Решение по Административно дело 177/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е № 253

гр.Стара Загора, 21.06.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІI състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Николина Николова

и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 177 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от Д.П.Д. ***, чрез адвокат Н.Я.,*** за присъждане на сумата от 100 лева на основание чл.1, ал.1, вр. чл.8, ал.1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху претендирания размер, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, за претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление №15-1228-001402/02.06.2015г., издадено от Началник група към ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ Стара Загора. Ищецът твърди, че с посоченото Наказателно постановление са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП и 10 лева на основание чл. 183, ал.4, пр.2 от ЗДвП. Ищецът е обжалвал наказателното постановление по съдебен ред, като с влязло в сила решение на Старозагорски районен съд, постановено по АНД №2746/2015г., санкционният акт е отменен. Сочи, че в производството по оспорване на наказателното постановление е ангажирал адвокатска защита, като за процесуално представителство по делото пред районния съд е ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева. Обосновава, че издаването на отмененото наказателно постановление му е причинило имуществени вреди, изразяващи се в изплатено адвокатско възнаграждение по делото, водено пред РС Стара Загора. Излага доводи, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника ОД на МВР Стара Загора да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 100 лева, представляващи разноски за правна помощ и съдействие за обжалване на НП №15-1228-001402/02.06.2015г., както и законната лихва върху претендирания размер, считано от датата на постъпване на исковата молба съда до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява.

Ответникът – ОД на МВР Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан.

Прокурорът дава становище за основателност и доказаност на исковата претенция, поради което предлага същата да бъде уважена.

Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от фактическа страна:

С наказателно постановление №15-1228-001402/02.06.2015г. издадено от Началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора, на ищеца Д.П.Д. са наложени административни наказания за нарушения на разпоредбите на Закона за движение по пътищата.

Наказателното постановление е оспорено пред РС – Стара Загора, за което е образувано административно-наказателно дело № 2746/2015 година. С решение № 81/10.02.2016г., съдът е отменил санкционния акт като незаконосъобразен. Решението е влязло в сила на 27.02.2016 година. В образуваното административно-наказателно дело, жалбоподателят се е представлявал от процесуален представител - адвокат Н.И.Я. ***, за което, видно от договор за правна защита и съдействие от 28.10.2015 година (л.27 от АНД № 2746/2015), е уговорено възнаграждение в размер на 100 лв., платимо в брой, като в договора е отразено също, че сумата е платена.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 АПК, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен.

По делото няма спор, че с наказателно постановление № 15-1228-001402/02.06.2015г, издадено от Началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора, на ищеца Д.П.Д. са наложени административни наказания за нарушения по Закона за движение по пътищата. Наказателното постановление е оспорено по съдебен ред пред РС – Стара Загора, посредством наетия адвокат Н.И.Я. ***. С решение № 81/10.02.2016г. година по административно-наказателно дело № 2746/2015г на Районен съд Стара Загора, съдът е отменил санкционния акт като незаконосъобразен, като съдебното решение е влязло в сила на 27.02.2016.

В производството по обжалване на наказателно постановление №15-1228-001402/02.06.2015г., издадено от Началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора, ищеца е бил представляван от процесуален представител, на когото е заплатил уговореното в размер от 100 лв. възнаграждение, заплатено в брой. Договора от 28.10.2015г. е представен по административно-наказателно дело № 2746/2015 година по описа на Районен съд Стара Загора.

Обикновено отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Такъв е и договора, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно тълкувателно решение № 6/2012 на Върховен касационен съд (ВКС) съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Съдът приема, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховен административен съд (ВАС) по т. д. № 2/2016 година. Съгласно диспозитива на същото, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.

Ето защо, следва да се приеме, че е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С решение № 81/10.02.2016г., съдът е отменил наказателно постановление №15-1228-001402/02.06.2015г., издадено от Началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора, което решение е влязло в законна сила на 27.02.2016 година.

От незаконосъобразният акт – отмененото по съответния ред, с влязъл в сила съдебен акт, наказателно постановление, ищеца е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление, в размер на 100 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него наказателно постановление, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

Налице е и третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение.

Според тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 година, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана, и следва да бъде уважена, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателно постановление №15-1228-001402/02.06.2015г, издадено от Началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба на 15.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът е внесъл предварително дължимата държавна такса в размер на 10 лева. Такава е дължима и с оглед изхода на правния спор, тя следва да бъде възложена на ответника, а така също и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие (лист 3).

С оглед на изложеното, на основание чл.203, ал.2 от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора, Булстат 129 009 952, с адрес гр.Стара Загора, ул.Граф Игнатиев №16, да заплати на Д.П.Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 100 (сто лева) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба на 15.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението може да се обжалва или протестира чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: