016г. Съгласно отбелязването в договора за правна защита и съдействие, договорено е възнаграждение в размер на 300лв., платимо в брой, като е удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 300 лева изцяло е заплатена в брой от клиента т.е от ЕТ „Р. – П.Х.“. В случаите, когато е договорено плащането на адвокатското възнаграждение да е в брой, вписването в договора, че това възнаграждение е платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и договора в тази част има характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо отбелязването в Договор за правна защита и съдействие от 19.01.2017г., че сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение, е платена от клиента – ЕТ „Р. – П.Х.“, удостоверява направения от ЕТ „Р. – П.Х.“ разход за адвокатска защита във връзка с обжалването на Наказателно постановление № К-039499/ 01.11.2016г. и процесуалното представителство по АНД № 3684/ 2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Доколкото направеният разход за адвокатска защита се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административнонаказателна отговорност и санкционирано с издаденото НП. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда в размер на 300 лева.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съдът намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. по Договор за правна защита и съдействие от 19.01.2017г. и незаконосъобразното наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е била ангажирана и съответно предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно постановление. Възлагането от ищеца ЕТ „Р. – П.Х.“ на адвокат Н.Я. оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и защита в образуваното по жалбата срещу Наказателно постановление № К-039499/ 01.11.2016г. АНД № 3684/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд и съотв. заплащането на договорения за това адвокатски хонорар от 300лв., пряко се свързват с незаконосъобразното издаване на наказателното постановление и непосредствено са обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и интересите на привлеченото към отговорност и санкционирано с НП лице. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направеният разход за заплащане на адвокатско възнаграждение от ЕТ „Р. – П.Х.“, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Незаконосъобразният акт на администрацията се явява причина за платеното адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и процесуално представителство във връзка с обжалването на този акт. В този смисъл е и разрешението, дадено с ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., с което се прие, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по см. на чл.4 от ЗОДОВ.

Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес и съотв. липсата на регламентация в процесуалния закон на отговорността за разноски, също не налага извод че разходите, направени от санкционираното лице във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство по делото, като претърпяна вреда вследствие от незаконосъобразно издаден спрямо него акт на администрацията, не подлежат на обезщетяване на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Всъщност самото разрешение, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, за приложимостта на ЗОДОВ по искове за обезщетения във връзка с направени разноски в производствата по обжалване на наказателни постановления, впоследствие отменени като незаконосъобразни, следва именно от обстоятелството, че процесуалният закон не е предвидил специален ред и начин за обезвреда на направените разноски в производствата по обжалване на наказателните постановления /чл.8, ал.3 от ЗОДОВ/. В този смисъл с исковата претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се реализира „отговорност за разноски”, а отговорност за претърпени имуществени вреди, представляващи направените от лицето разходи за адвокатска защита и процесуално представителство във връзка с обжалването на незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.

Исковата претенция е доказана не само по основание, но и по размер. Заплащането на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. е удостоверено в Договор за правна защита и съдействие от 19.01.2017г. Заплатеното адвокатско възнаграждение за обжалването на наказателното постановление и процесуално представителство по АНД № 3684/ 2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора, е съразмерно на осъществената правна защита и съобразено с чл.18, ал.2 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от ЕТ „Р. – П.Х.“, гр. Стара Загора иск е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Комисията за защита на потребителите гр. София по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 300лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение НП № К-039499/ 01.11.2016г., издадено от Директора на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към ГД „Контрол на пазара” при КЗП, поради което исковата претенция следва да бъде уважена.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски, като Комисията за защита на потребителите гр. София бъде осъдена да заплати на ЕТ „Р. – П.Х.“, гр. Стара Загора сумата от 365 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 25 лева и 340 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат съгласно Договор за правна защита и съдействие от 28.02.2019г.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите гр. София, кв. „Захарна фабрика”, ул. „Кукуш” 1, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на ЕТ „Р. – П.Х.“ със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Сава Силов“ № 7, ап.8, ЕИК 833045377, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ЕТ „Р. – П.Х.“ гр. Стара Загора имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № К-039499/ 01.11.2016г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна Дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2019г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите гр. София, кв. „Захарна фабрика”, ул. „Кукуш” 1, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на ЕТ „Р. – П.Х.“ със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Сава Силов“ № 7, ап.8, ЕИК 833045377, сумата от 365 /триста шестдесет и пет/ лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: