Решение по Административно дело 211/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 189 04.06.2019г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 211 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.84, ал.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на М.А.П. ***, подадена чрез пълномощника й адв. Д.С. ***, против Заповед № 8245з-139 от 07.06.2017г. за отказ за връщане на лек автомобил, иззет по чл.84 от ЗМВР, издадена от Началника на Второ Районно управление – Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл.84, ал.8 от ЗМВР, е отказано да бъде върнат на М.П. лек автомобил „Пежо 207”, рама №VF3WAKFUC33821510, с рег. №, обявен за издирване с Шенген идентификатор GR 99V0000881913 0000 02 – страна въвела сигнала Гърция.

Производството по делото е образувано след като с влязло в сила съдебно Решение № 4389/ 25.03.2019г. по адм. дело № 12559/ 2017г. по описа на Върховен административен съд, е отменено Решение № 251/ 04.10.2017г., постановено по адм. дело № 359/ 2017г. по описа на Административен съд – Стара Загора, като делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката поддържа, че неправилно и необосновано й е отказано връщането на лек автомобил „Пежо 207” с рег.№ Твърди, че не е налице нормативно регламентирано основание за постановения отказ за връщане на автомобила, доколкото от една страна е било изпълнено условието по чл.84, ал.8 от ЗМВР (изм., ДВ бр.97/ 2017г., сега ал.9) - в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, не е постъпило искане за връщане, а от друга страна липсва която и да е от хипотезите по чл.84, ал.8, т.1 – т.3 (изм., ДВ бр.97/ 2017г., сега ал.11), предвидени като материалноправни пречки за връщането на вещта – МПС не е предмет или средство за извършване на престъпление на територията на Република България; не е доказателство, обект на обезпечителна мярка, нито предаването му би могло да затрудни наказателното производство, образувано в РБългария и притежаването му не е забранено от законите на РБългария. По тези съображения и такива за неспазени преклузивни срокове и допуснати нарушения в проведената процедура по чл.84 от ЗМВР, е направено искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна, като бъде задължен Началникът на Второ Районно управление - Стара Загора да върне лекия автомобил, а Директорът на ОД на МВР – Стара Загора да изготви съобщение до Директора на ДМОС за свалянето на сигнала от ШИС, поради липсата на правно основание за издирването на лекия автомобил.

Ответникът по жалбата – Началник на Второ Районно управление – Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния и на процесуалния закон, с обжалваната заповед е отказано на М.П. връщането на лек автомобил „Пежо 207” с рег. № обявен за издирване с Шенген идентификатор GR 99V0000881913 0000 02.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателката в настоящото производство - М.А.П., е подала Заявление по образец вх. рег. № 171228001409/ 19.01.2017г. за първоначална регистрация на лек автомобил марка „Пежо 207” с рама №VF3WAKFUC33821510 /лист 15 от делото/. Автомобилът е бил закупен с писмен договор с нотариална заверка на подписите - Договор за продажба на МПС от 02.12.2016г. с рег. № 6608 на нотариус Пламен Иванов, вписан под № 308 на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд - Стара Загора /лист 17 от делото/. Като продавач на автомобила по договора е посочен гръцкият гражданин Х..Й.Г.. При извършената служебна проверка от служител на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора в ШИС е установено, че автомобилът е обявен за издирване с Шенген идентификатор GR 99V0000881913 0000 02 – страна въвела сигнала Гърция. С оглед на констатираното М.П. е предала доброволно автомобила на инспектор Й. Й. – ОР при Второ РУ – Стара Загора, за което е съставен и подписан Протокол за доброволно предаване на вещи по чл.84 от ЗМВР. От инспектор Й. е изготвена и Докладна записка рег. № 8245р-604/ 19.01.2017г. до Началника на Второ РУ – Стара Загора за образуване на преписка /лист 14 по делото/, като са снети и обяснения от М.П., в които лицето е дало подробни обяснения относно закупуването на автомобила /лист 20/. За образуваната преписка рег. № 8245р-604/ 19.01.2017г. по описа на Второ РУ – Стара Загора с писмо № 824500-850 от 20.01.2017г. е уведомена Окръжна прокуратура – Стара Загора, включително че тече 60-дневен срок по чл.84, ал.1 от ЗМВР. Изпратен е и формуляр 38 – формуляр за обмен на информация с бюрото СИРЕНЕ. От Окръжна прокуратура – Стара Загора е разпоредено извършването на проверка по образуваната преписка. Във връзка с проверката е възложено извършването на трасологична експертна справка, която да отговори на въпроса дали има интервенция целяща заличаване/подправяне в областта на полагане на идентификационния номер на рамата на лек автомобил Пежо 207” с рама №VF3WAKFUC33821510, с рег.№. Съгласно изготвената експертна справка № 48/ 27.01.2017г., няма следи от механична интервенция целяща заличаване или поправка на символи от идентификационния номер на рамата на предоставения за изследване лек автомобил, като символите от идентификационния номер са положени със стандартен шрифт в заводски условия, съответстващ на марката и модела на автомобила. На 31.01.2017г. е възложено извършването на техническа експертна справка, със задача дали е оригинален документ свидетелството за регистрация гръцки образец № 4220726, издаден за лек автомобил „Пежо 207” с рама №VF3WAKFUC33821510 и рег.№ 7. Заключението по изготвената експертна справка № 62/ 06.02.2017г. е, че изследваният документ /свидетелство за регистрация на МПС гръцки образец 4.220.726/, съдържа необходимите защитни елементи и не са открити следи от заличавания и подправки. Междувременно с писмо от 26.01.2017г. до МВР - Дирекция „Международно оперативно сътрудничество”, сектор „СИРЕНЕ”, Окръжна прокуратура - Стара Загора е изискала информация относно обстоятелствата кога са въведени сигналите във връзка с които автомобилът е обявен за издирване с Шенген идентификатор GR 99V0000881913 0000 02; на какво основание, както и кое е пострадалото лице. Направено е и искане за изричен отговор от сектор „СИРЕНЕ”, Дирекция „МОС” в МВР относно уведомяването на компетентните съдебни власти на РГърция за законовите изисквания по чл.84, ал.8 от ЗМВР /л. 34 по делото/. С писмо рег. № А – 7955/ 17.03.2017г. от Началник сектор „СИРЕНЕ”, Дирекция „МОС” в МВР, Окръжна прокуратура – Стара Загора и Второ РУ – Стара Загора са уведомени, че на 20.01.2017г. сектор „СИРЕНЕ” – ДМОС е информирал бюрото СИРЕНЕ – Гърция за изземването на МПС в България, при посочване на адрес, телефон, факс и и-мейл на ОП – Стара Загора като компетентен съдебен орган, както и че ако в срок до 60 дни в посочената компетентна прокуратура не постъпи молба за правна помощ или изрично искане за връщане на вещта от компетентните гръцки власти, вещта ще бъде върната на лицето, от което е приета или иззета, освен ако не е необходима за целите на наказателно производство съгласно българския НПК. В писмото е посочено и че в отговор в сектор „СИРЕНЕ” – ДМОС е получено съобщение от бюрото СЕРЕНЕ – Гърция с което уведомяват, че МПС се издирва във връзка с кражба, като престъплението е било извършено на 25.11.2016г., заявено на следващия ден пред охранителна полиция. Заявителят на кражбата и собственик на МПС - Gi.G. била посочила, че е закупила МПС на 25.11.2016г. от гръцкия гражданин C.G. за сумата от 1 500евро. На същия ден неизвестни лица са откраднали автомобила, като в него било и свидетелството за регистрация на МПС и пълномощно, издадено от C.G., за промяна на собствеността /л.35 по делото/. В допълнение с писмо рег. № 21.03.2017г. от Началник сектор „СИРЕНЕ”, Дирекция „МОС” в МВР, Началникът на Второ РУ – Стара Загора и Окръжна прокуратура – Стара Загора са уведомени, че е получено ново съобщение от бюро СИРЕНЕ – Гърция, с което от името на компетентните по случая гръцки власти е отправена молба да бъде осъществен контакт с М.П., от която да бъде получена информация по какъв начин е придобила автомобила /л.36/. След изтичането на 60-дневния срок материалите по преписката са изпратени на Окръжна прокуратура - Стара Загора за произнасяне по връщането на автомобила. С резолюция от 03.04.2017г. на прокурор от ОП – Стара Загора, въз основа на Решение № 4/ 16.03.2017г. на Конституционния съд на Република България, материалите по преписката са изпратени на Началника на Второ РУ – Стара Загора, по компетентност. Във връзка с това с писмо с изх. № 8245р-4716/ 21.04.2017г. до Дирекция „МОС” при МВР – гр. София, от Началника на Второ РУ – Стара Загора е направено искане за отправяне на запитване до компетентните власти в РГърция относно статуса на обявения за международно издирване от Гърция автомобил марка „Пежо 207”, рама №VF3WAKFUC33821510 и рег. № , Шенген идентификатор GR 99V0000881913 0000 02; има ли отправено искане за правна помощ или направено искане за връщане на автомобила на конкретно лице /лист 41/. Съгласно получения отговор, обективиран в писмо рег. № А-13924/ 16.05.2017г. на Началник сектор „СИРЕНЕ”, получено е ново съобщение от бюро СИРЕНЕ – Гърция, в което гръцките власти са информирали, че собственикът на автомобила г-жа G.G. е заявила, че желае връщането на автомобила, но не притежава документи, доказващи собствеността на превозното средство, тъй като го е закупила от гръцкия гражданин C.G. за сумата от 1500.00 евро и не е могла да предотврати транзакцията, въпреки че автомобилът е бил откраднат от C.G. по повод на което е депозирала и жалба срещу него.

Със Заявление вх. рег. № 824500-7511/05.06.2017 г. до Началника на Второ РУ - Стара Загора, М.П. е направила искане за връщане на доброволно предаденият от нея лек автомобил марка „Пежо 207” рама №VF3WAKFUC33821510, рег.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 8245з-139 от 07.06.2017г., издадена от Началника на Второ Районно управление - Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, е отказано да бъде върнат на М.А.П. лек автомобил „Пежо 207”, рама №VF3WAKFUC33821510, рег.№, обявен за издирване с Шенген идентификатор GR 99V0000881913 0000 02 – страна въвела сигнала Гърция. Заповедта е постановена на основание чл.84, ал.8 от ЗМВР /в действалата към датата на издаване на акта редакция/, като от фактическа страна отказът е обоснован с писмо рег. № / 16.05.2017г. на ДМОС гр. София за постъпило искане от г-жа G.G., която е заявила, че желае връщането на превозното средство, закупено от нея от гръцкия гражданин C.G.

М.П. е оспорила заповедта по съдебен ред, като по жалбата е било образувано адм. дело № 359/ 2017г. по описа на Административен съд – Стара Загора. С Решение № 251 от 04.10.2017г. по посоченото дело, Заповед № 8245з-139 от 07.06.2017г. на Началника на Второ РУ - Стара Загора е била обявена за нищожна, като преписката е изпратена на компетентния административен орган за решаване на въпроса по същество, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат решаващият съдебен състав е приел, че за Началника на Второ РУ - Стара Загора не е налице нито нормативно регламентирана, нито валидно делегирана със заповед на Министъра на вътрешните работи материална компетентност да издава заповеди за връщането или за отказ за връщане на иззети/ предадени моторни превозни средства в хипотезата на чл.84 от ЗМВР.

По касационна жалба на Началника на Второ РУ – Стара Загора, с влязло в сила Решение № 4389 от 25.03.2019г. по адм. дело № 12559/ 2017г. по описа на Върховен административен съд, е отменено Решение № 251/ 04.10.2017г. по адм. дело № 359/ 2017г. по описа на Старозагорския административен съд. Прието е, че заповедта за отказ за връщане на лек автомобил, иззет по чл.84 от ЗМВР, е издадена от материално и териториално компетентен орган – началник на структурно звено на МВР, при упражняване на възложени му със Заповед № 8121з-529/ 31.03.2017г. на Министъра на вътрешните работи правомощия по чл.84, ал.8 от ЗМВР. По съображения, че решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – непредставена в цялост административна преписка и при липса на събрани доказателства относно релевантни за спора факти и обстоятелства, делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В производството по настоящото дело, в изпълнение на дадените от ВАС указания, от ответника е изискано да представи заверено копие на образуваната административна преписка във връзка с издаването на оспорената Заповед № 8245з-139 от 07.06.2017г., в нейната цялост, включително доказателства за спазването на изискванията по чл.84, ал.6 и ал.8 от ЗМВР, като на основание чл.170, ал.3 от АПК на Началника на Второ РУ – Стара Загора е указано, че в негова тежест е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и да докаже изпълнението на законовите изисквания при издаването на заповедта за отказ за връщане на лек автомобил, иззет по чл.84 от ЗМВР.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната Заповед № 8245з-139 от 07.06.2017г. на Началника на Второ РУ - Стара Загора, вкл. писмо рег. № А – 7955/ 17.03.2017г. и писмо рег. № 21.03.2017г. от Началник сектор „СИРЕНЕ”, Дирекция „МОС” в МВР, в отговор на писмо на Окръжна прокуратура – Стара Загора от 26.01.2017г. с искане за уведомяването на компетентните съдебни власти на РГърция за законовите изисквания по чл.84, ал.8 от ЗМВР.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Дейността по чл. 84 от ЗМВР е дейност, осъществявана от Министерство на вътрешните работи. След постановяване на Решение № 4 от 16.03.2017г. на Конституционен съд на РБългария по конституционно дело № 16/2016г. и отпадане на установените в закона функции на прокурора от окръжната прокуратура в хипотезата на чл.84, ал.8 от ЗМВР, произнасянето по въпроса следва ли се връщане на иззета /доброволно предадената/ вещ по чл.84 от ЗМВР, е в компетентността на органите на МВР. Със Заповед № 8121з - 529/ 31.03.2017г. на Министъра на вътрешните работи тази дейност /да утвърждават протоколите за доброволно предаване или изземване по чл. 84, ал. 6 от ЗМВР и да издават заповеди за връщане или отказ на предадените и иззетите вещи по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР/, е възложена на началниците на структурни звена в МВР – началниците на РУ/ ГПУ. Следователно обжалваната Заповед № 8245з-139 от 07.06.2017г. за отказ за връщане на лек автомобил, иззет по чл.84 от ЗМВР, е издадена от материално и териториално компетентен административен орган - Началника на Второ Районно управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, при упражняване и в рамките на възложените му правомощия.

Съгласно императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти, въз основа на които административният орган е приел, че са налице нормативно предвидените материалноправни предпоставки за упражняване на възложената му компетентност. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл.84, ал.8 от ЗМВР /в приложимата й към датата на издаване на заповедта редакция, изм. ДВ бр.97/ 2017г., сега ал.9 във вр. с ал.11/, регламентираща, че ако в срок до 60 дни не постъпи молба за правна помощ или искане за връщане от държавата членка, въвела сигнала, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, освен ако: т.1 - тя е предмет или средство за извършване на престъпление на територията на Република България; т.2. - тя e доказателство, обект на обезпечителни мерки или предаването й може да затрудни наказателно производство, образувано в Република България и т.3 притежаването й е забранено от законите на Република България. По аргумент за противното, постъпването в 60 дневния срок на молба за правна помощ или искане за връщане от държавата членка, въвела сигнала или наличието на някоя от хипотезите по чл.84, ал.8, т.1 – т.3 от ЗМВР /изм., сега ал.11/, е основание да бъде отказано връщането на вещта. В този смисъл за да се счита изпълнено изискването на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК, оспорената Заповед № 8245з-139 от 07.06.2017г. за отказ за връщане на лек автомобил, иззет по чл.84 от ЗМВР, е следвало да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на някоя от законово регламентираните материалноправни пречки за постановяване връщането на вещта. В случая обективираното в обстоятелствената част на оспорения акт като „мотиви” се свежда до посочването на писмо рег. № А-13924/ 16.05.2017г. на ДМОС гр. София за постъпило искане от г-жа G.G.u, която е заявила, че желае връщането на превозното средство, закупено от нея от гръцкия гражданин C.G.. Очевидно това посочване не представлява мотивиране на фактически обстоятелства, с които законът свързва съществуването на материалноправни пречки за връщането на лекия автомобил като основание за постановяване на отказ по подаденото от М.П. Заявление вх. рег. №824500-7511/05.06.2017г. и съответно не удовлетворява изискванията на закона за мотивировка на акта като единство от фактически и правни основания. Действително съгласно разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта. В случая обаче мотивите за издаването на Заповед № 8245з-139 от 07.06.2017г. на Началника на Второ РУ – Стара Загора не могат да бъдат изведени от съдържащите се в приложената административна преписка документи и в частност - от водената кореспонденция със сектор „СИРЕНЕ”, Дирекция „Международно оперативно сътрудничество” в МВР, доколкото тази кореспонденция не обективира данни за подадена в законово регламентирания 60 дневен срок на молба за правна помощ или искане за връщане от държавата членка, въвела сигнала. Посочването като фактическо основание за издаването на заповедта на ирелевантни фактически обстоятелства /от гл.т на предвидените в закона материалноправни пречки за връщането на вещта/, за обосноваване на постановения отказ, следва да бъде приравнено на липса на изискуемите се от закона мотиви и съответно - нарушаване на императивното изискване за съдържание на акта по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, като основание за неговата отмяна, съгласно разпоредбата на чл.146, т.2 от АПК.

Заповед № 8245з-139 от 07.06.2017г. за отказ за връщане на лек автомобил, иззет по чл.84 от ЗМВР, издадена от Началника на Второ РУ – Стара Загора, е постановена и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

Редът, по който се изземват вещите, посочени в чл. 100 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, е регламентиран в чл.84 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да изземват временно вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол). Лицето, в което се намира издирваната вещ, се поканва да я предаде доброволно, като за доброволното предаване на вещта се съставя протокол, който се подписва от лицето, което предава откритата вещ /чл.84, ал.2 от ЗМВР/. В случая не е спорно по делото, че заявеният от жалбоподателката в настоящото производство М.П. за първоначална регистрация лек автомобил марка „Пежо 207” с рама №VF3WAKFUC33821510, е обявен за издирване с Шенген идентификатор GR 99V0000881913 0000 02 – страна въвела сигнала Гърция. От доказателствата се установява, че М. П. е предала доброволно автомобила на инспектор от Второ РУ – Стара Загора, за което е съставен и подписан Протокол за доброволно предаване на вещи по чл.84 от ЗМВР от 19.01.2017г. В съответствие с чл.84, ал.7 от ЗМВР, РГърция, явяваща се държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС, на 20.01.2017г. е надлежно уведомена от компетентната специализирана структура на МВР на РБългария, като за целта е изпратен Формуляр 38 – формуляр за обмен на информация с Бюрото СИРЕНЕ /съгласно писмо рег. № А – 7955/ 17.03.2017г. от Началник сектор „СИРЕНЕ”, Дирекция „МОС” в МВР – л.35/. По делото обаче не са представени доказателства от които да е видно, че компетентните власти от РГърция са подали формуляр по надлежния ред, съдържащ изрично искане за връщане на лекия автомобил. Съгласно разпоредбите на т.1.13 от Решение за изпълнение (ЕС) 2015/219 на Комисията от 29 януари 2015 година за замяна на приложението към Решение за изпълнение 2013/115/ЕС относно наръчника за SIRENE и други мерки за прилагане на Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС ІІ) (нотифицирано под номер C(2015) 326) – приложимо към момента на издаване на оспорената заповед, Бюрото SIRENE отговаря възможно най-бързо на всички искания за информация по сигнали и процедури при намиране на съответствия, отправени от другите държави членки чрез техните бюра SIRENE, като при всички случаи се дава отговор в рамките на 12 часа, а съгласно т.2.3, б „г” от същото решение, при необходимост, бюрото SIRENE на подаващата сигнала държава членка изпраща след това всяка свързана с него специфична информация и посочва конкретните мерки, които желае да бъдат предприети от бюрото SIRENE на изпълняващата държава членка.

Както беше посочено, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.8 от ЗМВР /в приложимата й към датата на издаване на обжалваната заповед редакция, изм. ДВ бр.97/ 2017г., сега ал.9 във вр. с ал.11/, ако в срок до 60 дни не постъпи молба за правна помощ или искане за връщане от държавата членка, въвела сигнала, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, освен ако: т.1 - тя е предмет или средство за извършване на престъпление на територията на Република България; т.2. - тя e доказателство, обект на обезпечителни мерки или предаването й може да затрудни наказателно производство, образувано в Република България и т.3 - притежаването й е забранено от законите на Република България. По делото липсват каквито и да е било данни, още по-малко доказателства /а и не се твърди от ответника/, че по отношение на лек автомобил „Пежо 207”, рама №VF3WAKFUC33821510, рег.№, е налице някое от правоизключващите обстоятелства по чл.84, ал.8, т.1 – т.3 от ЗМВР /изм. ДВ бр.97/ 2017г./, съставляващи материалноправна пречка за връщане на моторното превозно средство. От доказателството по делото не се установява и че в законово регламентирания 60 – дневен срок от уведомяването на РГърция /явяваща се държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС/, с надлежно изпратен на 20.01.2017г. от компетентната специализирана структура на МВР на РБългария Формуляр 38 /съгласно писмо рег. № А – 7955/ 17.03.2017г. от Началник сектор „СИРЕНЕ”, Дирекция „МОС” в МВР/, да е постъпила молба за правна помощ или искане за връщане на автомобила, изхождащо от компетентен орган на държавата членка, въвела сигнала. В този срок, съгласно писмо рег. № А-8268/ 21.03.2017г. на Началник сектор „СИРЕНЕ”, Дирекция „МОС” в МВР, е получено съобщение от бюро СИРЕНЕ – Гърция, с което от името на компетентните по случая гръцки власти единствено е отправена молба да бъде осъществен контакт с М.П., от която да бъде получена информация по какъв начин е придобила автомобила. Липсват каквито и да е било данни да е подаден надлежен формуляр от компетентен орган на РГърция, съдържащ изрично искане за връщане на МПС на гръцките власти. Не води до друг правен извод изпратеното до Второ РУ – Стара Загора писмо рег. № А-13924/ 16.05.2017г. на Началник сектор „СИРЕНЕ” - ДМОС, съгласно което е получено ново съобщение от бюро СИРЕНЕ – Гърция, в което гръцките власти са информирали, че собственикът на автомобила г-жа G. G. е заявила, че желае връщането на автомобила, но не притежава документи, доказващи собствеността на превозното средство. На първо място очевидно е, че това ново съобщение от бюро СИРЕНЕ – Гърция е постъпило в сектор „СИРЕНЕ”, Дирекция „МОС” в МВР след изтичане на 60 дневния срок по чл.84, ал.8 от ЗМВР /изм. ДВ бр.97/ 2017г./. На следващо място удостовереното в писмо рег. № А-13924/ 16.05.2017г. на Началник сектор „СИРЕНЕ” – ДМОС съдържание на съобщението от бюро СИРЕНЕ – Гърция, не сочи да е подаден надлежен формуляр, обективиращ изрично искане от компетентните гръцки власти за връщане на автомобила, нито се представя такъв към административната преписка. Твърдяното като заявено желание на г-жа G.G. за връщането на автомобила /при това без лицето да притежава документи, доказващи собствеността на превозното средство/, нито представлява, нито има правните последици на молба за правна помощ или искане за връщане на вещта от държавата членка, въвела сигнала, съответно не може да се разглежда като материалноправна пречка за връщане на МПС на М.П. и респ. като основание за отказ да бъде върнат автомобила.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че необосновано от гл.т на доказателствата и неправилно от гл.т материалния закон административният орган е приел, че не са налице нормативно регламентираните условия, с които правната норма на чл.84, ал.8 от ЗМВР (в приложимата й редакция към датата на издаване на обжалваната заповед), свързва постановяването на акт за връщане на иззетата/ приетата вещ по чл.84 от ЗМВР. В този смисъл оспорената заповед се явява постановена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Обжалваната Заповед № 8245з-139 от 07.06.2017г. е издадена и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, което представлява самостоятелно отменително основание по см. на чл. 146, т. 3 от АПК. Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая. Не са спазени и правилата по чл.36, ал.1 и ал.3 от АПК за служебно събиране, проверка и преценка на доказателствата. Допуснати са нарушения на основни принципи на административния процес, установени с чл.6, ал.1 и ал.5, чл.7 и чл.9, ал.2 и ал.4 от АПК. Прилагането на посочените принципи изисква административните актове да се основават на действителните факти от значение за случая, като административният орган е задължен да събира всички необходими доказателства, относими към правилното решаване на поставения пред него въпрос, при упражняване на правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В случая обжалваната заповед е постановена без да са установени относими за прилагането на чл.84, ал.8 от ЗМВР /изм. ДВ бр.97/ 2017г./ факти и обстоятелства. Доколкото допуснатите нарушения на административно-производствените правила са се отразили върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в обжалваната заповед и са довели до неправилност на направения правен извод и на възприетото административно решение, същите следва да бъдат квалифицирани като съществени такива, представляващи основание за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен.

Фактическата и доказателствена необоснованост на Заповед № 8245з-139 от 07.06.2017г. на Началника на Второ РУ – Стара Загора и на постановения отказ за връщането на лек автомобил „Пежо 207”, рама №VF3WAKFUC33821510, с рег.№, на М.П., и допуснатите съществени нарушения на административно-производствените правила, обуславят извод за процесуална материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

С оглед на гореизложеното съдът намира че жалбата е основателна, а оспорената Заповед № 8245з-139 от 07.06.2017г. на Началника на Второ РУ – Стара Загора, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. При прилагането на чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да бъде върната на компетентния административен орган за произнасяне по заявеното от М.П. искане за връщане на доброволно предадения от нея на основание чл.84, ал.2 от ЗМВР лек автомобил, при съобразяване с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Доколкото Директорът на ОД на МВР – Стара Загора нито е страна по делото, нито фактически и правни действия на посочения административен орган са предмет на съдебен контрол в настоящото производство, съдът не следва да разглежда и да се произнася по направеното от жалбоподателката искане да бъде задължен Директорът на ОД на МВР – Стара Загора да изготви съобщение до Директора на ДМОС за свалянето на сигнала от ШИС, поради липсата на правно основание за издирването на лекия автомобил.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски /при първоначалното разглеждане на делото и в настоящото съдебно производство/, следва да бъде уважено, като Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва бъде осъдена да заплати на М.А.П. разноски в общ размер на 1 110лв., представляващи: разноски при първоначалното разглеждане на делото /по адм. дело № 359/ 2017г. по описа на АССЗ/ - 10 лева внесена държавна такса; разноски в производството по адм. дело № 12559/ 2017г. по описа на ВАС, съгласно чл. 226, ал.3 от АПК – 600 лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, както и разноски в производството по настоящото дело - 500лв. - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат съгласно Договор за правна защита и съдействие от 23.04.2019г. Възражението на ответника за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения съдът приема за неоснователно – възнагражденията не надвишават съществено предвидения в чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1/ 2004г. минимален размер на адвокатското възнаграждение; обосновани и съответни са на фактическата и правна сложност на делото и на обема на осъществените от пълномощника на жалбоподателката правна защита, съдействие и процесуално представителство в съдебните производства.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ и чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на М.А.П. ***, Заповед № 8245з-139 от 07.06.2017г. за отказ за връщане на лек автомобил, иззет по чл.84 от ЗМВР, издадена от Началника на Второ Районно управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, с която е отказано да бъде върнат на М.П. лек автомобил „Пежо 207”, рама №VF3WAKFUC33821510, рег.№, като незаконосъобразна.

ВРЪЩА преписката на Началника на Второ Районно управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, за разглеждане и произнасяне по подаденото от М.П. Заявление вх. рег. № 824500-7511/ 05.06.2017г. с искане за връщане на доброволно предадения лек автомобил марка „Пежо 207”, рама №VF3WAKFUC33821510, рег. № , при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на М.А.П. ***, ЕГН **********, сумата от 1 110 /хиляда сто и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателката разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: