Р Е Ш Е Н И E

№225 20.06.2019 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар Зорница Делчева, и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №176 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на С.З.П. ***, чрез пълномощника му по делото адв. Н.Я., против Национална агенция по приходите – гр. София, за заплащане на сумата от 2 200.00 лв., представляваща имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление с №F387676 от 19.07.2018 год. на Директора на офис за обслужване в ТД на НАП гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата от 04.02.2019 год. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че с Решение №696/06.10.2018 год., постановено по АНД №2317/2018 год. по описа на Районен съд Стара Загора е потвърдено наказателно постановление №F387676 от 19.07.2018 год. на Директора на офис за обслужване в ТД на НАП гр. Пловдив, което решение е отменено с решение №18/04.02.2019 год. постановено по КАНД №480 по описа на Административен съд Стара Загора за 2018 год. и е отменено изцяло наказателното постановление. За представителство в съдебното производство ищецът сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат, като за предоставената процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 200.00 лв. в производството пред Районен съд Стара Загора /“за процесуално представителство и защита по НАХД №2317/2018 г. по описа на РС Стара Загора“/. Ищецът счита, че заплатената сума в размер на 1 200.00 лв. съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление на Директор на ТД на НАП гр. Пловдив. За „обжалването на решение от 06.10.2018 г., постановено по АНД №2317/2018 г. по описа на РС Стара Загора пред Административен съд Стара Загора. Процесуално представителство пред Адм. съд.“ е сключил договор за правна помощ от 21.11.2018 год., по която е заплатил сумата от 1 200.00 лв. Уговорените възнаграждения по двата договора са заплатени в брой.

Иска от съда след установяване на твърденията в исковата молба да бъде осъден ответника по иска Национална агенция по приходите гр. София да му заплати претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер 2 200.00 лева, ведно със законната лихва от 04.02.2019 год., датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да му се присъдят следващите се от настоящото производство разноски.

Ответникът Национална агенция по приходите гр. София, оспорва предявеният иск като твърди, че е неоснователен и недоказан. Изложени са съображения, че са неоснователни обективно съединените искове за лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяната на наказателното постановление. Не следва да се присъжда законната лихва, тъй като целта на обезщетението е възстановяване на направените разноски по делото, а с присъждане на лихвата лицето ще получи повече от това което е сторил като разходи. При така установеното, заплащането на лихва на тези лица, които претендират разноските по делото като имуществени вреди, ще са в по-благоприятно положение от другите, които могат да си ги претендират в хода на развилото се съдебно производство. Излага също така съображения, че заплатеното възнаграждение е в необосновано завишен размер, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност, и е приключило в едно заседание. Не приема, че защитата в производството по ЗАНН в рамките на което се установяват фактите и тежестта на доказване е изцяло в тежест на наказващият орган, може да представлява сложност, обуславяща договарянето на хонорар като процесния. Счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление следва да бъде присъдено в минимален размер и за двете инстанции. При отхвърляне на исковата претенция претендира и заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за основателност на исковата претенция по основание и размер.

От събраните по делото писмени, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

С наказателно постановление с №F387676/19.07.2018 год. на Директор на офис за обслужване в ТД на НАП гр. Пловдив, на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 21 450.00 лева на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ. По жалба на санкционираното лице било образувано АНД №2317/2018 год. по описа на Районен съд Стара Загора, приключило с Решение №696/06.10.2018 год., с което е потвърдено като правилно и законосъобразно обжалваното наказателно постановление. Така постановеното решение е обжалваното от ищецът и е образувано КАНД №480/2018 год. по описа на Административен съд Стара Загора, приключило с решение №18/04.02.2019 год., с което е отменено въззивно решение и е постановено друго, с което е отменено изцяло като незаконосъобразно наказателното постановление.

От приложеното към настоящото дело АНД №2317/2018 год. по описа на Районен съд Стара Загора, е видно, че ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие от 04.10.2018 год., с предмет „процесуално представителство и защита по НАХД №2317/2018 г. по описа на РС Стара Загора“ /лист 73 от АНД №2317/2018 год./. В договора е записано, че договореното възнаграждение е размер на 1 200.00 лв., което възнаграждение е платено в брой.

За изготвената и подадена касационна жалба срещу потвърдителното решение на районният съд, ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие от 21.11.2018 год., с предмет „обжалването на решение от 06.10.2018 г., постановено по АНД №2317/2018 г. по описа на РС Стара Загора пред Административен съд Стара Загора. Процесуално представителство пред Адм. съд.“ /лист 4 от КАНД №480/2018 год./. В договора е записано, че договореното възнаграждение е размер на 1 000.00 лв., което възнаграждение е платено в брой. Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим и по същество се явява основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди е налице.

В случая се претендира обезвреда за имуществена вреда, причинена от издадено наказателно постановление с №F387676 от 19.07.2018 год. на Директор на офис за обслужване в ТД на НАП гр. Пловдив, което е било отменено като незаконосъобразно по съдебен ред. Касае се за административнонаказателно производства по налагане на административно наказание. Т.е. налице е административна дейност на административен орган при упражняване на административнонаказващата му функция. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2/2014 от 19.05.2015 год. на общото събрание от съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд и Тълкувателно постановление №1 от 15.03.2017 год. на общото събрание от съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело №2/2017 год..

Безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото наказателно постановление ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по делото. Направените от ищеца разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на наказателно постановление с №F387676 от 19.08.2018 год. на Директор на офис за обслужване Стара Загора в ТД на НАП Пловдив. Наемането на адвокат в случая е било една закономерна последица от издаването на наказателното постановление, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление с №F387676 от 19.08.2018 год. на Директор на ТД на НАП гр. Пловдив.

Съдът намира да отбележи, че действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извода, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Действително процесуалната защита по тези дела не е задължителна съгласно чл.94 от НПК, но това не означава, че осъществяването му е в нарушение на процесуалните правила. Налице е субективен елемент на наказаното лице по отношение на реализирането му на правото на защита, което не подлежи на съдебен контрол и не може да бъде отречено по никакъв начин. Безспорно е в случая, че както във въззивното производство, така и в касационното такова, ищецът е бил представляван от адвокат, което предполага и реалното осъществяване на тази защита, а не формалният й характер.

Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че предявеният от иск срещу Националната агенция по приходите е доказан по основание.

Исковата претенция е доказана в размера който е предявена.

Приложените договори за правна защита и съдействие има характера на разписка, поради което удостоверяват по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение №6/06.11.2013 год. по тълк. дело №6/2012 год, ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищеца е претърпял имуществени вреди в размер на 2 200.00 лв., изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалването на наказателно постановление №F387676 от 19.08.2018 год. на Директор на офис за обслужване Стара Загора в ТД на НАП Пловдив, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че с присъждането на лихва върху направените разноски, се превишава целта на закона. Безспорно е, че разходът е направен от ищеца за правна помощ и съдействие и реално представлява съдебни разноски, които обаче за нуждите на настоящето производство, представляват вреда по смисъла на ЗОДОВ. При това положение, върху него следва да се присъжда законна лихва. Независимо, че се претендира по реда на ЗОДОВ това не променя същността на претенцията за имуществени вреди, поради невъзстановени съдебни разноски. Отговорността за разноски е акцесорна, обективна и безвиновна.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от иск срещу Национална агенция по приходите гр. София, по безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление, поради което исковата претенция се явява доказана по размер.

Що се отнася до направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Напълно се споделят изложените в отговора на исковата молба аргументи.

В Тълкувателно решение №1 от 15 март 2017 год. по Тълкувателно дело № 2/2016 год. на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - „справедлив и обоснован“. Както и ответника е посочил, производството по обжалване на наказателното постановление не се отличава с правна и фактическа сложност, като също така тези производства обикновено приключват с едно съдебно заседание, както е и в настоящият случай.

Делата за обезщетения по чл.1, ал.1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата- да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Съгласно чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата приравнява тежестта на делата в зависимост от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия и противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл.36, ал.2 от ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – решение №9273 от 27.07.2016 год. по адм. дело №3002 от 2015 год., потвърдено с решение №5485 от 02.05.2017 год. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело №1403/2017 год. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 год. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т.47 от решението СЕС посочва, относно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, че правната уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 год. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги.“ Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга, противоречи на чл.36, ал.2 от ЗА, тъй като определените съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са справедливи и обосновани. Реално погледнато, дали санкцията е 100.00 лв. или 21 450.00 лв., както е в настоящия случай, обема на предоставената защита е един и същ – изготвяне на жалба и процесуална защита. Не са представени нови доказателства, не са назначавани експертизи, нито е отправяно преюдициално запитване или са извършени големи по обем процесуални действия. Делото е приключило в едно заседание, което е продължило 15 минути и е представена писмена защита. Аналогично са съображенията и за касационната инстанция – заседанието е продължило само 5 минути. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал.3 ЗНА.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че при определянето на размера на обезщетението, следва да се има в предвид реалният обем на предоставената защита, поради което и същият следва да бъде определен в предвиденият минимален такъв съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 300.00 лв. за всяка една инстанция. В този смисъл е Решение №2804 от 26.02.2019 год. по адм. дело №3781/2018 год. по описа на ВАС.

В исковата молба е направено искане за присъждане на обезщетението, ведно със законната лихва върху същото, считано от датата на влизането в сила на съдебното решение, с което е отменено обжалваното наказателно постановление. Съдът намира същото за основателно. Претендираната сума по същество представлява вреда по смисъла на ЗОДОВ, съгласно тълкувателното решение на ВАС. В този смисъл, претендираното обезщетение в конкретния случай е за действие на държавен орган, което действие има характер на “квазиделикт”. Следователно лихвата ще се дължи от момента, в който е признато за установено по предвидения в закона ред, че това действие е неправомерно или неправилно. В конкретния случай това ще бъде момента на влизане в сила на решенията на съда, с които е отменено наказателното постановление. В този смисъл е Решение №1503 от 1996 год. на Върховния съд, ІV г.о.

По делото е направено искане за присъждане на направените разноски по делото от страна на ищеца, което с изхода на делото е частично основателно. По настоящето дело е представен договор за правна защита и съдействие /лист 10 от делото/ от 12.03.2019 год., съгласно който ищецът е заплатил на адв. Н.Я. сумата от 550.00 лв. за изготвяне на искова молба и процесуално представителство пред Административен съд Стара Загора, което възнаграждение е платено в брой. Претендираният размер на разноските следва да се съобрази с чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, където е посочено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед на гореизложеното съдът намира, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са основателни до размера от 150.00 лв., съобразно уважената част от иска. Доказани са и разноските, представляващи заплатената държавна такса в размер на 10.00 лв.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София, ЕИК 123023804 на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на С.З.П., ЕГН ********** *** сумата от 600.00 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено незаконосъобразно наказателно постановление с №F387676 от 19.07.2018 год. на Директора на офис за обслужване в ТД на НАП гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата от 04.02.2019 год. до окончателното заплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска на С.З.П., ЕГН ********** *** против Национална агенция по приходите гр. София в останалата му част до 2 200.00 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на С.З.П., ЕГН ********** ***, сумата от 160.00 /сто и шестдесет/ лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: