Решение по Административно дело 198/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е № 223

гр.Стара Загора, 30.05.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на двадесет и седми май

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

при секретаря Зорница Делчева

и в присъствието на прокурора Константин Тачев , като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 198 по описа за 2019 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба, подадена от ЕТ „В.-М.“ със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Света Троица“ № 223, ет.1, ап.2 чрез адвокат Н.Я.,*** за присъждане на обезщетение в размер на 350лв за причинени имуществени вреди от отменено наказателно постановление /НП/ № 24-001183/ 14.12.2016г, издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че по жалба срещу НП е образувано административно-наказателно дело № 19/ 2017г по описа на Районен съд Стара Загора. Във връзка с обжалването ищецът упълномощил адвокат като му заплатил възнаграждение в размер на 350лв. Твърди, че е налице имуществена вреда за него като последица от незаконосъобразен акт – НП на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за претендираните в посочения размер от 350лв имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда и да присъди направените в настоящото производство разноски.

Ответникът – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконулт Л. с писмен отговор оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че НП не представлява индивидуален административен акт, издаден в резултат на типичната административна дейност, поради което претърпените от неговата незаконосъобразност вреди не представляват основание за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Поддържа, че разноските, направени в резултат на успешно реализирано право на съдебно производство, не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен административен акт и нямат характер на претърпени вреди и пропуснати ползи по смисъла на ЗОДОВ. Моли претенцията да бъде отхвърлена. Алтернативно моли да се има предвид, че не е станал повод за завеждане на делото, уведомен е за настъпилата вреда едва с получаване на исковата молба и не е имал задължение да изследва обстоятелството дали в производството по обжалване на НП са направени разноски. Твърди, че е изправен пред обективна невъзможност за изпълнение, тъй като не му е известна банковата сметка на ищеца.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е основателен и доказан, не е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което и с оглед формираната съдебна практика по идентични казуси предлага да бъде уважен.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Срещу ЕТ „В.-М.“ гр.Стара Загора е издадено НП № 24-001183/ 14.12.2016г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.2 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500лв. Като административно нарушение са възприети обстоятелствата, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 16.11.2016г на обект кафе-аперитив „ВОГ“, намиращ се в гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 97 и по документи на 28.11.2016 в Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора е установено, че ЕТ „В.-М.“ в качеството си на работодател не е изпълнил задължително предписание № 1, дадено от контролен орган на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора с протокол № ПР1610947/ 30.03.2016г.

По жалба на ЕТ „В.-М.“ е образувано АНД № 19/ 2017г по описа на Районен съд Стара Загора, приключило с Решение № 460/ 07.07.2017г, с което НП № 24-001183/ 14.12.2016г на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора е отменено като незаконосъобразно. В мотивите на съда е прието, че нарушението не е доказано по безспорен начин. Решението като необжалвано е влязло в законна сила на 12.08.2017г.

Към материалите по настоящото дело е приложено АНД № 19/ 2017г по описа на Районен съд Стара Загора. Видно от съдържащите се в това дело договор за правна защита и съдействие № 100060 24.04.2017г и пълномощно от 24.04.2017г /л.35 от делото на районния съд/, В.-М.като ЕТ „В.-М.“ е възложила и упълномощила адв. Н.Я. *** да осъществи процесуално представителство по АНД № 19/ 2017г по описа на Районен съд Стара Загора при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 350лв, платено в брой.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на ВКС, за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите предпоставки за това.

Разгледан по същество, главният иск за присъждане на обезщетение е основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай отговорността на ответника Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, респективно увреждането на ищцата, се основава на незаконосъобразно НП № 24-001183/ 14.12.2016г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, отменено по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че НП, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред административния съд, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.

Като съобрази гореизложеното съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на агенцията при изпълнение на административна дейност, доколкото Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора - издател на незаконосъобразното НП, несъмнено има такова качество. На следващо място безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350лв. Направените от ЕТ „В.-М.“ разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 24-001183/ 14.12.2016г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора. Този извод следва от отбелязването в договор за правна защита и съдействие 100060/ 24.04.2017г. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита в производството по АНД № 19/ 2017г. по описа на Районен съд Стара Загора, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. Упражняването на това право не може да се квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. В тази връзка твърдените от ищцата имуществени вреди в размер на 350лв се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото НП № 24-001183/ 14.12.2016г на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора. Приложеният договор за правна защита и съдействие има характер на разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане до приключване на съдебното производство /в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/.

От приложеното АНД № 19/ 2017г по описа на Районен съд Стара Загора се установява, че адвокат Я. е участвала в насроченото открито съдебно заседание по делото. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалване на НП № 24-001183/ 14.12.2016г на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. Като съобрази изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата като обезщетение за причинени имуществени вреди сумата 350лв.

Върху тази сума ответникът дължи законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 22.03.2019г, до окончателното изплащане. В тази смисъл е основателна и акцесорната претенция на ищеца за присъждане на лихви.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е дал повод за завеждане на делото и се намира в обективна невъзможност за изпълнение, тъй като отговорността по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предмет на специална правна регламентация и се изключва само в хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ, която в случая не е налице. Поведението на ответника във връзка с претенцията на ищеца за изплащане на обезщетение за вредите, причинени му от отмененото незаконосъобразно НП, би била от значение за приложението на чл.78, ал.2 ГПК, но в случая такова искане не е изрично направено.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането ЕТ „В.-М.“ за присъждане на направените по настоящото дело разноски, като Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София бъде осъдена да му заплати сумата 325 лв., от които 25 лв. платена държавна такса и 300лв за адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено договорено и заплатено съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие № 0210311/ 22.03.2019г /л.5/.

Водим от горните мотиви и на основание чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, бул.“Княз А.Дондуков“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „В.-М.“ със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Света Троица“ № 223, ет.1, ап.2 СУМАТА 350 /триста и петдесет/лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 24-001183/ 14.12.2016г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 19/ 2017г. по описа на Районен съд Стара Загора, ВЕДНО със законната лихва, считано от 22.03.2019г до окончателното изплащане.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: