Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

       311                                     24.07.2019 г.                             гр. Стара Загора

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети  юли  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                           

               СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

 

при секретар Минка П.а

и с участието на прокурора Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 167  по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното                                                      

 

Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на  „ Сити бетон” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Захари Стоянов” № 14, представлявано от управителя М.К.А. чрез адвокат И.И. срещу Регионална инспекция по околна среда и водите гр.Стара Загора за присъждане на парично  обезщетение в размер на 528 /петстотин двадесет и осем/ лева за претърпени от дружеството имуществени вреди, вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 46 от 22.10.2018 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите гр.Стара Загора , ведно със законната лихва върху главницата от 528 лв, считано от 20.11.2018 година, до окончателното й изплащане

В исковата молба се твърди, че спрямо „Сити бетон” ЕООД, гр. Стара Загора било издадено наказателно постановление № 46 от 22.10.2018 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите гр.Стара Загора, с което му е наложено административно наказание „имуществена санкция”  в размер на 3000 лева на основание чл.165, ал.2 от Закона за опазване на околната среда за нарушение на чл.166, т.3 във връзка с чл.156, т.2 от същия закон. Ищецът бил обжалвал наказателното постановление, което е отменено с решението № 723 от 19.11.2018г., постановено на АНД № 2853 по описа за 2018 г. на Старозагорския   районен съд. То е влязло в законна сила на 01.01.2019 г.  Ищецът твърди, че ангажирал за процесуално представителство и защита по образуваното дело адвокат, като  е заплатил договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 528 лв. и разноските в настоящото производство .

Иска се от съда да осъди Регионална инспекция по околна среда и водите гр.Стара Загора да заплати на „Сити бетон” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора сумата от 528 /петстотин двадесет и осем/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 46 от 22.10.2018 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите гр.Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от  20.11.2018 година до окончателното изплащане на главницата.

Ответникът Регионална инспекция по околна среда и водите гр.Стара Загора, не изпраща представител и не взема становище по така предявените искове.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на предявения иск, доколкото сочените разноски за адвокатско възнаграждение, в които се е изразило увреждането са били действително направени и са във връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.

 

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

 

С наказателно постановление № 46 от 22.10.2018 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите гр.Стара Загора   на ищеца е наложено  административно наказание  „имуществена санкция”  в размер на 3000 лева на основание чл.165, ал.2 от Закона за опазване на околната среда за нарушение на чл.166, т.3 във връзка с чл. 156, т.2 от същия закон. С решението № 723 от 19.11.2018г., постановено по АНД № 2853 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд, Старозагорският районен съд  е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно. Решението е влязло в законна сила на 01.01.2019 г. 

 

В съдебното производство по оспорване на НП пред районния съд „ Сити бетон” ЕООД гр. Стара Загора е било представлявано от адв. И.И. по приложеното пълномощно. С договор за правна защита и съдействие  № 0200257 от 01.10.2018 г. ”Сити бетон” ЕООД, гр. Стара Загора е възложил на адв. И. да осъществи „... изготвяне и подаване на жалба срещу НП № 46/22.10.2018 г. и процесуално представителство пред  Районен съд гр. Стара Загора”, за което е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в брой в размер на 528 лева.

По делото е приложено  АНД № 2853/2018 г г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

 

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна  дейност.  

Съдът намира предявеният иск за процесуално допустим, предвид следните съображения: Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ е озаглавена «отговорност за дейност на администрацията», с оглед на което изискването, поставено в нея е вредите да са резултат /«при или по повод»/ изпълнение на административна дейност. От изложеното в исковата молба е видно, че търсената обезвреда се основава на твърдения за вреди от отменено наказателно постановление, а дейността по административно наказване е форма на административна дейност, санкционна по естеството си. Определящо за квалифициране на предявения в случая иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е това, че наказателното постановление, с отмяна на каквото се обвързва в случая претенцията, принципно се издава от административен орган, представлява властнически акт на орган на администрацията и поражда наказателно правни последици. 

 

Неотносими към преценката за допустимостта на иска са изложените от ответника съображения, че отговорността за направените съдебни и деловодни разноски по административно-наказателни дела принципно се следва по реда на НПК, с крайния акт, с който делото приключва, както и че недопустимо било този въпрос да се решава в отделно, исково производство. Законът не формулира пречки за упражняване на правото на иск с естество като изложените.  Не е спорно, ответникът също признава, че законодателят не е предвидил ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН (чл. 84 ЗАНН във вр. с глава ХV, раздел III от НПК). Този законодателен пропуск не може да се тълкува като обоснован довод за отричане правото на иск за обезвреда разноските, направени в производства по ЗАНН.

 

Въведените като основание за исковата претенция факти в случая се свързват с наличие на спорно материално субективно право, чието съдържание е обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление, които искове по изложените съображения и по аргумент от Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г  на ОСК на ВАС и на ГК на ВКС  се разглеждат по реда на ЗОДОВ. Предявеният иск е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред  /чл.204, ал.1 от АПК/.

 

Разгледан по същество, искът е основателен и доказан и по размер.

 

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение  на административна  дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

 

В конкретния случай отговорността на ответника Регионална инспекция по околна среда и водите гр.Стара Загора, респ. „увреждането” на ищеца се основава на твърдения за незаконосъобразност на наказателно  постановление, с което  му е наложено   административно наказание „имуществена санкция”. След като това наказателно постановление е отменено изцяло, съдът, пред който е предявен иска за обезщетение не може да коментира повторно обстоятелствата, обусловили този резултат.

 

За обжалването на посоченото наказателно постановление по съдебен ред, процесуалната си защита и представителство по образуваните в тази връзка дела, ищецът „Сити бетон” ЕООД гр. Стара Загора  е ангажирал адвокат  И.И.. С договор за правна защита и съдействие № 0200257 от 01.10.2018 г. ищецът   е възложил на адв.И. да осъществи „.. изготвяне и подаване на жалба срещу НП № 46/22.10.2018 г. и процесуално представителство пред  Районен съд гр. Стара Загора”

 

  В договор за правна защита и съдействие  пред районния съд договореното възнаграждение е отбелязано като платено в брой. Няма спор по делото, че разходите в размер на 528 лв.  са направени по приложения договор е надлежно оформен и има характер на разписка за посочените в него като заплатени суми. Същият удостоверява по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение №6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е направил разходи в размер на 528 /петстотин двадесет и осем/ лв., направени от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалване на  наказателно  постановление  № 46/22.10.2018 г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите гр.Стара Загора   

Съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана и съответно е била предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно постановление. На основание чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Непосредствени вреди следователно са тези, които по време и място следват противоправния резултат. Възлагането от Сити бетон” ЕООД гр. Стара Загора на процесуално представителство и защита по делото с предмет законосъобразността на посоченото НП и заплащането на договорения за целта хонорар се явява последица от издаването на НП, непосредствено обусловено от произтичащата от акта нужда от защита на интересите на Ангелов като  санкционирано лице.  В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди се явяват непосредствена последица от незаконосъобразното административно—наказателно обвинение, обективирано в  издаденото спрямо М.К.А. наказателно постановление № 46/22.10.2018 г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите гр.Стара Загора . Същата  подлежи на възстановяване от бюджета на органа или организацията, към която се числи издателя на  незаконосъобразния акт, доколкото отмяната на наказателното постановление води до извод за неоправданост на съдържащото се в него административнонаказателно обвинение.    

 

Адвокатският хонорар обаче принципно следва да е съответен на обема на правната защита, необходима на лицето с оглед  повдигнатото му обвинение.  При ангажирането на адвокатска защита в голяма степен е от значение доверието на упълномощителя и неговата преценка за професионализма на пълномощника, поради което непосредствената вреда включва и разхода, който надхвърля минималния размер в едни разумни граници, и който е направен с оглед личността на пълномощника.  

Поради уважаване на главния иск се явява основателен и акцесорния иск за лихва за забава по аналогия на т. 4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълкувателно гражданско дело № 3/2004 г. на ОСГК лихва се дължи от момента на влизане в сила на съдебното решение, с което наказателното постановление е отменено. Решението е влязло в законна сила на 01.01.2019 година и от тази дата  длъжникът изпада в забава и дължи заплащане на законната лихва върху главницата от 528 лв. до окончателното й изплащане, поради което следва да се отхвърли искането на ищеца за присъждане на лихва от 20.11.2018 година.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на  Сити бетон” ЕООД гр. Стара Загора за присъждане на направените по делото разноски, като Регионална инспекция по околна среда и водите гр.Стара Загора следва  да бъде осъдена да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на   450/ четиристотин и петдесет/ лева.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд 

 

 

                                         Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОСЪЖДА  Регионална инспекция по околна среда и водите гр.Стара Загора да  заплати на „Сити бетон” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Захари Стоянов” № 14, представлявано от управителя М.К.А. сумата от 528,00/ петстотин двадесет и осем/ лева, представляваща парично обезщетение за претърпени от  „Сити бетон” ЕООД имуществени вреди вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 46/22.10.2018г. на  Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите гр.Стара Загора, ведно със законната лихва върху главницата от 528 лв, считано от 01.01.2019 година, до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за заплащане на лихва за забава за периода от 20.11.2018 г. до 31.12.2018 г., като недоказан.

 

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околна среда и водите гр.Стара Загора да  заплати на „Сити бетон” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Захари Стоянов” № 14, представлявано от управителя М.К.А. сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща направените от ищеца  разноски по делото.

 

 Решението  подлежи на  обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

 

 

 

                                    СЪДИЯ: