Р Е Ш Е Н И Е

№296 17.07.2019 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд на девети юли две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в състав

Председател: М. РУСЕВ

при секретаря Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев административно дело №169 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), връзка с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Т.К. *** против решение №2153-23-1/13.02.2019 год. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт гр. Стара Загора (ТП на НОИ-Стара Загора), с което е потвърдено изцяло разпореждане №********** от 10.12.2018 год. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Стара Загора.

Жалбоподателят счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че неправилно не му е признат целия осигурителен стаж при условията на втора категория труд. За периода от 10.04.1979 год. до 08.01.1983 год. и 01.04.1992 год. до 01.05.1995 год. трудовият стаж е втора категория труд по т.53а от отм. ПКТП, а от 02.08.1984 год. до 01.04.1992 год. и от 01.05.1995 год. до 31.12.1999 год. трудовият му стаж е втора категория труд на основание т.66г от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, отм. (ПКТП). Ведомостите на „Ремотекс Раднево“ЕАД са предадени в НОИ. Твърди, че няма вина, че в трудовата му книжка не са описани марките автомобили, които е управлявал. Моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Пред съда, чрез редовно упълномощения от него процесуален представител адв. К., поддържа жалбата на изложените в нея основания. В писмената си защита, адв. К. твърди, че не по вина на жалбоподателят, документите които се съхраняват данните относно трудовата дейност на Т. не се съхраняват, поради което и за установяване на характера на трудовата му дейност е допустимо събирането на доказателства в тази насока чрез свидетелски показания, от които се установява че през спорните периоди, Т. е изпълнявал длъжността шофьор на автобус.

Ответникът, директор на ТП на НОИ - Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение и да потвърди оспореното решение. В оспореното решение се съдържат подробни мотиви отново упражняваният от Т. труд, които моли да се имат в предвид при постановяването на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Стара Загора намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

От данните по пенсионната преписка е видно, че жалбоподателят Т.Т. е подал заявление с вх.№213-23-2687/05.10.2018 год. /лист 15/ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На 23.10.2018 год. е подадено второ заявление за отпускане на пенсия за добавка към пенсията от починал съпруг. Към преписката са налични документи за стаж, включително трудова книжка. След извършена проверка на този, както и останалия стаж на Т. с разпореждане изх.№********** от 10.12.2018 год. (л.10), издадено от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Стара Загора, на основание чл.98, ал.1 от КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т.Т. по чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като няма изискуемия 15 години стаж при условията на втора категория труд, а има само 08 год., 01 месец и 29 дни. Т. няма право на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 от КСО, тъй като не е навършил и изискуемата възраст от 64 години и 1 месец. Същият няма право на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, тъй като не е навършил и изискуемата възраст от 66 години и 2 месец. Отказано е добавката към пенсията за починал съпруг на основание чл.84, ал.1 от КСО, тъй като същата се отпуска само на пенсионер, а Т. не е придобил това качество.

Срещу разпореждане №********** от 10.12.2018 год., Т. е подал жалба по чл.117, ал.2 от КСО /лист 13/, в която посочил, че стажът от втора категория не е определен правилно. Стажът му в СМЕК за периода 02.08.1984 год. до 31.12.1999 год. следва да бъде зачетен втора категория труд, тъй като през цялото време е бил шофьор на автобуси /Чавдар и Икарус/, шофьор товарен автомобил над 3 тона, обслужващи обекти на миннодобивната промишленост и шофьор на товарен автомобил над 12 тона.

След като е бил сезиран с жалбата, административният орган е разгледал преписката и приел за установено следното:

Съгласно т.66г от отм. ПКТП трудът на шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 3 и повече тона обслужващи обекти на миннодобивната промишленост, минното строителство, преноса на електроенергия от единната енергийна система и електроизграждането се зачита от втора категория труд. По т.66г от отм. ПКТП се зачита и трудът на шофьорите на автобуси обслужващи извънселищните системи на миннодобивната промишленост, минното строителство, преноса на електроенергия от единната енергийна система. От представената трудова книжка №181, от СМЕК „Марица Изток“ гр. Раднево е видно, че за периода от 02.08.1984 год. до 31.12.1999 год. Т.Т. е назначен на длъжност шофьор както следва:

- от 02.08.1984 год. до 01.01.1990 год. без уточнение на марката и товароподемността на автомобила;

от 01.01.1990 год. до 01.01.1991 год. е шофьор на автобус „Чавдар“ - стажа е зачетен от втора категория по т.66 г от отм. ПКТП;

- от 01.01.1991 год. до 01.07.1991 год. е шофьор на „УАЗ“ 1.5 тона - стажа е зачетен от трета категория;

от 01.07.1991 год. до 01.04.1992 год. е шофьор на автобус „Икарус“ - стажа е зачетен от втора категория по т.66 г от отм. ПКТП;

- от 01.04.1992 год. до 01.05.1995 год. е посочена длъжност само шофьор без уточнение на марката и товароподемността на автомобила - стажа е зачетен от трета категория.

от 01.05.1995 год. до 31.12.1999 год. е шофьор на автобус - стажа е зачетен от втора категория по т. 66 г от отм. ПКТП

Служебно от Осигурителен архив при ТП на НОИ, гр. Стара Загора са изискани заповеди за назначаване, преназначаване, допълнителни споразумения към трудови договори за заеманата длъжност, за периода от 02.08.1984 год. до 31.12.1999 год., с цел правилното определяне на категорията труд по отм. ПКТП. С уведомително писмо №5506-23- 1828/30.10.2018 год. издадено от Осигурителния архив към ТП на НОИ, гр. Стара Загора е уведомен ответника, че липсват данни за длъжности във документите удостоверяващи стаж и доход на този осигурител предадени в сектор ОА към ТП на НОИ Стара Загора. За периода от 01.10.1997 год. до 31.12.1999 год. в предадените документи има данни, че лицето е работило като „шофьор на автобус“. Т. не представя други документи доказващи категория труд на посочените длъжности за които има претенция в жалбата. Данните могат да бъдат извлечени само от трудовата книжка. Същата следва се третира като основен първоизточник на данни, относими към трудово-осигурителния статус на Т.Т.. Предвид гореизложеното е видно, че не целият период от 02.08.1984 год. до 31.12.1999 год. може да бъде зачетен от втора категория, неуточнения стаж като шофьор (на каква кола и товароподемност ) не попада в точка 66 г от отм. ПКТП.

Въз основа на това е направен извод, че Т.Т. не отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал.2 от КСО, тъй като няма изискуемия се осигурителен стаж от втора категория 15 години, а има 8 год. 01 м. 29 дни от втора категория. Съгласно чл.68, ал.1-2 от КСО през 2018 год. мъжете придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст от 64 години 1 месец и 38 години и 6 месеца осигурителен стаж. Прието, че Т.Т. няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като към датата на заявлението няма изискуемата възраст 64 години и 1 месец. Жалбоподателят не отговаря и на условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО няма изискуемата възраст за 2018 година възраст - 66 години и 2 месеца.

С обжалваното решение №2153-23-1/13.02.2019 год., директорът на ТП на НОИ-Стара Загора отхвърлил жалбата на оспорващия против разпореждане №********** от 10.12.2018 год. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Стара Загора.

Решението е връчено на Т. на 25.02.2019 год., а жалбата е подадена на 08.03.2019 год. чрез ТП на НОИ-Стара Загора, т.е. в срока за обжалване по чл.118, ал.1 от КСО.

В хода на съдебното производство бе допусната съдебно икономическа експертиза, от заключението на което е видно, че в архива на НОИ, респективно в предаденото трудово досие на жалбоподателят, не се съхраняват никакви документи, от които да се направи извод относно управляваните от него автомобили, нито като вид, нито като товароподемност. Заключението по експертизата, не е оспорено от страните, поради което, съдът възприема също като компетентно, добросъвестно, обективно и безпристрастно. В архива на НОИ не се съхраняват никакви документи, от които да се установи какво МПС е управлявал Т., а от съхраняваните ведомости за заплати също не може да се установи това обстоятелство.

За изясняване на обстоятелства свързани с вида и характера на извършваната от Т.Т. работа, на естеството на изпълняваните трудови функции и за мястото на изпълнение на трудовата дейност за спорните периоди, по делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Г.Т.П. и П.Ж.П.. Св. П. потвърди, че познава жалбоподателят от 1984 год., когато е почнал работа и е работил там до напускането му през 2014 год. През целия период на съвместната им работа, Т. е работил като шофьор на автобус „Чавдар“ и „Икарус“, като е извозвал работниците от селата до завода. Свидетелят П. познавал Т. от лятото на 1984 год. до 2013 год., когато са работили заедно, след което се е пенсионирал. През целия период е карал автобуси – „Икарус“ и „Чавдар“, като след като е бил освободен през 2013 год. е предал на Т. управляваният от него автобус „Чавдар“.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Предмет на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ-Стара Загора, постановено по реда и при условията на чл.117 от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Обжалваното решение е взето при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и е надлежно мотивирано.

Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по смисъла на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора.

По отношение на съответствието на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане с материалния закон, настоящият състав на съда приема следното:

Съгласно чл.69б, ал.2 от КСО, лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: да са навършили възраст до 31 декември 2015 год. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете, а т.2 на същата алинея, предвижда, че от 31 декември 2015 год. възрастта по т.1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. Следователно предпоставките за отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателят, по подаденото от негова страна заявление са следните: да има 15 години стаж втора категория, да е навършил 58 години и два месеца и сборът от осигурителния стаж и годините да е 100. Безспорно е че към датата на подаването на заявлението Т.Т. има възраст 58 години, три месеца и 12 дни, което обстоятелство не е спорно между страните. Т.е. налице е първата от трите кумулативни предпоставки за отпускане на пенсията при условията на чл.69б, ал.2 от КСО.

Налице е и втората предпоставка – сборът между възрастта на Т. /58 години три месеца и 12 дни/ и осигурителния стаж на лицето /42 години, 0 месеца и три дена/ е 100.

Претенцията на жалбоподателя Т. съгласно подадената от него жалбата до съда, касае зачитането като стаж от втора категория, вместо от трета, на положения труд за периодите от 02.08.1984 год. до 01.01.1990 год.; от 01.01.1991 год. до 01.07.1991 год. е шофьор на „УАЗ“ 1.5 тона и за периода от 01.04.1992 год. до 01.05.1995 год. Ако този период му бъде признат за втора категория, то осигурителния му стаж втора категория би станал 17 години и един месец и ще са налице законовите предпоставки на чл.69б, ал.2 от КСО за придобиването на право на пенсия.

На първо място, съдът намира, че следва да се отбележи, че за посочените в жалбата периоди от 10.04.1978 год. – 11.08.1979 год. и от 01.05.1983 год. – 25.10.1983 год., са признати от страна на ответника като втора категория труд /видно от таблицата за осигурителния стаж на Т. – лист 22 от делото/ и в този смисъл спор между страните относно този факт не съществува. Ето защо същите не следва да бъдат обсъждани в настоящето производство.

В разпоредбата на чл.40, ал.1 от НПОС е регламентирано, че осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В ал.3 на посочената норма е предвидено, че документът по ал.1 се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходо-оправдателни документи и договори за възлагане на труд.

Съгласно чл.40, ал.1 от НПОС трудовата книжка е документ, който установява осигурителния стаж на лицата. По аргумент от разпоредбата на чл.347 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ, ползващ се с обвързваща материална доказателствена сила за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника, включително и за заеманата от него длъжност и вида на изпълняваната трудова дейност. По делото няма спор, че вписванията в трудовата книжка на Т.Т. са направени по установения ред и в предвидената от закона форма. Ето защо въз основа на отразеното и удостовереното в посочения официален документ, съдът приема за безспорно установено и доказано, че за периодите 02.08.1984 год. до 01.01.1990 год.; от 01.01.1991 год. до 01.07.1991 год. е шофьор на „УАЗ“ 1.5 тона и за периода от 01.04.1992 год. до 01.05.1995 год., Т.Т. е била назначен и е работил по трудово правоотношение в СМЕК“Марица изток“ Раднево, на длъжност „шофьор”. Този стаж, е приет, признат и зачетен от пенсионния орган като осигурителен стаж при условията на трета категория труд.

Видно от заключението на вещото лице, то в архива на НОИ липсват каквито и да е доказателства относно управляваните от жалбоподателят моторни превозни средства, техния вид и товароносимост. Неправомерното действие на работодателят – „Ремотекс Раднево“ЕАД, изразяващо се в не предаването на необходимите документи в архива на НОИ относно вида и характера на упражняваната трудова дейност от страна на Т., не може да влече неблагоприятни правни последици за добросъвестното осигурено лице. С оглед на което и при прилагане хипотезата на чл.165, ал.1 ГПК – тъй като няма друг способ за установяване на правно значимите обстоятелства поради липса на удостоверителни писмени доказателства за релевантния период и тази липса не е по вина на жалбоподателя Т.Т., съдът приема, че доказването им може да се извърши със свидетелски показания. Още повече че в пенсионното производство, което е административно по своя характер, са приложими правилата на АПК и в случаите когато не по вина на осигуреното лице липсват документи, относими към вида, характера и мястото на изпълняваната работа и трудова функция, от които документи зависи преценката за категорията на положения труд, установяването на обективната истина и на правно значимите обстоятелства, следва да стане с всички допустими на основание чл. 171 от АПК доказателствени средства, вкл. и със свидетелски показания.

Съгласно чл.347 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. По своя характер тя съставлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179 от ГПК във вр. чл.144 от АПК, като издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, по установените форма и ред, регламентирани в чл. 348 - чл. 350а от КТ. По силата на закона той има материална доказателствена сила относно отразените в него факти. Приложената трудова книжка е надлежно оформена, в съответствие с изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж: вписванията са извършени от лицата, които имат право да ги правят, има подписи и печат на работодателя, в нея няма изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, поради което не са налице съмнения за достоверността на направеното вписване. Ответникът не е оспорил това доказателство по надлежния ред и не е ангажирал и доказателства, които да опровергават отразените в трудовата книжка обстоятелства. Напротив, те се подкрепят от обясненията на страната и показанията на свидетелите. Всички те сочат, че през спорните периоди лицето е работило като шофьор на автобуси и неговата дейност е била свързана с извозването на работници и служители до завода. С оглед на това съдът намира, че положеният от него труд следва да се причисли към групата на „шофьори на автобуси, обслужващи извънселищни системи на миннодобивната промишленост, минното строителство, електроизграждането и преноса на електроенергия от единната енергийна система“ по т.66г от ПКТП (отм.) и при пенсиониране да се зачита от втора категория на основание чл.16, ал.2, т.2 от НПОС. Приемайки противното, административните органи са достигнали до необоснован и неправилен извод, поради което оспорените административни актове се явяват незаконосъобразни и следва да се отменят, като преписката се върне за ново разглеждане и произнасяне по същество. При новото разглеждане административният орган следва да съобрази указанията на съда и отново да прецени дали са налице основанията за отпускане на исканата пенсия за ОСВ при условие, че положеният труд от Т.Т. като „шофьор“ в СМЕК „Марица изток“ Раднево се приеме за втора категория труд.

От страните е направено искана за присъждане на направените по делото разноски. С оглед изхода на спора е основателно това на жалбоподателят. По делото са представени два договора за правна защита и съдействие: №0203246/28.03.2019 год. с предмет процесуално представителство по адм. дело №169/2019 год. на АС Стара Загора, с договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 400.00 лв. /лист 50 от делото/ и №0203251/05.07.2019 год. с предмет допълнително възнаграждение по адм. дело №169/2019 год. по описа на АС, с договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 200.00 лв. По делото са платени и 480.00 лв. възнаграждение за допусната и назначена съдебно икономическа експертиза. При така наличните доказателства, съдът намира за доказани разноски в размер на 1080.00 лв., от които 600.00 лв. платено адвокатско възнаграждение и 480.00 лв. платено възнаграждение за вещо лице.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №2153-23-1/13.02.2019 год. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт гр. Стара Загора (ТП на НОИ-Стара Загора), с което е оставено в сила разпореждане №********** от 10.12.2018 год.. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ, гр. Стара Загора, с което на основание чл.69б, ал. 2 от КСО е отказана отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – Стара Загора да заплати на Т.К.Т., ЕГН ********** *** сумата от 1080.00 лв. разноски по делото.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Стара Загора за постановяване на нов административен акт при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: