Р Е Ш Е Н И Е № 196

гр.Стара Загора, 16.05.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на тринадесети май

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

при секретаря Албена Ангелова

и в присъствието на прокурора Константин Тачев , като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 182 по описа за 2019 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба, подадена от М.Х.М. *** чрез адвокат С.П., против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Стара Загора за присъждане на обезщетение в размер на 300лв за причинени имуществени вреди от отменено наказателно постановление /НП/ № 17-0284-002700/ 05.10.2017г, издадено от Началник РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора. В исковата молба се твърди, че по жалба срещу НП е образувано административно-наказателно дело № 177/ 2018г по описа на Районен съд Казанлък. Във връзка с обжалването ищецът упълномощил адвокат като му заплатил възнаграждение в размер на 300лв. Твърди, че е налице имуществена вреда за него като последица от незаконосъобразен акт – НП на ОД на МВР Стара Загора. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за претендираните имуществени вреди в посочения размер от 300лв и да присъди направените в настоящото производство разноски.

Ответникът – ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р.М.с писмен отговор оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че разноските, направени в резултат на успешно реализирано право на съдебно производство, не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен административен акт и нямат характер на претърпени вреди и пропуснати ползи по смисъла на ЗОДОВ. Според ответника няма доказателства за връзка между представения с исковата молба договор за правна защита и съдействие и посоченото НП, както и такива за действително осъществено плащане на уговореното възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в производството по настоящото дело. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което предлага да бъде уважен.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Срещу М.Х.М. *** е издадено НП № 17-0284-002700/ 05.10.2017г от Началник РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400лв. Като административно нарушение са възприети обстоятелствата, че на 17.08.2017г в 21.10ч в община Павел баня на път първи клас № ПП I-1-6 км. 296+800 управлява състав от ППС без табела с регистрационни номера като не притежава договор за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за 2017г към момента на проверката.

По жалба на М.Х.М. е образувано АНД № 177/ 2018г по описа на Районен съд Казанлък, приключило с Решение № 161/ 03.05.2018г, с което НП № 17-0284-002700/ 05.10.2017г от Началник РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора е отменено като незаконосъобразно. В мотивите на съда е прието, че вмененото нарушение не е извършено. Решението е оставено в сила с Решение № 363/ 31.10.2018г по КАНД № 311/ 2018г по описа на Административен съд Стара Загора, т.е. влязло е в законна сила на 31.10.2018г.

Към материалите по настоящото дело е приложено АНД № 177/ 2018г по описа на Районен съд Казанлък. Видно от съдържащите се в това дело договор за правна защита и съдействие № 103665/ 20.12.2017 г и пълномощно от 20.12.2017г /л.5 от делото на районния съд/, М.Х.М. е възложил и упълномощил адвокат С.П. *** да изготви жалба и осъществи процесуално представителство пред Районен съд Казанлък във връзка с НП при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв, заплатено в брой.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.

Предявеният иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на ВКС, за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите предпоставки за това.

Разгледан по същество, главният иск за присъждане на обезщетение е основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай отговорността на ответника ОД на МВР Стара Загора, респективно увреждането на ищеца, се основава на незаконосъобразно НП № 17-0284-002700/ 05.10.2017г от Началник РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, отменено по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че НП, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред административния съд, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административно-наказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.

Като съобрази гореизложеното съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ОД на МВР Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на общината при изпълнение на административна дейност. На следващо място безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Направените от М.Х.М. разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 17-0284-002700/ 05.10.2017г от Началник РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора. Този извод следва от отбелязването в договор за правна защита и съдействие № 103664/ 20.12.2017г, който е приложен в оригинал към образуваното АНД № 177/ 2018г на Районен съд Казанлък и не оставя съмнение, че е изготвен за конкретното съдебно производство. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита в производството по АНД № 177/ 2018г. по описа на Районен съд Казанлък, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. Упражняването на това право не може да се квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди в размер на 300лв се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото НП № 17-0284-002700/ 05.10.2017г от Началник РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора. Приложеният договор за правна защита и съдействие има характер на разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане до приключване на съдебното производство /в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/.

От приложеното АНД № 177/ 2018г по описа на Районен съд Стара Загора се установява, че адвокат П. е участвал в насроченото открито съдебно заседание по делото. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалване на НП № 17-0284-002700/ 05.10.2017г от Началник РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. Като съобрази изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца като обезщетение за причинени имуществени вреди сумата 300лв.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането М.Х.М. за присъждане на направените по настоящото дело разноски, като ОД на МВР Стара Загора бъде осъдена да му заплати сумата 310 лв., от които 10 лв. платена държавна такса и 300лв за адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено договорено и заплатено съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие № 0205604/ 10.03.2019г /л.5/. Този размер съвпада с минимално предвидения размер по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Водим от горните мотиви и на основание чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр. Стара Загора, ул.“Граф Игнатиев“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.М. ЕГН ********** *** СУМАТА 300 /триста/лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 17-0284-002700/ 05.10.2017г, издадено от Началник РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 177/ 2018г. по описа на Районен съд Казанлък.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр. Стара Загора, ул.“Граф Игнатиев“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.М. ЕГН ********** *** СУМАТА 310 /триста и десет/лв, представляваща направени разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: