Р Е
Ш Е Н
И Е № 214
гр.Стара
Загора, 13.06.2019г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретар Николина Николова
и с участието на прокурора Румен
Арабаджиков като
разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №150 по
описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.185 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по протест на Прокурор при
Окръжна прокуратура Стара Загора, против разпоредбите на чл.20, ал.2, чл.29,
ал.4, чл.30, ал.1, т.1 и т.4 и чл.40, ал.2 от Наредбата за управлението, ползването
и стопанисването на горските територии, собственост на Община Раднево
(Наредбата). В протеста са изложени
съображения, че разпоредбите са незаконосъобразни поради несъответствието
им с нормативни актове от по-висока степен, а именно поради несъответствие на
разпоредбата на чл.20, ал.2 от общинската наредба с чл.119, ал.2 от Закона за
горите (ЗГ); несъответствие на разпоредбата на чл.29, ал.4 от Наредбата с
чл.148, ал.11 от ЗГ и Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на
горските територии; несъответствие на чл.30, ал.1, т.1 и т.4 от общинската наредба
с чл.152, ал.1, вр. с чл.54, ал.1 от ЗГ. Относно разпоредбата на чл.40, ал.2 от
Наредбата в протеста са изложени съображения, основани на позоваване на
мотивите към Решение №1/01.03.2012г. постановено по конст.дело №10/2011г. на КС
на РБългария за обявяване на противоконституционност на нормата на чл.189,
ал.13 от ЗДвП, която сочи, че разкрива сходство с оспорената. Позовава се на конституционни
принципи и на разпоредбите на чл.47 от Хартата на основните права на
Европейския съюз и чл.13 от Европейската конвенция за защита на правата на
човека и основните свободи. По тези съображения в протеста е отправено искане
за отмяна на разпоредбите на чл. чл.20,
ал.2, чл.29, ал.4, чл.30, ал.1, т.1 и т.4 и чл.40, ал.2 от Наредбата за
управлението, ползването и стопанисването на горските територии, собственост на
Община Раднево като незаконосъобразни.
Направено е и искане за присъждане направените
по делото разноски в размер на 20.00лв – такса за обнародване на съобщение в ДВ
по реда на чл.188, вр. с чл. 181 ал.1 от АПК.
Ответникът – Общински съвет Раднево,
редовно и своевременно призован не се явява, нито се представлява по делото,
като не взема становище по основателността на протеста.
Представителят на Окръжна прокуратура
Стара Загора пледира, че протестът е основателен и следва да бъде уважен.
Съдът, като обсъди доводите, изложени в
протеста и извърши проверка на законосъобразността на атакувания акт, намира за
установено следното:
С предложение вх.№0341/14.11.2014г.
Председателят на ОбС Раднево е внесъл предложение за приемане на Наредба за
управлението, ползването и стопанисването на горските територии, собственост на
Община Раднево съгласно приложен проект (л.36 –л.50). В предложението вносителят
е посочил причините, които налагат приемането на Наредбата (т.І), целта на
Наредбата (т.ІІ), финансови средства, необходими за прилагане на Наредбата (т.ІІІ),
очаквани резултати (т.ІV), анализ за съответствие с правото на Европейския съюз
(т.V), Правни основания (т.VІ) и фактически основания за приемане на Наредбата
(т.VІІ).
Предложението е включено в т.10 от
дневния ред и разгледано на заседанието на Общински съвет – Раднево, проведено
на 27.11.2014г., отразено в Протокол №49/27.11.2014г. (л.28 и сл). Докладвани
са положителни становища на постоянните комисии към Общинския съвет Раднево
относно предложението за приемане на Наредба за управлението, ползването и стопанисването на горските
територии, собственост на Община Раднево съгласно предложения проект (л.30).
С Решение № 854 по протокол
№49/27.11.2014г., въз основа на проведеното гласуване, ОбС Раднево е приел на основание чл.181, ал.6 от ЗГ, чл.21 ал.2
от ЗМСМА, във връзка с чл.17, ал.1, т.1 и т.8 от ЗМСМА, Наредба за
управлението, ползването и стопанисването на горските територии, собственост на
Община Раднево. Посочено е, че Наредбата е приета с Решение №854 от заседание
на Общински съвет-Раднево, проведено на 27.11.2014г. и влиза в сила в тримесечен
срок от нейното приемане (л.31-32). Като мотиви за приемане на решението са
посочени в т.І „Причини, които налагат приемането на Наредбата“, т.ІІ „Цел на
Наредбата“, т.ІІІ „Финансови средства, необходими за прилагане на Наредбата“, т.ІV
„Очаквани резултати“, т.V „Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз“,
т.VІ „Правни основания“ и т.VІІ „Фактически основания“. Причината, налагаща
приемането на Наредбата се свързва с изискването, произтичащо от чл.181, ал.6
от Закона за горите, според което Общинският съвет определя с наредба реда за
управление на горските територии – общинска собственост. От приемането на ЗГ обнародван
в ДВ бр.19/08.03.2011г. такава наредба в Община Раднево не била приемана,
отчетено като сериозен пропуск. Сочи се, че с предлаганата Наредба ще се въведе
необходимата регламентация по отношение на обществените отношения, свързани с
опазването, стопанисването и ползването на горските територии, собственост на
община Раднево, контролните органи и налагане на санкции за констатирани
нарушения. Целта на наредбата е да се уредят на обществените отношения,
свързани с управлението на горските територии, собственост на Община Раднево и
гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми.
Посочено е, че прилагането на Наредбата не изисква осигуряване на допълнителни
финансови средства. Като очаквани резултати са посочени: опазване и увеличаване
площта на горските територии, собственост на Община Раднево, поддържане и
подобряване на тяхното състояние. Горските територии, собственост на Община
Раднево, към момента е посочено, че възлизат на 6000дка, лесистостта (процентно
отношение на площта на една територия, заета от гори, към цялата й площ) на
територията на общината е около 3 на сто. Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от ЗГ не се
допуска намаляване на съществуващата лесистост на територията на общини, в
които лесистостта е под 10 на сто. Освен това, отчитайки замърсяването на
общината вследствие дейността на големите предприятия (Мини Марица изток, ТЕЦ
Марица – изток), опазването и увеличаването на горските площи сочи като важен
екологичен фактор за пречистване на атмосферния въздух. Нормативният акт се
декларира, че не противоречи на действащата нормативна уредба в РБългария и на
европейското законодателство. Като правни основания са посочени разпоредбите на
чл.21, ал.2, вр. с чл.17, ал.1, т.1 и т.8 от ЗМСМА, чл.181, ал.6 от Закона за
горите, вр. с чл.8 и чл.15 ал.1 от ЗНА при спазване изискванията на чл.26 и
чл.28 от ЗНА и чл.75, чл.76, чл.77 и чл.88 от АПК. Като фактическо основание е
посочена необходимост от създаване на местен нормативен акт, свързан с контрола
и опазването на горските територии - собственост на Община Раднево.
Проектът на наредбата е публикуван на
интернет страницата на Община Раднево, с предоставен 14-дневен срок за
предложения и становище, считано от 12.11.2014г. – 26.11.2014г. (л.17).
Решение № 854 /27.11.2014г е прието от
ОбС Раднево с 20 гласа „за“, при липса на гласували „против“ и „въздържал се“
общински съветници (л.33).
По делото са представени и приети като
доказателства документите, приобщени по преписката по приемане на Решение № 854/27.11.2014г.,
с което е приета Наредба за управлението, ползването и стопанисването на
горските територии, собственост на Община Раднево.
По делото е приложена Наредба за
управлението, ползването и стопанисването на горските територии, собственост на
Община Раднево, приета с Решение №854/27.11.2014г., няма данни за последващи
приемането й изменения и допълнения (л.19-27).
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и след като провери служебно за наличие на всички основания, измежду
посочените в чл. 146,
във вр. с чл. 196 от
АПК, за прогласяване нищожност, както и всички законови основания за
отмяната на оспорения подзаконов административен акт, вкл. и неупоменати от
страните, приема от правна страна следното:
Протестът е допустим. Същият е подаден
от прокурор, който орган съгласно чл.186, ал.2 от АПК разполага с правомощието
да оспори разпоредби от подзаконов нормативен акт, каквато е оспорената
разпоредба от Наредба за управлението, ползването и стопанисването на горските
територии, собственост на Община Раднево, приета с Решение №854, взето по
протокол №49 от 27.11.2014г. на ОбС - Раднево. Оспорването не е ограничено със
срок (чл.187, ал.1 от АПК).
Разгледан по същество, протестът е
основателен.
Наредба за управлението, ползването и стопанисването на горските територии, собственост на Община Раднево определя обществените отношения, свързани с управлението на горски територии, собственост на Община Раднево (чл.1). Същата има характер на подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.75 ал.1 АПК, отнася се до неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие.
Общинският
съвет като орган на местно самоуправление на територията на Община Раднево,
решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в
неговата компетентност. По силата на законовата делегация, предвидена в чл.8 от
Закона за нормативните актове, чл.21, ал.2 от ЗМСМА и чл.76, ал.3 от АПК на
общинските съвети е предоставено да издават, изменят и допълват нормативни
актове, включително наредби, с които да уреждат съобразно нормативните актове
от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Обществените
отношения, свързани с реда за управление на горските територии - общинска
собственост могат да бъдат отнесени към въпросите с местно значение. Относима и
приложима към приемането на Наредба за управлението, ползването и
стопанисването на горски територии на територията на община Раднево е
разпоредбата на чл.181, ал.6 от Закона за горите, според която общинският съвет
определя с наредба реда за управление на горските територии - общинска
собственост. Следователно и по аргумент от чл.76, ал.3 АПК, вр. с чл.21, ал.2
от ЗМСМА, във връзка с чл.181, ал.6 от Закона за горите, Наредба за
управлението, ползването и стопанисването на горските територии, собственост на
Община Раднево, разпоредби от която са предмет на оспорване, е приета от
материално и териториално компетентен орган. Решение № 854 взето по протокол
№49/27.11.2014г. от заседание на Общински съвет – Раднево, с което тази наредба
е приета, е валидно взето от колективния
орган, при наличие на изискуемите кворум и мнозинство – с гласували „за“
приемането му 20 общински съветника, от общо 21 мандата.
При приемането на наредбата с Решение
№854 от 27.11.2014г. на ОбС - Раднево не
се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. В раздел ІІІ, глава пета, дял втори от АПК е предвиден реда за
издаване на нормативни административни актове, като съгласно чл.77 от АПК
компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди
проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. По аргумент
от чл.80 от АПК при приемането на нормативни административни актове общинските
съвети следва да спазват реда и процедурата, съответно правилата и
изискванията, регламентирани в ЗНА, а именно чл.26-28 от този закон. Според
чл.26, ал.1 от ЗНА (редакция ДВ бр.46/2007г., действала към момента на приемане
на оспорения акт) изработването на проект на
нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост,
стабилност, откритост и съгласуваност, а според ал.2 - преди внасянето на
проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган
съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната
институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица
се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.
В случая, проектът на Наредба за управлението, ползването и стопанисването на
горските територии, собственост на Община Раднево е бил публикуван на интернет
страницата на Община Раднево на 12.11.2014г. (л.17), няма данни да са
постъпвали становища или предложения в 14-дневен срок от тази дата.
Според чл.28 от ЗНА в редакцията от ДВ
бр.46 от 2007г., действала към 27.11.2014г. (дата на приемане на оспорения акт),
Проектът на нормативен акт заедно с мотивите,
съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния
орган (ал.1). Според ал.2 на същата норма мотивите, съответно докладът,
съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят;
3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от
прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие
с правото на Европейския съюз. Според ал.3 проект на нормативен акт, към който
не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал.2, не се
обсъжда от компетентния орган. В случая към проекта на обсъжданата
наредба вносителят е изложил факти и обстоятелства, с които е мотивирал необходимостта
от приемането й и в съответствие с изискуемото от чл.28, ал.2 от ЗНА
съдържание.
При преценка съответствието на оспорените
разпоредби с материалния закон към момента на постановяване на съдебния акт (чл.192а,
изр.второ от АПК), съдът съобрази следното: Общинската
наредба представлява подзаконов нормативен акт от местно значение, който има
предназначение да детайлизира приложението на разпоредби на закона като
нормативен акт от по-висока степен, поради което нейните разпоредби следва да
бъдат съобразени със закона, в чиято връзка и за чието приложение наредбата се
издава, като стриктно се придържат към неговата рамка и са в съответствие с
неговото съдържание. Т.е. уредбата, която дава общинската наредба, следва да
уточнява и конкретизира законовата съобразно местните условия, без обаче да
установява положения, които да са в противоречие с актове от по-висока степен,
или да урежда обществени отношения по
начин, различен от законовоуредения.
Според
оспорената разпоредба на чл.20, ал.2
от Наредбата „Ползванията от горските територии на общината са възмездни“. Обществените
отношения, във връзка с ползването на дървесина и недървесни горски продукти от
горски територии са регламентирани в Глава Пета от Закона за горите (“Ползване
на дървесина и недървесни горски продукти“), като регламентацията е
диференцирана според предмета на ползване, съответно и структурирана в раздел І „Ползване на дървесина“ и в раздел ІІ
„Ползване на недървесни горски продукти“ от посочената Глава от закона. Съгласно
чл.113 от ЗГ,
ползването на дървесина от горските територии – държавна или общинска
собственост, е възмездно. По отношение на някои недървесни горски продукти обаче
законът предвижда възможност за
безвъзмездно ползване при определени условия. Според чл.119, ал.2 от ЗГ „ползването
на гъби, горски плодове, лечебни и ароматни растения или части от тях от
горските територии, когато не представлява стопанска дейност, се извършва
безвъзмездно и свободно“. Оспорената разпоредба на чл.20, ал.2 от Наредбата
предвижда, че са възмездни ползванията от горските територии на общината и по
начина на формулиране сочи възмездност на всички ползвания, а с това изключва
възможността за безвъзмездно ползване на гъби, горски плодове, лечебни и
ароматни растения при условията по чл.119, ал.2 от ЗГ. Това налага извод за
противоречие на чл.20, ал.2 от Наредбата с разпоредба от по-висок по степен
нормативен акт, поради което при прилагането на общия принцип, регламентиран в чл.15, ал.1 от ЗНА,
следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Според чл.29,
ал.4 от Наредбата „За издаване на разрешение за движение по конкретни
пътища собствениците или ползвателите на имоти, внасят по сметка на Общината
депозит в размер на сума, равна на сбора от всеки линеен метър, използван от
пътя по 0.50лв и количеството добита дървесина по 0.50 лв“. Съгласно
предходната разпоредба – чл.29, ал.3 от Наредбата,
„собствениците или ползвателите на имоти, за чието ползване е необходимо
преминаването с товарни превозни средства и пътни превозни средства с
животинска тяга по горски пътища, получават разрешение за движение по
конкретните пътища от кмета на общината, кметството или кметския наместник по
местонахождението на имота“. Според текста чл.148, ал.4 от ЗГ „собствениците или ползвателите на имоти, за чието ползване е необходимо
преминаването с товарни превозни средства и пътни превозни средства с
животинска тяга по горски пътища, получават разрешение за движение по
конкретните пътища от кмета на общината, района, кметството или кметския
наместник по местонахождението на имота, или от управителя на горското
сдружение по чл.183“.
Обществените отношения, свързани с условията и редът за движението по горските
пътища, поставянето на пътни знаци и техните образци, както и образците на
документите за достъп до горските територии се
определят с наредба на министъра на земеделието, храните и горите и министъра
на вътрешните работи (чл.148, ал.11 от ЗГ). Съобразно тази разпоредба е
издадена Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, като според чл.23, ал.2 от тази наредба разрешителните за достъп се издават по образец в един
екземпляр: за всяко отделно превозно средство (приложение № 1) в случаите по чл.148,
ал.2, т.1 и 3 ЗГ, както и в случаите по чл.148,
ал.4 ЗГ, когато превозните средства са посочени в заявлението по
ал.4 (т.1); на лицето заявител
(приложение № 2) в случаите по чл.148, ал.4 ЗГ, когато в
заявлението не са посочени конкретни превозни средства (л.2). Според ал.4 на
чл.23 „писменото разрешително по ал. 2 се издава в 7-дневен срок от датата на
подаване на заявление, в което се посочват доказателства за необходимостта от издаването
му“. Оспорената разпоредба на чл.29, ал.4 от Наредбата регламентира изискване
за внасяне на депозит като условие за издаване на разрешение в полза на лицата
по чл.148, ал.4 от ЗГ. Нито в Закона за горите, нито в издадената от министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии, е предвидена възможност общинския съвет да регламентира изискване за внасяне на депозит за издаване на
разрешение за движение по конкретни пътища в хипотезата на чл.148, ал.4 от ЗГ,
още по-малко това да е задължително условие е издаване на разрешение за
движението. Както ЗГ, така и Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии се явяват нормативни актове от
по-висок ранг, поради което оспорената
разпоредба на чл.29, ал.4 от Наредбата, приета от ОбС Раднево, като
противоречаща на същите се явява незаконосъобразна и
следва да бъде отменена.
Според оспорените разпоредби на чл.30, ал.1, т.1 и т.4 от Наредбата, „Строителство
в горските територии собственост на общината, без промяна на предназначението,
се допуска при изграждане на следните обекти: 1.стълбове за въздушни
електропроводи;“ и според т.4: „подземни електропроводи, наземни и подземни
проводи на хидротехнически съоръжения, нефтопроводи, топлопроводи, газопроводи,
нефтопродуктопроводи, водопроводи, канализации, кабели и други елементи на
техническата инфраструктура“. Съгласно чл.54, ал.1, т.1 и
т.4 от ЗГ (отм. ДВ бр.83/09.10.2018г.; действащи в периода от
9.04.2011г. до 13.10.2018г.), „право на строеж
върху поземлени имоти в горски територии без промяна на предназначението на територията се учредява за
изграждане на: 1. стълбове за въздушни
електропроводи; 4. подземни електропроводи, надземни и подземни проводи за
хидротехнически съоръжения, нефтопроводи, топлопроводи, газопроводи, нефтопродуктопроводи,
водопроводи, канализации, кабели и други елементи от техническата
инфраструктура“. От посочените текстове на Наредбата и закона се установява, че
същите са с идентично съдържание. Но с измененията на ЗГ (обн.ДВ бр. 83
от 2018г.) т.1 и т.4 на чл.54, ал.1 са отменени, следователно за
тези обекти законодателят е преценил, че не следва да попадат в изключението по
чл.152, ал.1 от ЗГ, който регламентира строителство в горски територии без
промяна на предназначението като препраща към разпоредбата на чл.54, ал.1 ЗГ.
Т.е за изграждането на посочените в чл. 30, ал.1, т.1 и т.4 от
оспорената Наредба обекти строителство не е без промяна на предназначението, а
съобразно общите правила. С оглед на това и при
прилагане на чл.192а, изр.второ от АПК, следва извод за несъответствие към
момента на постановяване на настоящото съдебно решение на чл.30, ал.1, т.1 и
т.4 от Наредбата на ОбС Раднево с материалния закон, поради което тези
разпоредби следва да бъдат отменени.
Според
оспорената норма на чл.40, ал.2 от
Наредбата, приета с Решение №854 от 27.11.2014г. на ОбС –
Раднево, „Не подлежат на обжалване наказателни
постановления, с които е наложена глоба до 100лв включително или е постановено
отнемане в полза на общината на вещи, чиято стойност е до 1000лв, или
обезщетението за щети е на същата стойност“. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗАНН
всяко наказателно постановление подлежи на обжалване пред районния съд. Тоест
при наложени глоби с наказателни постановления, същите подлежат на обжалване
като размера на наложената глоба е без значение. С Решение № 1/01.03.2012г. на
Конституционния съд на Република България по конст.дело № 10/2011г. е обявен за
противоконституционен чл.189,
ал.13 от ЗДвП, която разпоредба е изключвала съдебния контрол за
наказания, налагани с наказателни постановления и електронни фишове за глоба
под 50 лева. С това Решение КС приема, че доколкото налагането на глоби по
повод извършени административни нарушения е наказателноправно по своята
природа, правото на защита по чл.56 от
Конституцията, тълкуван в светлината на чл.6, § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС),
включва задължителен достъп до съд във всички онези случаи, когато се налагат
административни глоби на граждани. Колкото до размера на глобата, той също не
би трябвало да има значение за допустимост или отказ да се допусне съдебно
обжалване. С такива мотиви КС на РБ е обявил за противоконституционен чл.189,
ал.13 от ЗДвП. След Решението на КС на РБ е отменена разпоредбата на чл.59, ал.3 от
ЗАНН (ДВ, бр. 77/2012г.), която е предвиждала, че не подлежат на
обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с които е наложена
глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза на държавата
отнемане на вещи на стойност до 10 лева включително или е присъдено обезщетение
за причинени вреди на същата стойност. С §75 от ЗИД на ЗГ (обн.ДВ бр.60/07.08.2012г.)
е отменена и разпоредбата на чл.275, ал.5 от
Закона за горите, която е предвиждала, че „не подлежат на обжалване
наказателните постановления, с които е наложена глоба до 100 лв. включително
или е постановено отнемане в полза на държавата на вещи, чиято стойност е до
1000лв, или обезщетението за причинени щети е на същата стойност“. Оспорената
норма на чл.40 ал.2 от Наредбата за управлението, ползването и
стопанисването на горските територии, собственост на Община Раднево, предвиждаща, че не подлежат на обжалване наказателни
постановления, с които е наложена глоба до 100лв включително или е постановено
отнемане в полза на общината на вещи, чиято стойност е до 1000лв, или обезщетението
за щети е на същата стойност, влиза в противоречие както с чл.56 от
Конституцията на РБългария, така и с чл.47 от Хартата на основните права на
Европейския съюз и с чл.13 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи. Според чл.6, ал.1 от КЗПЧОС
всяко лице, при определянето на неговите граждански права и задължения или при
наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на
справедливо и публично гледане на неговото делото в разумен срок от независим и
безпристрастен съд. Хартата на основните права на Европейския съюз, по силата
на чл.6, т.1 от
Договора за Европейския съюз има юридическата сила на договорите,
т.е. тя е част от първичното европейско право и може да намери директно
приложение. Аналогично, според текста на чл.6, т.3 от
Договора за Европейския съюз, основните права, които са гарантирани
от Европейската конвенция за
защита на правата на човека и основните свободи, са част от правото
на Съюза в качеството им на общи принципи. А разпоредбата на чл.5, ал.4 от
Конституцията предвижда, че международните договори, които са
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република
България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Само чрез право на
жалба може да се гарантира правото на едно физическо или юридическо лице да
оспори неоснователно административно обвинение и съответно неоснователно
наложена му административнонаказателна санкция. Следователно оспорената правна
норма на чл.40, ал.2 от Наредбата, приета с Решение №854 от 27.11.2014г.
на ОбС – Раднево, не е съобразена с действащи нормативни актове от по-висока
степен, а именно – с чл.56 от Конституцията на РБ и разпоредби на ратифицираните
от Република България международни актове, от което се налага извода, че е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед на гореизложеното настоящия
съдебен състав намира, че протестът се явява основателен, а разпоредбите на чл.20,
ал.2, чл.29, ал.4, чл.30, ал.1, т.1 и т.4 и чл.40 ал.2 от Наредбата за
управлението, ползването и стопанисването на горските територии, собственост на
Община Раднево, приета с Решение №854 от
27.11.2014г на ОбС – Раднево, като незаконосъобразни и следва да се отменят.
Прокурорът от ОП
Стара Загора е направил искане за присъждане на направените в хода на съдебното
производство разноски, които в случаят се равняват на 20.00 /двадесет/ лв.
заплатена такса за обнародване на съобщение в ДВ. Същите следва да бъдат
присъдени на ОП Стара Загора на основание чл.143, ал.1, във вр. с чл.196 от
АПК.
Водим от горното и на основание чл.193,
ал.1 от АПК, съдът
ОТМЕНЯ по протест на
Прокурор при Окръжна прокуратура Стара Загора разпоредбите на чл.20, ал.2,
чл.29 ал.4, чл.30, ал.1, т.1 и т.4 и чл.40, ал.2 от Наредбата за управлението,
ползването и стопанисването на горските територии, собственост на Община
Раднево, приета с Решение №854 от 27.11.2014г на ОбС – Раднево, като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА Общински съвет
– Раднево да заплати на Окръжна прокуратура – Стара Загора, направените
разноски в размер на 20.00 /двадесет/ лв. – такса за обнародване на съобщение
за настоящото дело в Държавен вестник.
След влизане в сила на съдебното
решение, на основание чл.194 от АПК,
същото да се обнародва по реда, по който е обнародвана Наредбата.
Решението подлежи на обжалване на
основание чл.210
и по реда на чл.211 и сл.
от АПК в 14- дневен срок от съобщаването му на страните чрез
Административен съд Стара Загора пред Върховен административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.