Р Е Ш Е Н И Е

№ 190 29.05.2019г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова

и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 180 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на А.П.Н. ***, подадена чрез пълномощника му адв. М.М. ***, против Решение № 73/ 25.02.2019г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата на А.Н. срещу Разпореждане с изх. № С190024-137-0000679/ 29.01.2019г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив и на потвърденото с него Разпореждане с изх. № С190024-137-0000679/ 29.01.2019г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив в обжалваната му част, по съображения за постановяването им в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят оспорва като необоснован и неправилен направения извод за липса на основание за прекратяване, поради изтекла погасителна давност, на принудителното събиране на публични вземания по изп. дело № 24090000219/ 2009г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, представляващи глоби, наложени с Наказателно постановление № 16-0375-000232/ 14.07.2016г.; Наказателно постановление № 16-0375-000063/ 17.05.2016г.; Наказателно постановление № 16-0375-000370/ 07.10.2016г. и Наказателно постановление № 16-0375-000440/ 12.10.2016г. Поддържа, че съображенията и на публичния изпълнител, и на Директора на ТД на НАП – Пловдив, не са съобразени с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, че не всяко извършено действие в хода на образувано изпълнително производство, а само изпълнителните действия, за които длъжникът е надлежно уведомен, прекъсват давността. Твърди, че доколкото нито Разпореждане за присъединяване изх. № С160024–105-0216819/ 20.12.2016г. и Разпореждане за присъединяване изх. № С170024–105-0033831/ 27.02.2017г., с които е допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство по изп. дело № 24090000219/ 2009г. за вземания за глоби, наложени с Наказателно постановление /НП/ № 16-0375-000232/ 14.07.2016г.; НП № 16-0375-000063/ 17.05.2016г.; НП № 16-0375-000370/ 07.10.2016г. и НП № 16-0375-000440/ 12.10.2016г., нито Постановление изх. № С180024-022-0067813/ 19.09.2018г. за налагане на обезпечителни мерки, са били съобщени на длъжника, същите не могат да бъдат разглеждани като изпълнителни действия, прекъсващи давността. Обосновава, че при прилагането на чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН, публичните му задължения за глоби, наложени с посочените по-горе наказателни постановления, се явяват погасени по давност, поради което неправилно е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на тези вземания по изп. дело № 24090000219/ 2009г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на Решение № 73/ 25.02.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив и на потвърденото с решението Разпореждане с изх. № С190024-137-0000679/ 29.01.2019г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив в оспорената му част.

Ответникът по жалбата - Директор на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона решаващият орган е приел, че по отношение на публичните вземания за глоби, наложени с Наказателно постановление № 16-0375-000232/ 14.07.2016г.; Наказателно постановление № 16-0375-000063/ 17.05.2016г.; Наказателно постановление № 16-0375-000370/ 07.10.2016г. и Наказателно постановление № 16-0375-000440/ 12.10.2016г. – предмет на изп. дело № 24090000219/ 2009г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, не е изтекъл законово регламентирания в чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН давностен срок, съотв. че тези вземания не са погасени по давност. Излага подробни съображения, че с издаването на Разпореждане за присъединяване изх. № С160024–105-0216819/ 20.12.2016г. и Разпореждане за присъединяване изх. № С170024 – 105-0033831/ 27.02.2017г., като изпълнителни действия, прекъсващи давността, давността е била прекъсната и е започнала да тече нова двугодишна давност, като с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180024–022-0067813/ 19.09.2018г. давността е спряна, поради което за тези публични задължения не е изтекла нито 2-годишната давност по чл.82, ал.1, б. „а“ във вр. с ал.2 от ЗАНН, нито абсолютната 10-годишна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК във вр. с чл.82, ал.4 от ЗАНН.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Със съобщение за доброволно изпълнение изх. № 0219-000001/ 20.02.2009г. жалбоподателят в настоящото производство – А.П.Н., е уведомен, че в Регионална дирекция – Пловдив на АДВ срещу него е образувано изпълнително дело № 219/ 2009г. за принудително събиране на публични вземания, установени с изпълнителен лист по НОХД № 1186/ 2006г на РС – Пловдив.

С последващи разпореждания за присъединяване в производството по събиране на публични вземания по изпълнителното дело, е допуснато присъединяване за вземания към длъжника А.Н. за глоби, установени с влезли в сила наказателни постановления и фишове. С Разпореждане за присъединяване изх. № С160024–105-0216819/ 20.12.2016г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора по изп. дело № 24090000219/ 2009г., на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство – Главна дирекция „Национална полиция”, ОД на МВР – Стара Загора, за задължения за глоби, установени с влезли в сила наказателни постановления, както следва: Наказателно постановление № 16-0375-000232/ 14.07.2016г., с което на А.Н. е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева и Наказателно постановление № 16-0375-000063/ 17.05.2016г., с което на А.Н. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. Разпореждането е изпратено на А.Н. с препоръчано писмо с обратна разписка, като пощенската пратка е върната с отбелязване „непотърсена”. С Разпореждане за присъединяване изх. № С170024–105-0033831/ 27.02.2017г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора по изп. дело № 24090000219/ 2009г., на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство – Главна дирекция „Национална полиция”, ОД на МВР – Стара Загора, за задължения за глоби, установени с влезли в сила наказателни постановления, както следва: Наказателно постановление № 16-0375-000370/ 07.10.2016г., с което на А.Н. е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лева и Наказателно постановление № 16-0375-000440/ 12.10.2016г., с което на А.Н. е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева. Разпореждането е изпратено на А.Н. с препоръчано писмо с обратна разписка, като пощенската пратка също е върната с отбелязване „непотърсена”.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180024–022-0067813/ 19.09.2018г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, по съображения, че ще се затрудни събирането на установените и изискуеми публични вземания по изп. дело № 24090000219/ 2009г. в размер на 3 655.99лв., в т.ч главница 3 525.00лв. и 130.99лв. лихва, на основание чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1 във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, са наложени обезпечителни мерки – запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „РАЙФАЙЗЕНБАНК” АД за сумата от 3 655.99 лева и в Централна Кооперативна Банка” АД за сумата от 3 655.99 лева. Изпратеното до „РАЙФАЙЗЕНБАНК” АД запорно съобщение изх. № С180024 – 003-0161682/ 19.09.2018г. е получено от банката на 02.10.2018г.

С подадено от А.П.Н. чрез пълномощника му адв. М. М. ***-000-0030854/ 18.01.2019г. до публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, е направено искане на основание чл.225, ал.1 от ДОПК във вр. с чл. 168, т.3 и чл.171 от ДОПК, както и във връзка с чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН и Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017г. на ВАС по т.д. № 3/ 2016г., ОСС, I и II колегия, да бъде прекратено изп. дело № 24090000219/ 2009г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора и да бъдат отписани като погасени по давност публичните задължения на лицето по посочените изпълнителни основания, вкл. произтичащите от Наказателно постановление № 16-0375-000232/ 14.07.2016г.; Наказателно постановление № 16-0375-000063/ 17.05.2016г.; Наказателно постановление № 16-0375-000370/ 07.10.2016г. и Наказателно постановление № 16-0375-000440/ 12.10.2016г.

С Разпореждане с изх. № С190024-137-0000679/ 29.01.2019г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.225, ал.1, т.7 във вр. с чл. 168, т.3 и чл.82, ал.1 от ЗАНН, е прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на част от публичните вземания по изпълнително дело № 24090000219/ 2009г., за задължения представляващи глоби, наложени с наказателни постановления и фишове, като погасените по давност задължения са отписани на основание чл.173 от ДОПК. Със същото разпореждане е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на публичните вземания по изп. дело № 24090000219/ 2009г. за задълженията на А.Н. към Главна дирекция „Национална полиция”, ОД на МВР – Стара Загора, за глоби, наложени с Наказателно постановление № 16-0375-000232/ 14.07.2016г. /глоба в размер на 150 лева/; Наказателно постановление № 16-0375-000063/ 17.05.2016г. /глоба в размер на 300 лева/; Наказателно постановление № 16-0375-000370/ 07.10.2016г. /глоба в размер на 1 500 лева/ и Наказателно постановление № 16-0375-000440/ 12.10.2016г. /глоба в размер на 600 лева/. Отказът е обоснован със съображения, че с издадените разпореждания за присъединяване към изп. дело № 24090000219/ 2009г. на вземанията за глоби по тези наказателни постановления, като изпълнителни действия, прекъсващи давността, давността е била прекъсната и е започнала да тече нова двугодишна давност, като с налагането на обезпечителните мерки – запори с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180024 – 022-0067813/ 19.09.2018г., давността спира да тече до издължаване на вземането или до изтичането на абсолютната давност.

С подадена от А.Н. чрез пълномощника му жалба до Директора на ТД на НАП – Пловдив, Разпореждане с изх. № С190024-137-0000679/ 29.01.2019г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, е оспорено по административен ред, в частта му, с която е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на публичните вземания по изп. дело № 24090000219/ 2009г. за задълженията на А.Н. за глоби, наложени с НП № 16-0375-000232/ 14.07.2016г.; НП № 16-0375-000063/ 17.05.2016г.; НП № 16-0375-000370/ 07.10.2016г. и Наказателно постановление № 16-0375-000440/ 12.10.2016г.

С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 73/ 25.02.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК, е оставена без уважение жалбата на А.Н. срещу Разпореждане с изх. № С190024-137-0000679/ 29.01.2019г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив в Обжалваната му част. Въз основа на представените по преписката в образуваното производство по реда на чл.266 от ДОПК доказателства решаващият орган е приел, че по изп. дело № 24090000219/ 2009г. по безспорен начин е установено, че в тежест на жалбоподателя А.Н. са налице установени и изискуеми публични вземания за глоби, наложени с влезли в сила Наказателно постановление № 16-0375-000232/ 14.07.2016г. /глоба в размер на 150 лева/; Наказателно постановление № 16-0375-000063/ 17.05.2016г. /глоба в размер на 300 лева/; Наказателно постановление № 16-0375-000370/ 07.10.2016г. /глоба в размер на 1 500 лева/ и Наказателно постановление № 16-0375-000440/ 12.10.2016г. /глоба в размер на 600 лева/, които задължения не са платени доброволно. Прието е, че по отношение на вземанията на Главна дирекция „Национална полиция” - ОД на МВР – Стара Загора, за глоби по НП № 16-0375-000232/ 14.07.2016г. /влязло в сила на 05.09.2016г./ и по НП № 16-0375-000063/ 17.05.2016г. /влязло в сила на 05.09.2016г./, давността по чл. 82, ал.1, б. „а” от ЗАНН е започнала да тече на 05.09.2016г., но същата е прекъсната на 20.12.2016г. с издаването на Разпореждане за присъединяване изх. № С160024–105-0216819/ 20.12.2016г. от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, с което на основание чл.217, ал.2 от ДОПК е допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство – ГД „Национална полиция”, ОД на МВР – Стара Загора, за задълженията за глоби, установени с посочените наказателни постановления. Съответно по отношение на вземанията на Главна дирекция „Национална полиция” - ОД на МВР – Стара Загора, за глоби по Наказателно постановление № 16-0375-000370/ 07.10.2016г. /влязло в сила на 29.12.2016г./ и Наказателно постановление № 16-0375-000440/ 12.10.2016г. /влязло в сила на 29.12.2016г.,/ давността по чл. 82, ал.1, б. „а” от ЗАНН е започнала да тече на 29.12.2016г., но същата е прекъсната на 27.02.2017г. с издаването на Разпореждане за присъединяване изх. № С170024–105-0033831/ 27.02.2017г. от публичен изпълнител по изп. дело № 24090000219/ 2009г., с което на основание чл.217, ал.2 от ДОПК е допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство – Главна дирекция „Национална полиция”, ОД на МВР – Стара Загора, за задълженията за глоби, установени с посочените наказателни постановления. Разпорежданията за присъединяване по чл.217, ал.2 от ДОПК, изпратени на длъжника с обратна разписка, са възприети от решаващия орган като действия на надлежен орган, предприети спрямо наказания за изпълнение на наказанията и като такива – изпълнителни действия прекъсващи давността. Обосновано е, че доколкото преди изтичане на новия давностен срок, с последващо издаденото Постановление изх. № С180024–022-0067813/ 19.09.2018г. за налагане на обезпечителни мерки са наложени обезпечителни мерки /запори/, по силата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, приложим съгласно чл.163, ал.1 от ДОПК, давностният срок по отношение и на четирите вземания за глоби се счита спрян от датата на получаване на запорното съобщение от неговия адресат – в случая „РАЙФАЙЗЕНБАНК” АД. По съображения, че извършените изпълнителни действия са прекъснали давността по отношение на публичните вземания за глоби по НП № 16-0375-000232/ 14.07.2016г.; НП № 16-0375-000063/ 17.05.2016г.; НП № 16-0375-000370/ 07.10.2016г. и НП № 16-0375-000440/ 12.10.2016г., че е започнала да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН, която обаче е спряна с налагането на обезпечителните мерки, а по силата на препращащата норма на чл. 82, ал.4 от ЗАНН общата погасителна давност не е тази по чл.82, ал.3 от ЗАНН, а 10-годишната давност по чл.171, ал.2 от ДОПК, считано от годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, е направен извод, че правилно и законосъобразно с оспореното Разпореждане с изх. № С190024-137-0000679/ 29.01.2019г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност на принудителното събиране на публичните вземания по изп. дело № 24090000219/ 2009г. за задълженията на А.Н. за глоби, наложени с посочените наказателни постановления.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Оспореното Решение № 73/ 25.02.2019г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на А.Н. срещу Разпореждане с изх. № С190024-137-0000679/ 29.01.2019г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив в оспорената му част, е издадено от материално и териториално компетентния административен орган по см. на чл.267, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 от ДОПК, в предвидената от закона форма, като съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на производството по реда на чл. 266 от ДОПК и при постановяването на обжалваното решение.

От фактическа страна не е спорно обстоятелството, изпълнително дело № 24090000219/ 2009г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, е било образувано за принудително събиране на публични вземания, установени с изпълнителен лист по НОХД № 1186/ 2006г на РС – Пловдив. С последващи разпореждания за присъединяване в производството по събиране на публични вземания по изпълнителното дело, е допуснато присъединяване за вземания към длъжника А.Н. за глоби, установени с влезли в сила фишове и наказателни постановления, като с издадени от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив Разпореждане за присъединяване изх. № С160024–105-0216819/ 20.12.2016г. и Разпореждане за присъединяване изх. № С170024–105-0033831/ 27.02.2017г., е допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство по изп. дело № 24090000219/ 2009г., за вземания за глоби, наложени с Наказателно постановление № 16-0375-000232/ 14.07.2016г.; Наказателно постановление № 16-0375-000063/ 17.05.2016г.; Наказателно постановление № 16-0375-000370/ 07.10.2016г. и Наказателно постановление № 16-0375-000440/ 12.10.2016г. Спорът по делото е правен и се свежда до това, дали по отношение на публичните вземания за глоби, произтичащи от посочените наказателни постановления, е изтекла предвидената в закона погасителна давност и съответно дали с обжалваното Решение № 73/ 25.02.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив правилно и законосъобразно е потвърдено Разпореждане с изх. № С190024-137-0000679/ 29.01.2019г. на публичния изпълнител, за отказ да бъде прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на публичните вземания по изп. дело № 24090000219/ 2009г. относно задълженията на А.Н. за глобите, наложени с влезли в сила НП № 16-0375-000232/ 14.07.2016г.; НП № 16-0375-000063/ 17.05.2016г.; НП № 16-0375-000370/ 07.10.2016г. и НП № 16-0375-000440/ 12.10.2016г.

Вземанията по влезли в сила наказателни постановления представляват публични държавни /общински/ вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК. Съгласно чл. 171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В чл. 172, ал.2 от ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност /чл.172, ал.3 от ДОПК/. По отношение на вземанията по влезли в сила наказателни постановления обаче е налице специална правна уредба, регламентираща давността за изпълнение на наложените административни наказания, вкл. погасителния давностен срок и началния момент, от който този срок започва да тече – чл.82 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. В ал.2 на чл.82 от ЗАНН е предвидено, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Според чл.82, ал.3 от ЗАНН независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1, като съгласно ал.4 на чл.82 от ЗАНН разпоредбата на ал.3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.

От фактическа страна по делото не е спорно, че при прилагането на специалната нормативна регламентация по чл. 82, ал.1, б. „а” от ЗАНН, по отношение на публичните вземания за глоби по посочените по-горе наказателни постановления, погасителният давностен срок е започнал да тече от датата на влизането им в сила, а именно от 05.09.2016г. за вземанията за глоби, наложени с Наказателно постановление № 16-0375-000232/ 14.07.2016г. и с Наказателно постановление № 16-0375-000063/ 17.05.2016г. и от 29.12.2016г. за вземанията за глоби, наложени с Наказателно постановление № 16-0375-000370/ 07.10.2016г. и с Наказателно постановление № 16-0375-000440/ 12.10.2016г.

Спорният въпрос се свързва с правното значение за прекъсването/ спирането на давността на издадените от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив Разпореждане за присъединяване изх. № С160024–105-0216819/ 20.12.2016г., Разпореждане за присъединяване изх. № С170024 – 105-0033831/ 27.02.2017г. и Постановление изх. № С180024–022-0067813/ 19.09.2018г. за налагане на обезпечителни мерки.

Без съмнение издадените от публичния изпълнител Разпореждане за присъединяване изх. № С160024–105-0216819/ 20.12.2016г. и Разпореждане за присъединяване изх. № С170024–105-0033831/ 27.02.2017г., с които е допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство по изп. дело № 24090000219/ 2009г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, за вземания, представляващи глоби, наложени с Наказателно постановление № 16-0375-000232/ 14.07.2016г.; Наказателно постановление № 16-0375-000063/ 17.05.2016г.; Наказателно постановление № 16-0375-000370/ 07.10.2016г. и Наказателно постановление № 16-0375-000440/ 12.10.2016г., представляват действия на надлежен орган, предприети спрямо наказания за изпълнение на наказанието по см. на чл.82, ал.2 от ЗАНН. Независимо обаче, че присъединяването на публичен взискател или кредитор по чл.217 от ДОПК представлява действие по принудителното изпълнение, при прилагането на разрешението, дадено с т.14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. дело № 2/ 2013г., ОСГТК /че давността не може да се прекъсне без знанието на длъжника/, следва извода, че фактът на издаване на посочените разпореждания за присъединяване не е достатъчен за да се счита, че давността е прекъсната – необходимо е за тези изпълнителни действия длъжникът да е надлежно уведомен чрез редовно връчване на актовете, обективиращи действията по изпълнението. В този смисъл е и трайната съдебна практика, съгласно която за да породят правно действие и правен ефект на прекъсващи погасителната давност факти като изпълнителни действия по см. на чл.82, ал.2 от ЗАНН, актовете на публичния изпълнител, издадени спрямо наказаното лице във връзка с изпълнението на наказанието, следва да са надлежно връчени на длъжника. респ. действията на публичния изпълнител, обективирани в съответния акт, следва да са доведени до знанието на длъжника.

В случая Разпореждане за присъединяване изх. № С160024–105-0216819/ 20.12.2016г. и Разпореждане за присъединяване изх. № С170024–105-0033831/ 27.02.2017г. са изпратени на А.Н. чрез пощенски оператор с препоръчани писма с обратни разписки, като и двете пощенски пратки са върнати на подателя с отбелязване, че пратката е „непотърсена”. В чл. 36, ал.2 от Закона за пощенските услуги е предвидено, че условията за доставянето на пощенските прати и пощенските колети се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. В чл.5, ал.1 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010г. на Комисията за регулиране на съобщенията, изрично е посочено, че препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Те могат да се доставят и на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката – чл.5, ал.2 от Общите правила. Когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или на лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне, като броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две /чл.5, ал.3 от Общите правила/.

На първо място в случая, видно от представените по делото обратни разписки – известия за доставяне, приложени към върнатите като непотърсени пощенски пратки, не е било спазено изискването по чл.5, ал.3 от Общите правила от гл.т на регламентирания минимален срок, който следва да се определи за явяване в пощенската служба за получаване на съответната пратка, като липсват и доказателства за надлежно изготвени и оставени писмени служебни известия с покана до лицето да се яви за получаване на пратките. Отделно от това константна е съдебната практика, че връщането на пощенската пратка с отбелязване, че същата е непотърсена, не може да се приравни на ненамиране на лицето на посочения от него адрес. Отсъствието на адресата при посещението на служител на куриерското дружество не означава, че лицето не е намерено на адреса. Когато пратката не е потърсена, органът следва да предприеме необходимите действия за надлежно връчване /съобщаване/ на акта по друг начин. Но дори и да се приеме, че непотърсването на пощенската пратка следва да се приравни откъм правни последици на ненамиране на лицето на посочения от него адрес за кореспонденция, липсват каквито и да е било данни за надлежното провеждане на законово регламентираната процедура по чл.32 във вр. с чл.33 от ДОПК за връчване на актовете на публичния изпълнител чрез прилагане към досието на длъжника /към изпълнителното дело/. Ето защо не може да се приеме, че е налице редовно връчване на Разпореждане за присъединяване изх. № С160024–105-0216819/ 20.12.2016г. и Разпореждане за присъединяване изх. № С170024 – 105-0033831/ 27.02.2017г. на длъжника А.Н..

С оглед на гореизложеното съдът приема, че макар принципно издадените от публичния изпълнител Разпореждане за присъединяване изх. № С160024–105-0216819/ 20.12.2016г. и Разпореждане за присъединяване изх. № С170024–105-0033831/ 27.02.2017г., с които е допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство по изп. дело № 24090000219/ 2009г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, да представляват действия на надлежен орган, предприети спрямо наказания за изпълнение на наказанието по см. на чл.82, ал.2 от ЗАНН, доколкото посочените актове не са надлежно връчени/ съобщени и респ. доведени по какъвто и да е начин до знанието на длъжника, при прилагането на разрешението, дадено с т.14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. дело № 2/ 2013г. на ОСГТК, в конкретния случай те не могат бъдат за приети за прекъсващи давността изпълнителни действия по отношение на вземанията за глоби, наложени с Наказателно постановление № 16-0375-000232/ 14.07.2016г.; Наказателно постановление № 16-0375-000063/ 17.05.2016г.; Наказателно постановление № 16-0375-000370/ 07.10.2016г. и Наказателно постановление № 16-0375-000440/ 12.10.2016г. Нещо повече – в случая А.Н. не само че не е уведомен за издадените разпореждания за присъединяване, но и от представената преписка е видно, че по никакъв начин не е доведено до знанието на лицето за започналото спрямо него принудително изпълнение за събиране на вземанията за глоби по посочените наказателни постановления.

При прилагането на чл. 82, ал.1, б. „а” от ЗАНН, по отношение на публичните вземания за глоби, наложени с Наказателно постановление № 16-0375-000232/ 14.07.2016г. /глоба в размер на 150 лева/ и с Наказателно постановление № 16-0375-000063/ 17.05.2016г. /глоба в размер на 300 лева/, погасителният давностен срок за изпълнение на тези наказания е започнал да тече от влизането в сила на посочените наказателни постановления, а именно от 05.09.2016г. След като по изложените по горе съображения Разпореждане за присъединяване изх. № С160024–105-0216819/ 20.12.2016г. не може да се разглежда като изпълнително действие, прекъсващо давността и доколкото няма данни в рамките на двугодишния давностен срок по чл.82, ал.1, т. „б“ да са предприемани каквито и да е било действия на надлежните органи спрямо наказания за изпълнение на наказанието по см. на чл.82, ал.2 от ЗАНН, имащи за последица прекъсване на давността; нито са налице данни за спиращи давността обстоятелства по см. на чл. 172, ал.1 от ДОПК, публичните вземания за глоби по НП № 16-0375-000232/ 14.07.2016г. и по НП № 16-0375-000063/ 17.05.2016г. се явяват погасени по давност на 05.09.2018г. Ето защо необосновано и неправилно с потвърденото с обжалваното решение Разпореждане с изх. № С190024-137-0000679/ 29.01.2019г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на публични вземания по изп. дело № 24090000219/ 2009г. за тези задължения на А.Н..

Както беше посочено, с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180024–022-0067813/ 19.09.2018г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, по съображения, че ще се затрудни събирането на установените и изискуеми публични вземания по изп. дело № 24090000219/ 2009г., на основание чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1 във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, са наложени обезпечителни мерки – запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „РАЙФАЙЗЕНБАНК” АД за сумата от 3 655.99 лева и в Централна Кооперативна Банка” АД за сумата от 3 655.99 лева. Изпратеното до „РАЙФАЙЗЕНБАНК” АД запорно съобщение изх. № С180024 – 003-0161682/ 19.09.2018г. е получено от банката на 02.10.2018г. Доколкото ЗАНН няма собствени правила относно спирането на давността, следва да намерят приложение общите норми на ДОПК за спирането на давността по отношение на публичните вземания, каквито са вземанията по влезли в сила наказателни постановления съгласно чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК. Налагането на обезпечителните мерки, по аргумент от нормата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, има за последица спиране на давностния срок за събиране на съответното публично вземане. Тъй като може да се спре или прекъсне само давностен срок, който към момента на предприемане на действията по принудително изпълнение не е изтекъл /изтеклата давност погасява правото на държавната администрация да събира по принудителен ред неплатените публични задължения и е предпоставка за отписване на вземанията и прекратяване на изпълнителното производство/, наложените с ПНОМ изх. № С180024–022-0067813/ 19.09.2018г. обезпечителни мерки нямат правното действие по чл. 172, ал.1, т.5 от ДОПК по отношение на вземанията за глоби, наложени с НП № 16-0375-000232/ 14.07.2016г. и с Наказателно постановление № 16-0375-000063/ 17.05.2016г. – както беше посочено погасителният давностен срок по чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН за тези публични вземания е изтекъл на 05.09.2018г. т.е преди издаването на ПНОМ изх. № С180024 – 022-0067813/ 19.09.2018г. Наложените обезпечителни мерки обаче имат за последица спиране на давностния срок за събиране на вземанията за глоби по Наказателно постановление № 16-0375-000370/ 07.10.2016г. и Наказателно постановление № 16-0375-000440/ 12.10.2016г. /и двете влезли в сила на 29.12.2016г./. На основание чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК във вр. с чл.202, ал.1 от ДОПК спирането на давността е настъпило на 02.10.2018г. с налагането на обезпечителния запор, към който момент давностният срок по чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН за тези две публични вземания за глоби не е бил изтекъл. Спирането на давността на 02.10.2018г. налага извода, че погасителният давностен срок не е изтекъл и към момента на заявеното от А.П.Н. с възражение вх. № С190024-000-0030854/ 18.01.2019г. до публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, Офис Стара Загора искане да бъдат отписани като погасени по давност публичните задължения на лицето по НП № 16-0375-000370/ 07.10.2016г. и НП № 16-0375-000440/ 12.10.2016г. Следва да бъде посочено, че недоказаното редовно връчване на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180024–022-0067813/ 19.09.2018г. на длъжника, не рефлектира върху правното действие на наложения запор по чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, доколкото законът в чл.202, ал.1 от ДОПК счита запорът за наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката, независимо дали длъжникът е уведомен за това. В този смисъл липсата на надлежно връчване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки на задълженото лице има значение за срока за неговото обжалване, но не и по отношение спирането на давността. Доколкото ДОПК не обвързва спирането на давността в хипотезата на налагане на обезпечителни мерки със съобщаването за наложените мерки на задълженото лице, не намира нормативно основание възражението на жалбоподателя, че давностните срокове спират не от момента на налагане на обезпечителните мерки, а от момента на узнаване на длъжника за предприетите от публичния изпълнител действия за обезпечаване на задълженията. След като давността за вземанията за глоби по Наказателно постановление № 16-0375-000370/ 07.10.2016г. и по Наказателно постановление № 16-0375-000440/ 12.10.2016г. е спряна съгласно правилото на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК с наложената на 02.10.2018г. обезпечителна мярка, за тези публични задължения не е изтекла нито 2-годишната давност по чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН, нито абсолютната 10-годишна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК.

С оглед на гореизложеното обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона с Разпореждане с изх. № С190024-137-0000679/ 29.01.2019г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на публичните вземания по изп. дело № 24090000219/ 2009г. за задълженията на А.Н. за глоби по НП № 16-0375-000370/ 07.10.2016г. /глоба в размер на 1 500 лева/ и по Наказателно постановление № 16-0375-000440/ 12.10.2016г. /глоба в размер на 600 лева/. Съответно правилно и законосъобразно с оспореното решение жалбата на А.Н. срещу Разпореждане с изх. № С190024-137-0000679/ 29.01.2019г. в тази й част е оставена без уважение.

Оспореното решение в частта, с която е оставена без уважение жалбата на А.Н. срещу Разпореждане с изх. № С190024-137-0000679/ 29.01.2019г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив в частта му с която е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на публичните вземания по изп. дело № 24090000219/ 2009г. за задълженията на А.Н. за глоби, наложени с Наказателно постановление № 16-0375-000232/ 14.07.2016г. /глоба в размер на 150 лева/ и Наказателно постановление № 16-0375-000063/ 17.05.2016г. /глоба в размер на 300 лева/, по изложените по-горе съображения за погасяването по давност на посочените вземания при прилагането на чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН, следва да се отмени. Съответно следва да се отмени като незаконосъобразно и Разпореждане с изх. № С190024-137-0000679/ 29.01.2019г. в тази му част, а преписката изпратена на публичния изпълнител за произнасяне по подаденото от А.Н. възражение вх. № С190024-000-0030854/ 18.01.2019г. по изп. дело № 24090000219/ 2009г по описа на ТД на НАП – Пловдив, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски /за внесена държавна такса в размер на 10 лева и за удостовереното като заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 450 лева/, следва да бъде уважено съразмерно на уважената част от оспорването, като в тежест на ТД на НАП – Пловдив бъде възложено заплащането на сумата от 92 лева. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е към предвидения в Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер. В полза на ответната администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата, върху минималния размер, определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като А.Н. бъде осъден да заплати сумата от 80 лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл.268 от ДОПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на А.П.Н. ***, Решение № 73/ 25.02.2019г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на А.Н. срещу Разпореждане с изх. № С190024-137-0000679/ 29.01.2019г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив в частта с която е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на публични вземания по изп. дело № 24090000219/ 2009г. за задълженията на А.Н. към Главна дирекция „Национална полиция”, ОД на МВР – Стара Загора, за глоби, наложени с Наказателно постановление № 16-0375-000232/ 14.07.2016г. /глоба в размер на 150 лева/ и Наказателно постановление № 16-0375-000063/ 17.05.2016г. /глоба в размер на 300 лева/, като вместо това постановява:

ОТМЕНЯ Разпореждане с изх. № С190024-137-0000679/ 29.01.2019г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, в частта му, с която е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на публични вземания по изп. дело № 24090000219/ 2009г. за задълженията на А.Н. към Главна дирекция „Национална полиция”, ОД на МВР – Стара Загора, за глоби, наложени с Наказателно постановление № 16-0375-000232/ 14.07.2016г. /глоба в размер на 150 лева/ и Наказателно постановление № 16-0375-000063/ 17.05.2016г. /глоба в размер на 300 лева/, като незаконосъобразно.

ИЗПРАЩА преписката в тази й част на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, за произнасяне по подаденото от А.П.Н. възражение вх. № С190024-000-0030854/ 18.01.2019г. по изп. дело № 24090000219/ 2009г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.П.Н. ***, против Решение № 73/ 25.02.2019г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, в останалата й част, като неоснователна.

ОСЪЖДА А.П.Н. ***, ЕГН **********, да заплати на Териториална дирекция на НАП – Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП – Пловдив да заплати на А.П.Н. ***, ЕГН **********, сумата от 92 /деветдесет и два/ лева, представляваща направените от жалбоподателя разноски съразмерно на уважената част от жалбата.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 268, ал.2 от ДОПК.

СЪДИЯ: